Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

Гр.Сливен, 16.09.2016г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                            

     като разгледа докладваното от съдия Костова  в.гр.дело №  353 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Образувано е по жалба на взискателя „София Клийн“ ООД по изп.д. № 2016 837 0400478 на ЧСИ  Павел Георгиев с рег. № 837 и район на действие СлОС срещу  Разпореждане от 24.06.2016г, с което е намален размера на платения адвокатски хонорар от 350лв. на 200лв., на осн. чл. 10 ал.1 от Наредбата №1/2004г за минималните  размери на адвокатските възнаграждения.

      Взискателят твърди, че по негова молба са били изпратени запорни съобщения до „Юробанк И Еф Джи България“ АД и исканите запори били наложени, след което сумите постъпили по сметката на ЧСИ, но не доброволно, а чрез наложените запори. Твърди, че има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 350лв, от които 200лв за образуване на изпълнителното дело и 150лв за неговото водене. 

    Счита, че разноските за адв. възнаграждение по изпълнителното дело не могат да бъдат в  по-нисък размер от сумата 350лв. Твърди се, че е налице водене на изпълнително дело, тъй като всички изпълнителни действия били извършени по молба на взискателя, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на които запори бил събран  дълга. Счита, че налагането на запор несъмнено представлява водене на  изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т.2 от Наредбата.  Освен това, дори запорът да не е бил наложен, самото искане за налагането му също представлявало водене на изп.дело по смисъла на същата разпоредба. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, забраняваща  адв. възнаграждение да бъде намалявано под минималния размер по чл. 36 от ЗА, определен в Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

     От съда се иск да бъде постановена  отмяна на  разпореждането на ЧСИ от 24.06.2016 и пръсъждане на адв.възнаграждение в размер на още 150лв за водене на изп. дело, както и  направените в настоящото съдебно производство разноски. 

    Длъжникът не е депозирал писмено възражение в законния срок. 

    В изпълнение на разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ЧСИ Павел Георгиев е изложил подробни мотиви, в които счита жалбата за допустима, но неоснователна. 

    След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

     Изп.дело № 201683700478 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и р-н на действие СлОС  е образувано по молба на взискателя „СОФИЯ КЛИЙН“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен и изпълнителен лист, издаден на 11.04.2016г по гр.д. № 45431/2011г. на СРС за осъждането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- София да заплати на Мирослав Евтимов Карабуров сумата от 209.38 лева -разноски по делото.

     Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложен  договор за цесия  от 13.05.2016г, сключен между Мирослав Евтимов Карабуров в качеството му на цедент и „София клийн“ ООД -Сливен,  в качеството на цесионер. По силато на този договор, цедентът прехвърлил на цесионера вземането си гр.дело № 45431/2011г. на СРС в размер на 209.38 лева.  Длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия.

    Към молбата на взискателя е приложен списък с разноските по образуваното изп. дело, от който е видно, че са направени разноски в размер на 416лв,  включващи: 66лв. - такси по съдебното изпълнение, 200лв- адв. възнаграждеие за образуване на изп.дело и 150лв- за водене на изп.дело.

          С протокол от 08.06.2016г,  ЧСИ  приел разноски по делото в размер на 350лв, представялавщ адв. хонорар съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения

     С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,  открити в  Юробанк И Еф Джи България“АД.

     Едновременно с изпращането на поканата за  доброволно изпълнение до длъжника, ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Юробанк И Еф Джи България“АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

   На 20.06.2016г длъжникът  е депозирал възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на  адв.възнагражение и поискал да бъде намалено от 350лв до минималния размер от 200лв.

    С разпореждане от 24.06.2016г, ЧСИ  е намалил разноските за адв. възнаграждение до размер на 200лв, на основание чл. 10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адв. възнаграждения, като заплатената сума от 150лв  остава за  сметка на взискателя.

   Така установеното от фактическа страна,  мотивира следните изводи от правно естество:

    Жалбата е процесуално допустима – подадена са срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435  ал.3 от ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

    Същата по същество,  е основателна и следва да се уважи . 

    Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение правилата на исковото.

    В настоящия случай е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, но това плащане не е по волята на длъжника, а в резултат на наложен запор върху банковите му сметки.  ЧСИ  е извършил действие по принудително изпълнение и удовлетворяване на вземането, което действие е вследствие именно на тези принудителни действия, а не от извършено доброволно плащане.

    Освен това, длъжникът е знаел още преди връчването на ПДИ, че  дължи процесната сума, но въпреки това не е предприел плащане. Следователно, с  поведението си  е станал повод  за образуване на изпълнително дело,  а също и за воденето му. Съдът приема действията по  налагане на  запор  върху  банковите сметки на длъжника, за част от водене на изпълнилното дело.

   Пристъпването към образуване на изп. дело, както  и ангажирането на  адв.услуги  за водене на изп.производство е извършено от взискателя именно с оглед поведението на длъжника. Затова същият не следва да се ползва от привилегията на извършено доброволно плащане по причина, че такова липсва. Удовлетворяването на вземането е изцяло с  оглед поисканите от взискателя и извършени от ЧСИ принудителни  действия.

   Съгласно  чл. 10 т.1 от Наредбата №1/2004г  за минилният размер на адв.възнаграждения,  за образуване на изп.дело адв. хонорар е в размер на 200лв.

   Съгласно чл.10 т.2 на същата наредба, минималното адв. възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  е 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.7 ал.2, а именно: 1/2 от 300лв  или  сумата 150лв. 

    Уговореното и платено от взискателя  адвокатско възнаграждение от 350лв е в минималния по Наредбата размер, поради което  страната има право да го получи  в  пълен размер, т.е. и разликата от 150лв.  ЧСИ неправилно е редуцирал  адв. възнаграждение до 200лв, в нарушение на чл. 36 от ЗА.

    По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ  е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото с указания за присъждане на взискателя на разликата от 150лв, представляваща платено адв. възнаграждение  по водене на  изпълнителното дело.

    С оглед изхода от спора, длъжникът  следва да заплати  на взискателя направените по настоящото дело разноски в размер на 25лв, платени за д.т. за образуване на делото. И тъй като са поискани, следва да се възложат в тежест на длъжника. 

     Водим от гореизложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш  И  :

 

    ОТМЕНЯ  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 24.06.2016г по изп.дело № 20168370400478 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, с което на основание  чл.10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намалил размера на платения от взискателя „СОФИЯ КЛИЙН“ ООД, с ЕИК 203683133 и съдебен адрес:***,  адвокатски  хонорар от 350лв на 200лв. 

    ВРЪЩА делото на ЧСИ Павел Георгиев за изпълнение на дадените в мотивите на  решението  указания.

 

    ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село“, ул.“Ястребец“ № 23 Б., с ЕИК- 831609046 да заплати на „СОФИЯ КЛИЙН“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл.28, ет.2, ап.10 и съдебен адрес ***, сумата от 25лв, представляваща  разноски по настоящото производство

 

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: