Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 07.09.2016 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на втори септември през  две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 377 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

        Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

        Постъпила е жалба от „Българска банка за развитие” АД ЕИК **** против разпределение от 01.07.2016 г. по и.д. № 281/2014 г. на ЧСИ Павел Георгиев. В жалбата се твърди, че „Българска банка за развитие” Ад е изплатила на ОББ АД сумата от 31803,91 лв. по предоставена в нейна полза банкова гаранция за обезпечение на отпуснатия на длъжника С.Г.Г. кредит в размер на 50 000 лв.Обезпечение на задълженията на длъжника по кредита е учредена ипотека от длъжника, която е представена по изпълнителното дело. Против длъжника С.Г. е издаден изпълнителен лист от 17.01.2014 г. въз основан на който е образувано и.д. № 281:/2014 на ЧСИ Павел Георгиев. По силата на закона,с изплащането на сумата от 31 803,91 лв. по гаранцията „Българска банка за развитие” АД се е суброгирала в правата на ОББ АД и е конституирана като взискател в изпълнителното производство. Съгласно условията на гаранцията с нея са обезпечени само задълженията на длъжника за главница по кредита, изплащането от 12.02.2014 г. е настъпила суброгация само относно тази заплатена част от вземането на удовлетворения кредитор като последния продължава да има качеството на взискател в изпълнителното производство за остатъка от вземането си. Така съдебният изпълнител събира принудително по делото суми, както за погасяване на преминалата в полза на жалбоподателя част от вземането, така и за погасяването на тази част, чийто титуляр е останал все още неудовлетвореният изцяло първоначален кредитор. