Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №150

 

гр. Сливен, 27.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

Мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №335 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №453/07.06.2016г. по гр.д.№5433/2015г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от С.П.С. иск с правно основание чл.36, ал.2 от ЗА за осъждане на ЗКПУ „Злати войвода 93“, с.Злати войвода, общ.Сливен да му заплати сумата от 4500лв. по договори за правна защита и съдействие от 10.05.2012г. и от 01.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и са присъдени разноски на ответната кооперация в размер на 970лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.П.С. чрез пълномощника адв. М. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил неправилни и необосновани правни изводи. Счита, че от събраните доказателства се установява сключването на договорите за правна защита и съдействие между него и ответната кооперация и оказаната услуга, за която обаче договорените възнаграждения не били заплатени. Установено било, че ответната кооперация не е извършила плащане по двата процесни договора, въпреки, че в тях е отразено такова. Счита, че кооперацията се е обогатила със сумата по договорите за негова сметка. Не се установило по делото сумите по договорите да са заплатени, напротив от свидетелските показания се установила липсата на плащане по въпросното дело, а и в счетоводните книги на кооперацията нямало отразяване за извършено плащане. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер и да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство ЗКПУ „Злати войвода 93“, с.Злати войвода, общ.Сливен чрез пълномощника адв.Ч., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, анализирал е задълбочено събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Посочва, че по делото се установило, че процесните договори не са били известни на УС на кооперацията, екземпляр от тях не бил представян и същите не са били предявявани за плащане. Надлежно решение за възлагане на процесуално представителство на адв.С. не било приемано от УС на кооперацията. Счита, че не било доказано надлежното сключване на договорите за поръчка, тъй като дописването в тях ги опорочавало, както и били сключени при липса на съгласие, а евентуално и накърнявали добрите нрави. Моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв.Г.М., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от ищеца искове, ведно с последиците относно разноските. 

В с.з. въззиваемата кооперация, редовно призована, се представлява от пълномощник адв.Х.Ч., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по адм.дело №1175/2012г. на ВАС по два договора за правна защита и съдействие, съответно по договор №7019/10.05.2012г. в размер на 1500лв. и по договор №18176/01.03.2013г. в размер на 3000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба. Въззивният съд квалифицира исковете като такива с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.36, ал.1 и ал.2 от Закон за адвокатурата.

Безспорно по делото е установeно, че между страните са сключени двата процесни договора за правна защита и съдействие в нарочна писмена форма, в които е уговорено задължението на адвоката за да извърши правни услуги - процесуално представителство на клиента ЗКПУ „Злати войвода 93“, с.Злати войвода, общ.Сливен по адм.д.№1175/2012г. по описа на ВАС, като е договорено възнаграждение за услугата в размер съответно на 1500лв. по договора от 10.05.2012г. и 3000лв. по договора от 01.03.2013г. В двата договора изрично е посочено, че двете договорени суми са платени от клиента на адвоката в брой.

Сключените между страните договори за плавна защита и съдействие са двустранни, неформални, консенсуални и възмездни /чл.36, ал.1 от ЗА/. В случая договорите са сключени в писмена форма и от тях безспорно се установяват всички клаузи на договорните отношения, в т.ч. предмет, цена, начин на плащане и самото плащане. Следва да се отбележи, че сключването на договорите в писмена форма, която е форма за доказване, не за действителност, ограничава процесуалните възможности на страните за опровергаване на тяхното съдържание и респ. за установяване на уговорки, различни от отразените в тях чрез гласни доказателства. Различни от отразените в писмените договори уговорки могат да се доказват единствено с писмени доказателства, като гласните са недопустими /чл.164, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК/ и съответно погасяването на възникнало по силата на писмения договор задължение може да се установява само с писмени доказателства.

В случая е безспорно установено, че двата договора са валидно сключени, като страните не спорят, че адвокат С. е изпълнил своето задължение, поето с тях – процесуално представителство на ответната кооперация по адм.д.№1175/2012г. пред ВАС.

Спорният въпрос е изпълнението на насрещното облигационно задължение от страна на клиента-възложител за заплащане на договорените възнаграждения за осъществените правни услуги. Изрично в двата процесни договора е посочено, че договореното възнаграждение, съответно 1500лв. и 3000лв. е платено и то в брой на адв. С., като договорите са подписани от двете страни и не са оспорени относно тяхната автентичност. Въззивният съд споделя напълно правния извод на районния съд, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №6 от 06.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, т.1, извършеното в договора за правна помощ вписване за направеното плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение придава характера на разписка на договора по отношение на това обстоятелство и е напълно годно и достатъчно доказателство за това. Опровергаването му, с оглед писмената форма на договора, не може да стане с гласни доказателства, както се домогва да го установи въззивника. Следва да се отбележи, че липсата на счетоводно отразяване на плащането по тези договори в ответната кооперация, също само по себе си, неподкрепено с други годни и допустими доказателства, не опровергава установения в двата писмени договора, надлежно подписани от страните, факт на заплащане в брой на договорените адвокатски възнаграждения.

Във връзка с установеното пред районния съд обстоятелство, че в двата договора има дописан текст „след приключване на делото“,  което безспорно е станало след сключване на договорите и представянето им пред ВАС по адм.д. №1175/2012г. /не е посочена датата на дописването, нито кой го е извършил/, следва да се отбележи, че с оглед липсата на приподписване от двете страни по договора на този допълнително вписан текст, т.е. липсата на воля у двете страни за тази добавка, води до недействителност само на тази дописана част и не опорочава самите договори, тъй като те безспорно са сключени без тази недействителна, поради липса на съгласие, част /чл.26, ал.4 от ЗЗД/. Поради това съдът не взе предвид тази допълнително вписана невалидна уговорка. Правилно обаче е посочил районният съд, че независимо от факта на нейната недействителност, дори и да бъде приета за валидна /което не е така/, то не променя факта, че страните изрично са заявили и са се подписали относно факта, че договорените възнаграждения са платени в брой на адвоката, тъй като това е валидно, годно и достатъчно доказателства относно плащането по сключения между страните писмен договор с нарочно отразяване на плащане.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено с годни доказателства /самите процесни договори с отразеното в тях изрично плащане в брой/ изпълнението на насрещното задължение на ответната страна – възложител за заплащане на договореното възнаграждение за осъществените правни услуги. Поради това, въззивният съд намира, че предявените искове за заплащане на неплатено адвокатско възнаграждение по двата договора за правна защита и съдействие са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ответната страна направените по делото разноски в пълния доказан размер /чл.78, ал.3 от ГПК/.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски и такива следва да й се присъдят в доказания размер от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №453 от 07.06.2016г., постановено по гр.д. №5433/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, офис 312 да заплати на ЗКПУ „Злати войвода 93“, ЕИК 829046612, със седалище и адрес на управление: с.З. в., общ.Сливен сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.