Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 155

 

гр. Сливен, 29.09 .2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                    Мл. с. Н. К.

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 361    по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 535/05.07.2016 г. по гр.д. № 643/2016 г. на СлРС, с което е осъдена Община Сливен с адрес бул. „Цар Освободител” № 1 булстат 000590564 на основание чл. 213 а л.1 от КЗ вр. чл. 49 ал.1 от ЗЗД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „п.” № * БУЛСТАТ 000694286 сумата от 592,77 лв. представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус КАСКО” за щета причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП при управление на МПС ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението , като е отхвърлен предявеният иск за разликата от уважената иск до пълния претендиран размер от 658,63 лв., като неоснователен и недоказан и са осъдени страните да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се сочи, че решението, с което е уважен предявеният иск, е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че от страна на водача има съпричиняване изразило се в несъобразяването на скоростта на движение, но по делото е установено, че автомобилът се е движел с превишена скорост.  Дупката е била видима и водачът поради движението си с превишена скорост не е положил необходимите грижи, поради което е попаднал в дупката на пътното платно. С оглед наличието на превишена скорост би следвало постановеното намаляване на обезщетението да е в размер на минимум 70%, поради това се иска решението да бъде отменено в атакуваната част изцяло или евентуално да бъде редуциран размерът на обезщетението съобразно наличието на съпричиняване.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба в който се сочи,у че решението е правилно и обосновано, поради което се иска то да бъде потвърдено и се претендират разноски за тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явяват представители по пълномощие, които поддържат подадената жалба.

За въззиваемата страна не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Предявеният иск е с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната община.

За да бъде уважен така предявения иск,който е допустим, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

        От представените по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и водача на увредения лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

   Касае се за ПТП на улица в гр. Сливен, стопанисвана от Община –  Сливен, поради което искът се явява основателен.Пътят е публична собственост на Община – Сливен и в случая тя като собственик носи обективна и безвиновна отговорност за настъпилите вреди. В случая твърдението, което е било поддържано и пред районния съд за съпричиняване, се явява неоснователно.  На първо място не е било изпълнено задължението да бъде поставена нужната сигнализация на пътя, а  и не е било установено водачът на МПС  да се е движил със несъобразена скорост. Обстоятелството, че скоростта е била малко над  разрешената, е било съобразено от районния съд. Не може при тези констатации да бъде направен извод, че  е налице голямо – над 70% съпричиняване, тъй като очевидно не е било допуснато нарушение на ЗДП, а от друга страна е било допуснато нарушение, свързано с необезопасяването на пътното препятствие.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №535/05.07.2016 г. по гр.д. № 643/2016 г.  на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: