Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Сливен, 13.07.2016 г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова  гражданско дело № 306 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 437 вр.  чл. 435, ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Р.К. ***, в качеството му  на  взискател по изпълнителен лист от 25.04.2016 г. издаден въз основа на осъдителното решение № 837 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2596/2015 г по описа на СлРС, който обжалва Постановление за отказ да се образува изпълнително дело от 25.06.2016 г. на  ЧСИ Г.Г.,*** действие ОС – Сливен като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че с обжалваното постановление неправилно било прието, че ИАРА била държавно учреждение по см. на чл. 519 ГПК в качеството й на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и обстоятелството, че реализира и собствени приходи не било променяло статута й. Разграничителния критерий относно приложението на чл. 519 и чл. 520 ГПК бил произхода и вида на имуществото на длъжника. Цитира разпоредбите на чл. 2, ал. 1  и чл. 21 от Устройствения правилник на ИАРА. Жалбоподателят твърди, че забраната на чл. 520, ал. 1 ГПК за насочване на принудителното изпълнение се отнасяла единствено до бюджетните субсидии така както били определени в ДР на Закона за публичните финанси, но не и до средствата от собствени приходи. ИАРА не съставлявала бюджетна организация, бюджетът й не се бил приемал от НС, а МЗХ определяло от приходната му част субсидии за ИАРА. В случая била приложима разпоредбата на чл. 520, ал. 2 ГПК и принудителното изпълнение на паричното вземане следвало да се насочи към друго имущество частна собственост на ИАРА. Цитира съдебна практика . Моли СлОС да отмени постановлението на ЧСИ Г., с което се отказва да бъде образувано изпълнително производство като неправилно и незаконосъобразно и да постанови продължаване на изпълнителните действия.

В обясненията дадени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Счита, че ИАРА в качеството си на ЮЛ на бюджетна издръжка към МЗХ и второстепенен разпоредител с бюджетни средства съставлява държавно учреждение и по отношение на нея се прилага забраната предвидена в чл. 519, ал. 1 ГПК и редът за изпълнение на задълженията й е бил предвиден в ал. 2 на чл. 519 ГПК. Статутът й на държавно учреждение не се променял от факта, че реализирала собствени приходи. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

Пред настоящата инстанция  не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 23.06.2016 г. жалбоподателят подал молба до ЧСИ Г. за образуване на изпълнително производство с вх. № 4352/23.06.2016 г. ведно с изпълнителен лист от 25.04.2016 г. издаден въз основа на осъдителното решение № 837 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2596/2015 г по описа на СлРС .  С обжалваното постановление от 25.06.2016 г. ЧСИ Г. отказала да образува изпълнително производство и постановлението било връчено на упълномощения процесуален представител на заявителя адв. К. *** на 01.07.2016 г. и на 08.07.2016 г. била депозирана жалбата срещу него.

Жалбоподателят е депозирал частната си жалба в рамките на законоустановения едноседмичен срок, който по смисъла на чл. 436, ал. 1 ГПК е започнал да тече от уведомяването му за издаденото постановление за  отказ от 01.07.2016 г. От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в рамките на законоустановения едноседмичен срок, от процесуално легитимирана страна и с нея се обжалва от взискателя отказа на ЧСИ да образува изпълнително производство, което съставлява изпълнително действие по см. на чл. 435, ал.1 ГПК.

С определението "държавно учреждение" законът -  чл. 519, ал. 1 ГПК - не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, поради което преценката дали  Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури има статут на "държавно учреждение" по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, трябва да се изведе от Закон за устройството на държавния бюджет (Д. в. бр. 67/1996 г.). Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗУДБ "Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи", а съгласно § 1, т. 1 от ДР за закона "по смисъла на този закон "държавни органи" са президентът, Министерския съвет и другите ведомства, областните администрации, Конституционния съд и други бюджетни организации, определени със закон". Законът, който урежда устройството и бюджета на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е Закон за рибарството и аквакултурите и Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури . В  чл. 21, ал.1  от Устройствения правилник на ИАРА е предвидено, че бюджетът на агенцията се формира от бюджетна субсидия и от собствени приходи. Оттук следва, че приходите се набират от ежегодна субсидия от държавния бюджет и от посочените в Устройствения правилник на ИАРА други източници. Изрично в чл. 2 от  Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и в чл. 5, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите е записано, че Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със седалище Бургас, с четири териториални звена. Определящото в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а това, че ИАРА има и други източници на приходи, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, които се изразходват за извършване на дейността й не променят статута й на държавно учреждение. Приходите от собствената й дейност  и бюджетната субсидия се разходват за покриване на изчерпателно изброени разходи в ал. 3 на чл. 21 от Устройствения правилник на ИАРА.

Съгласно  чл. 519, ал. 1 ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на парични вземания,  като в чл. 519, ал. 2 ГПК е предвиден редът за изплащане на дължимата сума. Изпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на ИАРА и ако няма кредит вишестоящото учреждение следва да предприеме необходимите мерки и да предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Никоя от страните не претендира разноски в настоящото производство и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за отказ да се образува изпълнително дело от 25.06.2016 г. на  ЧСИ Г.Г.,*** действие ОС – Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.