Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.11.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: Ст.М.

                                                        мл.с.Н.К.                                                                             

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 341 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х. от САК, в качеството му на пълномощник на Д.Д.Л., ЕГН ********** ***.  Обжалвано е решение № 338/21.04.2016 г. по гр.д. № 3764/2015 г. по описа на СлРС, с което на основание чл. 288 ал.12 от КЗ, вр.п чл. 45 от ЗЗД въззивникът е бил осъден да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за неимуществени щети на Г.И.Г., причинени в резултата на непозволено увреждане от ПТП на 28.07.2006 г. от Л., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 5000 лв., представляваща заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за неимуществени щети на К.Г.И. причинени в резултата на непозволено увреждане от ПТП на 28.07.2006 г. от Л., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 22 000 лв., представляваща заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за неимуществени щети на К.Г.И., причинени в резултата на непозволено увреждане от ПТП на 28.07.2006 г. от Л., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 1048,49 лв., представляваща заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за имуществени щети на К.Г.И., причинени в резултата на непозволено увреждане от ПТП на 28.07.2006 г. от Л., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 6 349,56 лв., представляваща законна лихва за забава върху заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за неимуществени щети на К.Г.И., в размер на 22 000 лв. за периода от 18.02.2011г. до 10.12.2012г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 1 540 лв., представляваща заплатени съдебни разноски от Гаранционен фонд на К.Г.И., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 3 465 лв., представляваща заплатени разноски от Гаранционен фонд по изпълнителните дела, образувани от К.Г.И., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 12.08.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 2 434 лв., разноски по делото.

В жалбата е посочено, че обжалваното решение е недопустимо, поради неспазени правила на родовата подсъдност. Претенцията на ищеца се основавала на един правопораждащ факт – изплащане на К.Г.И. на обезщетение за неимуществени вреди. Гаранционният фонд първоначално доброволно е бил заплатил 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, след което по решение на Софийския апелативен съд е заплатил още 22 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. С решението си САС е бил определил обезщетение в общ размер от 27 000лв. за неимуществени вреди, от тях е бил приспаднал 5000лв. и гаранционният фонд е бил осъден да заплати още 22 000лв. Страната счита, че съдията неправилно е приел, че се касае за два отделни иска, а всъщност е един иск за изплатено на две части обезщетение. Съобразно правилата на чл. 104 т.4 от ГПК този иск бил подсъден на Окръжен съд като първа инстанция. Въпреки, че ответникът по иска своевременно бил направил възражение за неспазване правилата за родовота подсъдност, неправилно съдът е бил приел, че възражението е неоснователно и е гледал делото. По този начин обаче постановеното решение се явява недопустимо.

Страната счита, че освен недопустимо, обжалваното решение е и незаконосъобразно. Въпреки, че част от представените от ищеца доказателства са били изключени поради непредставянето им в оригинал, неправилно съдът се бил позовал на тях при постановяване на своето решение. Освен това, съдът неправилно се бил позовал на мотивите на присъда № 114/12.02.2009 г. по НОХД № 2025/2006 г. на СлРС. Това противоречало на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съобразно която за съдът била задължителна само влязлата в сила присъда, а не изложените мотиви към нея. Жалбоподателя счита, че неправилно съдът е присъдил на ответната страна платените съдебно деловодни разноски по водените граждански дела и разноските по изпълнителните дела, но в тази си част съдът неправилно бил приложил материалния закон. Тези разноски не представлявали разходи, свързани с определяне и изплащане на обезщетението на увреденото лице и те не били породени пряко или непряко от осъществения деликт, а само единствено от неоснователните правни действия на Гаранционния фонд. На последно място страната посочва, че се е позовала на изтекла погасителна давност, предвид на получената искова молба, на която била отбелязана дата 23.10.2015 г. Неправилно съдът бил приел, че исковата молба е била депозирана на 12.08.2012 г. Искова молба с дата 12.08.2015 г. била предмет на друго търговско дело № 81/15 г. по описа на Сливенския окръжен съд, което не е било влязло в сила. Моли се да се обезсили обжалваното решение като недопустимо или да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на възззивната жалба от Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че възраженията за недопустимост на решението са неоснователни. Съдът с определение от 07.12.2015 г. СлРС е приел за разглеждане 7 обективно и субективно съединени иска, всеки с цена определяща родовата подсъдност на РС. Страната счита, че са неоснователни и оплакванията за процесуални нарушения. Представените 7 броя документи са представени в производството по чл. 278 ал9 от КЗ в заверени от адвоката пълномощник преписи и съгласно чл. 32 изр.2 от Закона за адвокатурата, същите имат значението на официално заверени преписи, като за самите оригинали ответникът е следвало да поиска представянето им по реда на чл. 192 от ГПК от съответните трети неучастващи по делото лица. Въззиваемата страна счита, че присъдените разходи са правилно присъдени от съда и съдът ги е уважил, тъй като те са били направени във връзка с изплащане на обезщетенията. Счита, че не е изтекла погасителна давност и че исковите претенции само са били уточнени от страната във връзка с изпълнение на разпореждане № 15844/14.10.2015 г. на СлРС. Моли да се остави жалбата без уважение, да се потвърди решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         Страните не са направили нови процесуални и доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се явява . Представлява се от адв.Х., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява се от адв. П., който оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.05.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.05.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

В разпоредбата на чл. 103 и чл.104 от ГПК е уреден въпросът за родовата подсъдност на делата. По принцип на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд, като първа инстанция. В чл.104 т. 4 от ГПК е посочено, че на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Подсъдността овластява и задължава съда да реши делото. Тя обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и е предпоставка за неговата допустимост. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на съдебното решение. Съдът служебно следи за нея и въпросът за наличието на правилна родова подсъдност може да бъде повдиган и до приключване на производството във втора инстанция от страните или служебно от съда /чл.119 ал.1 от ГПК/. В настоящия случай възражението за липса на родова подсъдност е направено още пред първоинстанционния районен съд, който е разгледал делото. Възражението пред него не е било прието. То е направено отново пред настоящата инстанция и съдът го намира за основателно поради следните съображения:

Първоначално пред Сливенския окръжен съд са били предявени шест иска от ищеца – Гаранционен фонд, против ответника – Д.Л.. Претендирано е било ответникът да заплати  27 000лв. неимуществени вреди на пострадалия К.И. 1048,49лв. имуществени вреди на К.И., 6 349,56лв. законна лихва на К.И., 1 540 лв. съдебни разноски, 3 465 лв., разноски по изпълнителни дела, както и 5000лв. неимуществени вреди на пострадалия Г.Г.. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът посочва, че на К.И. фондът е заплатил доброволно 5000лв. неимуществени вреди, а по-късно, в следствие на съдебно решение на Софийски апелативен съд му е заплатил още 22 000лв. неимуществени вреди. Производството пред Окръжен съд – Сливен, е било прекратено поради липса на родова подсъдност с определение № 249/25.09.2015 г. по т.д. № 81/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Това определение не е било обжалвано. След изпращане на делото пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 3764/2015г. Пред него с допълнителна искова молба отново е било изложено твърдението на ищеца, че претендира имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 44 403,05лв. В петитума си ищецът посочва, че претендира изплатени на К.И. 5000лв. неимуществени вреди доброволно от него, както и още 22 000лв. неимуществени вреди платени му в следствие на осъдително съдебно решение. Ищецът конкретизирал на коя дата са били направени отделните плащания.След като ответникът повдигнал въпроса за липса на родова подсъдност с определение №2608/07.12.2015 г. докладчикът приел, че възражението е неоснователно и че пред него са предявени 7 обективни и субективни кумулативно съединени иска, като нито един от тях не е с цена над 25 000 лв. Отказа на съда да измени родовата подсъдност или да повдигне препирня за подсъдност не е бил обжалван от страните. Той отново бил поставен за разглеждане във връзка с въззивното дело в Сливенския окръжен съд.

В случая се касае за заплащане на неимуществени вреди на едно и също лице, породени от един и същ деликт и то като втората сума 22 000лв. е била „допълнена“ към първоначално доброволно изплатеното обезщетение за неимуществени вреди със съдебно решение на Софийски апелативен съд. От решение по гр.д. № 2929/2012 г. на САС е видно, че съдът е приел, че на Красен Иванов за претърпените болки и страдания в следствие на настъпило ПТП на 28.07.2006 г. следва да бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000лв. и като се вземе предвид, че Гаранционния фонд доброволно е изплатил 5 000лв. в осъдителната част на решението той е бил осъден да заплати още 22 000лв.

В разпоредбата на чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ е посочено, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2 Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. В случая не можем да говорим за два отделни иска, единия за 5000лв. с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а другият за 22 000 лв. с правно основание чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./. Касае се за един иск за неимуществени вреди предявен на основание чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД, по който плащанията са били извършени на две части. Едната в размер на 5 000 лв. доброволно, преди предявяване на исковата молба от пострадалото лице и на втората 22 000лв., платени след постановяване на осъдително решение. Така или иначе искът е един и общият му размер е над 25 000лв., което обуславя родова подсъдност пред първа инстанция Сливенски  окръжен съд.

Тъй като нарушението на родовата подсъдност не може да бъде заздравено поради факта, че по дело подсъдно на окръжния съд той е постановил като втора инстанция решение по същество /по такова дело втора инстанция следва да бъде БАС/, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо и делото да бъде изпратено за разглеждане на Сливенския окръжен съд като първа инстанция.

По въпроса за извършените разноски следва да се произнесе инстанцията, която ще разгледа спора по същество, предвид разпоредбите на чл.78 ал.1 и чл.81 от ГПК. Към момента нито може да се каже каква част ще бъде уважена от предявените искове, нито по същество имаме приключване на делото във въззивна инстанция, тъй като съдебният акт на ОС ще бъде предмет на въззивен контрол пред БАС.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 338/21.04.2016 г. по гр.д. № 3764/2015 г. на Сливенския районен съд като НЕДОПУСТИМО, поради неподсъдност на спора.

 

 ИЗПРАЩА делото по компетентност за разглеждане като първа инстанция на Сливенски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.