Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 22.07.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МЛ.С:НИНА КОРИТАРОВА

 

                  

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 302 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Т.Д., пълномощник на И.С.Ч. ЕГН********** *** против решение № 428/26.05.2016г. по гр.д. № 880/2016 г. на Сливенски районен съд, в частта с която е изменен на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, която въззивникът е бил осъден да заплаща на Е.Т.Г. ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.И.Ч. ЕГН ********** – роден на *** г., като е увеличена от 50 на 200.00лв., считано от  датата на подаване на исковата молба 10.03.2016 г. , до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на други законоустановени причини за  нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 120.00лв. и д.т. в размер на 216.00 лв.  Във въззивната жалба се посочва, че жалбоподателят има възможност и желае да заплаща месечна издръжка в размер на 110.00лв., но няма възможност да заплаща определената му издръжка в размер на 200.00лв., тъй като към момента е безработен и не реализира доходи. Счита, че съдът не е съобразил неговите възможности да дава издръжка и че ако бъде потвърдено решението в частта за издръжката, както и в частта с която е осъден да заплаща държавна такса и разноски, ще бъде поставен в условия, в които не би могъл да си покрие елементарните нужди за живеене. Моли издръжката да бъде намалена  в размера от 110.00лв. и да не бъде осъден да заплаща държавна такса и разноски по делото.

         С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на Е.Т.Г. ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.И.Ч. ЕГН **********. С него жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че съдът като е определил месечна и0дръжка в размер от 200.00 лв. се е съобразил както с нуждите и потребностите на детето, така и с възможностите на бащата. Излага се становище, че в разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК е предвидено задължение на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая въззивникът се намира в активна възраст, с доказана професия , без пречки ограничаващи неговата работоспособност и без алиментни задължения към други лица, поради което съдът правилно е определил, че може да заплаща определената издръжка на малолетното си дете, което вече е с нараснали нужди. Моли се да се потвърди обжалваното решение, претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът Ч. не се явява , както и с адв.Д., която поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Г. не се явява. Представлява се от адв. М., която оспорва въззивната жалба , поддържа отговора по нея и моли съдът да постанови съдебен акт съобразно него. Желае да бъдат присъдени деловодни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 31.05.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.06.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд бил предявен иск с правно основание чл.150 от СК, за осъждане на ответника да заплаща завишена ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е. от 50,00 лв. на 250,00 лв. , считано от датата на завеждане на делото до навършване на пълнолетие или друга причина, която да води до промяна на основанията за плащане на издръжка.

От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че грижи непосредствени и ежедневни за детето полага само и единствено неговата майка Е.Г.. Тя с детето живее и работи в РГърция, където то учи. Същата получава трудово възнаграждение около 500.00 евро месечно, от които заплаща 200.00 евро наем. Въззивникът към момента е регистриран в Бюрото по труда като безработен и активно търсещ работа, считано от 20.01.2016г. Той не е представил доказателства, от които да е видно какъв е бил доходът, който е получавал преди 20.01.2016 г., както и  не е декларирал, че не получава доходи от други дейности извън трудовите /по граждански договори, от наемни правоотношения и др./.

Няма спор по въпроса, че между първоначално определената издръжка  през 2009 г. когато детето Е. е било на 4 г. и настоящия момент, когато то вече е на повече от 11 г. , са настъпили значителни изменения на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка.  Детето е пораснало и са нараснали неговите нужди от храна, облекло, училищни пособия.  Съдът не може в цялост да прецени възможностите на бащата да дава издръжка на детето, тъй като информацията по делото по този въпрос е много оскъдна. Само по себе си твърдението, че е регистриран като безработен, поради което не получава доходи не е основание да се приеме,че той не може да реализира трудова дейност, за която да получава доход. Бащата е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да му пречи да работи, няма данни или твърдения за това, че е задължен да издържа други лица. Съдът счита, че за издръжката на детето Е., което живее извън България, в страна със завишени разходи спрямо нашата, е необходимо да получава месечна издръжка поне в размер на 400 лв., която  двамата родители да бъдат ангажирани да заплащат по равно.  В този смисъл съдът счита, че изменението на издръжката в размер на 200.00лв. е правилно определено. В случая се забелязва една тенденция да се иска изменение на издръжката през един значителен период от време и съдът счита, че въззивникът следва да е в състояние да заплаща такава издръжка на детето си.  Искането на въззивната страна да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер от 110.00лв., съдът счита за неоснователно, тъй като това е една недостатъчна сума за издържане на дете  на възрастта на Е..

За да бъде освободено едно лице от заплащането на такси по делото, е необходимо по негова молба съдът  да го е освободил от заплащането на такси, като е приел, че няма достатъчно средства.  Такава молба не е постъпила в съда и не е разглеждана, съответно въззивникът не е освободен от заплащане на такси и искането му в тази насока се явява неоснователно.

Разноски по делото се дължат съобразно изхода му и съобразно уважената част от иска. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените пред него разноски, които са изцяло дължими от въззивника, така както са установени от съда. Пред настоящата инстанция същият следва да заплати деловодни разноски в полза на въззиваемата в размер на 250.00лв.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 428/26.05.2016г. по гр.д. № 880/2016 г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

 

ОСЪЖДА И.С.Ч. ЕГН********** *** да заплати на Е.Т.Г. ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.И.Ч. ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.