Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 293 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д. пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С,, пл. „П.“ №* против 419/26.05.2016г. по гр.д. № 24/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „БИНДЕР“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш.“ * осъдителен иск за заплащане на сумата от 436.04 лв., представляваща обезщетение по застраховка Имущество за щети причинени на трето лице. Решението е обжалвано изцяло, включително в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

В депозираната въззивна жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и постановяване на обжалвания акт в противоречие със съдопроизводствените правила. Въззивникът  посочва, че неправилно е приел за преклудирано искането за разпит на допълнителен свидетел. Страната посочва, че писмените доказателства по делото, които установяват наличието на валиден застрахователен договор, нанесена щета, изплатено обезщетение и протокол за аварията, не са били оспорени по делото и в т яхната съвкупност те доказват основателността на исковата претенция. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде уважена исковата претенция и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

         С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Изпълнителния директор на въззиваемото дружество – С.С.. С него жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че исковата претенция не следва да бъде уважена, тъй като не се е доказало по категоричен начин от въззивника, че въззиваемото дружество е извършвало ремонтни дейности на мястото, където е настъпила аварията и че вина за настъпването й имат служители на въззиваемото дружество, на които е било възложено извършването на ремонтни дейности. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъде осъден въззивника да заплати деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.Страната няма доказателствени искания.

         В съдебно заседание въззивната страна  не се представлява. Адв.Д. в писмено становище заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.Янев, който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.05.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.06.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 49 от ЗЗД. За да бъде уважена исковата претенция в тежест на въззивника е било да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на щета, заплащането на щетата и причинно-следствената връзка между действията на служители на въззиваемото дружество с настъпването на вредите. По отношение на валидното застрахователно правоотношение, настъпилите щети и възстановяването им, по делото са събрани достатъчно доказателства. Въззивникът обаче не е провел пълно доказване на отговорността на въззиваемото дружество за настъпването на щетите. Правилно първоинстанционният съд не е ценил представения по делото протокол от 01.05.2015 г., тъй като от разпитите на свидетелите по делото и по-конкретно на свид. Стоянов, не може да се направи категоричен извод, че аварията е била причинена вследствие дейността, извършена от въззиваемия. И двамата свидетели Стоянов и Стоев, разпитани по делото, не установяват по категоричен начин, че служители на въззиваемото дружество са отговорни за настъпилата авария. Техните показания са неконкретни, говорят за принципно извършени строителни дейности от „Биндер“, посочват, че не са присъствали лично при извършването на аварията, но въпреки това са посочени като лица, съставили констативния протокол. При наличие на този доказателствен материал не може да се направи извод, че е безспорно установена вината на въззиваемото дружество за причиняването на щетите. По този начин не може да бъде ангажирана и неговата отговорност. Искът се явява недоказан.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивника.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 419/26.05.2016г. по гр.д. № 24/2016г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С,, пл. „П.“ №* да заплати на „БИНДЕР“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„С. ш.“ № *сумата от 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.