Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н.К.                                                                             

 

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 350 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ж.Ж.П. ЕГН ********** *** и Д. Г.С. ЕГН ********** *** против решение № 93/02.06.2016г. по гр.д. № 203/2016 г. на Новозагорския районен съд, с което е било отхвърлено искането им за установяване факта на смърт на лицето Н.Г. б.ж. на с. П.М. , починал на 05.04.1890 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Страната счита , че не е доказала в пълен обем твърденията си , тъй като е била неправилно призована за с.з. на 05.05.2016 г. , на която дата се е явила в съда , като е водила и двама свидетели , но и било обяснено , че делото е било гледано на 04.05.2016 г. Жалбоподателките твърдят , че са били нередовно призовани , като им е била съобщена по телефона грешна дата на с.з. и това е основната причина де не успеят да представят всички доказателства. Посочва се също така , че е житейски невъзможно към днешния ден да е живо лицето Н.Г..

В законния срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивницата Ж.П. редовно призована се явява лично,  поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Не претендира разноски.

В с.з.въззивницата Д.С. редовно призована не се явява и не се представлява.

         В с.з. заинтересованата страна Община Нова Загора редовно призована не се представлява .

         За Окръжна прокуратура – Сливен редовно призована се явява прокурор Б.С..

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От показанията на свидетеля И.С. се установи, че Н.Г. е бил негов прадядо и е бил дядо на неговия баща, съответно собственият му дядо – Г. е бил син на Н.Г.. Свидетелят посочва, че Н.Г. не е бил жив когато той е роден и че знае от своя дядо и майка си, че е починал през 1890 г., като тогава е живеел в с.П.М..

Свидетелят Д.С. посочва, че знае за Н.Г. от с.П.М. от своята съпруга и нейния баща и разговорите, които са водили по-възрастните. На него му е известно, че същият е починал 1890 г. в с.П.М., където е и живял.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 09.06.2016г. и на 14.06.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.06.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред съда е била предявена молба за установяване на факта на смъртта на Н.Г., б.ж. на с.П.М.. Съгласно разпоредбата на чл.542 ал.1 от ГПК когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен без да има възможност да бъде възстановен, лицето което черпи права от този факт може да иска с молба до РС да установи факта и когато това е необходимо да разпореди да се състави съответния документ. Съответно в разпоредбата на чл.38 ал.4 от ЗГР е предвидено, че при унищожени регистри на актове за гражданско състояние липсва съставен акт за раждане или смърт и установяване на  вписани неверни данни за интересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. В настоящия случай молителките са заинтересувани лица, тъй като видно от представените по делото удостоверения за наследници същите са наследници на Г. Й.П., починал на 06.02.2000г., който на свой ред е наследник на Н.Г.. Видно от данните по делото същите са поискали да им бъде издадено актуално удостоверение за наследници на наследниците на Н.Г., но това им е било отказано от кмета на с.П.М., тъй като съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № Рд-02-20-6/24.04.2011г. удостоверения за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване към регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. В случай в първите регистри за гражданско състояние на кметството на с.-П.М., общ.Нова Загора, са били от 1895г., а първият регистър на населението едва от 1938г. Отказът на кмета е бил потвърден от Административен съд – Сливен по адм.дело № 223/2014г., като с решението съдът указал, че заинтересуваните лица първо следва да предявят иск по чл.542 от ГПК пред съответния съд за установяване факта на смъртта на Н.Г..

С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай е безспорно установено, че акт за смърт за Н.Г. не е бил съставян и е допустимо да се развие настоящото производство.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че действително в с.П.М., общ.Нова Загора, е живял лицето Н.Г., което е починало в с.П.М. на 05.04.1890г. Това се установява от свидетелските показания и от представените по делото писмени доказателства, а именно удостоверение за наследници № 688/18.05.1992г. на Община Нова Загора.

Съгласно чл.35 ал.1 от ЗГР актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностно лице по гражданско състояние в общината или кметството на чиято територия е станало събитието. С оглед на обстоятелството, че смъртта е настъпила на територията на с.П.М., общ.Нова Загора заинтересованото учреждение, което следва да състави акта за смърт на починалия Н.Г. е кметството на с.П.М., общ.Нова Загора.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на кметство с.П.М., общ.Нова Загора, че Н.Г., бивш жител *** е починал на 05.04.1890г. в с.П.М., общ.Нова Загора.

 

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на кметство с.П.М., общ.Нова Загора, за съставяне на акт за смърт на Н.Г..

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.