Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 139

 

гр. Сливен,  16.09.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети септември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.   НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  315   по описа за 201  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 345/25.04.2016г. по гр.д. № 2617/2015г. на СлРС, с което е осъдена Община Сливен да заплати на „Дженерали застраховане” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.”Княз Дондуков” № 68, на основание на чл.213 ал.1 от КЗ /отм./сумата от 165,90 лева, представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество ЗАД „Виктория”, чийто правоприемник е „Дженерали застраховане” АД обезщетение по преписка № 0310-200-200-11-02015 за причинените на л.а. Мерцедес с рег.№ СН ****КК повреди настъпили в резултат на ПТП в гр.Сливен, когато при движение от бул.”Шести септември” към бул.”Стефан Караджа” автомобилът попада в отвор на пътното платно, за което е съставен протокол за ПТП № 1312359/29.03.2011г., като е  отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за разликата над присъдената до пълния претендиран размер от 2373,00 лева, и страните са осъдени да заплатя разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с която се обжалва решението в отхвърлителната част. Сочи се, че в тази част решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. На първо място съдът е направил необоснован извод при непълно и неточно тълкуване на доказателствата, че уврежданията по амортисьор в комплект с въздушна възглавница не е в причинна връзка с процесното ПТП. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че както от заключението на вещото лице така и от свидетелските показания се установява, че при произшествието е настъпило такова увреждане. На второ място се сочи, че неправилен и необоснован е извода на съда, че размера на вредите следва да бъде изчислен от вещо лице на база средни пазарни цени. В о.с.з. е била оспорена експертизата в частта в която вещото лице е изчислило размера на вредата на база на тази стойност. Развиват се съображения, че увреденият процесен автомобил се ремонтира в доверен сервиз и обезщетението следва да бъде изплатено съгласно представените фактури. Сочи се и практика на ВКС в тази насока и се иска решението да бъде отменено в частта, с която претенцията е отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че щетата е само повредена предна дясна гума. Решението е мотивирано и обосновано, обсъдени са всички доказателства и доводи на страните, поради което се иска то да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна се явяват представители по пълномощие по чл. 32 т.1 и т.3 от ГПК, които изразяват становище за неоснователността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд частично не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

   Правният спор във въззивното производство се свежда до размера на дължимата от ответната община сума, тоест – до обема и съдържанието на суброгационното вземане по чл. 213 ал. 1 от КЗ на ищеца.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите възниква по силата на законовата норма на чл. 213 ал. 1 от КЗ, обуславя се от деликтното правоотношение между последните двама и предпоставка за упражняването му е осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.

Автомобилът не е една цяла, хомогенна вещ, нито чисто механичен сбор от детайли. Представлява сложен механизъм, съставен от отделни части, като функционирането на целия автомобил е обусловено от работата на всяка една от системите му, която пък зависи от изправността на всички елементи, от които се състои.

Необосновано районният съд е приел, че в случая вредите се изразяват само в увреждането на предната дясна гума. Всички увреждания са описани в представените писмени доказателства, а вещото лице е посочило, че са налице увредени елементи от ходовата част на автомобила и тези увреждания са свързани с безопасността на пътуващите, което е наложило тяхната подмяна с нови. Така е несъмнено, че описаните в исковата молба вреди са действително настъпилите и те са доказани чрез събирането на относими и допустими доказателства.

Ищецът-застраховател, след като е установил пълния размер на вредата, причинена при ПТП, е заплатил на застрахованото увредено лице стойността й, включваща части и труд. Доколкото не се установява сумата да надхвърля рамките на действителната пазарна стойност на щетите, той има право да търси в пълен размер връщането й от ответника-причинител, щом тя е в рамките на уговорената в договора застрахователна сума и е изчислена към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Поради това регресният иск на застрахователя е доказан и се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния размер на заплатеното от него  обезщетение на увреденото лице по имуществената застраховка “Каско на МПС” – 2373 лева.

Като го е уважил частично, първоинстанционният съд е постановил в отхвърлителната му част неправилно решение, което следва да бъде отменено в нея. Въззивният съд следва да постанови ново, с което уважи иска и за разликата до пълния му размер, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на ответника-въззиваем и той следва да понесе своите и заплати тези на насрещната страна за двете инстанции.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение 345/25.04.2016г. по гр.д. № 2617/2015г.  на Сливенския районен съд В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за разликата над присъдената до пълния претендиран размер от 2373,00 лева КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „Дженерали застраховане” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.”Княз Дондуков” № 68, на основание на чл.213 ал.1 от КЗ /отм./сумата от 2 208 /две хиляди двеста и осем/ лева, представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество ЗАД „Виктория”, чийто правоприемник е „Дженерали застраховане” АД обезщетение по преписка № 0310-200-200-11-02015 за причинените на л.а. Мерцедес с рег.№ СН **** КК повреди настъпили в резултат на ПТП в гр.Сливен, когато при движение от бул.”Шести септември” към бул.”Ст. К.” автомобилът попада в отвор на пътното платно, за което е съставен протокол за ПТП № 1312359/29.03.2011г, ведно със законната лихва считано от 16.07.2015г. до окончателното й изплащане.

        

         ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „Дженерали застраховане” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.”Княз Дондуков” № 68 сумата от 641, 03 лева / шестстотин четиридесет и един лев и 3 ст/ представляваща направени разноски в първата инстанция и сумата от 384, 56 лв / триста осемдесет и четири лева и 56 ст/ представляваща разноски за тази инстанция за юрисконсулстко  възнаграждение.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: