Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №136

 

гр. Сливен, 16.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА    

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №336 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е образувано въз основа на молба за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба за отмяна, подадена от „Топлофикация – София“ ЕАД, гр.София против неприсъствено решение №100/17.02.2016г. по гр.д.№2740/2015г. на Ямболски районен съд, постановено на основание чл.239 от ГПК, с което е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК, предявен от „Топлофикация – София“ ЕАД против С.Т.Б. и Ж.А.Б.,*** относно установяване съществуването на вземането на ищеца, предмет на заповед №1341/08.09.2015г., издадена по ч.гр.д.№2176/2015г. по описа на ЯРС за сумата 1643,64лв. – главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. Зона-Б-5-3, бл.24, ет.6, ап.27, сумата 250,21лв. – лихва за периода 30.11.2012г. – 08.05.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда на 21.05.2015г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски. С решението ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците разноски в размер на 1400лв.

            Молбата е депозирана пред Окръжен съд – Ямбол и е образувана във въззивно гр.д.№137/2016г. по описа на ЯОС. На основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК всички съдии от Ямболски окръжен съд са се отвели от разглеждането на делото. С Определение №177/08.04.2016г. по ч.гр.д.№156/2016г. АС - Бургас е определил Окръжен съд – Сливен да разгледа молбата на „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София за отмяна на неприсъствено решение от 17.02.2016г. по гр.д.№2740/2015г. на Районен съд – Ямбол.

В молбата си дружеството молител посочва, че постановеното против него неприсъствено решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че неправилно районният съд приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.2 от ГПК, тъй като още с исковата молба е заявил недвусмислено, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, при невъзможност представител да се яви в първото по делото заседание. Това  категорично отхвърляло възможността за постановяване на неприсъствено решение. Поради това молителят счита, че са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение – поведение на съда, изразяващо се в незачитане на извършеното от страната процесуално действие, което представлява особено непредвидено обстоятелство, препятстващо защитата на страната. Освен това счита, че с неприсъствено решение може да се уважи вероятно основателен иск, но не би следвало с такова решение да се отхвърля иск поради вероятно основателни възражения. Макар и представител на дружеството да не се е явил в съдебното заседание е следвало искът да се отхвърли с присъствено, мотивирано решение, а не с неприсъствено такова. С оглед изложеното дружеството молител моли въззивния съд да обезсили постановеното неприсъствено решение и да върне делото за разглеждане и произнасяне по предявените искове.

По делото е постъпил отговор на молбата за отмяна, подаден от насрещната страна – ответниците в първоинстанционното производство С.Т.Б. и Ж.А.Б. чрез пълномощника адв.Д.Б., които оспорват молбата. На първо място считат молбата за недопустима, с оглед несвоевременното внасяне на дължимата държавна такса и липсата на надлежно упълномощаване на подалия молбата юрисконсулт. На следващо място оспорват молбата като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Заявяват, че не е налице нито едно от изчерпателно предвидените в чл.240, ал.1 от ГПК условия за отмяна, в т.ч. и посоченото по т.3. Намират за неоснователни изложените в молбата твърдения, като считат, че са били налице всички кумулативно предвидени предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Посочват, че противно на твърденията на молителя, в исковата молба не е направено искане делото да се гледа в отсъствието на ищеца, нито има депозирана впоследствие такава молба. Излагат подробни съображения и по съществото на спора, касаещи основателността на предявените от топлофикационното дружество искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С молбата за отмяна и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з. дружеството молител „Топлофикация – София“ ЕАД, гр.София, редовно призовано не се представлява.

Ответниците по молбата С.Т.Б. и Ж.А.Б., редовно призовани, в с.з. не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им адв.Д.Б., който оспорва молбата, поддържа подадения отговор и моли съда да остави без уважение искането за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира молбата по чл.240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение за допустима, подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната срещу която същото е постановено, т.е. от лице имащо правен интерес от исканата отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл.32, т.3 от ГПК.

Разгледана по същество, след преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд намира молбата за неоснователна.

Ямболският районен съд е бил сезиран с предявени от настоящия молител „Топлофикация – София“ ЕАД, гр.София положителни установителни искове за установяване дължимост на вземания, както следва: главница в размер на 1643,64лв., представляваща цена на доставена, но неизплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. Зона-Б-5-3, бл.24, ет.6, ап.27, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда на 21.05.2015г. до изплащане на сумата и обезщетение за забава в размер на 250,21лв. за периода 30.11.2012г. – 08.05.2015г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават претенциите, както и са заявени доказателствени искания. В исковата молба не се съдържа твърдяното от дружеството молител искане делото да се гледа в негово отсъствие при невъзможност представител да се яви в първото по делото заседание.

Призовката за първото по делото съдебно заседание на 16.02.2016г. е било връчено редовно на ищеца на 27.01.2016г.

С молба от 11.02.2016г. ответниците чрез пълномощника си адв.Б. са направили изрично искане за постановяване на неприсъствено решение против ищцовото дружество.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.02.2016г., не са се явили страните, нито техните процесуални представители. Районният съдия е докладвал постъпилата молба с искането за постановяване на неприсъствено решение, обявил е съдебното дирене за приключено и е обявил, че ще се произнесе с решение.

С атакуваното решение №100/17.02.2016г. по гр.д.№2740/2015г. на Ямболски районен съд след като е приел искането на ответниците за постановяване на неприсъствено решение против ищеца за основателно и преценил, че са налице изискванията на закона, на основание чл.239 от ГПК е отхвърлил изцяло исковите претенции на „Топлофикация – София“ ЕАД, гр.София.

Защитата против неприсъственото решение е предвидена чрез производство по отмяната му, уредено в чл. 240, ал. 1 и чрез нарочен иск по ал. 2 от същия текст. Отмяната по чл. 240, ал. 1 от ГПК е приложима, когато страната е била лишена от възможността да участва в производството поради нарушение на процесуалните правила, изрично уредени като основания в т. 1-3 от този текст. Исковия път за защита от неприсъствените решения, уреден в чл. 240, ал. 2 от ГПК е срещу неправилността на решението по същество и е приложим само при наличие на предпоставките, посочени в този текст. Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 13 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречки за постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по същество. При отмяна на решението се възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд. Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В разглеждания случай молителят – ищецът в първоинстанционното производство се позовава на третото основание за отмяна на неприсъствено решение, като под особени непредвидени обстоятелства разбира процесуално бездействие на съда, изразяващо се в несъобразяване с искането му за разглеждане на делото в негово отсъствие, заявено според него още с исковата молба. Под понятието „особено непредвидено обстоятелство“, визирано в чл.240, ал.1, т.3 от ГПК, се имат предвид факти от обективната действителност, които са попречили на страната или повереника й да се явят по делото, които те не са могли да преодолеят. Незаконосъобразните действия на съда в никакъв случай не могат да се характеризират като „особено непредвидено обстоятелство“. Те да повод за жалба, но съгласно императивната норма на чл.239, ал.4 от ГПК неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Дори и да не са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, то решението си остава неприсъствено и влиза в сила в деня на постановяването му, като защитата срещу него и посочената по-горе – с молба за отмяна, но само на изрично посочените основания в чл.240, ал.1 от ГПК и чрез иск по чл.240, ал.2 от ГПК.

Твърденията в молбата не могат да се подведат под хипотезата на нормата на  чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК. Изтъкнатото като особено непредвидено обстоятелство, което представлява неизпълнение на процесуално задължение на съда, не е такава пречка, непредвидима и неотклонима според възможностите на страната, която да й е попречила да се яви лично или чрез представител по пълномощие.

За пълнота следва да се има предвид и следното – по делото не се установява ищецът да е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Неоснователно е твърдението, че в исковата молба е направено изрично такова искане. Не е налице и впоследствие подадена от ищеца молба в този смисъл. Но отново следва да се отбележи, че оплакването на молителя, че не са налице условията на чл. 239 от ГПК не може и не следва да се обсъжда от този съд.

С оглед изложеното, молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответниците по молбата следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в доказания размер от по 520лв. на всеки.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул“Ястребец“ №23Б, молба с правно основание чл.240, ал.1, т.3 от ГПК за отмяна на неприсъствено Решение №100/17.02.2016г. по гр.д.№2740/2015г. на Ямболски районен съд. 

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул“Ястребец“ №23Б да заплати на С.Т.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 сумата от 520лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул“Ястребец“ №23Б да заплати на Ж.А.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9 сумата от 520лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.