РЕШЕНИЕ №                                                                   

Гр.Сливен, 21.09.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Костова  в.гр.дело №  355 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „С. К.“ ООД по изп.д. № 20168370400480на ЧСИ  П. Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС срещу  Разпореждане от 24.06.2016г, с което е намален размера на платения адвокатски хонорар от 350лв. на 200лв., на осн. чл. 10 ал.1 от Наредбата №1/2004г за минималните  размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят твърди, че по негова молба са били изпратени запорни съобщения до „Ю. И Е. Б.“ АД и исканите запори били наложени, след което сумите постъпили по сметката на ЧСИ, но не доброволно, а чрез наложените запори. Твърди, че има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 350лв, от които 200лв за образуване на изпълнителното дело и 150лв за неговото водене. 

Счита, че разноските за адв. възнаграждение по изпълнителното дело не могат да бъдат в  по-нисък размер от сумата 350лв. Твърди се, че е налице водене на изпълнително дело, тъй като всички изпълнителни действия били извършени по молба на взискателя, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на които запори бил събран  дълга. Счита, че налагането на запор несъмнено представлява водене на  изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т.2 от Наредбата.  Освен това, дори запорът да не е бил наложен, самото искане за налагането му също представлявало водене на изп.дело по смисъла на същата разпоредба. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, забраняваща  адв. възнаграждение да бъде намалявано под минималния размер по чл. 36 от ЗА, определен в Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

От съда се иск да бъде постановена  отмяна на  разпореждането на ЧСИ от 24.06.2016 и пръсъждане на адв.възнаграждение в размер на още 150лв за водене на изп. дело, както и  направените в настоящото съдебно производство разноски. 

Длъжникът не е депозирал писмено възражение в законния срок. 

В изпълнение на разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ЧСИ П. Г. е изложил подробни мотиви, в които счита жалбата за допустима, но неоснователна. 

След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

Изп.дело № 201683700478 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и р-н на действие СлОС  е образувано по молба на взискателя „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен и изпълнителен лист, издаден на 05.04.2016г по гр.д. № 36614/2015г. на СРС за осъждането на „Т. С.“ ЕАД- С. да заплати на И. Н. Г. сумата от 380.11лв. – разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложен  договор за цесия  от 13.05.2016г, сключен между И. Н. Г. в качеството му на цедент и „С. к.“ ООД -Сливен,  в качеството на цесионер. По силато на този договор, цедентът прехвърлил на цесионера вземането си гр.дело № 36614/2015г. на СРС в размер на 380.11 лева.  Длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия.

Към молбата на взискателя е приложен списък с разноските по образуваното изп. дело, от който е видно, че са направени разноски в размер на 416лв,  включващи: 66лв. – такси по съдебното изпълнение, 200лв. – адв. възнаграждение за образуване на изп.дело и 150лв- за водене на изп.дело.

С протокол от 08.06.2016г,  ЧСИ  приел разноски по делото в размер на 350лв, представляващ адв. хонорар съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения

С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,  открити в  „Ю. И Е. Д. Б.“АД.

Едновременно с изпращането на поканата за  доброволно изпълнение до длъжника, ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Ю. И Е.Д. Б.“АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 20.06.2016г длъжникът  е депозирал възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на  адв. възнаграждение и поискал да бъде намалено от 350 лв. до минималния размер от 200 лв.

С разпореждане от 24.06.2016г, ЧСИ  е намалил разноските за адв. възнаграждение до размер на 200 лв., на основание чл. 10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адв. възнаграждения. Приел е, че е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, като заплатената сума от 150 лв.  остава за  сметка на взискателя.

Така установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:    Жалбата е процесуално допустима – подадена са срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435  ал.3 от ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

Същата по същество,  е основателна и следва да се уважи . 

Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение общите правила за исковото производство – чл. 78 и чл. 79 ГПК.

По аргумент за противното съгласно на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът, респективно длъжника се освобождава от заплащане на разноски само в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен когато плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство.

Следователно при преценката за намаляване на заплатените разноски, следва да се изходи освен от фактическата и правна сложност, но и от това, дали с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно за ползването и заплащането на адвокатски услуги.

В съдебната практика се приема, че в случай на извършено плащане в срока за доброволно изпълнение липсва основание за заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното производство и е обосновано намаляването на възнаграждението само до дължимото за образуването на изпълнително производство.

В случая, обаче, съдебният изпълнител е извършил по искане на длъжника действия за подготовка на принудителното изпълнение – наложените запори, като удовлетворяването на вземанията е в следствие именно на така предприетите действия. Пристъпването към образуване на изп. дело, както  и ангажирането на  адв.услуги  за водене на изп.производство е извършено от взискателя именно с оглед поведението на длъжника. От страна на длъжника нито се подържа, нито се установява поведение съобразно предоставената допълнителна възможност да изпълни установеното със сила на пресъдено нещо задължение. Затова същият не следва да се ползва от привилегията на извършено доброволно плащане по причина, че такова липсва. Удовлетворяването на вземането е изцяло с  оглед поисканите от взискателя и извършени от ЧСИ принудителни  действия.

Съгласно  чл. 10 т.1 от Наредбата №1/2004г  за минималният размер на адв.възнаграждения,  за образуване на изп.дело адв. хонорар е в размер на 200лв.

Съгласно чл.10 т.2 на същата наредба, минималното адв. възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  е 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.7 ал.2, а именно: 1/2 от 300лв  или  сумата 150лв. 

Уговореното и платено от взискателя  адвокатско възнаграждение от 350лв е в минималния по Наредбата размер, поради което  страната има право да го получи  в  пълен размер, т.е. и разликата от 150лв.  ЧСИ неправилно е редуцирал  адв. възнаграждение до 200лв, в нарушение на чл. 36 от ЗА.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ  е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото с указания за присъждане на взискателя на разликата от 150лв, представляваща платено адв. възнаграждение  по водене на  изпълнителното дело.

С оглед изхода от спора, длъжникът  следва да заплати  на взискателя направените по настоящото дело разноски в размер на 25лв, платени за д.т. за образуване на делото. И тъй като са поискани, следва да се възложат в тежест на длъжника. 

Водим от гореизложеното,  съдът

 

РЕШИ  :

 

ОТМЕНЯ  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 24.06.2016г по изп.дело № 20168370400480 на ЧСИ  П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, с което на основание  чл.10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намалил размера на платения от взискателя „С. К.“ ООД, с ЕИК ********** и съдебен адрес:***,  адвокатски  хонорар от 350 лв. на 200 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО 

   

ВРЪЩА делото на ЧСИ Павел Георгиев за изпълнение на дадените в мотивите на  решението  указания.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К. с.“, ул.“Я.“ № 23 Б., с ЕИК- ********* да заплати на „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „Д. Г.“, бл.**, ет.*, ап.** и съдебен адрес ***, сумата от 25лв, представляваща  разноски по настоящото производство

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: