Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 26.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

                    ЧЛЕНОВЕ:  С. М.

Мл.С  Н. К.

 

При секретаря В. като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова въззивно гр. дело № 308 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Първата въззивна жалба е подадена от А.В.Б., ЕГН: **********с адрес: *** чрез адв. Н.А. ***, със съдебен адрес:*** и с нея се обжалва Решение № 318/14.04.2016 г. по гр.д. № 4260/2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се  намалява на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН с 2/4 ид.ч. саморъчното универсално завещание от 17.09.2010 г., обявено от нотариус Н.Вълчева с рег.№ 5422 в Нотариалната камара и вписано в Службата по вписванията при СлРС на А.Х.С., б.ж. на ГР.С., починала на 08.05.2014 г., с което тя завещава цялото си имущество на дъщеря си А.В.Б. и се възстановяват запазените части на С.Т.Т., ЕГН: ********** и М.С.Т., ЕГН: ********** *** от наследството на А.Х.С., б.ж. на ГР.С., починала на 08.05.2014 г. в размер на ¼ ид.ч. за всеки от тях. Със същото решение С.Т.Т. е осъден да заплати на А.В.Б. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1050 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № *, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2015 г. до окончателното й плащане, като искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3500 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани изцяло исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявени от А.В.Б. срещу С.Т.Т., с които се претендира последния да й заплати сумата от 4200 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект * и сумата от 2100 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, с който А.В.Б. претендира от С.Т.Т. сумата от 584.04 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в размер на 9800 лв., за периода от 18.07.2014 г. до дата на депозиране на исковата молба в съда. С оглед уважителната и отхвърлителната част на обжалваното решение А.В.Б. е осъдена да заплати на С.Т.Т. и М.С.Т. деловодни разноски в размер на 660 лв., а С.Т.Т. е осъден да заплати на А.В.Б. сумата от 118,45 лв. деловодни разноски и да заплати по сметката на СлРС държавна такса в размер на 43,63 лв.

Жалбоподателката А.В.Б. обжалва решението, в частта с която се отхвърлят като неоснователни и недоказани изцяло исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявени от нея срещу С.Т.Т., с които се претендира последния да й заплати сумата от 4200 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект * и сумата от 2100 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. в гр. Равда и построената в него и незавършена сграда.  Също така обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, с който претендира от С.Т.Т. сумата от 584.04 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в размер на 9800 лв., за периода от 18.07.2014 г. до дата на депозиране на исковата молба в съда и в частта, с която е осъдена да заплати разноски в размер на 660 лв. Счита, че решението в обжалваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Втората въззивна жалба е подадена  от С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Ж.Д.Т.-*** и с нея се обжалва решението, в частта, с която е осъден да заплати  на А.В.Б.  на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1050 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от  17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № *, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2015 г. до окончателното й плащане и в частта му относно разноските. Счита, че решението в обжалваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с процесуалния и материалния закон.

В необжалваните си части решението е влязло в сила и те не се включват в предмета на въззивното производство.

Въззивницата ответник в първоинстанционното производство обжалва първоинстанционното решение в посочените части, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че  СлРС правилно бил приел, че от свидетелските показания по делото се било установило, че С.Т. бил ограничавал с действията си достъпа й до поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. в гр. Равда и построената в него и незавършена сграда на етап „груб строеж“ , но направил необоснования правен извод, че обезщетение за ползването на този съсобствен недвижим имот не й се дължи, тъй като сградата построена в него била незавършена и не били издадени необходимите административни книжа. Безспорно било установено от събраните по делото доказателства, че въззивницата нямала достъп до този имот, тъй като С.Т. го бил оградил и не я допускал нито до сградата, нито до трите стопански обекта, които били обособени в него. Посочва, че използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означавало прякото й използване и съдът го преценявал с оглед на установеното фактическо положение. С ключове от този имот разполагал единствено С.Т., който го използвал самостоятелно. Липсата на Акт 16 не съставлявала пречка за фактическото ползване на сградата и била ирелевантна по отношение на въпроса кой от съсобствениците фактически бил използвал имота и упражнявал вещни права в обем надхвърлящ дяла му в съсобствеността. Неправилен и необоснован бил и извода на СлРС, че не се дължало на въззивницата и обезщетение за едноличното ползване от страна на С.Т. на  другия им съсобствен недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект *, който бил изнесен на публична продан и възложен на трето лице купувач поради неплащане на паричните суми по договор за кредит от кредитополучателя С.Т., който я бил препятствал да упражнява правата си на съсобственик върху този имот. С оглед на ограничаването на достъпа й до описаните имоти от страна на С.Т. тя била отправила нотариална покана до него, с която претендирала последния да й осигури достъп до имотите и да й предостави ключ или да й заплати обезщетение за лишаване от ползване за тях. Цитира Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин препятстващ достъпа на друг съсобственик, което безспорно било установено по отношение на трите процесни имота, той бил ползвал лично общата вещ по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС. С оглед на изложеното, счита че главният и акцесорен насрещен иск предявени от нея пред първата инстанция били основателни и доказани по основание и размер и следвало да бъдат уважени. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от нея части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените от нея главен и акцесорен насрещени искове.

С първата въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

       Въззивника по втората въззивна жалба  ищец в първоинстанционното производство обжалва решението в посочените части, като счита, че СлРС не е следвало да приема за съвместно разглеждане в рамките на производството по първоначален иск с правно основание чл. 30 ЗН, който бил конститутивен иск главен насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и акцесорен насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС срещу единия от двамата ищци, които били осъдителни искове с различен предмет и основание от първоначалния иск. В този смисъл искът по чл. 30 ЗН бил предявен самостоятелно, а не в рамките на делбено производство. Обективно съединявайки първоначалния и насрещните искове СлРС бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като с насрещните искове не се реализирали насрещни права на ответника в производството. Твърди, че на следващо място СлРС бил нарушил и материалния закон, тъй като от събрания по делото доказателствен материал се било установявало, че С.Т. не бил препятствал достъпа на Б. и до недвижимия имот в ГР.С., в м. „Л.В.“ № *. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от него части.

С втората въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на първата въззивната жалба от С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Ж.Д.Т.-***, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не са постъпили насрещни въззивни жалби.

          С отговора на първата въззивната жалба ищецът С.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Доразвива своите съображения относно недопустимото произнасяне от страна на СлРС по предявените от ответницата насрещни искове. Б. не успяла да докаже съсобствеността помежду  им върху процесните недвижими имоти и че била лишена от правото да ги ползва и да събира гражданските плодове от тях съобразно своите квоти от съсобствеността, както и че ответника по насрещния иск ги бил ползвал еднолично. Б. следвало да докаже, че незавършената сграда намираща се в поземления имот в с. Равда била годен обект на право на собственост  и на какъв етап от строителството била изградена.Съдът не могъл да изгради крайния си извод единствено на базата на изготвената съдебно-икономическа експертиза относно размера на пазарния наем на сградата и правилно бил отхвърлил исковата претенция на Б. по отношение на този имот. Същата не била ангажирала и доказателства относно претенцията й по чл. 31, ал.2 ЗС за обезщетение за ползване на самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект *, който бил изнесен на публична продан и имал за купувач трето лице. С оглед на изложеното счита, че първата въззивна жалба е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

В с.з.,  въззивника С.Т., редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. Ж.Т. ***, която поддържа неговата въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от доверителя й част. Претендира разноски сторени пред двете инстанции. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В с.з., въззивницата А.Б., редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв.  Н.А. ***, която поддържа нейната въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от доверителката й част. Претендира разноски сторени пред двете инстанции. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В с.з. въззиваемия М.Т., редовно призован, не се явява лично, и не изпраща процесуален представител.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично правилно. Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал.

Също така въззивният състав като краен резултат споделя и правните изводи на РС относно дължимостта на обезщетението за лишаване на съсобственик от ползване на общата вещ по чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на имота съставляващ еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № *, но не и относно размера на присъденото обезщетение и в тази си част първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено. Въззивният съд споделя изводите на СлРС относно не дължимостта на обезщетението за лишаване на съсобственик от ползване на общата вещ по чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на имота съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект * и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Въззивният съд не споделя изводите на СлРС относно недължимостта на обезщетението за лишаване на съсобственик от ползване на общата вещ по чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на имота съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда и в тази си част първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в частта, с която се намалява на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН с 2/4 ид.ч. саморъчното универсално завещание от 17.09.2010 г., обявено от нотариус Н.Вълчева с рег.№ 5422 в Нотариалната камара и вписано в Службата по вписванията при СлРС на А.Х.С., б.ж. на ГР.С., починала на 08.05.2014 г., с което тя завещава цялото си имущество на дъщеря си А.В.Б. и се възстановяват запазените части на С.Т.Т., ЕГН: ********** и М.С.Т., ЕГН: ********** *** от наследството на А.Х.С., б.ж. на ГР.С., починала на 08.05.2014 г. в размер на ¼ ид.ч. за всеки от тях. С оглед на това тази част на първоинстанционното решение не се включва в предмета на въззивното обжалване очертан от двете подадени въззивни жалби и не следва да се разглежда от въззивния съд.

Първоинстанционното решение не е влязло в сила и е обжалвано, в частта, в която първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения главен насрещен иск от ответницата по първоначалния иск  с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и акцесорния насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот се предявява в случаите, когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, който следва да обезщети останалите съсобственици за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общия състав на неоснователното обогатяване, като източникът на вземането е едно фактическо положение-реално ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществените блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС понятието „лично ползване“ означава всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ищецът следва да докаже- 1. Съсобствеността върху имота между него и ответника; 2. Отправянето на писмена покана до ответника; 3. Ползването на целия имот от ответника или на площ по-голяма от съответстващата на правата му на съсобственик. Достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата. 4. Ползата, която съсобственикът е пропуснал след отправянето на поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем. В случая се касае за доказване на пропусната полза от неползващия съсобственик, която по отношение на недвижимите имоти се равнява на средния месечен наем за имота със съответното предназначение и състояние освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. Присъжда се сумата съответстваща на правата на съсобственика ищец в съсобствеността. Ответникът по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС може да се брани с възражения, че е осигурил достъп, че не е налице съсобственост или че е платил обезщетението. Не може обаче да се брани с възражение, че не е реализирал никаква полза или че ползата, която е реализирал е по-малка от пропуснатата, тъй като по този иск е без правно значение дали използващия съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за разглеждане по реда на чл. 211 ГПК предявеният главен насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и предявения акцесорен насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Налице са всички предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 211 ГПК за разглеждане на тези насрещни искове- подадени са в срока за отговор на исковата молба подсъдни са на същия съд и имат положителна връзка на обусловеност с първоначално предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН, тъй като са свързани с облигационни спорове възникнали между сънаследниците на наследодателката изготвила универсалното завещание, като няма пречка да бъдат разгледани при условията на евентуално обективно съединяване на тези искове с първоначалния иск. Съдът дължи произнасяне по тях в случай че бъде уважен главния иск по чл. 30 ЗН, какъвто е настоящия случай.

По отношение на имота съставляващ еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № * ищцата по насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС успя до докаже, че този имот е съсобствен между нея и ответника по този насрещен иск, като съсобствеността се е породила от наследяването по закон и завещание на общата им наследодателка, като преди смъртта й този имот е бил придобит по време на брака й с ответника и е бил включен в режима на СИО. Тези факти се установяват от представените акт за смърт на А.Х.С. от 08.05.2014 г., удостоверение за наследници на същата и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том пети, дело № 1526/1997 г. от 10.05.1997 г. На следващо място въззивницата е доказала, че е изпратила писмена нотариална покана до ответника, която му е била връчена на 21.07.2014 г. и с която изрично е претендирала да й бъде заплатено обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот. Установява се безспорно от свидетелските показания по делото на свидетелите П., Ц., К., С. и Д. че след смъртта на общата им наследодателка през м. май 2014 г. единствено ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота и е продължил да я упражнява и към  момента на отправяне на поканата, като го е използвал целия, като в случая е било налице „лично ползване“ изразило се в такова поведение на съсобственика ответник, което е възпрепятствало и ограничило ищцата в качеството й на съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата й, без да се събират добиви и граждански плодове. Ответникът я е възпрепятсвал като й е отказал достъп до имота, взел й е ключовете, с които е разполагала и не й ги е върнал и в този смисъл следва да се приемат и сведенията от полицията и жалбите до прокуратурата. Въззивницата също така е доказала и пропусната полза в качеството си на неползващ съсобственик, която по отношение на недвижимите имоти се равнява на средния месечен наем за имота със съответното предназначение и състояние.

Размерът на присъденото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС следва обаче да бъде коригиран и съобразен с 2/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти, които притежава ищцата по насрещния иск след като е бил уважен предявения първоначален иск с правно основание чл. 30 ЗН и са били възстановени запазените части на ищците по него в размер на ¼ ид.ч. за всеки от тях. Разполагаемата част, която е могла да бъде завещана от наследодателката на дъщеря й по смисъла на чл. 29, ал. 3 ЗН без да бъдат накърнени запазените части на другите двама наследници, тъй като в случая е оставила като свои наследници съпруг и две деца се равнява на ¼. Завещаното имущество, обаче е съставлявало съпружеска имуществена общност и тя е могла да завещае ½ от ¼ , което се равнява на 1/8 разполагаема част, която се прибавя към 1/8 от наследствения дял на дъщеря й, която наследява по закон и завещание след възстановяване на запазените части общо 2/8 /1/4/ ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти. Съпругът след уважаването на иска по чл. 30 ЗН наследява общо 5/8 ид.ч. от процесните имоти, тъй като са били преди смъртта на наследодателката СИО, а синът наследява 1/8 ид.ч. от тях.

Видно от допълнителната съдебно-оценителната и техническа експертиза средният месечен наем за този имот се равнява на 300 лв., което прави общо 2100 лв. за процесния период от седем месеца или от този общ размер на ищцата по насрещния иск се дължи обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС равняващо се на ¼  от 2100 лв. или на 262,50 лв. Следователно претендираното обезщетение следва да й бъде присъдено в този размер, като първоинстанционното решение бъде отменено по отношение на разликата над 262,50 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 1050 лв. Върху този размер следва да бъде и начислено и обезщетението за забава в плащането по чл. 86 ЗЗД, което за периода от 21.07.2014 г., когато главното задължение за заплащане на обезщетението за лишаване от ползване е станало изискуемо до подаването на насрещната искова молба се равнява на 15,49 лв.

По отношение на имота съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.57.1.16, с площ 38.43 кв.м., с предназначение за търговска дейност и складово помещение с площ 30.47 кв.м. на адрес в ГР.С., кв. „Д.“, бл. *, ет. *, обект * ищцата по насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС не успя да докаже, че се намира във фактическата власт на ответника към момента на отправяне на поканата, нито че ответникът е използвал имота.  Не се установи по отношение на този имот „лично ползване“ от страна на ответника изразило се в такова негово поведение, което да е възпрепятствало и ограничило ищцата в качеството й на съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата й.  Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 21.04.2015 г. същият имот е бил изнесен на публична продан и е станал собственост на трето лице. По делото не беше установено в чия фактическа власт се е намирал този имот през процесния период или дали ответника по насрещния иск е бил назначен за негов пазач след като имотът е бил описан. С оглед на което претенцията й за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на този съсобствен имот се оказва неоснователна и недоказана и правилно СлРС я е отхвърлил. В тази си част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на имота съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда ищцата успя да докаже, че този имот е съсобствен между нея и ответника по този насрещен иск, като съсобствеността се е породила от наследяването по закон и завещание на общата им наследодателка, като преди смъртта й този имот е бил придобит по време на брака й с ответника и е бил включен в режима на СИО. Тези факти се установяват от представените акт за смърт на А.Х.С. от 08.05.2014 г., удостоверение за наследници на същата и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том трети, рег. № 1587, дело № 467 от 2004 г. На следващо място въззивницата е доказала, че е изпратила писмена нотариална покана до ответника, която му е била връчена на 17.07.2014 г. и с която изрично е претендирала да й бъде заплатено обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот. Установява се безспорно от свидетелските показания на свидетелите К., П., С.и Ц. по делото, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота към  момента на отправяне на поканата, като го е използвал целия, като в случая е било налице „лично ползване“ изразило се в такова поведение на съсобственика ответник, което е възпрепятствало и ограничило ищцата в качеството й на съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата й, без да се събират добиви и граждански плодове. Ответникът й е отказал достъп до имота, като е сменил патроните на вратите, построил е ограда, така че ищцата да не може да си отключи и да влезе.

Видно от допълнителната съдебно-оценителната и техническа експертиза размера на това обезщетение за лишаване от ползване на този имот следва да бъде в общ размер за всички стопански обекти в имота и за построената и незавършената в него жилищна сграда от 481, 25 лв.- за първия стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от 325 лв., равняваща се на 81,25 лв., за втория стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от  500 лв. равняваща се на 125 лв., за третия стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от 575 лв., равняваща се на 143,75 лв. и за сградата ¼ от средния месечен наем за цялата незавършена сграда в общ размер от 1050 лв./50 лв.  на месец за 7 месеца/ , равняваща се на 131, 25 лв. С оглед на това предявения иск за обезщетение за лишаване от ползване по отношение на този имот по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен до размера от 481,25 лв. и отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер. Върху това задължение следва да бъде начислено обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от получаване на поканата на 21.07.2014 г. до подаване на насрещната искова молба 17.02.2015 г. в размер на 28, 41 лв.

След като предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на двата посочени процесни имоти е основателен в определения от въззивния съд размер следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, тъй като неговата основателност е обусловена от основателността на главния иск. Въззивният съд счита, че общия размер в който следва да бъде уважен акцесорния иск за обезщетение за забава в плащането се равнява на 43,90 лв./15,49 лв.+28,41 лв./ лв.

С оглед изхода на делото и отхвърлителната част на въззивното решение, следва да се възложи на въззивника С.Т., да заплати на въззивницата А.Б. сумата от 91,02 лв., представляваща съразмерна част от направените пред първата инстанция разноски. Не претендира разноски сторени пред въззивната инстанция .  На въззивника С.Т. въззиваемата страна по неговата въззивна жалба А.Б. следва да заплати сумата от 609, 91 лв. представляваща съразмерна част от направените от него пред първата инстанция разноски и сумата от 295,73 лв, съставляваща съразмерна част от сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивницата А.Б. е била с Определение № 1383 от 18.06.2015 г. на СлРС освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на дължимата държавна такса по предявените от нея насрещни главни и акцесорен иск. По смисъла на чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса по предявените от освободеното от държавна такса лице искове се поемат при уважаване на претенциите му от насрещната страна. В случая неправилно районният съд е определил размера на дължимата държавна такса като 43,63 лв., тъй като съобразно уважената част от предявени три главни облигационни иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се дължи държавна такса в общ размер от 100 лв. и един акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД,  като с оглед уважаването му се дължи държавна такса в размер на 50 лв. От тази обща сума от 150 лв., която се дължи следва да бъдат довнесени 106,67 лв. от С.Т., след като се приспадне сумата от 43,67 лв., която вече СлРС е присъдил. Същият на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да преведе по сметката на ОС-Сливен и сумата от 50 лв. съставляваща държавна такса за разглеждане на подадената от А.Б. въззивна жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                               Р     Е     Ш     И  :

            ОТМЕНЯ Решение № 318/14.04.2016 г. по гр.д. № 4260/2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен в частта, с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС  С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** е осъден да заплати на  А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № *  над размера от  262,50 лв. до размера от 1050 лв.,  в частта,  с която е  отхвърлен иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявен от А.Б. против С.Т. за сумата от 2100 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда до размера от  481,25 лв. и в частта, с която  е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, с който А.В.Б. претендира от С.Т.Т. сумата от 584.04 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в размер на 9800 лв., за периода от 18.07.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда до общ размер от 43,90 лв. и в частта, с която А.В.Б. е осъдена да заплати на С.Т. и М.Т. разноски по делото над размера от 609,91 лв. до присъдения размер от 660 лв., както и в частта, с която С.Т. е осъден да заплати на А.В.Б. разноски по делото над размера от 118,45 лв. до присъдения размер от  91,02 лв. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от  А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС против  С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  за заплащане на обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № * над размера от  262,50 лв. до размера от 1050 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати на А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от  481,25 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати на А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от  43,90 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в общ размер на 743,75 лв./481,25 +262,50 лв./, за периода от 18.07.2014 г. до дата на депозиране на исковата молба в съда.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318/14.04.2016 г. по гр.д. № 4260/2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА  А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на  С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 609,91 лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от  295, 73 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати на А.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 91,02 лв., представляваща съразмерна част от направените пред първата инстанция разноски. ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 6 ГПК С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати по сметката на Районен съд-Сливен сумата от 106,37 лв., съставляваща дължима държавна такса по предявените главен и акцесорен насрещен иск от А.В.Б. пред първата инстанция.

  ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 6 ГПК С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати по сметката на ОС-Сливен сумата от 50 лв., съставляваща дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба подадена от А.В.Б..

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                     2.