Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №179

 

гр. Сливен, 20.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 М.Б.   

ЧЛЕНОВЕ:        С.М.

мл.с. Н.К.

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №325 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №402/17.05.2016г. по гр.д.№1720/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Й.Т.Д. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.208, ал.1 от ЗЗД сумата от 781,14лв., представляваща стойността на консумирана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 04.05.2012г. до 27.05.2014г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.2015г. до окончателното изплащане на главницата и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 136,33лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 12.02.2015г. С решението са присъдени разноски на ищцовото електроснабдително дружество в общ размер от 735лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Й.Т.Д. чрез пълномощник адв.Д.Н.Д. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като приетите по делото за установени фактически обстоятелства не съответстват на събраните по делото доказателства. Посочва, че обектът, за който е начислена електроенергията, не се ползва и не е под постоянен надзор, което естествено не го освобождава от отговорността спрямо доставчикът, но поражда и извод в друга насока. Заявява, че е поискал установяване изправността на измервателните уреди, но експертизата не е дала отговор на този въпрос, поради демонтиране на същите. Поради това счита, че ищецът не е установил по категоричен начин правилността на отчитането на потребената електроенергия, а от там и основанието на иска си. Поради това, моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, направени пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ищеца в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив чрез пълномощника юриск.А..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Посочва, че направеното възражение за неползване на обекта е неоснователно и неподкрепено от събраните по делото доказателства. От събраните доказателства, в т.ч. извършените експертизи се установила основателността на претенцията му. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з. въззивникът Й.Т.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв.Д.Н.Д., който посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпила молба от представител по пълномощие юриск. А., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена електрическа енергия за периода от 04.05.2012г. до 27.05.2014г. за обект в гр.Сливен, ул.”Бдин” №1, с две измервателни точки: ИТН ********* и ИТН ***********, в общ размер на 781,14лв. и за мораторна лихва в размер на 136,33лв., начислена върху главницата за периода от 14.07.2012г. до 12.02.2015г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Между страните не се спори, че ответникът се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество по отношение на процесния обект в гр.Сливен, ул.“Бдин“ №1 с две измервателни точки: ИТН **** и ИТН ********, като партидата е заведена на неговата фирма като едноличен търговец.

Предмет на главния установителен иск са вземания на ищцовото дружество – въззивник за доставена и потребена електрическа енергия, като във всички фактури за процесния период е начислена цена за предоставен достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност общо от 45 кВт /10 кВт + 30 кВт за всяка от двете измервателни точки/. В шест от издадените фактури /от 30.06.2012г., 31.07.2012г., 31.08.2012г., 30.09.2012г., 31.10.2012г. и от 31.05.2014г./ освен посочената цена за достъп до мрежата и предоставена мощност и начислена и стойност на доставена електроенергия, реално отчетена по електромерите в двата ИТН на абоната с посочени във фактурата точни показатели.

Направеното от ответника в първоинстанционното производство и в заповедното възражение, поддържано и във въззивната жалба е за неправилност на начислените суми, с оглед неправилно отчитане на електромерите, предвид факта, че обекта, в който се намират ИТН и начислената електроенергия не се ползвал и не бил под постоянен надзор през процесния период. Това единствено възражение, съдът намира за неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че ответникът не е ангажирал абсолютно никакви доказателства относно твърдения от него факт. От друга страна, видно от представените по делото и приети като доказателство фактури, съдържащи точни и последователни показания на електромерите, се установява, че за периода 04.05.2012г. – 03.10.2012г. и 04.04.2014г. – 27.05.2014г. е налице реално потребление на електрическа енергия – общо 477 кВтч активна ел. енергия. Както бе посочено, показанията са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на ел. енергия. От протокола за техническа проверка и подмяна на СТИ от 27.05.2014г. се установява правилното монтиране на единия електромер, не са установени нарушения, в т.ч. и в схемата му на свързване и при отчитането. Същият е демонтиран по заявка на самия ответник, поради закриване на измервателната точка. Фактурите и посочения протокол не са оспорени от ответника. Посоченото от вещото лице, че поради демонтиране на електромерите не може да отговори дали електромерите са били изправни, не води до извода, който прави въззивника – че са били неизправни, нито води до извод, че отчитането на електрическата енергия е било неправилно. Напротив, както бе посочено от неоспорените по делото доказателства се установява правилността и точната последователност на отчетената активна ел. енергия, потребена в двата ИТН.

За значителна част от процесния период /този, извън посочения по-горе с реално потребена, активна ел. енергия – само по шест фактури/ начислената цена е за предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност. Видно от заключението на вещите лица тази услуга безспорно е предоставена на ответника в процесния обект в двете измервателни точки през целия процесен период, а стойността е правилно начислена, съобразно определените цени с надлежни решения на ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, вр. с чл.18 от ОУ на ЕВН ЕС, ответникът в качеството си на потребител дължи заплащане на потребената електрическа енергия и съответно на дължимата сума за предоставените услуги /достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност/ в сроковете по чл.18, ал.3 от ОУ. Ответникът – въззивник не е доказал, а и не е и твърдял заплащане стойността на доставената ел. енергия и предоставените услуги, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност по консенсуалния, двустранен и неформален договор за продажба на електрическа енергия.

Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124 от ГПК за основателен. 

От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2012г. до 12.02.2015г.  в размер на 136,33лв., като размерът е установен от районния съд с помощта на вещо лице.  

Върху посочената като дължима главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.2015г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания за доставена електрическа енергия и за мораторна лихва се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед основателността на предявените искове, на ищеца в първоинстанционното производство се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в пълния доказан размер, както и тези, направени в заповедното производство.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300лв., определен от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

               

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №402/17.05.2016г., постановено по гр.д.№1720/2015г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Й.Т.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №**, ЕИК ************* сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                           

                                                                                      2.