Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 178

 

гр.Сливен, 04.11.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 349 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П.Н.П. ЕГН ********** *** против Решение № 525/04.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1036/2016 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявените от въззивника, искове за изменение на определените с решение № 333/23.04.2015 г. по гр.д. № 4469/2014 г. на СлРС мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р. П.П. **********, местоживеенето му, режим лични контакти и месечна издръжка. С обжалваното решение П. е бил осъден да заплати на Н. деловодни разноски в размер на 400 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и че съдът го е постановил, без да анализира всички доказателства по делото. Въззивникът счита, че ако съдът е бил обсъдил всички налични доказателства, е щял да стигне до извода, че детето Р. живее в застрашена среда, поради изпитваните непрекъснати притеснения и страхове от поведението на своята майка. Въззиваемата, след постановяване на първоначалното решение, започнала да живее с друг мъж, който се отнасял грубо с детето. Тя самата непрекъснато му се карала и повишавала тон, а освен това го оставяла само в апартамента във вечерите, в които давала дежурства. Всичко това можело да доведе до тежки психологически травми за детето. Жалбоподателят счита, че с оглед запазване здравата психика на детето, спокойствието му и начина на живот, както и с оглед неговата възраст и пол, първоинстанционният съд неправилно е отхвъррлил иска за промяна на родителските права. Моли се обжалваното решение да се отмени като незаконосъобразно и да се уважат предявените искове.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на възззивната жалба от Г.К.Н., чрез адв. Т., с който тя е оспорена като неоснователна. Твърди се, че липсва драстична промяна на обстоятелствата, след постановяване на решение № 333/23.04.2015 г. постановено по гр.д.- № 4469/2014 г. на РС – Сливен и поради тази причина не е следвало да се уважат предявените искове и постановеното решение,предмет на въззивната жалба, е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна счита, че въззивникът не би могъл добре да се грижи за детето и че ако родителските права бъдат предоставени на него, основни грижи за отглеждането и възпитанието на Р., ще полага неговата майка Р.А., която е на почти 80 годишна възраст и трудно би се справила с такива ангажименти. Освен това бабата Радостина създава у детето много страхове, ограничавала неговите контакти с други деца, занижавала дисциплината му. Въззиваемата не отрича, че страда от психическо заболяване, но посочва, че това е било известно на бащата на детето от преди неговото раждане, че в момента провежда активно лечение, не е ползвала отпуск по болест от м. ноември 2003 г. и към момента няма данни за обостряне на заболяването й. Въззиваемата работила като рентгенов лаборант, което изисквало работа със сложна апаратура, но тя се била справяла добре. Много подробно страната е приповторила свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели, но като цяло съображенията й са, че въззиваемата полага много добри грижи за детето, за неговото здраве, възпитание, постижения в училище. В тази си дейност била подпомагана от своите родители, както и от човека, с когото има връзка, който дори подпомагал детето по английски език и математика. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноски по делото.

         В с.з. въззивникът П., редовно призован се явява лично и с адв.Попова , която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемата Н., редовно призована в с.з. се явява лично и с адв. Т. , която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства. От тях се установи следното:

От представения пред настоящата инстанция социален доклад се установи , че към момента на изготвянето на доклада детето Р. се отглежда от майка си Г.Н., че то е интелигентно дете и на възраст , в която самостоятелно би могло да изрази личното си мнение и собственото си желание. От него е видно , че детето се чувства добре с майка си, че тя вече е по- спокойна , както и че то желае и за в бъдеще родителските права да се упражняват от нея. Със социалния доклад отново е установено , че и двамата родители желаят да полагат грижи за детето.

В с.з. бащата П. при извършеното изслушване от съда отново заяви, че желае да се грижи за Р., тъй като счита че е по- пригодния родител. За да обоснове по – добрите си родителски качества той посочи случки от живота на детето още от най – ранната му, пеленаческа възраст, които според него говорели за лошите родителски качества на майката. Бащата счита , че майката е студена към детето и че той може да му осигури нужните му ласки и внимание. Отново беше потвърдено , че искът за промяна на родителските права бил заведен от бащата , тъй като детето било искало това , както и за да може то да общува повече с баба си по бащина линия. Бащата не посочи конкретни обстоятелства , които да са се изменили след първоначалното предоставяне на родителски права на майката и с които да е било застрашено детето Р..

В с.з. майката Н. при извършеното изслушване от съда заяви, че желае и за в бъдеще да се грижи за детето Р.. Тя посочи, че режима на лични контакти определен към момента не следва да се измени. Майката счита , че отделя достатъчно време на детето и това си личало от резултатите му. Посочва , че макар да работи на смени , които включват нощни дежурства това не и пречи да полага необходимите грижи за детето. За да е на този режим на работа навремето е бил дал съгласие бащата на Р., а и след нощни дежурства и се полагали два почивни дни. Майката счита , че тъй като поначало живеят изключително близо с бащата, срещите между бащата и сина са винаги възможни , а и тя не ги препятства.

При изслушването си в с.з. детето Р. показа, че е интелигентно, добре възпитано, напълно наясно със създалата се ситуация. То посочи, че се чувства добре при така установения режим на лични контакти с родителите и при упражняването на родителските права от майката и заяви, че и за в бъдеще желае да остане при майка си. Р. сподели, че към момента майка му е спокойна , че не се притеснява да остава сам в апартамента при нощните и дежурства, че не може често да се вижда с баща си поради учебните и извънучебните си занимания. Детето посочи, че обича и двамата си родители и че се разбира добре с тях.

Социалният работник С. – И. , която присъства на изслушването на детето Р. заяви ,че детето е било спокойно по време на разговора, отговаряло е адекватно и отново е посочило това , което е било споделило и с нея , а именно че желае да остане при майка си.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 07.07.2016 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 19.07.2016 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , но разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 51 ал. 4 от СК, като е било поискано от съда да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Р. на бащата П.П. и съответно да се определи местоживеене на детето при бащата , да се определи режим на лични контакти с майката и тя да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка. За да бъдат уважени исковете е необходимо да се докаже от ищеца , че след постановяване на първоначалното решение , с което съдът се е произнесъл по тези въпроси са настъпили изменения на обстоятелствата , които съдът е бил съобразил при постановяване на решението си. В този случай това означава да се докаже изменение на обстоятелствата след постановяване на решение № 333/23.04.2015 г.

От събраните по делото доказателства не се установи изменение на обстоятелствата, при които е постановено първоначалното решение.

         По отношение на режима на работа на ответницата се установи , че той е бил един и същ още от момента на връщане на работа след раждане на детето. Майката при полагане на нощни дежурства се подпомага от родителите си, от баба си , от мъжа с когото има връзка към момента, а в някои случаи дори от въззивника. Установи се от изслушването на детето пред настоящата инстанция , че то вече не се страхува да остава само и че тези страхове са били с инцидентен характер в миналото. От друга страна следва да се посочи, че този факт на даване на нощни дежурства не прави майката по – малко способна да отглежда детето, тъй като в живота много родители се справят с аналогични проблеми по аналогичен начин. Но най – важното по отношение на този аргумент е че не се доказа майката да е променила режима на работа след постановяване на първоначалното решение и на това основание не следва да се уважи предявения иск.

         По делото не се установи изменение на обстоятелствата по отношение на битови условия, социална интеграция, нововъзникнали факти на физическо или психическо насилие, което да мотивира съда да уважи предявените искове. По никакъв начин не се доказа, че е настъпило изменение в здравословното състояние а майката, което да и пречи да се грижи за детето . Самото дете пред социалния работник и пред съда изрази желание и за в бъдеще родителските права да се упражняват от майка му .

         Съдът намира, че по делото не са налице изменения на обстоятелствата, при които майката отглежда детето Р., а и не се доказаха съществени изменения в положителна посока в условията, при които бащата би отглеждал детето, поради което предявените искове не следва да бъдат уважавани.

         Тъй като настоящите изводи съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

         С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 525/04.07.2016 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА П.Н.П. ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.Н. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 / двеста/лева.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.