Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 157

гр. Сливен, 03.10 .2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с.    НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  368   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 475/16.06.2016 г. по гр.д. № 1151/2016 г., с което е отменена заповед № РД-18/25 от 26.02.2016 г. на административен ръководител – председател на Военен съд гр. Сливен, с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” на Т.К.Б., като незаконосъобразно и е осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител, в която се твърди, че решението е неправилно. На първо място неправилен и необоснован е изводът на съда за липса на вменено задължение на ищцата за изготвяне и актуализиране на действащите в администрацията на съда вътрешни правила. На второ място се сочи, че нарушението на трудовата дисциплина е проявено като бездействие, тъй като възложената работа изобщо не е изпълнена и в случая не се касае за наказание за лошо изпълнение. Актуализацията касаела промени в Закона за достъп до обществена информация и се изразявала в чисто техническо нанасяне на новите изисквания върху текста на действащите до момента Вътрешни правила, което не било могло да бъде квалифицирано като дейност на административен ръководител. Излагат се доводи за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, като се сочи, че е  установено категорично извършването на това нарушение и наказанието съответства както на тежестта на нарушението, така и на отношението на извършителя към собственото му поведение. Така се сочи, че е налице извършване на нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, което се изразило в бездействие - неизвършване на възложена от административния ръководител актуализация на Вътрешни правила, налице е нарушение на чл. 8 ал1. от КТ и на последно място е налице липса на желание от страна на служителя да изпълнява трудовите си задължения и да спазва установения трудово-правен ред. Работодателят е наложил най-лекото дисциплинарно наказание – „Забележка” , което е съобразено с допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, поради което се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго,с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, като се претендират и разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се подробни контрааргументи на тези аргументи посочени във въззивната жалба. Сочи се, че в кръга на задълженията на служителя е техническата работа по изготвяне и изменение на административните актове издавани от председателя на съда, но не е вменявано задължение  да замества волята на председателя на съда създавайки правила за поведение на съдиите и служителите. На второ място се сочи, че след като не са дадени конкретни и ясни указания относно начина по който следва да бъдат изменени правилата и сроковете, в който трябва да стане това, то служителят няма как да изпълни задачата по начина и в срока, в който работодателя в субективните си представи счита, че следва да бъде свършена. Освен това по делото има доказателства, че служителят е направил проекто-промени, които е предала на работодателя. Всички обстоятелства са били обсъдени от районния съд в постановения съдебен акт, а оплакванията във въззивната жалба почиват на еднократно и изопачено тълкуване на отделни доказателства изведени от контекста на фактическата обстановка. Поради това се иска да бъде потвърдено решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представителят по закон и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

          Наведените в жалбата твърдения са неоснователни. Правилно и законосъобразно, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не е допуснато дисциплинарно нарушение. Ищцата в качеството си на съдебен администратор на Военен съд Сливен е изпълнила устното разпореждане на административния ръководител председател на Военен съд – Сливен да изготви проект за промени във Вътрешните правила на съда за достъп до обществена информация. Това тя е направила след като не са й били дадени конкретни указания, но въпреки това, видно от разпита на свид.Кънев, е положила усилия да изпълни нареждането добросъвестно. Безспорно е, че се е консултирала с този свидетел какви да бъдат промените и по този начин е осъществила нареждането с добра воля и със съзнанието, че упражнява правата, които законът й е предоставил по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 5 от Правилника за администрацията в съдилищата съдебният администратор:  планира, организира и ръководи съдебните служители; . отговаря за управлението на административната дейност в съда;  осигурява организационна връзка между административния ръководител и съдиите с администрацията на съда; . организира разпределението на дейностите между отделните звена на администрацията на съда и изпълнението на задълженията на съдебните служители; . въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността; . създава условия за нормална и ефективна работа на съдебните служители; . организира провеждането на конкурси за назначаване на съдебните служители и участва в комисиите по провеждането на конкурсите в случаите, предвидени в този правилник;. организира обучението на съдебните служители и повишаването на тяхната квалификация; . следи за спазването на трудовата дисциплина и уплътняване на работното време; съгласува времето за ползване на отпуските от съдебните служители и тяхното персонално заместване от друг служител; . участва в комисията по атестиране и предлага промяна в ранговете и трудовото им възнаграждение; . предлага служителите за поощрение или за налагане на дисциплинарни наказания; . ръководи работата по изготвянето на проекта за бюджет на съда и го представя за одобрение на административния ръководител на съда; . ръководи и контролира снабдяването и оборудването на съда; . организира контрола по събирането на таксите от администрацията на съда; . планира и контролира дейността по изграждането, поддържането и ремонта на съдебната сграда и другите сгради, стопанисвани от съда; . изпълнява и други задължения, възложени му от административния ръководител на съда. От представената по делото длъжностна характеристика не е видно в кръга на задълженията на съдебния администратор да е включено изготвянето на проекто – правила, в чиито обхват влизат и магистратите. Това е станало с устно нареждане на административния ръководител. Задължение на административния ръководител е да организира работата в отделните служби в управлявания от него съд, чрез издаване на различни документи, задължителни за спазване от магистратите и служителите в съда, в това число и различни видове Вътрешни правила за отделни дейности в съда. Не е установено да е била поставена  на ищцата в устен вид такава задача с конкретни и ясни указания по изпълнението й. След направените корекции от председателя на съда направо върху текста на представените на 09.02.2016г. от ищцата вътрешни правила, т.е. след даване вече на конкретните указания тя изготвила актуализирания документ – утвърден на 23.03.2016г. или налице е изпълнение на нареждането на работодателя.

Поради това  следва да се приеме, че е налице точно, почтено и съвестно изпълнение на задължение от служителя, поради което твърдението, че не е налице изцяло изпълнение на възложеното, е необосновано.  Не може да се сподели изложеното в жалбата разбиране, че промените са свързани с чисто техническо нанасяне на новите изисквания, тъй като Вътрешните правила за достъп до обществена информация засягат по-широк кръг от субекти, такива извън администрацията на съда и магистратите, а съгласно  ЗСВ общото организационно и административно ръководство се осъществява от административния ръководител, поради което окончателният вариант следва да бъде изготвен и с негово участие.

В жалбата се акцентира на показанията на свидетелката Даниела Добрева, която твърди, че ищцата е заявила, че нямало промени в закона в присъствие на административния ръководител. Игнорират се обаче показанията в частта им, в която същата свидетелка заявява, че председателят не е давал изрични указания свързани с изработването на вътрешните правила. Съобразно така събраните по делото доказателства правилен обоснован и законосъобразен е изводът, че не е налице нарушението на трудовата дисциплина посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.  

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №475/16.06.2016г. по гр.д. № 1151/2016 г на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Военен съд гр.Сливен с адрес гр.С., бул.”Г. Д.” № *, представляван от Административен ръководител – Председател полк. Г.П. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Б. *** сума в размер на 600.00 / шестстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: