Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 27.07.2016 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми юли през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                           мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 300  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 412/25.05.2016г. по гр.д. № 385/16г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 310, 13 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период от 09.09.2015г. до 08.12.2015г. по фактура № 1145192984/20.01.16г., за обект в гр. С., ул. „Л.“ № * ап. *, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.

Позовава се на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Корекциите са направени с оглед защита на правата на потребителите и равноспоставеността им в отношенията с енергийното предприятие. Законодателят изрично допуска разпределение на риска от обективно установеното неточно отчитане, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за минал вече период на консумация на грешно отчетена енергия.

Заявява още, че разпоредбите на ПИКЕЕ уреждат методология за преизчисляване на неотчетените или неправилно отчетените количества електрическа енергия, предвидената процедура е максимално подробна, като се гарантират правата на потребителите и в случая корекциите са извършени по този ред. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в договорите с клиента е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция. Заявява, че съдът неправилно е смесил договорната отговорност с безвиновната отговорност, въведена изрично от законодателя. Развива подробна аргументация като прави анализ на приложимата според него правна уредба, излага виждането си по отношение на понятието вина въобще и в конкретните отношения между страните. Позовава се на съдебна практика.

Твърди, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел, че неспазването на процедурата по чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ води до неоснователност на извършеното преизчисление на сметката за минал период.

Така въззивникът счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е била  налице нерегламентирана външна намеса върху електромера на въззиваемата страна, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, допълнителното начисляване на сумата е съобразно ПИКЕЕ и клиентът дължи заплащане на разликата за изминал период.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна, заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищцата отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищцата касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищцата  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищцата  е  бил потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него с исковата молба, е начислена като корекция на сметката та за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 08.12.2015г. проверка на меренето на електрическата енергия на битовия обект.

Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“, както заявява в отговора си.

От една страна ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те са задължителни за потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Поради това несъмнено отношенията между ищцата-потребител на еленергия и ответното дружество имат договорен характер, не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ.

В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

В този случай, обаче, отговорността на последния следва да се прецени през призмата на общите правила на договорите – тоест какво представлява това поведение от гледна точка на договорните задължения и каква отговорност възниква от това.

Недискутируемо е, че основното задължение на потребителя на еленергия е едно и то е парично – да заплаща доставеното количество от тази „стока“. Характерът на паричното задължение има две особености: първо - при него никога не може да има пълно неизпълнение, а само забава и второ - неизпълнението в срок не може да бъде невиновно, тъй като родът не погива – тоест – липсата на парични средства не представлява причина, освобождаваща длъжника от изпълнение или придаваща на неточното изпълнение безвиновен характер. Следователно това главно задължение винаги съществува и винаги е изпълнимо, като санкцията за несвоевременност, ако не е уговорено друго, се изразява в заплащане на обезщетение за забава, изчислено в размер на законовата лихва.

За потребителя на ел.енергия са предвидени и други задължения, придобили характер на договорни – да не осъществява промяна в схемата на свързване и да се въздържа от въздействие върху СТИ. Тези задължения не са основни, а съпътстващи главното, което, както вече бе посочено, е парично.

Неизпълнението на тези договорни задължения по презумпция е виновно, но при тях може да се доказва липсата на вина. Тъй като самите СТИ са собственост на дружеството, а не на клиента, намират  се извън рамките на собствеността на последния и той няма регламентиран достъп до тях, то тежестта на доказване на виновно осъщественото действие във връзка с промяната на схемата или въздействието върху уреда, лежи върху дружеството-собственик – то трябва да докаже, че именно клиентът е осъществил поведение, в нарушение на договорните му задължения. Обективното констатиране на вече извършено такова действие по никакъв начин не е достатъчно да се приеме презумптивно, че това е сторено точно от клиента. Едва при успешно доказване на виновните действия на клиента /дори и чрез негови „домашни“/, ЗА НЕГО ЩЕ ВЪЗНИКНЕ ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ - ТАКАВА ЗА ВРЕДИ – НАРЕД С ОСНОВНАТА МУ ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГЛАВНОТО ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. В общия случай вредата се изразява в предизвикване на неточно отчитане на СТИ. От своя страна отговорността може да се развие в няколко отношения, като включително при такова поведение би могло да се породи и наказателна отговорност, но от гледна точка на договора за доставка на ел.енергия отговорността може да бъде предвидена като парично обезщетение и начините на формиране могат да бъдат регламентирани чрез законов или подзаконов акт. Допустимо е при това положение отговорността, имаща касателство с неустойката, да се осъществи чрез калкулиране на крайната цена на потребителя като сбор от действителната стойност на доставеното количество енергия и наказателна надбавка, коефициент и т.н. Тоест – именно правилата за „коригиране на сметка“ биха били изцяло приложими в такъв случай. /Естествено, ако вредата на дружеството не се изразява в неточно отчитане на уреда, а само в неговата повреда – то тогава обезщетението за нея следва да се формира по общите правила като действителна стойност на повредената вещ и разходи за поправката й./

Единствено необходимо е да е изяснен точния период, през който неправомерното поведение на клиента е предизвикало неточно отчитане на доставената електрическа енергия.

Ако не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран – на практика механично е приложен максималният предвиден в ПИКЕЕ 3 месечен период. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне с точност на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с дейстнвието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, дори да е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищцата.

Тук следва да се посочи, че посоченото в Правилника „неправомерно присъединяване към електроснабдителната мрежа“, при липсата на сключен договор, е хипотеза, стояща извън обсъжданите правоотношения, понежа при липса на договорна връзка взаимоотношенията между страните следва да се разглеждат и разрешават на извъндоговорната плоскост на деликта или неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното дотук, съдът счита, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е незаконосъобразно.

Не само тези съображения обаче, мотивират съда да счете иска за неоснователен.

Дори в хипотезата на регистриране на въздействие върху СТИ в реално време, което да даде начален и краен момент на периода на неточно отчитане на електроенергията, понеже, както бе посочено, независимо дали това въздействие е резултат от виновни действия на клиента или не, той не е освободен от паричното си задължение /което е основното му договорно такова/, но дори при това положение той би дължал заплащане САМО на чистата  и действителна стойност на реално консумираната /в повече от отчетената/ през точно определения период електрическа енергия, тъй като тя фактически е била доставена от търговеца и по правилата на продажбата получилият я дължи заплащане на цената.

Ако се приеме, че лицето, което е получило една стока, е заплатило само част от цената, то продавачът има иск за реално изпълнение на паричното задължение за останалата част, като в такъв случай е безразлично по какви причини купувачът не е заплатил пълната ценаи при виновно и при безвиновно неизпълнение неизпълнената част от задължението е дължима. Въпросът дали купувачът има вина за неправилното измерване на количеството на получената стока или не, има касателство единствено с евентуалната му отговорност за вреди, респективно  - носене на някакъв вид административна или наказателна отговорност, или налагане на имуществена санкция.

Аналогично, щом не е установено клиентът с виновното си поведение да е причинил неточно отчитане на реално доставеното количество електрическа енергия, той би следвало да заплати само стойността на разликата между платеното и ползваното, и то – само при положение, че е точно, еднозначно и несъмнено установен периодът, в който отчитането е било неправилно – защото облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. При това положение обаче, на първо място - неплатената разлика следва да бъде констатирана и изчислена съобразно правилата на ценообразуването, а не като сума, в която е калкулиран и санкционен елемент, и на второ – пораждащият това право на доставчика факт – проверка и констатация, следва да бъде осъществен и надлежно закрепен в съответния, предвиден от ПИКЕЕ документ, както и цялата административна процедура до момента на издаване на фактурата, следва да бъде проведена и приключена до край в стриктно съответствие с правилата на същия правилник.

Приведени към настоящия случай горните постановки не намират пълен аналог.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена.

Липсват доказателства, че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, положените подписи за “свидетели” са от лица, необозначени с три имена, не са посочени адресите им и ЕГНомерата им, и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация. Не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Присъствалият служител на РПУ също не е прецизно определен.

Всичко това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Същото изискване важи и за специфичните хипотези, при които проверката се осъществява в присъствието на служители на полицията. Именно по тази причина и само чрез наличието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

На последно място е налице и друго съществено нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищцата е узнала за извършената корекция по време на редовно плащане на каса на дружеството. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищцата материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд също да приеме, че ищцата  не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 412/25.05.2016г. по гр.д. № 385/16г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на П.Д.С. направените разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                   

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: