Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.11.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        Мл.с. Н. К.                                                                  

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 363 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от юриск. И., пълномощник на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Х. Г. Д.“ № * против решение № 492/22.06.2016г. по гр.д. № 1426/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че П.Г.П., ЕГН ********** *** не дължи сумата от 337.85 лв., начислена по фактура № 1149541380/01.04.2016 год.. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 351.50 лв. Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдебната практика. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи на закона. Доказателствата по делото бил5и тълкувани превратно само и единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства, което довело до неправилно решение. Неправилно съдът приема, че извършената корекция по сметката на ответника е лишена от правно основание, тъй като тя била извършена без да се докаже вина на ответника. Съдът неправилно бил смесил наредбата на договорната отговорност с безвиновната отговорност, въведена изрично от законодателя. Неправилно съдът бил приел, че корекцията извършена на договорно основание. Тя била извършена на основание правилата в ПИКЕЕ, които представлявали подзаконов нормативен акт и съгласно които не се изисква да се установи вина на потребителя, за да му бъдат начислени едностранно допълнително дължими суми при констатиране на неизправност на измервателните му уреди. ПИКЕЕ представлявал подзаконов нормативен акт, а не договор. Договорните отношения между крайни снабдител и клиента обхващали единствено доставката на ел.енергия, но не и корекцията за сметка на клиента, която се извършвала едностранно въз основа на закона и ПИКЕЕ. В този случай не можело да се приложи принципа на чл. 82 от ЗЗД, че без вина няма отговорност, тъй като той обхваща претърпени загуби и пропуснати ползи в следствие на неизпълнение на договорно задължение от неизправна страна по договор. В случая е следвало да намери приложение точно обратния принцип инкорпориран в разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, а именно вината се предполага до доказване на противното. Правото на едностранна корекция на сметката възниквало за енергийното предприятие, след като се установявало грешка на СТИ над допустимата, водеща до неправилно и неточно измерване или неизмерване на консумираната ел.енергия – чл. 45, чл. 48, чл. 51 от ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 98А ал. 2  т. 6 б. А и чл. 104А ал. 2 т. 5 б. А от ЗЕЕ, когато неправилното и неточно измерване се дължи на неправомерно присъединяване, в промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, корекцията се извършва в полза на енергийното предприятие. В този случай не следвало да се установи и докаже каквато и да е вина на потребителя или трето лице. Жалбоподателят твърд, че в конкретния случай правилно е приложил разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕЕ по установяване на  нарушението и изчисляване на дължимата корекционна сума. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Няма направени доказателствени или процесуални искания.

         В срока по чл.263, ал.1 и ал. 2 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба и не е депозирана насрещна въззивна жалба.

         В съдебно заседание въззивната страна не се представлява.      Въззиваемата страна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.К., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.07.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.07.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд  е бил предявен отрицателен установителен иск за установяване на недължима сума от П. в размер на 337.85 лв. начислена му по фактура № 1149541380 представляваща допълнителна начислена ел.енергия за периода от 19.11.2015 г. до 10.02.2016 г.

В разпоредбата на чл. 45 от раздел VIII от ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка на средствата за търговско контролно измерване се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложимите към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електроенергия се определя съгласно процедура определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в Раздел IX за оператора на разпределителната мрежа. В настоящия случай длъжностните лица на въззивника са се опитали да приложат разпоредбите на Раздел IХ от ПИКЕЕ. Самата процедура за установяване на неправомерно получаване на електроенергия е регламентирана в разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ. Там е предвидено, че при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставяне на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише същият се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В този случай операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

При осъществената проверка от съда на представените констативни протоколи се установи, че процедурата предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ не е проведена законосъобразно. Твърди се от въззивника, че ответникът не е бил намерен в процесния недвижим имот, поради което се наложило констативните протоколи да бъдат съставени в неговото отсъствие. Това означава, че същите е следвало да бъдат съставени в присъствието на поне двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В протокол № 247331/10.02.2016 г. са посочени двама свидетели, Д. и К.. Те обаче са посочени само с две имена. Нито един от тях не е индивидуализиран с ЕГН, адрес или по някакъв други начин. Така съставен констативния протокол не може да бъде приет, че е съставен в присъствието на двама свидетели, защото на практика не може да се индивидуализира дори един свидетел.

Не са налице доказателства за това, че е била спазена процедурата по чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ  и на клиента, констативния протокол е бил изпратена с обратна разписка.

Всичко това обосновава извода на съда, че исковата претенция на въззиваемия се явяват доказана, тъй като процедурата за установяване на задължение установена  в ПИКЕЕ не е спазена.

В случая би могло да се има предвид и решение № 111/17.07.2-015 г. по т.д. 1650/2014 г. на I-во ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съобразно което е посочено, че с изменението на Закона за енергетиката в ДВ бр- 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител  на ел.енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите наред с уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметките и на правила на измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивника.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 492/22.06.2016г. по гр.д. № 1426/2016г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Х.Г. Д.“ № * да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста / лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.