РЕШЕНИЕ №          67       

гр. Сливен, 30.11.2016г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

в присъствието на секретаря  П. С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 303 по описа на съда за 2016г, за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на делото са предявените в условията на пасивно субективно съединяване искове от И.Д.Й. чрез пълномощник – адв. МЛ. Д. от СлАК за заплащане в условията на солидарност на обезщетение в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане, за претърпени вреди в следствие на извършено от ответниците С.П.П. и Т.К.Н., с правната квалификация на по чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

Съгласно споразумение по протокол от 29.06.2016г. от съдебно заседание по НОХД № 747/2016 година по описа на РС - Сливен С.П.П. и Т.К.Н. се признават за виновни в извършването на престъпление спрямо ищцата И. Др. Й. по чл. 159а, ал. 1, т. 1 и т. 6 , вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в периода м. ноември 2007 – 21.08.2008г., по чл. 159а, ал. 1, т. 6 , вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в периода 22.08.2008 – 08.02.2010г. и само ответника С.П.П. – по чл. 159а, ал. 2, т. 6 , вр. ал. 1, прел. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК в периода 09.02.2010г. – м април 2012г.

В следствие на извършените спрямо нея престъпления ищцата претърпяла неимуществени вреди – неимоверни болки и страдания, многократно й е бил нанасян побой от ответниците и е унижавана и към настоящия момент продължава да страда от разстройство на емоциите, често сънува кошмари, изпада в нервни кризи, физически се чувства изтощена, емоционално изчерпана и неспособна на положителни чувства в следствие претърпения в продължение на 4 години психически тормоз.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят в условията на солидарност обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението от 30 000 лв., считано от настъпване на уврежданията до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от името на ответниците е подаден отговор на исковата молба от техния пълномощник – адв. В. В., която оспорва основателността на предявените искове като погасени по давност, като началния момент следва да се счита 08.02.2010г. и е изтекъл на 08.02.2015г., както и тригодишен срок по отношение на лихвите.

Оспорва твърденията за извършването от доверителите й на описаните в исковата молба действия на нанасяне на побой, унижаване и заплахи, от които ищцата да е претърпяла болки и страдания подлежащи на репарация.

Правната квалификация на на възраженията са по чл. 52 ЗЗД и относно погасяването на предявените искове по давност – чл. 114, ал. 3 вр. чл. 110 ЗЗД и чл. 114, ал. 1 вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си – адв. Мл. Д. ***, който подържа исковата молба на посочените в нея основания. Досежно възражението за погасяване на исковете по давност се позовава на обстоятелството, че отделните престъпления са резултат на едно и също по характер, насоченост и по естество си непрекъснато престъпно поведение от страна на ответниците, осъществявано спрямо ищцата в периода от м. ноември 2007г. – м април 2012г., поради което изискуемостта настъпва от преустановяване на престъпното поведение, от което на ищцата са причинени неимуществените вреди.

Ответниците чрез своя процесуален представител – пълномощника адв. В., поддържат възраженията срещу предявените искове - изложени в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания пълномощника – адв. В. В., наред с възражението за давност, поддържа възражение за липса причинно-следствена връзка между установеното със споразумението в наказателното производство престъпно поведение на доверителите й настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Осъществяването на престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2от НК е за набиране и транспортиране, осъществено със съгласието на ищцата, следващо от квалификацията на престъплението, като липсват доказателства за малтретиране, заплахи, физически и/или психически тормоз спрямо нея във връзка с престъпната дейност на ответниците.

В с.з. за ищцата се явява пълномощник – адв. Мл. Д. ***, който макар да не поддържа предявения иск в частта относно твърдението за настъпили неимуществени вреди в следствие на физическо насилие, поддържа предявения иск в пълния му размер, който се явявал незначителен с оглед събраните гласни доказателства, установяващи причинения на ищцата непрекъснат психически тормоз и издевателства, влошаването на здравословното й състояние.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 29.06.2016г. по НОХД № 747/2016г. по описа на РС – Сливен, на основание чл. 384 НПК е одобрено споразумение, с което наред с престъпления по отношение на други лица, ответниците С.П.П. и Т.К.Н. са се признали за виновни в извършването на следните престъпления спрямо ищцата, както следва:

Ответникът С.П.П. и ответницата Т.К.Н. са се е признали за виновни в това, че през периода м. ноември 2007г. – 21.08.2008г. в гр. Сливен и гр. Стара Загора, на няколко пъти, в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители, набирали (чрез обещание за работа и даване на облаги) и транспортирали от гр. Сливен до гр. Стара Загора отделно лице – ищцата И.Д.Й., родена на ***г. – тогава непълнолетна, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, както и в периода – 22.08.2008г. – 08.02.2010г. – вече като пълнолетна – престъпление по престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК.

