Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 19.09.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                        Мл.съдия:    НИНА КОРИТАРОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 352 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Образувано е по жалба на взискателя по изп.д. №20168370400479 на ЧСИ  П.Г.. с рег. № 837 и район на действие СлОС срещу  разпореждане от 24.06.2016г, с което е намален размера на платения адвокатски хонорар от 350лв на 200лв, на осн. чл. 10 ал.1 от Наредбата №1/2004г за минималните  размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата  се твърди, че длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение сумата по връчената му ПДИ. По молба на взискателя на 13.06.2016г били изплатени запорни съобщения до две банки и исканите запори били наложени, след което сумите постъпили по сметката на ЧСИ, но не доброволно, а след наложените запори. Твърди, че има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 350лв – 200лв за образуване на изпълнителното дело и 150лв за неговото водене.  Позовава се на разпоредбата на чл. 10 т.1 и 2 от Наредбата за минималнни размери на адв.възнаграждения, съгласно  която за образуване на изп.дело размера на адв. възнаграждние 200лв, а възнажденнието за процесуално представителство- защита и съдействие по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания-1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал.2, а имнно 300лв, като половината от нея била 150лв. Счита, че разноските за адв. възнаграждение по изпълнителното дело не могат да в по-малък размер от сумата 350лв. Твърди, че е налице водене на изпълнително дело, тъй като всички изпълнителни действия били извършени по волята и по молба на взискателя, , а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на които запори бил събран  дълга. Счита, че налагането на запор несъмнено представлява водене на  изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т.2 от Наредбата.  Освен това, дори запорът да не бил наложен, самото искане за налагането му също представляавло водене на изп.дело по смисъра на същата разпоредба. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, забраняваща  адв.възнаграждение да бъде намалявано под размера по чл. 36 от ЗА, респ. под минималния размер, определен в Наредбата за минимиланите размери на адв. възнаграждения.

Иска се отмяна на  разпореждането на ЧСИ от 24.06.2016 и пръсъждане на адв.възнаграждение в размер на още 150лв за водене на изп. дело, ведно с  направените в настоящото производство разноски. 

Длъжникът не е депозирал писмено възражение в законния срок. 

В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ЧСИ е изложил мотиви. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. 

След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

Изп.дело №201683700479 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и р-н на действие СлОС  е образувано по молба на взискателя „СОФИЯ КЛИЙН“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен и изпълнителен лист, издаден на 11.11.2016г по гр.д. № 62998/2014г на СРС за осъждането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД- София да заплати на Д. П. Д. за сумата 350лв- разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложен  договор за цесия  от 15.05.2016г, сключен между Д. П. Д. в качеството му на цедент и „София клийн“ООД-Сливен,  в качеството на цесионер. По силато на този договор, цедентът прехвърлил на цесионера вземането си гр.дело № 62998/2014г на СРС в размер на 350лв.  Длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Към молбата на взискателя е приложен списък с разноските по образуваното изп. дело, от който е видно, че направените разноски са в размер на 416лв,  включващи: 66лв- такси по съдебното изпълнение, 200лв- адв. възнаграждеие за образуване на изп.дело и 150лв- за водене на изп.дело.

С протокол от 08.06.2016г,  ЧСИ  приел разноски по делото в размер на 350лв, представялавщ адв. хонорар съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения

С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,  открити в  посочените две банки.

Едновременно с изпращането на поканата за  доброволно изпълнение до длъжника, на 08.06.2016г ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Юробанк България“АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С писмо от 14.06.2016г,  банката  уведомила  ЧСИ, че наличността по запорираната сметка  е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума  от 880.00лв общо. Същата сума е посочена и в ПДИ до длъжника. Въпреки наличието на достатъчна сума по сметката на длъжника за удовлетворяване на вземаното , същото не е било изцяло удовлетворено.

На 17.06.2016г длъжникът  е депозирал възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на  адв. възнагражение, платено от взискателя и е поискал да бъде намалено от 350лв до минималния размер от 200лв.

С разпореждане от 24.06.2016г, ЧСИ  е намалил разноските за адв. възнаграждение до размер на 200лв, на основание чл. 10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адв. възнаграждения, като заплатената сума от 150лв  остава за  сметка на взискателя.

Така установеното от фактическа страна,  води до  направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена са срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435  ал.3 от ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

Прецена по същество,  е основателна и следва да се уважи . 

Относно дължимите разноски в изпълнителното производство навират приложение правилата на исковото.

Съдебната практика приема, че в случай на извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, липсва основание за плащането на възнагражднеие за водене на изпълнителното производство и е обосновано намаляването на възнаграждението само до дължимото за образуване на изпълнително дело. 

В настоящия случай е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, но това плащане не е по волята на длъжника, а в резултат на наложен запор върху банковите му сметки.  ЧСИ  е извършил действие по принудително изпълнение и удовлетворяването на вземането е вследствие  именно на тези принудителни действия, а не от извършено доброволно плащане.

Освен това, длъжникът е разполагал с достатъчно парични средства за да извърши доброволно плащане на дължимата сума и е знаел още преди връчването на ПДИ, че я дължи , но въпреки това не е предприел плащане. Следователно, с  поведението си  е станал повод  за образуване на изпълнително дело,  а също и за воденето му. Съдът приема действията по  налагане на  запор  върху  банковите сметки на длъжника, са част от водене на изпълнилно дело.

Пристъпването към образуване на изп. дело, както  и ангажирането на  адв.услуги  за водене на изп.производство е извършено от взискателя именно с оглед поведението на длъжника. Затова същият не следва да се ползва от привилегията на извършено доброволно плащане по причина, че такова липсва. Удовлетворяването на вземането е изцяло с  оглед поисканите от взискателя и извършени от ЧСИ принудителни  действия.

Съгласно  чл. 10 т.1 от Наредбата №1/2004г  за минилният размер на адв.възнаграждения,  за образуване на изп.дело адв. хонорар е 200лв.

Съгласно чл.10 т.2 на същата наредба, минималното адв. възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  е ½ от възнаграждението, посочено в чл.7 ал.2, а именно: ½ от 300лв  или  сумата 150лв. 

Уговореното и платено от взискателя  адвокатско възнаграждение от 350лв е в минималния по наредбата  размер, поради което  страната има право да го получи  в  пълен размер, т.е. и разликата от 150лв,  а  ЧСИ неправилно го е редуцирал  до 200лв, в нарушение на чл. 36 от ЗА.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ  е направилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и върне делото с указания за присъждане на взискателя на  разликата от 150лв, представляваща платено адв. възнаграждение  на   водене на  изпълнителното дело.

С оглед изхода от спора, длъжникът  следва да заплати  на взискателя за направените по настоящото дело разноски в размер на 25лв, платени за д.т. за образуване на делото. И тъй като са поискани, следва да се възложат в тежест на длъжника. 

     Водим от гореизложеното,  съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 24.06.2016г по изп.дело № 20168370400479 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, с което на основание  чл.10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намалил размера на платения от взискателя „СОФИЯ КЛИЙН“ООД, с ЕИК- 203683133 и съдебен адрес:*** К. „ , № * ап.*,  адвокатски  хонорар от 350лв на 200лв. 

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Г. за изпълнение на дадените в мотивите на  решението  указания.

 

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“К. С..“, ул.“Я.“№ *, ЕИК- 831609046 да заплати на „СОФИЯ КЛИЙН“ООД, със седалище и адрес на управление гр. София , ул. Л.К. „ , № * ап.* сумата 25лв, представляваща  разноски по настоящото производство

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.