Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 04.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

                  

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 309 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П. пълномощник на Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен чрез РИО - Сливен против решение № 381/04.05.2016г. по гр.д. № 197/2016г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл. 222 ал. 3 вр. чл. 1 ал.2 ПМС № 31/11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222 ал.3 от КТ въззивникът е осъден да заплати на В.В.П. ЕГН ********** *** сума в размер на 5202,64 лв. представляваща неплатено обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения въз основана прекратено трудово правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно със законната лихва върху тази сума, считано то 22.01.2016г. до окончателното й изплащане. Като искът над неуважената част, до пълния предявен размер от 7803,96 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. С решението на основание чл. 86 от ЗЗД е бил отхвърлен предявения иск от П. против въззивника за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 39,10 лв. за периода от 05.01.2016 г. до 22.01.2016г., като неоснователен. Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен чрез РИО – Сливен е бил осъден да заплати на П. 466,67 лв. деловодни разноски. Съответно П. е била осъдена да заплати на Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен чрез РИО – Сливен 242,39 лв. деловодни разноски. Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен чрез РИО – Сливен е било осъдено да заплати по сметка на съдебната власт сумата от 208,11лв. държавна такса. Решението е обжалвано изцяло, включително в отхвърлителните части.

         Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил закона, като е приел, че са налице изискванията на чл. 1 ал. 2 от ПМС № 31/11.02.1994 г. Твърди, че за да се уважи искът е необходимо работникът или служителят да работи в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи организация или звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието, да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да е работил през последните 10 години от трудовия си стаж при един и същи работодател и през последните 10 години, преди придобиване право на пенсия за прослужено време и старост да е работил като педагогически кадър. В случая страната счита, че не е изпълнено последното условие и че П. не е работила като педагогически кадър последните десет години преди придобиване правото на пенсия. Твърди се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, където е посочено, че учителски стаж е осигурителния стаж положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и зам.директорите, на учебни и възпитателни звена, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. В случая П. била работила като държавен служител и като такъв е имала друг статут, различен от онзи на служител назначен по КТ и е нямала качеството педагогически кадър. Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на възззивната жалба от адв. А., пълномощник на В.П.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че в осъдителната си част обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че текстът на чл. 1 ал.2 от ПМС № 31/11.02.1994 г. въвежда различна хипотеза от тази в чл. 1 ал. 1 и разширява кръга на лицата, които имат право да получат увеличения размер на обезщетението по чл. 222 от КТ, като в случая не е необходимо да е налице предпоставката от ал.1 на чл.1 а именно работникът или служителят да е работил през последните 10 години от трудовия си стаж в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи организация или звено на бюджетна издръжка. Страната счита, че към ал.1 текстът на ал.2 препраща само по отношение на размера на обезщетението и датата след която е прекратено трудовото правоотношение а в останалата си част урежда хипотези различни от предходните. На следващо място е посочено, че правилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице съвпадение между понятията учителски стаж и педагогически кадър. Моли се да се потвърди решението в уважителните части като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

         В срока по чл. 263 ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. А. пълномощник на В.В.П. против решение № 381/04.05.2016 г. по гр.д. № 197/2016 г. на СлРС в частта, с която предявените искове по чл. 222 ал. 3 от КТ вр. чл .1 ал. 2 от ПМС № 31/1994 г. и чл. 86 от ЗЗД са били отхвърлени, както и в частта, с която П. е била осъдена да заплати деловодни разноски. Страната счита, че в отхвърлителната част решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на частично отхвърления иск по чл. 222 ал.3 от КТ жалбоподателката счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 28 ал.3 т.2 от КТД, поради което дължимото обезщетение следва да бъде в размер на осем брутни работни заплати, а само в размер на шест БРЗ. Доказателствата събрани по делото безспорно установявали че за периода 05.07.2001г. до 04.01.2016г. П. е работила в Инспектората и в основното училище, като и инспекторатът и ответното училище са били от кръга на организацията и звената на бюджетна издръжка и са изпълнявали основни функции и задачи в сферата на образованието, като жалбоподателката е участвала в осъществяването на държавната политика в областта на образованието и образователно възпитателния процес. По тези причини страната счита, че следва да се приеме, че е работила през последните десет години в една и съща организация на бюджетна издръжка. Моли се в тази част решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         По делото е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от адв.П. , с който тя е оспорена като неоснователна. Посочено е , че дължимото обезщетение следва да бъде съобразено с нормата на чл. 222 ал.3 от КТ във вр. с КТД 26.06.2014 г. във вр. с чл. 1 ал. 2 от ПМС 31/1994г. Според страната няма как да се приложи разпоредбата на чл. 28 ал. 3 т. 2 от КТД , тъй като едно и също правоотношение се било уреждало от два различни нормативни акта и следвало да се приложи този с по- голям ранг , а именно ПМС 31/1994г.

В съдебно заседание въззивникът ОУ „ Панайот Хитов“ се явява адв. П., който поддържа въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба на основанията изложени в тях и моли въззивната жалба  да бъде уважен, а насрещната въззивна жалба да не се уважава. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата П. не се явява. Представлява се от адв. А., която  заявява , че оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания отговор по нея, както и депозираната насрещна въззивна жалба. В подробни писмени бележки отново излага съображения сходни с изложените в отговора на въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното решение в уважителната част , същото да бъде отменено в отхвърлителната си част и да бъдат изцяло уважени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен на 16.05.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.05.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба на Основно училище „Панайот Хитов“ – Сливен е била съобщена на въззивника В.В.П. ЕГН ********** *** на 10.06.2016 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 20.06.2016 г. е била депозирана насрещната въззивна жалба.

Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба и на срещната въззивна жалба са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна. Разгледана по същество насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.

По предявения иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ вр. чл. 28 т. 2 от КТД от 26.06.2014 г. съдът счита същия за неоснователен. В чл. 28 т. 2 от КТД е предвидено, че на основание чл. 222 ал.3 от КТ се изплаща обезщетение за работници и служители, членове на синдикални и работодателски организации в размер на осем брутни работни заплати, когато работниците и служителите са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия им стаж. В настоящия случай П. не се установи да е работила през последните 10 години от трудовия си стаж при един и същи работодател. Когато е работила като „старши експерт по химия и физика“ същата е била в служебни правоотношения с РИО, по-късно, като директор на училището, тя е работила по трудови правоотношения с ОУ “Панайот Хитов“. Макар и трудовия й договор да е сключен с РИО, фактическите трудовите правоотношения са с ОУ „Панайот Хитов“. В този смисъл е и трайната съдебна практика ТР № 1/20.02.2012г. на ОСГК на ВКС на РБ.

Съдът счита, че предявеният иск по чл. 222 ал. 3 от КТ вр. ПМС № 31/1994 г. е основателен. Не може в случая да се приеме, че тълкуване на понятието „педагогически кадър“ е дадено с тълкуването на „учителски стаж“ в чл. 19 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Даденото определение на понятието „учителски стаж“ е за нуждите на пенсионно-осигурителната система и е недопустимо разширителното му прилагане и по отношение на дължимите обезщетения по чл. 222 ал.3 от КТ.

Разглеждайки хипотезата на чл. 1 ал. 2 от МПС № 31/1994 г. съдът стига до извода, че за да има едно лице право на увеличаване на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ е необходимо да е било педагогически кадър през последните 10 години от трудовия му стаж преди придобиване право на пенсия за прослужено време и старост и да е работил в организация или звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието. През последните десет години, преди придобиване правото на пенсия, П. е работила в организацията на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Тя е била директор на училище, както и „старши експерт по химия и физика“ към РИО. Няма съмнение, че и на двете работни места тя се е занимавала с проблеми по прилагане на държавната политика в сферата на образованието. Съдът счита, че в конкретния случай следва да приеме, че по отношение на П. е налице изискването да е била „педагогически кадър“, тъй като тя не само е имала педагогическо образование, но и основните й задължения са били във връзка с  прилагане на държавните образователни изисквания в образователната система. В длъжностната й характеристика на „старши експерт по природни науки и екология“ е посочено, че целта на длъжността й е да подпомага провеждането на политиката на МОН в системата на средното образование чрез методическо осигуряване на обучението, организация, координация и инспектиране на територията на областта. Тя е била длъжна да инспектира и анализира цялостната организация на образователно-възпитателния процес в училищата, както и да осигурява организационно и методически дейността на директори, помощник директори и учители свързан с обучението по предметите от културно-образователната област, природни науки и екология. Тя е била длъжна също така да консултира родители и ученици по въпроси и проблеми свързани с общообразователната подготовка по предметите от културно-образователната област, природни науки и екология.

От изложеното следва, че П. е имала пряко участие в обучителния процес провеждан на територията на Област Сливен, като освен че е координирала дейността на директори и учители по определени предмети, сама лично е можела да дава консултации на родители и ученици във връзка с образователния процес.

Съдът намира, че понятието „педагогически кадър“ не следва да се тълкува стеснително, като отнасящо се само за учители извършващи преподавателска дейност, а обхваща и лицата, които имат отношение към провеждане на образователната политика в цялост.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното искане за присъждане на деловодни разноски съдът счита, че с оглед изхода на делото всяка от страните следва да поеме разноските за въззивна инстанция така, както ги е направила.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 381/04.05.2016г. по гр.д. № 197/2016г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.