Ответникът С.П.П. се е признал за виновен също и в това, че през периода 09.02.2010г. – м. април 2012г. в гр. Сливен и гр. Стара Загора на няколко пъти, в условията на продължавано престъпление набирал (чрез обещание за работа и даване на облаги) и транспортирал от гр. Сливен до гр. Стара Загора, отделно лице – ищцата И.Д.Й., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й – престъпление по престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, чл. 26, ал. 1 НК.

От гласните доказателства  по делото – основно показанията на св. Т. С., допълнени от показанията на св. Д. И., се установява, че в периода, в който ищцата е била набирана и транспортирана до гр. Стара Загора, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от нейното съгласие, а именнно от края на 2007г., видимо и осезаемо се е променило нейното физическо, а и психично състояние: същата се описва от св. Т С. като „,слаба, съсухрена, изморена, отслабнала, с неприятен външен вид, мълчалива, припряна, като от съпоставката със състоянието й преди това, се определя от свидетелката с думите: “И. е различна, не беше същия човек“. Настъпилите промени се определят от свидетелите с това, че ищцата станала неуверена и неуравновесена, получавала припадъци, изгубила е живец и желание за живот, което като последица е довело и до опит за самоубийство, чрез прерязване на вени на ръцете, за което е била хоспитализирана и лекувана в периода 22 – 24.09.2014г. – видно от изисканата справка и приложена към нея епикриза от „Отделение по ортопедия и травматология“  при „МБАЛ – Бургас“. В същата от консултациите с психиатър е определена като „..емоционално лабилна, но не депресеивна“.

Пред свидетелката Т. С. ищцата е поддържала обяснение, че е била принуждавана да проституира чрез заплахи за отнемане на имущество от нейните родители, но извън това обяснение на самата ищца по делото липсват данни и други доказателства за подобно поведение от ответниците. Извод, за принуждаването на ищцата от ответниците да проституира и за оказване на психически и физически тормоз от тяхна страна, не може да се направи включително от квалификацията на инкриминираното им деяние, за което са се признали за виновни със споразумението по НОХД № 747/2016г. на РС – Сливен. При липсата на други доказателства за такова поведение на ответниците, което освен това е и несъставомерно съгласно одобреното споразумение, показанията на св. Т. С. в тази насока не могат да бъдат ценени, освен като възприето от самата ищца защитно – юридически и/или психически обяснение.

Успоредното влошаване на психосоматично и емоционално състояние на ищцата, наред с набирането и транспортирането й до гр. Стара Загора с целите по чл. 159а, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК е несъмнено.

Показанията на св. Д. И., макар и спорадични и непреки, подкрепят данните от показанията на св. Т. С. и наред с изисканата справка относно характера, естеството и данните от епикризата за проведеното на ищцата лечение в „МБАЛ – Бургас“, налагат несъмнен гореизложените изводи, досежно претърпените от ищцата страдания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е основателен за размера на обезщетение от 30 000лв., който следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от настъпване на изискуемостта на вземането, съвпадаща с момента на преустановяване на престъпната дейност от страна на ответниците спрямо ищцата във връзка с извършеното от тях престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, като по отношение на ответницата Т.К.Н., предявените искове следва да се отхвърлят само, поради погасяването им по давност.

Предмет на делото е претенцията на ищцата спрямо ответниците за обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея страдания в следствие осъществения спрямо нея в периода м. ноември 2007г. – 08.02.2010г. деликт от двамата ответници, а след от 09.02.2010 – до м. април 2012г. само от ответника С.П.П., за което са признати за виновни по споразумение, съдържащо се и одобрено с определение по протокол от 29.06.2016г. по НОХД № 737/2016г. на РС – Сливен, представляващ престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК

В частта относно установените от съда фактически обстоятелства, касаещи противоправното поведение на ответниците, споразумението съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране на тяхната деликтна отговорност по въпросите относно това дали е извършено от тях, неговата противоправност и виновността на извършителите. Съставомерността на деянието, с което противоправно спрямо ищцата И. Др. Й. е осъществен трафик, обвързва съда и по въпроса за липсата на принос от страна на пострадалата с виновно поведение, което да е допринесло за вредоносния резултат.

Възражението от пълномощника на ответниците – адв. В. В., че липсва деликт и причинно-следствена връзка между деянията – извършени от доверителите й и настъпилите за ищцата вреди, поради липсата на заплахи, принуда и оказан физически или психически тормоз, изхождайки от обстоятелството, че престъплението е извършено независимо от съгласието й, е неоснователен.

На първо място съждението, че ирелевантността на съгласието от страна на пострадалата за набирането и транспортирането й с цел извършване на развратни действия – проституция в гр. Стара Загора, сочи на липса на настъпили вреди или липса на причинно следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответниците, е невярно и погрешно от логическа гледна точка.

Ирелевантността на съгласието от страна на лицето, което е било набирано и транспортирано касае извода за съставомерност на деянието по смисъла на чл. 159, ал. 1 и ал. 2 от НК, но по никакъв начин не изключва настъпването на вреди за това лице, нито наличието на причинно следствена връзка, нито изключва деликтната отговорност на ответниците. Следва да се държи сметка за разликата между престъпно поведение и деликт, като последния е налице всякога при наличие на противоправно поведение, независимо от това, дали е извършено или не престъпление. В случаите, какъвто е и този, когато е налице влязла в сила наказателна присъда или споразумение – приравнено по последици на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК, съдът е обвързан да приеме че е извършено престъпление, което всякога се характеризира с обект на посегателство – накърнени и гарантирани от закона права и интереси, респективно осъществен деликт.

В случая е накърнено правото на ищцата да не бъде използвана – набирана и транспортирана, с цел използването – извършване на развратни действия, като деянието представлява престъпление, независимо дали е извършено със или без нейното съгласие. Наличието на съгласие, наред с това, само по себе си също не игнорира и не изключва настъпването на вреди. Претърпяването им като последица от деянието е несъмнен факт и това, дали настъпването им е съзнавано или не от пострадалата нито ги предотвратява, нито променя характера им. Съответно – съзнаването им, респективно предприемането на поведение от страна на пострадалата, препятстващо престъпната дейност на ответниците, не изключва по никакъв начин нито наказателната им отговорност за извършването му, нито гражданската им отговорност за действително настъпилите вреди.

На следващо място, в случая не се касае за отделни деяния, въпреки разграничаването им чрез подвеждането под различна квалификация на НК за различните периоди, с оглед на това, дали ищцата е била непълнолетна или пълнолетна, и дали престъплението е извършено в съучастие от двамата ответници или само единия от тях. Касае е се за непрекъсната, обусловена вътрешно, последователна, единна и обща като целенасоченост и интензитет деятелност на ответниците свързана с личността на ищцата, от което са били накърнени правата и интересите й, включително като непълнолетна, поради което аргументът, че поради съгласието й не са настъпили за нея вреди е несъстоятелен.

Такива вреди несъмнено са настъпили и се установяват както интензитет и тежест безпротиворечиво както от показанията на свидетелите, така и от изисканата справка и епикриза от МБАЛ – Бургас за суициден опит от страна на ищцата.

Спорните и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на посочените в исковата молба неимущестевни вреди, а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет.

Както се изтъква в Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, „Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за имуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.“

Посочените в исковата молба неимуществени вреди – страдания, стрес, унижения, физическо и емоционално изтощение, лишаването в духовен и емоционален план от обичайните положителни преживявания за младата възраст, в която се е намирала ищцата в течение на периода от 4 години и половина на осъществяване спрямо нея на трафик с цел да бъде използвана от ответниците за обогатяването им чрез разврат и тежките за нейната душевност и психика последици от това, които търпи и понастоящем, се установиха несъмнено по делото.

Не се събраха по делото данни за претърпяване на физически болки и страдания в следствие на осъществяван от ответниците побой, но установените травми в душевен и емоционален план са съизмерими с причиняването на трайно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата.

Съблюдавайки принципи за недопускане на неоснователно обогатяване посредством обезщетяването за претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер за причинените на ищцата страдания, съизмерими с трайно разстройство на здравето, което не е опасно за нейния живот, е 30 000лв.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази продължителния период – 4 години и половина години, в рамките на който спрямо ищцата е осъществено набиране и е била транспортирана в гр. Стара Загора. През целия този период ищцата е била поставена в състояние на зависимост, като в началото на инкриминирания период е била непълнолетна, което е било съзнавано от ответниците. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че макар и в по-голямата част от периода на осъществяване от ответниците на престъпната дейност спрямо нея тя да е била формално пълнолетна, деянието е извършено именно с оглед на значително младата й възраст и характерното за тази възраст физическо и естетическо състояние. Съставът на престъплението, за което ответниците са се признали за виновни изключва нейното съгласие или несъгласие като квалифициращ елемент, но при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът намира, че следва да бъде съобразена типичната и характерна за възрастта й – между 17 г. и 22 г., липса на житейски опит. С оглед престъпната дейност на ответниците животът на ищцата е насочен необратимо и изключително в деструктивна насока – свидетелство за което е изключително несъответстващото на една здрава психика посегателство срещу собствения живот. Настъпили са, както в здравословен, така и в социален план, негативни последици, определящи и занапред невротична стратегията на бягство от живота, не само в биологичния му смисъл. В присъщия за ранната младост етап от живота е изключително важно съзидателната целенасоченост на житейските планове, но именно с оглед противоправното поведение на ответниците, избора на поведение в от ищцата като резултата на свободната й воля е бил осуетен от посегателството спрямо нейната полова неприкосновеност и неприкосновеността на здравето и половия морал, които са характерен и непосредствен е обект на засягане от извършеното от ответниците престъпление, за което са се признали за виновни съгласно споразумението – одобрено по протокол от 29.06.2016г. по НОХД № 747/2016г. на РС – Сливен.

Началният момент, от който се дължи и обезщетение за забава при това, без да е необходимо отправянето на покана до деликвента, е момента на увреждането, настъпило окончателно с оглед поведението на ответницата Т.Н. към 08.02.2010г., а с оглед противоправното поведение на ответника С.П. - през м. април 2012г.

Поради липсата на уточнена в споразумението точна дата на преустановяване на престъпната дейност през м. април 2012г., следва да се приеме, че изискуемостта е настъпила в първи ден от месеца, следващ този- през който е преустановена престъпната дейност.

Предвид изложеното – по-горе досежно наличието на противоправно поведение от ответниците, настъпили за ищцата вреди и несъмнената причинно-следствена връзка между тях, по правилото на чл. 53 ЗЗД ответниците отговарят солидарно.

Началния момент на изискуемост на обезщетението за вреди спрямо различните ответници, обаче, е различен. Така този момент по отношение на ответницата Т.Н. е 09.02.201г., а по отношение на ответника С.П. – 01.05.2012г.

Съобразно така установения начален момент, е основателно възражението за изтекла към 09.02.2015г. – преди момента на завеждане на делото през 2016г., С оглед текста на закона – чл. 114 ЗЗД, давността тече от момента на откриване на извършителите относно вземанията за обезщетение от деликт, като на ищцата са били известни извършителите. Съгласно задължителната практика, наказателното производство за деянието не е съдебно производство за вземането по чл. 45 ЗЗД, поради което с образуването и воденето му давността относно предявения иск спрямо отв. Т.Н., не е била прекъсната.

Горното налага предявения иск да бъде уважен само спрямо единият от извършителите – ответника С.П. изцяло, който отговаря самостоятелно по аргумент от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК в тежест на този ответник следва да бъде възложена и държавната такса по делото – 1 200лв. съобразно уважения размер на предявения иск, спрямо когото следва да бъде уважена изцяло и претенцията на ищцата за разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК

Претенцията за разноски на ответницата Т.Н. е основателна съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК спрямо която предявените искове следва да се отхвърлят, но в представените договори за правна помощ не е отбелязано заплащане в брой на договореното възнаграждение от 1 500 лв. и не е представен друг платежен документ.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН ********** ***, представляван по делото от пълномощник – адв. В.В. от БАК, съдебен адрес:*** да заплати на И.Д.Й., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощник – адв. М.Д. от СлАК, съдебен адрес: ***, офис 6, сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от извършени в съучастие с ответницата Т.К.Н., ЕГН ********** престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК в периода м. ноември 2007г. – м. април 2012г., за които се е признал за виновен с одобрено споразумение по протокол от с.з. на 29.06.2016г. по НОХД № 747/2016г. по описа на РС – Сливен, заедно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), считано от 01.05.2012г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН ********** ***, представляван по делото от пълномощник – адв. В.В. от БАК, съдебен адрес:*** да заплати на И.Д.Й., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощник – адв. М.Д. от СлАК, съдебен адрес: ***, офис 6 сумата 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща заплатени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените от И.Д.Й., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощник – адв. М.Д. от СлАК, съдебен адрес: ***, офис 6 против ответницата Т.К.Н., ЕГН ********** ***, представляван по делото от пълномощник – адв. В.В. от БАК, съдебен адрес:*** искове за заплащане в условията на солидарност с ответника  С.П.П., ЕГН ********** на сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за извършено в съучастие престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, в периода м. ноември 2007г. – 09.02.2010г., за които са признати за виновни с одобрено споразумение по протокол от с.з. на 29.06.2016г. по НОХД № 747/2016г. по описа на РС – Сливен заедно със законната лихва, считано от 09.02.2010г., като погасени по давност и поради това – неоснователни.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Т.К.Н., ЕГН ********** ***, представляван по делото от пълномощник – адв. В.В. от БАК, съдебен адрес:*** за заплащане на деловодни разноски в размер на 1 500 лв. като неоснователна.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: