Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 03.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №357 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №246/09.05.2016г. по гр.д.№1201/2015г. на Ямболски районен съд, с което е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на А.Я.М. сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015г. до окончателното й изплащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 10000лв. е отхвърлен като неоснователен; на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А.Я.М. сумата от 300лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени на ищеца А.М. разноски в размер на 407,77лв. за адвокатско възнаграждение по съразмерност и 10лв. платена държавна такса и ответника е осъден да заплати направените разноски за вещо лице по делото.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство А.Я.М. и с нея се атакува решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска му против Прокуратурата на Република България по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди над сумата от 2500лв. до пълния претендиран размер от 10000лв.

Поради направен отвод на всички съдии от състава на Окръжен съд – Ямбол, с Определение №410/08.08.2016г. по ч.гр.д. №342/2016г. Апелативен съд – Бургас е изпратил въззивната жалба за разглеждане от Окръжен съд – Сливен.

В жалбата си въззивникът А.Я.М. чрез пълномощника си адв.К. *** твърди, че първоинстанционното решение в неговата обжалвана част относно отхвърляне на иска му за заплащане на обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди над размера от 2500лв. до пълния претендиран размер от 10000лв. е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Счита, че изводите на районния съд за недоказаност на твърдението му за влошаване на здравословното му състояние, вследствие обвинението и липсата на доказателства относно негативното отражение на повдигнатото обвинение върху работата му, са неправилни. По отношение на здравословното му състояние били представени медицински документи, от които, както и от свидетелските показания се установило влошаване на здравословното му състояние, прилошаване, вдигане на високо кръвно налягане, водещо до чести посещения на личния лекар, кардиолога и спешното отделение. Посочва, че е преживял инфаркт на миокарда и стреса нямало как да не води до влошаване на здравословното му състояние. Във връзка с медицинските документи посочва, че листовете за прегледите в Спешното отделение били предоставени на вещото лице Черкезов, което обаче не ги взело предвид при изготвяне на заключението си и същите липсват по делото. Заявява, че от тези документи се установява именно влошаване на здравословното му състояние през 2012г. след повдигане на обвинението. Първоинстанционният съд неоснователно не е допуснал като доказателство, представените впоследствие с молба от 22.04.2016г. листове от прегледите в Спешното отделение и неоснователно е отхвърлил искането му за назначаване на допълнителна експертиза въз основа на тези документи. Счита, че вещото лице умишлено е извадил тези документи и това пораждало съмнение в коректността на извършената експертиза. Въззивникът счита, че по делото са събрани и доказателства относно факта, че е бил дискредитиран в работата си, вследствие обвинението. Заявява, че бил заплашван от съконтрахентите си, че ще му отнемат пълномощията, защото искали клиентите да бъдат доволни от сделките и че заради репутацията на пълномощника ще се губят клиенти. В тази насока били показанията на свид.К.. Намира за напълно възможно от фирмата „Елана Агрокредит“ АД да са разбрали за обвинението със закъснение, поради което и прекратяването на  пълномощията му е станало три години по-късно, но това не означавало, че между тези две събития няма връзка. Освен това счита, че районният съд е приложил неправилно принципа на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и е следвало същите да бъдат определени в по-завишен размер. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение на ЯРС в неговата обжалвана отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи в пълния размер от 10000лв. предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Прокуратура на Република България.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, съдът се е произнесъл с определение по чл.267, ал.1 от ГПК от 29.08.2016г., като е оставил същото без уважение, като неоснователно. Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

 

В съдебно заседание, въззивникът А.Я.М., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.К. ***, която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционно решение в неговата обжалвана отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи предявения от А.М. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в неговия пълен претендиран размер от 10000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че по делото има представени медицински документи, от които е видно, че ищецът е посещавал здравни заведения, вдигал е кръвно, изпитвал е болки. Безспорно стресът от повдигането на такова обвинение влияе неготивно върху човек, който има тежко здравословно състояние. Страданията, свързани със здравословното му състояние следва да се обезщетят.

В съдебно заседание, въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, се представлява от прокурор Р.Р. – прокурор в ОП – Сливен, който посочва, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение на РС – Ямбол за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че решението е съобразено със задължителната практика на ВКС и присъденото обезщетение за неимуществени вреди – съобразено с принципа на справедливостта. Посочва, че по делото не е установено дружество „Елана агрокредит“ да е оттеглило доверието си от ищеца или това да са направили трети лица, осъществявали сделки с него.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от А.Я.М. против Прокуратура на Република България при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300лв. в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено, с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ.

Предмет на въззивното производство е само произнасянето на районния съд по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и то над присъдения размер от 2500лв., т.е само в неговата отхвърлителна част. В останалата уважителна част – относно присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни относно прилагане принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая ищецът твърди вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №198/2010г. на РУП „Тунджа“ – Ямбол, впоследствие преобразувано в ДП №55/2014г. по описа на ОСлО при ОП – Ямбол, прекратено с постановление на РП – Ямбол от 07.01.2015г., влязло в сила на 07.02.2015г.  Следователно, за да възникне отговорността на Държавата, в случая в лицето на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато обвинение в извършване на престъпление; прекратяване на наказателното производство на някое от изчерпателно изброените основания; вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно е установено, че ищецът в първоинстанционното производство А.Я.М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК с постановление от 30.01.2012г., като досъдебното производство е образувано с постановление от 21.04.2011г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С постановлението  за привличане на обвиняем от 30.01.2012г. спрямо М. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление на прокурор при РП – Ямбол от 07.01.2015г., потвърдено с Определение №57/23.01.2015г. по ч.н.д.Д25/2015г. на РС – Ямбол, влязло в сила на 07.02.2015г. е прекратено наказателното производство по ДП №55/2014г. по описа на ОСлО при ОП - Ямбол, водено срещу обвиняемия А.Я.М. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл.199 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Следователно наказателното производство спрямо ищеца е продължило 3 години, като ищеца е имал качеството обвиняем.

Съгласно т.7 от ТР №3/2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, тъй като това основание съответства на хипотезата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – деянието не е извършено от лицето.

Прекратеното наказателно производство оправдава становището за отсъствие на основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо А.М. и характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

С оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ са налице, като тя следва да се реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република България.

По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и незаконното обвинение, съдът приема, че същите са установени от събраните по делото гласни доказателства. Установи се, че през периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е търпял притеснения, неудобства и негативни емоции. След повдигане на обвинението М. се променил – бил постоянно притеснен,  оплаквал се често от главоболие, не можел да спи, имал проблеми с нервите и с кръвното налягане, оплаквал се от болки в областта на сърцето. За повдигнатото обвинение разбрали родителите и децата му, както и съседите, което обстоятелство го притеснявало. Следователно наказателното производство е дало отражение върху поведението и начина на живот на ищеца. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи  на фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото.  Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.

В случая такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан /респ. - наказателното производство е прекратено/ по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищеца, довели до негативна промяна в поведението му /нервност, тревожност, безсъние/. Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе предвид факта, че ищецът е на 49 години, като прецени възможностите му за възстановяване след причинения стрес и намира, че е по-трудно и по-бавно такова възстановяване и преодоляване на стресовото преживяване. Взе предвид и факта, че независимо от установените преди обвинението заболявания, негативните преживявания са довели до известна степен до функционални смущения, свързани с по-често и продължително вдигане на високо кръвно налягане, независимо от прилаганата терапия. Отчете факта, че повдигнатото обвинение е довело безспорно до негативно или по-скоро резервирано отношение спрямо М. от съседите му и отчасти от клиентите, които научавали за това и не искали да правят сделки с него /показанията на свид. и свид./.

Съдът прецени, че тези негативни изживявания са търпени в продължителен период от време – 3 години, през които е продължило досъдебното производство и който период от време е извън приемания за разумен срок за това и следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК – касае за тежко престъпление по смисъла на НК с предвидено наказание повече от 5 години лишаване от свобода.

Отчете факта, че е повдигнато обвинение за едно престъпление, както и че спрямо ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която на практика не променя кардинално начина на живот на лицето, спрямо което е взета.

От друга страна съдът съобрази и факта, че останаха недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на наказателното производство се е влошило съществено здравословното му състояние. Съдът споделя извода на районния съд в тази насока, като се базира на изслушаната пред първа инстанция съдебно-медицинска експертиза, според която няма влошаване на здравословното му състояние през процесния период м.януари 2012г. – м.февруари 2015г., като е налице ефективен антихирертензивен контрол, контролиран захарен диабет, липса на други остри коронарни състояния. Безспорно заболяванията на ищеца са възникнали и са установени преди повдигане на обвинението и не са причинени от стреса от него. В тази насока е недоказано твърдението за развити заболявания именно в резултат на наказателното производство. Вещото лице посочва, че в контекста на качеството на живот, стреса влияе върху здравословното състояние, но в конкретния случай при заболяването на ищеца не е повлиял. Стресът е само един от рисковите фактори и то малките рискови фактори за заболяването исхимична болест на сърцето.

Съдът споделя извода на районния съд, че е недоказано твърдението, че като последица от повдигнатото обвинение е прекратяване на пълномощията на ищеца от страна на фирма „Елана Агрокредит“ АД, гр.София. Видно от представеното от ищеца по делото пълномощно, същото е от 2014г. и в самото него е посочен срок на валидност – 31.12.2015г. Следователно прекратяване на пълномощията, видно от писмените доказателства е настъпило поради изтичане на срока за който пълномощното е дадено, но не и поради твърденията на ищеца за негативно отношение от страна на ръководството на фирмата – възложител, породено именно от узнаване факта за повдигнатото обвинение. По делото няма доказателства дали от ръководството на фирмата са узнали въобще за това обвинение, още по-малко как то се е отразило на взаимоотношенията с ищеца. Както бе посочено по-горе, съдът приема за доказано само, че евентуалното узнаване от отделни клиенти на ищеца, свързани с договори за земеделски земи, е водело до тяхно резервирано отношение и нежелание за сключване на сделки, но е недоказано това как се е отразило на неговата цялостна дейност /също неизяснена точно в какво се изразява/ и до отношението на ръководството на фирмата упълномощител спрямо ищеца и неговата работа – доказателства в тази насока няма ангажирани.

Освен това следва да се отчете и факта за наличие през процесния период на други наказателни дела, водени против него /свид.К./ и безспорното им отражение, наред с процесното обвинение, върху негативните му преживявания и преживения стрес.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 4000лв.

Като е определил обезщетение в размер на 2500лв., районният съд е приложил неправилно посочения принцип и решението му в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се отмени в частта, с който районният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2500лв. до размера от 4000лв. и вместо него  да постанови ново, с което да присъди на ищеца – въззивник допълнително сумата от 1500лв., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015г. до окончателното й изплащане.

В останалата отхвърлителна част над посочения като справедлив размер от 4000лв. до пълния претендиран такъв от 10000лв. първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца А.М. се дължат разноски в първоинстанционното производство за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 626,21лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 218,44лв. /ЯРС му е присъдил такива в размер на 407,77лв./ за адвокатско възнаграждение. Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер разноските за платена държавна такса /10лв./.

По отношение на разноските за въззивната инстанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, с оглед частичната основателност на въззивната жалба, на въззивника следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 5лв. и съразмерна част от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №246 от 09.05.2016г., постановено по гр.д. №1201/2015г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от А.Я.М. с ЕГН ********** против Прокуратура на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение над размера от 2500лв. до размера от 4000лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А.Я.М. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева /разликата от 2500лв. до 4000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК по ДП №198/2010г. на РУП „Тунджа“ – Ямбол, преобразувано в ДП №55/2014г. по описа на ОСлО при ОП – Ямбол, прекратено с постановление на РП – Ямбол от 07.01.2015г., в сила от 07.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №246 от 09.05.2016г., постановено по гр.д. №1201/2015г. по описа на Ямболски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А.Я.М. с ЕГН ********** ***18,44лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, сумата от 60лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 5лв., представляваща разноски за платена държавна такса за въззивното обжалване.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                        

                   

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                  

 

                                                                                    2.