Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 342 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. , пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ИНШУРЪНС ВИЕНА ГРУП“ гр.С., ул. „ П.“ , № * против Решение № *00/24.06.2016г. по гр.д. № 23/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ВиК – Сливен“ ООД ГР.С. , ул.“6-ТИ С. “ № * иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.213 от ЗК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 854.06 лв. представляваща обезщетение по застраховка Имущество за щети причинени на трето лице.

С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 560.00 лв.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Страната счита , че в исковата молба е била допусната техническа грешка , като е било посочено , че при извършения ремонт е било повредено съединение с диаметър 32 мм , като в действителност диаметърът бил 160мм, но последиците от тази техническа грешка са щели да бъдат преодолени ако съдът е бил допуснал своевременно исканата от въззивника техническа експертиза. Освен това от събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установявало валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие и доказан извършител на деликта. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК  е депозиран отговор на възззивната жалба от адв. Р. , пълномощник на въззиваемата страна. С него не се оспорва допустимостта на жалбата , но се оспорва нейната основателност. Посочва се , че страната сама носи отговорност за действията си и в този смисъл съдът правилно бил приел , че е недопустимо изменение на иска в частта относно фактическото основание- място на настъпване на вредите , вид и т.н., тъй като е направено след срока по чл. 214 от ГПК и е неуместно с оглед защитата на ответника. От друга страна въззиваемият счита , че въззивникът не е доказал по категоричен начин наличието на валидна застраховка за авариралото съоръжение, тъй като в представените документи застрахованите съоръжения не са достатъчно добре описани. Иска се да се потвърди решението . Не са направени искания за разноски или за представяне на нови доказателства.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се явява . В писмено становище процесуалният му представител адв. Д. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв. Р. заявява , че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.06.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.07.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред съда е бил предявен иск с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във вр.с чл. 213 от КЗ (отм.). Претендирано е било обезщетение за претърпени щети настъпили на 25.03.2015 г., при което служители на въззиваемото дружество , при извършване на изкопни работи са прекъснали газовопроводно отклонение Ф32 , собственост на Овергаз изток АД. Доказателствената тежест за установяване на тези твърдения е лежала върху ищеца, като той е следвало да докаже и плащане по валидно застрахователно отношение. По делото са събрани доказателства за това , че на 25.03.2015 г., при изкопни работи в района на гр. Нова Загора служители на ответното дружество са засегнали газопровод, но той е бил със значително по – голям размер – Ф160. По този начин първоначалната искова претенция за засегнат газопровод с размери Ф32 се явява недоказан. Съдът счита, че в случая не може да се говори за „техническа грешка“, тъй като това са основните фактически твърдения на страната. Ищецът е поискал изменение на иска, но това е било в един късен етап от производството по делото, включително след като са били разпитани свидетелите по него и такова искане се явява недопустимо. За да мотивира по този начин решението си, съдът взе предвид и обстоятелството, че представените по делото два броя констативни протоколи, видно от показанията на св.С. не са съставени по време на аварията, той не е присъствал при съставянето им , но въпреки това ги е подписал, така те се явяват опорочени.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 360.00 лв.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № *00/24.06.2016г. по гр.д. № 23/2016 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ИНШУРЪНС ВИЕНА ГРУП“ гр.С., ул. „ П.“ , № * да заплати на ВиК – Сливен“ ООД гр.Сливен , ул.“6-ТИ С. “ № * деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00 ( триста и шестдесет) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.