Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 29.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С  НИНА КОРИТАРОВА

 

При секретаря Г. като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова въззивно гр. дело № 305 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Пенкови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № *  чрез адв. М.Д. *** против Решение от 11.05.2016 г. по гр.д.№1558/2015 г.  на Сливенски районен съд, с което  е признато за установено, че въззивното дружество дължи на правно основание чл. 422 ГПК на  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * сумата от 10200,55 лв., представляваща  главница по фактура № 1124755802/31.12.2014 г. за доставена електрическа енергия  и предоставени мрежови услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2015 г. до окончателното й плащане, както и мораторна лихва за периода от 12.01.2015 г. до 26.01.2015 г. в размер на 39,71 лв. като иска за мораторната лихва в останалата му част е отхвърлен като неоснователен и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 3092 лв., а на ответника разноски в размер на 12,45 лв.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло, претендира се да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли исковете предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № *, като неоснователни и недоказани и да го осъди да заплати разноските, направени от въззивното дружество по делото в двете инстанции.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Не оспорва факта, че въззиваемото дружество му било доставило ел. енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г., която според издадените фактури била на обща стойност 43567,17 лв. Всички посочени в исковата молба фактури били заплатени към настоящия момент. Безспорно било между страните, че било налице плащане по следните фактури- Фактура № 1123327515/30.11.2014 г. на обща стойност 10137,38 лв., заплатена на 27.01.2015 г.; Фактура № 1123327538/30.11.2014 г. на обща стойност 11520,38 лв., заплатена на 31.03.2015 г.; Фактура № 1124751772/31.12.2014 г. на обща стойност 11708,75 лв., заплатена на 14.04.2015 г.; Фактура № 1123327515/30.11.2014 г. на обща стойност 10137,38 лв., заплатена на 27.01.2015 г. и на 20.02.2015 г. Спорно било между страните дали било налице плащане по Фактура №114755802/31.12.2014 г. за сумата от 10200,66 лв. Твърди, че в резултат на договорка между въззивното дружество и трето лице „Теоекспрес“ ЕООД последното превело чрез „он лайн“ банкиране в полза на въззиваемото дружество сумата от 59 000, 42 лв., с което плащане били погасени задълженията по Фактура №114755802/31.12.2014 г. и Фактура № 1123327515/30.11.2014 г. За извършеното плащане по тези фактури било приложено по делото платежно нареждане за кредитен превод от 27.01.2015 г., в което изрично като основание за плащане били посочени задълженията по тези две фактури. Констатацията на вещото лице отразена в съдебно-счетоводната експертиза, че задължението по процесната Фактура №114755802/31.12.2014 г. се водило като неплатено в тяхното счетоводство не следвало да има гражданскоправни последици. В този смисъл било Решение № 746 от 01.05.2011 г. по гр.д. № 727/2009 г. на ВКС. Позовава се на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД относно реда за погасяване на еднородните задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всичките. Счита, че е доказал с представените от него писмени доказателства плащането на задълженията по всичките фактури. Развива съображения относно пълното и непълното доказване на фактите и приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът не бил успял да докаже в условията на пълното и главно доказване фактите от които черпи благоприятни последици и които били в негова доказателствена тежест. Ответното дружество било успяло да докаже при условията на главно доказване плащането по Фактура №114755802/31.12.2014 г. чрез представеното платежно нареждане за кредитен превод от 27.01.2015 г. Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неосноветелни и недоказани. Претендира разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е подаден отговор на въззивната жалба от  въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * чрез юрисконсулт А.. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество-ищец в първоинстанционното производство посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и с оглед на събраните по делото доказателства. Възраженията релевирани във въззивната жалба били несъстоятелни и некореспондиращи с доказателствения материал по делото. Позовава се на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и на констатацията на вещото лице, че процесната фактура била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество като неплатена, като последното било използвало и данъчен кредит по процесните фактури. Счита, че вещото лице коректно е изчислило и размера на обезщетението за забава. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 850 лв.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. М.Д. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски сторени пред двете инстанции. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

Пред въззивната инстанция е изготвена и приета нова съдебно-счетоводна експертиза назначена служебно от съда.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и пред въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд ДОПЪЛВА изложената от районния съд фактическа обстановка по следния начин:

Съгласно платежното нареждане от 27.01.2015 г. на наредителя „ТЕО ЕКСПРЕС“ ООД е бил извършен превод към въззиваемото дружество, с който са били погасени задълженията на въззивното дружество по фактури № 1118304361/31.08.2014 г.; фактура № 1119961115/30.09.2014 г.; фактура № 1121561617/31.10.2014 г.; фактура № 1123327515/30.11.2014 г. и фактура № 1124755802/31.12.2014 г. в общ размер на 59 000, 42 лв.  С този превод били погасени изцяло главниците по тези фактури, но не били погасени начислените обезщетения за забавено плащане в общ размер от 1405, 54 лв. На 20.02.2015 г. МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД е превело по сметката на въззиваемото дружество сумата от 3258,94 лв., като в платежното нареждане е посочено, че се погасява задължение на въззивното дружество по фактура № 1123327515/30.11.2014 г. С извършения превод от 27.01.2015 г. главницата по тази фактура била погасена и остатъка, който следвало да се погаси бил начислената лихва за забава към датата на плащане в размер на 135,41 лв. В това платежно нареждане не били отразени други фактури и  с остатъка от внесената сума след погасяване на сумата по тази фактура било погасено най-старото задължение на въззивното дружество към въззиваемото дружество, което било по фактура № 1118301638/31.08.2014 г. и в размер на 4 384,84 лв. След извършеното погасяване остатъка по неплатената главница по тази фактура бил 1 261, 31 лв. Съгласно платежно нареждане от 31.03.2015 г. „ГППМП“ ООД извършва превод по сметката на въззиваемото дружество, с които били погасени задълженията на въззивното дружество по фактура № 1123327538/30.11.2014 г. в размер на 11 520, 38 лв. За периода от 11.12.2014 г./датата на падежа на фактурата/ до 31.03.2015 г. /датата на плащане/ въззивното дружество дължало мораторна лихва в размер на 355,69 лв. На 14.04.2015 г. „ГППМП“ ООД извършва превод по сметката на въззиваемото дружество, с които били погасени задълженията на въззивното дружество по фактура № 1124751772/31.12.2014 г. в размер на 11 708,75 лв. За периода от 13.01.2015 г. /датата на падежа на фактурата/ до 14.04.2015 г. /датата на плащане/ въззивникът дължи лихва за забава в размер на 299, 52 лв. За периода от 27.01.2015 г. до 07.05.2015 г. задълженията на въззивното дружество към въззиваемото дружество по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 284/2015 г. на СлРС възлизат на 235,98 лв., сума която съставлява неплатено обезщетение за забава по фактури № 1123327538/30.11.2014 г., фактура № 1124751772/31.12.2014 г. и фактура № 1124755802/31.12.2014 г.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, които  имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая предмет на спора е изпълнение на главното парично задължение  за заплащане на стойността на електрическа енергия и мрежови услуги от ответното дружество за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г.  на основание Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и на мораторна лихва па чл. 86 ЗЗД. Когато задължението е парично, изпълнението му обикновено се извършва чрез плащане. Основно задължение на купувача по договор за продажба е плащането на цената на стоката - предмет на договора, в случая стойността на ел. енергията и доставените мрежови услуги до двата обекта на ответното дружество. Съществуват различни начини на плащане - плащане в брой /напр. чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка или плащане в брой срещу издаване на касов бон/, безкасово плащане чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка /напр. с платежно нареждане или директен дебит/. Плащането на паричното задължение по който и да е от посочените начини погасява вземането на кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. При изпълнението на търговска сделка, от която произтича задължение за безкасово плащане, съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора. Това правило съответства на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено. В случая плащането е било извършено с платежни нареждания за преводи по банковата сметката на ищцовото дружество. В платежните нареждания ответното дружество изрично е посочило задълженията по кои фактури погасява, т.е. длъжникът е упражнил надлежно правото си по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и е посочил кои свои парични задължения изпълнява, като това не е било взето предвид от първоинстанционния съд.

Видно от изготвената по делото във въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза за периода от 27.01.2015 г. до 07.05.2015 г. задълженията на въззивното дружество към въззиваемото дружество по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 284/2015 г. на СлРС възлизат на 235,98 лв., сума която съставлява неплатено обезщетение за забава по фактури № 1123327538/30.11.2014 г., фактура № 1124751772/31.12.2014 г. и фактура № 1124755802/31.12.2014 г.

В случая ответното дружество  установи по безспорен начин обстоятелството, че са били извършени плащания по процесните фактури- фактура № 1123327538/30.11.2014 г., фактура № 1124751772/31.12.2014 г. и фактура № 1124755802/31.12.2014 г., като с преведените суми са били погасени напълно главниците съставляващи стойността на доставената от ищцовото дружество електрическа енергия и мрежови услуги, но не са били погасени обезщетенията за забава по чл. 86 ЗЗД, начислени по всяка една от тези фактури  за периода от падежа на главното задължение до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- за задължението по фактура № 1123327538/30.11.2014 г. не е била изплатена мораторна лихва в размер на 150,69 лв., за задължението по фактура № 1124751772/31.12.2014 г. не е била изплатена мораторна лихва в размер на 45,58 лв., за задължението по фактура № 1124755802/31.12.2014 г. не е била изплатена мораторна лихва в размер на 39, 71 лв. Общият размер на задължението на ответното дружество за заплащането на мораторна лихва възлиза на 235, 98 лв. В този смисъл въззивният съд кредитира изцяло изготвената и приетата по делото във въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице Г. за разлика от вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция е съобразило указания му от съда с Определение № 381 от 29.07.2016 г.  ред по чл. 76, ал. 1 ЗЗД за погасяване на еднородни парични задължения, като първо е извършило погасяване на задълженията по изрично посочените в платежните нареждания фактури в хронологична последователност по реда на постъпване на плащанията като е започнало от първия паричен превод от 27.01.2015 г. и посочените в съответното платежно нареждане фактури и е продължило с последващите преводи и посочените в следващите платежни нареждания фактури. Въззивният съд кредитира и извода на вещото лице Г., че е било извършено плащане от страна на въззивното дружество и по фактура № 1124755802/31.12.2014 г., тъй като вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция е приело, че сумата по тази фактура  не е била платена, тъй като в счетоводството на ответното дружеството задължението по нея се било водило като непогасено, а този факт сам по себе си не обуславя липсата на реално плащане от страна на ответника по тази фактура, още повече, че и същата е посочена в платежното нареждане от 27.01.2015 г.

С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която  е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Пенкови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № *  дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * сумата от 10200,55 лв., представляваща  главница по фактура № 1124755802/31.12.2014 г. за доставена електрическа енергия  и предоставени мрежови услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2015 г. до окончателното й плащане и да бъде отхвърлен предявения от въззиваемото дружество главен положителен установителен иск. По делото не е постъпила въззивна жалба, нито насрещна въззивна жалба от страна на ищцовото дружество и предмета на настоящото въззивно производство се определя единствено от въззивната жалба на ответното дружество, като по смисъла на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК ако решението не е обжалвано от другата страна положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която се признава за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, че въззивното дружество дължи мораторна лихва за периода от 12.01.2015 г. до 26.01.2015 г. в размер на 39,71 лв. като иска за мораторната лихва в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. В тази си отхвърлителна част по отношение на положителния установителен иск за дължимостта на мораторната лихва по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД първоинстанционното решение не е било обжалвано от въззиваемото дружество и е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззиваемото дружество, което следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззивното дружество сторени във въззивната инстанция в размер на 429 лв.  По отношение на разноските сторени от въззиваемото дружество в заповедното производство, следва същите да бъдат поети в пълния им размер от 2067,72 лв. от въззивното дружество.  Въззивното дружество следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 4,90 лв., съставляваща съразмерна част на сторените от него разноски пред първата инстанция с оглед отхвърлителната и уважителната част от решението. Въззиваемото дружество следва да заплати на въззивното дружество сумата от 386,04 лв./398,50 -12,45 лв./, съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски пред първата инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

           

ОТМЕНЯ Решение от 11.05.2016 г. по гр.д.№1558/2015 г. на Сливенски районен съд като, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Пенкови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № *  дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * сумата от 10200,55 лв., представляваща  главница по фактура № 1124755802/31.12.2014 г. за доставена електрическа енергия  и предоставени мрежови услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2015 г. до окончателното й плащане като и в частта с която са присъдени разноски  на „ЕВН България Електроснабдяване” АД сторени в заповедното и първоинстанционното производство над размера от 2072, 65 лв. до присъдения размер от 3092 лв.,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който се признава за установено, че   „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Пенкови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № *  дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * сумата от 10200,55 лв., представляваща  главница по фактура № 1124755802/31.12.2014 г. за доставена електрическа енергия  и предоставени мрежови услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2015 г. до окончателното й плащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.05.2016 г. по гр.д.№1558/2015 г. на Сливенски районен съд в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Д.“ № * да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Пенкови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № *, направените разноски пред първата инстанция в размер на 386,04 лв. и направените разноски за въззивното производство в размер на   429 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                  2.