Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 141

гр. Сливен,  16.09.2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети септември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.   НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  321   по описа за 201  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 430/27.05.2016г. по гр.д. № 548/2015г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Стефан Караджа № 23 против Д.И.К. ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите за които срещу него на основание чл.410 от ГПК  по ч.гр.д. № 4265/2014г. на СлРС, е издадена Заповед № 2763/05.11.2014г. за изпълнение на парично задължения, именно сумата 374,25 лева, за ползвана топлинна енергия за периода от 01.11.2011г. до 30.09.2013г. за обект, находящ се в гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 82-А-7, мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2011г. до 30.10.2014г. в размер на 76,88 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. На ответника е начислявана сума за ползвана топлинна енергия, както и сума за отчет на уредите, което се установило от изготвената по делото експертиза. Неоснователно е приетото от РС, че ответника не е имал качеството на ползвател. До момента на въвода във владение той е обитавал жилището, поради което е потребител по смисъла на ЗЕ. Иска се изменение на решението в частта за разноските, както и отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че недвижимият имот е бил възложен на банка „Пиреос България” АД, като постановлението е в сила от 12.09.2011г. и е вписано в Службата за вписвания на 28.09.2011г. така ответникът не е бил нито собственик нито потребител на топлинна енергия и същият от 28.12.2010г. е с регистрация в с.Ханово, обл.Ямбол. Разноските не са завишени и са съобразени с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и проведените съдебни заседания. Иска се да бъде потвърдено решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Страните не спорят относно фактическите обстоятелства, които са безспорно установени и безпротиворечиви. Спорният въпрос е свързан с това дали ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, като РС в мотивите си е приел, че липсва качеството на потребител, а оттам и ответникът няма задължения за заплащане на сумите за периода, през който друго лице е имало това качество, като собственик на имота. Този извод на РС е напълно законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

        От Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Сливен” ЕАД на потребители в гр.Сливен е видно, че купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдената сграда – чл.3 ал.1 от ОУ. Безспорно е, че за периода ответникът по делото не е нито титуляр на правото на собственост, нито пък е носител на вещно право на ползване. Поради това той не може да бъде купувач на топлинна енергия, нито потребител и продавачът на топлинна енергия не може да сключи с него договор за продажба на топлинна енергия. Така изводът на РС, че предявените положителни установителни искове следва да бъдат отхвърлени се явява законосъобразен и обоснован.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Направеното във въззивната жалба възражение за прекомерност на разноските в първоинстанционното производство не е направено своевременно и не следва да бъде обсъждано.

Въззиваемата страна с отговора е претендирала разноски и за тази инстанция, но не е представила доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 430/27.05.2016г. по гр.д. № 548/2015г.  на Сливенския районен съд.

         Решението не подлежи на обжалване.                                           

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: