Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с. Н. К.                                                                  

 

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 299 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от юриск. А., пълномощник на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Х.Г.Д.“ № * против решение № 433/27.05.2016г. по гр.д. № 135/2016 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против Г.С.Х. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че въззиваемият дължи сумата над 99,75лв. до пълния претендиран размер от 767,68 лв. за доставена електроенергия. Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска на въззивника по чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че въззиваемият не дължи сумата над 14,35 лв. до 47,99 лв. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта на разноските.

         Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдебната практика.  По делото безспорно било установено, че ответникът е собственик на процесния имот, на който без да е налице легално свързване към електроразпределителната мрежа е била ползвана електроенергия.  Въззивникът счита, че има право да коригира сметката на ответника и това следва да се извърши по реда на разпоредбите на раздел IX от Правилата  за измерването на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и по-конкретно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ПИКЕЕ. Изложено е становище, че двата констативни протокола № 164 785/19.11.2014 г. и № 181 905/15.05.2015 г. са били съставени при изпълнение на изискванията на ПИКЕЕ. Приетата съдебно-техническа експертиза категорично доказва наличието на установено неправомерно въздействие върху електромера, както и че методът за начисляване на неотчетената ел.енергия е правилен. Страната счита,ч е твърдените от нея обстоятелства са били доказани и от свидетелските показания на лицата Н. и Д.. Въззивникът посочва, че в случая е невъзможно да бъде установен точния момент на извършената манипулация, поради което той не може да бъде посочен. Моли се да се отмени обжалваното решение в обжалваната част и да бъдат изцяло уважени предявените искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

         В срока по чл.263, ал.1 и ал. 2 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба и не е депозирана насрещна въззивна жалба.

         В съдебно заседание въззивната страна не се представлява.      Въззиваемата страна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.К., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.06.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.06.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд  са били предявени положителни установителни искове за установяване на задължение на въззиваемия Х. към въззивника за доставена и незаплатена електроенергия. Предмет на спор пред настоящата инстанция са дължимите суми по корекционни фактури № 1125726207/14.01.2105 г. на стойност 330,01 лв. представляваща допълнителна начислена ел.енергия за периода от 30.09.2014 г. до 09.11.2014 г. и по фактура № 1134501646/02.07.2015 г. на стойност 337,92 лв. представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода от 14..02.2015 г. до 15.05.2015 г.

В разпоредбата на чл. 45 от раздел VIII от ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка на средствата за търговско контролно измерване се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложимите към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електроенергия се определя съгласно процедура определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в Раздел IX за оператора на разпределителната мрежа. В настоящия случай длъжностните лица на въззивника са се опитали да приложат разпоредбите на Раздел IХ от ПИКЕЕ. Самата процедура за установяване на неправомерно получаване на електроенергия е регламентирана в разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ. Там е предвидено, че при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставяне на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише същият се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В този случай операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

При осъществената проверка от съда на представените констативни протоколи се установи, че процедурата предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ не е проведена законосъобразно. Твърди се от въззивника, че ответникът не е бил намерен в процесния недвижим имот, поради което се наложило констативните протоколи да бъдат съставени в неговото отсъствие. Това означава, че същите е следвало да бъдат съставени в присъствието на поне двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В протокол № 164 785/19.11.2014 г. са посочени трима свидетели, като първите двама С. и Н. са посочени само с две имена, а третият И. е посочен с три имена. Нито един от тях не е индивидуализиран с ЕГН, адрес или по някакъв други начин. Така съставен констативния протокол не може да бъде приет, че е съставен в присъствието на двама свидетели, защото на практика не може да се индивидуализира дори един свидетел. В самия протокол е отразено, че свидетелите са го подписали, тъй като клиентът отказал да го подпише. Това противоречи на твърдението на страната, че е съставен в отсъствието на клиента. Същите аргументи могат да бъдат изложени и по отношение на констативен протокол № 181 985 от 15.05.2015 г., като се уточни, че в него е посочено за какво свидетелстват свидетелите, а именно, че са станали свидетели поради това, че клиентът не е бил открит.

Нито във връзка с първия, нито във връзка с втория констативен протокол са налице доказателства за това, че била спазена процедурата по чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ  и на клиента, констативните протоколи са били изпратени с обратна разписка.

Всичко това обосновава извода на съда, че исковите претенции на въззивника се явяват недоказани, тъй като процедурата за установяване на задължение установена  в ПИКЕЕ не е спазена.

В случая би могло да се има предвид и решение № 111/17.07.2-015 г. по т.д. 1650/2014 г. на I-во ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съобразно което че с изменението на Закона за енергетиката в ДВ бр- 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител  на ел.енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите наред с уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметките и на правила на измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките.

След като не се установи по категоричен начин дължимостта на главницата, то не се следва да се присъжда и съответната лихва.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивника.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/27.05.2016г. по гр.д. № 135/2016г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Х.Г.Д.“ № * да заплати на Г.С.Х. ЕГН ********** *** сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.