Р Е Ш Е Н И Е  № 55

 

Гр. Сливен,  07.10.2016 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на …деветнадесети септември………… през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………П.С.…….. и с участието на прокурора …………Р. Р.…….…….,като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело 291 по описа за 2016 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и цена 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 6 500лв. за претърпени имуществени вреди.

Ищецът К.П.С. твърди в исковата си молба, че срещу него е било образувано досъдебно производство № 158/17.06.2011г. по описа на РУП гр. Твърдица за извършено престъпление по чл. 155 ал. 5 т. 2 и т.5  вр. с ал. 3  вр. с ал. 1 от НК, като с постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2011 г., което му било представено на 01.02.2012 г., бил привлечен като такъв и тогава с постановление на РП - Сливен от 01.02.2012г. бил задържан за 72 часа. От РП – Сливен постъпило искане за постоянна мярка „Задържане под стража” от 02.02.2012 г., като същата била взета. Обжалвал мярката и същата била потвърдена от РС – Сливен с протоколно определение от 07.02.2012 г. Твърди че досъдебното производство /ДП/ му било предявено на 15.03.2012 г. и до тогава  бил задържан в Следствения арест в гр. Сливен два месеца и девет дни, а на 10.04.2012г. бил приведен в Затвора гр. Бургас.  Досъдебното производство приключило с обвинителен акт на РП - Сливен от 09.04.2012г., с който бил обвинен в склоняване към проституция - престъпление по чл.155 ал. 5 т. 2 и т. 5, вр. с ал.3 вр с ал. 1 от НК. По обвинението било образувано НОХД № 503/2012 по описа на СлРС. Съдебното следствие по това наказателно дело е протекло в осем открити съдебни заседания за периода от 07.06.2012 г. до 25.03.2013 г. като приключило с присъда № 289 от 25.03.2013г. по н.д. № 503/2012 г., с която бил признат за невинен  и наложената му мярка за неотклонение  „Задържане под стража” била изменена в „Подписка”. Твърди че за периода, който бил задържан под стража от 1 г. 1 месеца и 26 дни до произнасянето на оправдателната присъда имал депозирани пет молби за промяна на наложената му мярка, които не били уважени. Оправдателната присъда е била протестирана и било образувано  ВНОХД №  201/2013г., по което с решение № 66/01.07.2013г. била отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждан било образувано НОХД № 1190/2013г. на СлРС, което протекло в петнадесет открити съдебни заседания и приключило с присъда  № 107/24.06.2015 г., с която отново бил признат за невинен по повдигнатите му обвинения.  Последвал нов протест от страна на държавния обвинител и с решение  № 83/01.12.2015г. била потвърдена оправдателната присъда. Целият съдебен  процес продължил  в рамките на 4 години 5 месеца и 13 дни.

Твърди че през целия период на воденето на делото претърпял  материални щети, особено през периода, през който бил задържан, което провалило бизнеса му с внос на вещи втора употреба от Република Полша. Прекъснал задочното си обучение за основно образование, семейството му изпитвало финансови трудности и за целия период на задържането му, поради тежкото финансово състояние, не могли да осъществят свиждане с него.

Твърди че материалните вреди, които претърпял в резултат на „Задържането под стража” са в размер на 6500 лв., представляващи  размера на средната работна заплата начислявана  за този период.

 Твърди че претърпял също така и неимуществени вреди в размер на 90 000лв., изразяващи се в следното: постоянен силен стрес, непрекъснати тревоги и притеснения, които повлияли пагубно върху психиката му, особено през времето през което бил задържан под стража.  Стресовото състояние продължава и към момента. Притеснявал се за съдбата на семейството си. Били ограничени конституционните му права. При престоя си в Затвора - Бургас се наложило да търси четири пъти неотложна лекарска помощ поради тежки заболявания. Съпругата и децата му и по-голямата част от неговите близки приятели се дистанцирали от него. Воденото наказателно производство се отразило пагубно и на семейните му отношения, като повлияло и на психиката и на децата му, които и до момента не могат да го превъзмогнат.

С оглед изложеното моли съда да постанови решени, с което  осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 90000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на повдигнатите и поддържани обвинение, описани по-горе, както и сумата 6 500лв., представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в  пропуснати ползи от трудово възнаграждение в размер на средната за страната минимална заплата за периода, през който е водено производството и двете суми, ведно със законната лихва от 01.12.2015 г. до окончателното им изплащане и направените разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Република България е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Твърди че вредите, както имуществените така и неимуществените, не са доказани по основание и размер, а дори и да се приеме, че са налице условията да присъждането на обезщетение, претендираното такова не е съобразено със съдебната практика и икономическата действителност в страната. Относно претенцията за имуществени вреди твърди, че ищецът не е работил към момента на привличането си на обвиняем, поради което за него не са произтекли такива, а по отношение на претенцията за неимуществени твърди, че тъй като ищецът С. е бил многократно осъждан,  включително и ефективно, не са налице вредите в претендирания размер. Счита че наказателното производство в цялост е продължило в разумен срок, като не следва да се присъждат обезщетения за вреди  за времето, през което той не е знаел, че срещу него се води наказателно производство. По отношение направеното искане за заплащане на разноски прави възражение за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение  с правно основание чл.78 ал. 5 от ГПК

В с.з, ищецът, лично и чрез своя пълномощник, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът уважи иска, моли размера му да бъде съобразен със съдебната практика по аналогични случаи и с икономическата обстановка в страната.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 14.06.2011г., по пр.вх.№ 1372/11г., прокурор при РП – Сливен образувал досъдебно производство срещу К.П.С. за престъпление по чл.155а ал.5, т.2 вр. ал.1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2011г. по досъдебно производство № 158/11г. по описа на РУП Твърдица,   К.П.С. бил привлечен към наказателна отговорност за това, че през м. април 2011г. в гр. Твърдица, в условията на опасен рецидив, склонил Й.А. И. – ненавършила 18години към проституция, като деянието е извършено с користна цел -  престъпление по чл.155а ал.5, т.2 вр. ал.3 във вр. ал. 1 от НК.

Наказателното производство е било спряно поради отсъствието на С.. На 31.01.2012г. е било издадено Постановление на РП за задържането му.

От РП – Сливен постъпило искане за постоянна мярка „Задържане под стража” от 02.02.2012 г., като същата била взета от РС-Сливен по ЧНД №159/12 на СлРС. Обжалвал мярката и същата била потвърдена от ОС – Сливен с протоколно определение от 07.02.2012 г. по ВЧНД № 59/12 на СлОС.

Досъдебното производство му било предявено на 15.03.2012 г. и до тогава  бил задържан в Следствения арест в гр. Сливен за два месеца и четири дни, а с разпореждане от 06.04.2012г. бил приведен в Затвора гр. Бургас.

Обвинителен акт срещу ищеца за описаното престъпление бил внесен в СлРС на 09.04.2012г. Било образувано НОХД №503/13 на СлРС. Производството по делото се развило в седем съдебни заседания.

Обвинението срещу С. било преквалифицирано на такова по чл. 159г вр. чл. 159а ал.2 т.1 и т.6, пр. три, вр. ал.1 от НК, за това че през месец април 2011г. в град Твърдица, в условията на опасен рецидив, набрал, транспортирал и приел отделено лице от женски пол Й. А.Й., ненавършила 18г., с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно проституция, независимо от съгласието й, като деянието е извършан ос цел получаване на облага.

В хода на първото разглеждане пред СлРС на два пъти С. е искал промяна на мярката „задържане под стража“ в по-лека, което му е било отказано. Определенията на СлРС са били оставени в сила от СлОС.

С присъда № 289/25.03.2013г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Мярката му за неотклонение е била променена в „подписка“.

Присъдата е било протестирана и с Решение № 66/01.07.2013г. по ВНОХД № 201/13 на СлОС е била отменена и делото върнато за нова разглеждане от СлРС, поради допуснато процесуално нарушение – непрецизно изменение на обвинението.

При новото разглеждане на делото пред СлРС, било образувано НОХД № 1190/13 по описа на СлРС. По него били проведени 12 съдебни заседания, като на три от тях не е даден ход, тъй като подсъдимия не е намерен на посочения адрес и не е бил редовно призован. В тези случаи мярката му е била изменяна в „задържане под стража“, а в последствие отново в „подписка“.

При повторното разглеждане с присъда № 10/24.06.2015г. по НОХД № 1190/13 на СлРС, К.П.С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за това че през месец април 2011г. в град Твърдица, в условията на опасен рецидив, набрал, транспортирал и приел отделено лице от женски пол Й. А.Й., ненавършила 18г., с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно да проституира, независимо от съгласието й, като деянието е извършано с цел получаване на облага, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. чл. 159г вр. чл. 159а ал.2 т.1 и т.6, пр. три, вр. ал.1 от НК .

С Решение № 83/01.12.2015г. по ВНОХД № 356/15 на СлОС, присъдата е потвърдена.

 

 

Ищецът е бил осъждан с други осем присъди за периода от 1998г. до 2010г., включително и на наказание „лишаване от свобода“, което е търпял ефективно.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след като били задържан по взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и след нейната промяна, както и до момента ищецът станал нервен и избухлив. Считал, че е несправедливо задържан и това го превело нервен. Влизал в конфликти и съседите се оплаквали от него. Отнасял се по същия начин и към децата си и те изпитвали страх от него.

Докато бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ родителите му се грижили за децата му и за жената с която живее. Всички те, включително и майка му свид. Д. *** и в затвора град Бургас на свиждане.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди да бъде задържан, ищецът се занимавал с внос на стари автомобили.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява че средната за страната работна заплата за периода от 01.02.2012г. до 26.03.2013г. е била общо в размер на 10 687 лв. Разпитано в с.з., вещото лице уточнява че това е размера осреднен за всички отрасли, а отделно за отрасъл „търговия“  общия размер е 3 720лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Твърденията на ищеца че се е занимавал по занятие с внос на стари автомобили, както и факта че от тази дейност е получавал средства останаха недоказани. Ищецът не е представил никакви доказателства установяващи, че е реализирал печалба от дейността, която е извършвал – не е представил данъчна декларация. Изявленията на свидетелите, че се занимавал с внос на коли за скраб не се конкретни, не установяват кога е извършвал тези дейност, имал ли е печалба от нея и в какъв размер.

Не се доказа и твърдението в исковата молба, че през целия период през който е бил задържан под стража не е могъл да вижда семейството си и те не са го посещавали на свиждане поради липса на средства. От показанията на сивд. Д. се установи обратното – че той е посещаван от семейството си и в ареста гр. Сливен и в Затвора гр. Бургас.

Ищецът, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест не е представил доказателства за твърдението си, че в Затвора град Бургас се е наложила да търси четири пъти лекарска помощ за тежки заболявания, нито че те са в пряка причинно-следствена връзка с престоя му там.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и нервност от неоснователното обвинение.  В резултат на тези негативни преживявания той е станал нервен, избухлив, карал със семейството си и със съседите.

По време на разглеждането на делото ищецът бил с мярка „задържане под стража“ за периода от 02.02.2012 г. до 25.03.2013г. – една година, един месец и двадесет и три дни. През този период безспорно, без да е необходимо да се доказва са били ограничени правата му.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 4 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил изнервен и притеснен. Следва да се отчете обстоятелството, че тъй като ищеца е бил многократно осъждан, това обстоятелство не е било за него изключително и не е нанесло прекомерни вреди на психиката му.

Задържането под стража по време на процеса, до постановяване на първата оправдателна присъда също е довело до неимуществени вреди за ищеца. Вярно е че той многократно е искал изменение на мярката за неотклонение и съдът не е допуснал това, но мотивите за това са били, че престъплението за което е бил обвинен е извършено в условията на опасен рецидив т.е. законосъобразно е оказано изменение на мярката.  В този смисъл, ако ищецът не е имал предишни осъждания би била изменена и мярката му за неотклонение.

Производството по делото е продължило за срок от три години и десет месеца. Тъй като, макар и образувано по отношение на С., преди 31.01.2012г. , той не е знаел за производството не може да се приеме че е търпял и вреди. Наказателното производство е продължило в разумен срок. За неговата продължителност е допринесъл и ищеца, който не е бил намерен на адреса си няколкократно и по тази причина са отлагани съдебните заседания и мярката му за неотклонение е била променяна.

Ищецът е претендирал и присъждането на имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от задържането му, а именно че не е бил в състояние да работи и да реализира обичайните си доходи.

Искът е недоказан. Не се събраха категорични доказателства какво е работил ищеца, дали това в резултат на задържането е престанал да работи това и какви доходи е получавал от твърдяната от него дейност. Обезщетението за имуществени вреди не може да бъде предполагаемо, а следва да се докаже че е налице конкретна имуществена вреда – загуба в патримониума на ищеца, както и нейния конкретен, а не предполагаем размер.

Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства. При неговото определяне съдът следва да отчита винаги всички конкретните обстоятелства от значение за неговото определяне. Следва да бъде взета предвид и съдебната практика за определяне размера на токова обезщетения, както и икономическата обстановка в страната.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 01.12.2015г.  до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер за неимуществени вреди и този за имуществени следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период. Обезщетението следва да репарира действително претърпените и доказани вреди, а не да се превръща в средство за обогатяване.

Представителят на ОП-Сливен е поискал да бъде намален размера на дължимото обезщетение на основание чл. 5 от ЗОДОВ. Възражението по чл. 5 от ЗОДОВ не било конкретизирано и във връзка с него не са събирани доказателства, за което доказателствена тежест носи ответника, поради което съдът намира същото  за неоснователно.  

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Не са налице условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК.  Възнаграждението се уговаря в размер, съобразно цената на предявения иск, като в случая то е дори под размера дължим по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения  за иск с цена 96 500лв.

На ищеца се дължат направените разноски за дължима държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 130 лв., или общо 140 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на К.П.С. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване гр. С., ул. „Ц. О.“ №*, чрез адв. Г., сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. чл. 159г вр. чл. 159а ал.2 т.1 и т.6, пр. три, вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 107/24.06.2015г. по НОХД № 1190/2013г по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва за забава, считано от влизането й в сила на 01.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата,  както и сумата 140  лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер, както и за имуществени вреди в пълен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: