Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   135

 

гр. Сливен, 15.09.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

     при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 347 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  Д.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. П.М. ***, със служебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. И.“ № *, офис * против Решение № 481 от 17.06.2016 г. по гр.д.№ 1733/2015 г. на Сливенски районен съд, с което  е признато за установено, че дължи на правно основание чл. 422 ГПК на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН“ ООД , ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 248/06.02.2016 г. по ч.гр.д. № 398/2015 г.на СлРС -  главница в размер на 297,37 лв. представляваща стойността на неплатената питейна вода за периода от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 04.02.2015 г. до окончателното й плащане, както и мораторната лихва за забава в размер на 41,88 лв. за периода до 14.01.2015 г., като  на ищеца са присъдени разноски, сторени в заповедното и исковото производство по делото в общ размер на  613 лв.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло, претендира се да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли исковете предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН“ ООД, като неоснователни и недоказани и да го осъди да заплати разноските, направени от въззивника по делото в двете инстанции.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от СлРС при събирането и обсъждането на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, в резултат на което бил достигнал до неправилни и необосновани правни изводи относно основателността на исковете. Ищцовото дружество не било доказало с оглед на разпределената му доказателствена тежест съобразно правната квалификация на иска по чл. 422 ГПК факта на възникване и съществуване на правото на вземане на ищеца, тъй като не бил доказал доставянето на вода в претендираните количества, отчитането на доставените количества вода в съответствие със закона и Общите условия на дружество, както и надлежното й фактуриране. Посочва, че ищцовото дружество не било изпълнило вмененото си с Определение № 1398 от 23.03.2015 г. на СлРС задължение да представи оригиналите на описаните в отговора на исковата молба документи и неизпълнението на това задължение от негова страна било отразено в Протокола от проведеното съдебно заседание на 18.04.2016 г. С оглед на това първоинстанционният съд следвало да изключи от доказателствения материал представеното копие от карнета, за който не било ясно дали се отнася за водомерите на ответника, тъй като не носил подписа му и бил съдържал множество поправки и добавяния. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила допуснато от СлРС било отказът му да задължи ищеца да отговори на въпроса с каква цел бил представил две от страниците на карнета, след като се били отнасяли за период различен от процесния. Карнетите и фактурите, които било следвало да бъдат изключени от доказателствения материал били послужили като основа на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която била непълна, необоснована и необективна. Твърди, че вещото лице не би следвало да може да отговори на въпроса относно реалното потребление на вода за процесния период след като не било установило началните показания на всеки водемер. СлРС не бил обсъдил изобщо представените с отговора на исковата молба документи- двата констативни протокола от 12.06.2013 г. за извършване отчитане водомерите на ответника, подписани от двете страни и отразяващи показанията на водомерите към момента на отчитането им. Посочва, че на следващо място СлРС не бил обсъдил и Писмо с изх. № РД-04-841 от 19.06.2013 г. на управителя на ВИК ООД –Сливен, което било съставлявало подписан от представител на въззиваемото дружество частен документ, с който се били признавали неизгодни за представляваното дружество факти, като въз основа на това писмо могло да бъдат установени началните показания на всеки от водомерите и той посочва какви са. По този начин се било установявало разминаване между така изчислените начални показания на водомерите и началните показания на представените карнети, което навеждало че била допусната грешка изразяваща се в размяна на показанията на топлите водомери. На следващо място съдът бил нарушил и предвидената в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК да бъдат разпитвани свидетели относно опровергаването на съдържанието на частен документ изходящ от страната и дори и бил кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел, като не бил взел предвид неговата заинтересованост като служител на ищцовото дружество и признанието му, че бил допуснал грешка при определяне на реалното количество използвана вода през процесния период. В резултат на множеството допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила СлРС неправилно бил приел за доказани твърдяните от ищцовото дружество факти, установил фактическа обстановка не отговаряща не доказателствения материал по делото и постановил неправилен, немотивиран и порочен съдебен акт, който следвало да бъде отменен.

Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неосноветелни и недоказани. Претендира разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  не е подаден отговор на въззивната жалба от  въззиваемото дружество. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивника, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. П.М. ***, който поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд ДОПЪЛВА изложената от районния съд фактическа обстановка по следния начин:

Въззивникът е собственик на апартамент № **, находящ се в бл. **, вх. * в кв. „С. К.“ съгласно Нотариален акт № 176, том трети, рег. № 4806, дело № 504 от 2003 г., има индивидуална партида на негово име открито в ищцовото водоснабдително дружество по която са били начислявани сумите описани във фактурите. В жилището му имало четири монтирани водомера- два водомера за топла и студена вода в банята и два водомера за топла и студена вода в тоалетната, както вещото лице след посещението си на място е констатирало и както е отразено в карнетите и констативните протоколи. В апаратамента въззивникът заживял постоянно едва от април месец 2012 г. и от този момент започнал реално да потребява питейна вода и да ползва В и К услуги, като в представения карнет за пръв път е отчетено реално потребление на вода именно за този месец април 2012 г. За процесния период от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. съгласно представените фактури, констативния протокол от 12.06.2013 г. и карнета, в които документи отчетените показания на водомерите са еднакви ответникът е бил потребил реално следните количества питейна вода- за месец октомври 2012 г.- 6 кубика /начално показание 128 кубика, отчетено показание 134 кубика/,  за месеци ноември и декември 2012 г.- общо 10 кубика /начално показание 134 кубика-отчетено показание 144 кубика/, за месец януари 2013 г. - 6 кубика / начално показание 144 кубика-отчетено показание 150 кубика /, за месец февруари 2013 г. – 6 кубика / начално показание 150 кубика-отчетено показание 156 кубика /,  за месец март 2013 г.- 6 кубика / начално показание 156 кубика-отчетено показание 162 кубика /, за месец април 2013 г.- 4 кубика /начално показание 162 кубика-отчетено показание 166 кубика /. Това са показанията на водомера за топлата вода в банята описани в карнета и отразени в представените фактури за месеците октомври, ноември, декември 2012 г., януари, февруари, март, април 2013 г. На 12.06.2013 г. била извършена проверка на състоянието на водомерите в жилището на въззивника от инспектор от В и К гр. Сливен и бил съставен констативен протокол подписан  от двете страни и неоспорен, в който били отразени следните показания на водомерите- 300 кубика на водомера в тоалетната за топлата вода и 48 кубика на водомера в тоалетната за студената вода, 207 кубика на водомера за студената вода в банята и 212 кубика на водомера за топлата вода в банята. Инспекторът констатирал, че циферблатите на водомерите били много замърсени. Въз основа на така измерените показания на водомерите, които не били оспорени от ответника била издадена фактура от 30.09.2013 г., която отчитала стойността и на отчетените количества потребена питейна вода не само от водомера за топлата вода в банята-старо показание 166 кубика -ново показание 212 кубика, но и показанията на водомера за студена вода в банята-204-207 кубика и водомера за топла вода в тоалетната-247-300 кубика. Тези стойности били нанесени и в карнета по отношение на водомерите, които до момента на съставяне на констативния протокол 12.06.2013 г. не били проверявани и не били отчитани. Ответникът е подписал констативния протокол без да възрази или да го оспори и по този начин е приел за действителни така отчетените и фактурирани количества реално потребена от него питейна вода. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Р. С. относно допуснатата грешка в изпратения до въззивника отговор на неговата жалба обективиран в писмо с изх. № РД-04-841 от 19.06.2013 г., с което е бил уведомен, че от 120 кубика потребена вода са платени 82 кубика, които ще бъдат прихванати от разликата за фактуриране. Тази грешка се дължала на размяна от страна на инкасатора на началните показания на водомери две и четири от карнета, което довело до погрешното въвеждане на данни в програмата от свидетеля, който е експерт инкасо. Впоследствие обаче въззиваемото дружество било издало фактура от 30.09.2013 г. за отчетеното реално потребление на питейна вода именно посочвайки констатираните с констативния протокол показания на водомерите. Представената разписка от 11.05.2015 г. се отнася до извършени плащания за реално потребено количество питейна вода за период различен от процесния. Също се отнася и за представения по делото втори констативен протокол от 09.03.2015 г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следва да установи по безспорен начин обстоятелството, че в обекта, собственост на ответника в първоинстанционното производство през процесния период от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. е доставяна питейна вода, като следва да се установи точното консумирано количество. 

Между страните не се спори, че процесния обект, за който е начислена процесната сума е собственост на ответника и за него има открита самостоятелна партида в ищцовото водоснабдително дружество, като представените по делото фактури  се отнасят за него.

От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че ищцовото дружество е доставяло в този обект ежемесечно питейна вода през процесния период. Карнетите са приети като доказателство по делото и същите не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ответника. Към показанията на водомерите, отчетени и записани в карнетния лист за обекта за по-голямата част от отразените периоди на измервания няма подписи на живущо в обекта лице. Всички записвания в карнетния лист по месеци на показанията на водомера за топлата вода в банята са в последователност, отразяващи едно регулярно и сходно месечно потребление на питейна вода в рамките на от 4 до 10 куб.м., не е налице еднакво записване, което говори за реално отчетен водомер. Показанията на останалите три водомера не са били редовно отчитани и се установяват с констативния протокол от 12.06.2013 г. подписан и неоспорен от въззивника, като въз основа на него тези показания са били вписани в карнета. С полагането на подпис върху изготвения констативен протокол от 12.06.2013 г. срещу показанията на водомерите и без възражения относно предходните измервания то следва съгласието на абоната с вписаните показания и отчетеното количество реално потребена вода. Поради това съдът приема, че с това прието и неоспорено по съответния ред доказателство се установява потребеното количество питейна вода в обекта на ответника през процесния период. Ответникът, при несъгласие с фактурираното количество вода е следвало да процедура, съгласно уговореното в разпоредбата на чл.22, ал.3 от Общите условия – да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане.

Следва да се отбележи, че отчетените показания на водомера за топлата вода в банята в карнетния лист за всеки един от месеците през процесния период и показанията на водомерите отразени в подписания и неоспорен от ответника констативен протокол отговарят на посочените в надлежно издадените от дружеството ежемесечни фактури. Налице е пълно съвпадане и хронологична последователност на посочените в карнетния лист показания с тези на издадените фактури. Именно от тези фактури /съдържащите се в тях показания на водомери/, констативния протокол и карнета, се установява възникването и съществуването на вземането на дружеството въззивник за доставена през процесния период питейна вода в обекта на въззиваемия – ответницата, в т.ч. точното количество доставена и консумирана питейна вода и нейната стойност.

Дружеството е изпълнило поетото с Общите условия задължение за ежемесечно издаване на фактури за дължимата сума за доставената през месеца вода и оказани ВиК услуги /чл.31, ал.1/, като няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите. Абоната дължи заплащане дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.31, ал.2 от Общите условия/.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, подкрепено с останалия, събран по делото доказателствен материал, за процесния период от 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. общия размер на главницата, съставляваща стойността на реално потребеното количество питейна вода за процесния апаратамент изчислено общо по издадените фактури като равняващо се на 140 кубика /3 кубика за водомер студена вода баня + 84 кубика за водомер топла вода баня+53 кубика за водомер студена вода тоалетна/ и 5,777 кубика за общия водомер е 297,37 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан в пълния претендиран размер от  297,37 лв.

От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 14.01.2015 г. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране, съгл. чл.31 от Общите условия на ВиК Сливен ООД/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава. Съгласно заключението на вещото лице, размера на това обезщетение от изискуемостта до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на  41,88 лв.,

Върху посочената като дължима главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.02.2015 г. съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните направените от тях разноски в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени. Въззиваемото дружество не претендира разноски и същите не следва да му бъдат присъждани. Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 481 от 17.06.2016 г. по гр.д.№ 1733/2015 г. на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                                                              

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             2.