Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 140

 

гр. Сливен,  16.09.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети септември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.   НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  316   по описа за 201  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 399/17.05.2016г. по гр.д. № 4004/2015г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за осъждането на ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.В. ул. Света София № 7, ЕИК *********осъдителен иск за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са следствие на телесни повреди, получени при ПТП на 14.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените поделото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищцата чрез процесуалния й представител, с която решението се обжалва изцяло, като се сочи, че то е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е безспорно настъпването на пътен инцидент от който са причинени телесните повреди, причинени на пострадалата за което е изготвен протокол от КАТ Сливен, който не е оспорен от ответната страна. Отмяната на наказателното постановление не обвързва съдебния състав с изводите си, тъй като пострадалата не е била страна в това производство. иска се да бъде отменено решението изцяло и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът правилно е приел, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като се е позовал на събраните по делото доказателства. не е доказано безспорно настъпването на ПТП, причинено от посочения водач. Не е доказана по категоричен начин неговата вина и в производството не са представени писмени и гласни доказателства, които да сочат кой е бил водача на автомобила, причинил уврежданията. Поради това се иска решението да бъде потвърдено, а в случай че жалбата бъде приета за основателна се иска уважаването на претенцията в намален размер, съобразно принципа за справедливост в разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна не се явява представител.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

От фактическа страна е несъмнено, че на 04.09.2015 г., в гр. Сливен, кв. „Надежда” на кръстовището между ул. „Бършен” и ул. „Бачо Киров” е настъпило ПТП,  при което автомобил управляван от Й. С. Г. „Ауди 80 с рег № У **** АК е блъснал играещата с други деца на улицата З.Р.А., която получила нараняване на десния крак, което нараняване се изразява в контузия на ходилото на десния крак с палпаторна и функционална болезненост в областта на главичките на предходилните кости без клинични рентгенологични данни от рентген. Рентгенологични данни за спучване на костите от ходилото  и повърхностни охлузвания на кожата по гърба на палеца на десния крак и по предната повърхност на дясната подбедрица. Тези увреждания се дължат на притискане, протриване по предната повърхност на подбедрицата от автомобилната гума и притискане на гръбната повърхност на ходилото в областта на пръстите и главичките на предноходилните кости. На пострадалата е била извършена първична хирургична обработка на охлузванията, била й е направена инжекция и са дадени съвети за студени компреси и елевация на крайника през първите 72 часа от произшествието. От медицинските документи по делото и съгласно заключението на вещото лице уврежданията следва да отзвучат за период от 10-15 дни при спазване на лекарските предписания.

Безспорен е механизмът на причиняване ПТП, а именно, че при завой на ляво външният габарит на автомобила е описал траектория по-голяма от траекторията на външната гума, която в случая е дясната. В момента на изправяне на движението е настъпил контакт между предната дясна гума на автомобила и крака на пострадалата. Контактът е осъществен при движение напред и не е бил свързан с предприета от водача маневра на заден ход.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които районният съд не е обсъдил в пълнота. На първо място, не е оборена доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 495/08.09.2015 г., съставен от дежурния при ОД на МВР – Сливен – сектор ПП И. М. М.. В него не е описан механизъм на деянието нито разположението на ППС, тъй като, както изрично е отбелязано, произшествието не е запазено. При съставянето му е участвал водача. Съгласно чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР. Протоколът се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП.

Така в случая протоколът за пътно-транспортно произшествие, е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения  и в законовия срок и е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. Самия констативен протокол препраща към съставения акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила Й.С. Г., който в акта саморъчно е направил възраженията, че не е усетил предизвиканото ПТП. Безспорни са и свидетелските показания, които са относими към събитията след настъпването на ПТП, получаването на уврежданията от пострадалата и предприетото лечение. Няма съмнение в компетентността и добросъвестността на вещите лица изготвили двете експертизи по делото. Така, като е приел фактическа обстановка, различна от описаната, районният съд е допуснал необоснованост на своя съдебен акт, тъй като е достигнал до извода, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че водачът на автомобила Й. С. Г. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, нито пък, че е било доказано, че той е причинил наранявания на ищцата. Необоснован е изводът, че не са ангажирани доказателства за това какъв е бил лекият автомобил и кой го е управлявал, тъй като е несъмнено от посочения по-горе констативен протокол и акт за установяване на нарушение, че автомобилът е бил управляван от Й. С. Г.

Така описаната фактическа обстановка налага различни правни изводи от тези, които е изложил районният съд. На първо място, действително е налице виновно поведение на водача на автомобила, което се е изразило в нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл. 20 ал.2 от ЗДП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, В случая е безспорно, че водачът е управлявал МПС по улици, където са играели деца, възприел ги е своевременно и така е бил поставен в пътна ситуация с повишена опасност от възникване на инцидент. Поради това и въпреки, че се е движел с ниска скорост е следвало да управлява с внимание, което да му позволи да спре. При предприетото завиване не се е съобразил с характера на пътя – относително тесен, както и с наличието на децата, поради което е допуснал да премине през крака на пострадалата. След като е допуснал тези нарушения, водачът по непредпазливост е причинил на пострадалата ищца описаните наранявания. За нея възниква правото да търси възмездяване на причинените й неимуществени вреди, което в случая тя е направила съгласно правилата на чл. 226 ал. 1 от КЗ  /отм./ като е насочила претенцията си към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, тъй като водачът на автомобила безспорно има сключена такава валидна до 05.04.2016 г.

Неоснователно е защитното възражение, че в случая съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.300 от ГПК. Съгласно  чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3-та от същия член постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Това означава, че правните последици на одобреното от съда споразумение за решаване на наказателното дело се приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. Последната е задължителна за съда, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/.Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 413, ал.2 от НПК. Това обаче не се отнася до съдебните актове, които са постановени по реда на ЗАНН. Приетото с тях не обвързва гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, обсъждано в административно наказателното производство. Следователно в случая постановеното решение в административно наказателното производство не е задължително за съда.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

В случая е безспорно, че на пострадалата са причинени увреждания, а именно нараняване на десния крак, което нараняване се изразява в контузия на ходилото на десния крак с палпаторна и функционална болезненост в областта на главичките на предходилните кости без клинични рентгенологични данни от рентген. Рентгенологични данни за спучване на костите от ходилото  и повърхностни охлузвания на кожата по гърба на палеца на десния крак и по предната повърхност на дясната подбедрица. Тези увреждания се дължат на притискане, протриване по предната повърхност на подбедрицата от автомобилната гума и притискане на гръбната повърхност на ходилото в областта на пръстите и главичките на предноходилните кости. На пострадалата е била извършена първична хирургична обработка на охлузванията, била й е направена инжекция и са дадени съвети за студени компреси и елевация на крайника през първите 72 часа от произшествието. От медицинските документи по делото и съгласно заключението на вещото лице уврежданията следва да отзвучат за период от 10-15 дни при спазване на лекарските предписания. Пълното физическо възстановяване, видно от свидетелските показания, е продължило около месец. Освен това пострадалото дете преживява и психо-травма, която не е свързана единствено с дискомфорт, но е придружена със страх от движение по улицата, страх от автомобили.

Така в случая, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените вреди – физически болки и морални страдания, е в размер на сумата от 2000 лева. Поради това решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска до този размер, както и съответно в частта за разноските.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 399/17.05.2016г. по гр.д. № 4004/2015г. на СлРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са следствие на телесни повреди, получени при ПТП на 14.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2015г.  предявен против ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.Възраждане ул. Света София № 7, ЕИК 121265177 до размера на сумата от ДВЕ ХИЛЯДИ лева като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.Възраждане ул. Света София № 7, ЕИК ********* да заплати на З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 2 000 /две/ хиляди лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са следствие на телесни повреди, получени при ПТП на 14.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2015г. 

ОТМЕНЯ решение № 399/17.05.2016г. по гр.д. № 4004/2015г. на СлРС, В ЧАСТТА с която осъдена З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.Възраждане ул. Света София № 7, ЕИК 121265177 сумата от 1545 лв, представляваща направени разноски пред първата инстанция над размера на сумата от 1236 / хиляда двеста тридесет и шест/ лева до пълния присъден.

         ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.Възраждане ул. Света София № 7, ЕИК ********да заплати на З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 166 / сто шестдесет и шест/ лева, представляваща разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 166 лева, представляваща разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА З.Р.А. ЕГН ********** *** със съгласието на майка й К.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ж.к.Възраждане ул. Света София № 7, ЕИК ******** сумата от 664 / шестстотин шестдесет и четири/ лева представляваща разноски за тази инстанция за юрисконсулстко възнаграждение.

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 399/17.05.2016г. по гр.д. № 4004/2015г. на СлРС в останалата обжалвана част.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: