Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: В. А.

                                                                 С. М.                                                                  

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 318 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано във връзка с решение № 162/13.07.2016 г. по к.гр.д. № 67/2016 г. на ВКС, с което е било обезсилено решение №254/22.10.2015 г. по възз.гр.д. 477/2015 г. на СлОС, в частта на иска по чл.344 ал. 1 т. 3 от КТ за разликата над 307.63 лв.до 720 лв. на основание чл. 270 ал. 3 от ГПК и е било отменено решението в частта по иска за отмяна на дисциплинарното уволнение , за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 305.73 лв. и по чл. 225 ал. 2 от КТ в размер на 1.90 лв. , ведно в лихвата върху главниците, считано от 16.02.2015 г. до окончателното издължаване, както и съдебно-деловодните разноски. В отменителната част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Сливен.

Предмет на въззивно обжалване е било Решение № 53/21.07.2015 год. по гр. дело № 28/2015 год. на Котелски районен съд, с което е била отменена като незаконна на осн.чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ Заповед № РД-13-04/16.12.2014 год. на Директора на „Исторически музей – Котел, с която на С.Й.И., ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. С обжалваното решение И. е бил възстановен на длъжността „Уредник“ в структурата на Историческия музей с място на работа „Кьорпеева къща“ гр. Котел, която е заемал до момента на уволнението и Исторически музей – Котел е бил осъден да заплати на И. сумата от 305,73 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.12.2014 год. до 05.01.2015 год., както и сумата от 1,80 лв., представляваща обезщетение за времето от 05.01.2015 год. до 17.01.2015 год., през което И. е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва. Исторически музей – Котел е бил осъден да заплати на И. деловодни разноски в размер на 350 лв. – адвокатски хонорар, както и 150 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт – разноски за вещо лице. Въззивната жалба е била депозирана от адв. Я. – пълномощник на Исторически музей – Котел.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се явява . Представлява се от адв.Я., който заявява, че заповедта за дисциплинарно уволнение е била законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемият И. редовно призован се явява  лично и с адв.А., която моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

По делото беше изготвена комплексна психиатрично-кардиологична медицинска експертиза от вещите лица д-р А. и д-р Н.. Същите бяха изслушани в съдебно заседание и потвърдиха своето експертно заключение, а именно, че към датата на налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на въззиваемия И. същият не е страдал от кардиологично заболяване, което да попада в изброените в чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5/1987 год., но е страдал от умерено тежък депресивен епизод, което заболяване е попадало в заболяванията, посочени в чл. 1 ал. 1 т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от КТ. Според вещото лице д-р А. при това състояние хората са с подтиснато настроение, трудно се справят с ежедневните си битови и служебни ангажименти, нямат желание да извършват някакви дейности, имат нарушения в съня и апетита, но са трудоспособни.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.07.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.08.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на настоящото разглеждане на делото е наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ по отношение на дисциплинарното нарушение описано в т. 6 от Заповедта за уволнение. Съгласно задължителните указания на ВКС, при преценка на законосъобразността на процесната заповед за уволнение, съдът следва да вземе предвид заключенията на вещите лица, изготвили пред настоящата инстанция комплексната психиатрично-кардиологична експертиза. От заключението на вещите лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма никакви основания да се съмнява е видно, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“  въззиваемият И. е страдал от психично заболяване, а именно „умерено тежък депресивен епизод“, което заболяване попада сред заболяванията, посочени в чл. 1 ал. 1 т. 5 /психично заболяване/ от Наредба № 5/20.02.1987 год. При това положение, за да бъде законосъобразна издадената заповед за дисциплинарно наказание е следвало работодателят да вземе предвид закрилата, предвидена в чл. 333 ал. 1 от КТ за лицата, страдащи от заболявания посочени в тази Наредба и да поиска предварително разрешение от „Инспекцията по труда“ преди да наложи дисциплинарното наказание „Уволнение“. Няма спор по делото, че работодателят не е извършил това. В този случай няма значение дали работникът е бил уведомил работодателя за наличие на такова заболяване. Предвид на това наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ във връзка с извършено нарушение по т. 6 от Заповедта следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Тъй като следва да бъде уважен искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, следва да бъдат уважени и исковете по чл. 344 ал. 1т. и  т. 3 от КТ за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ и по чл. 225 ал. 2 от КТ.

Пред първоинстанционния съд е било претендирано обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 17.12.2014 год. до 17.01.2015 год. От събраните по делото доказателства се установило, че последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, за месеца предхождащ месеца на уволнение – м. ноември 2014 год. е в размер на 679,45 лв., поради което и за времето от 17.03.2014 год. до 05.01.2015 год.размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е 305,73 лв., а за периода от 05.01.2015 год. до 17.01.2015 год. /когато И. е започнал да работи по-ниско платена работа/, обезщетението по чл. 225 ал. 2 от КТ е в размер на 1,80 лв. Тези обезщетения следва да бъдат платени от въззивника.

Тъй като решението на първоинстанционния съд в тези части съвпада с крайното заключение на настоящата инстанция решението в тези си части следва да бъде потвърдено.

С Решението си ВКС посочва, че въззивният съд следва да се произнесе по въпроса с разноските. За разноските извършени пред Районен съд - Котел съдът се е произнесъл с обжалваното решение и те следва да се потвърдят.

Въззиваемият С.И. е извършил деловодни разноски в размер на общо 900.00  лв. за адвокатско възнаграждение, от които по 300.00 лв. за двете въззивни инстанции и 300.00 лв. за касационното обжалване. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати тези суми.

На осн.чл. 78 ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 521,64 лв.,  представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/21.07.2015г. по гр.д. № 28/2015 г. на Котелския районен съд в обжалваните части

 

за отмяна като незаконна на основание чл. 334 ал. 1 т. 1 от КТ на заповед№ РД-13-04/16.12.2014 год. на Директора на „Исторически музей – Котел, с която на С.Й.И., ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. 

 

За възстановяване на основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ на С.Й.И. на длъжността „Уредник“ в структурата на Историческия музей с място на работа „Кьорпеева къща“ гр. Котел, която е заемал до момента на уволнението.

 

За осъждане на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ на Исторически музей – Котел за заплащане на С.Й.И. на сумата от 305,73 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.12.2014 год. до 05.01.2015 год., както и сумата от 1,80 лв., представляваща обезщетение за времето от 05.01.2015 год. до 17.01.2015 год., през което И. е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва.

 

За осъждане на Исторически музей – Котел да заплати на И. деловодни разноски в размер на 350 лв. – адвокатски хонорар, както и 150 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт – разноски за вещо лице

 

 като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Исторически музей – Котел да заплати на  С.Й.И., ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900.00 /деветстотин / лв., от които 600.00 /шестотин/ лв. за въззивни инстанции и 300.00 /триста/ лв. за касационна инстанция.

 

ОСЪЖДА Исторически музей – Котел на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 521,64 лв.,  представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.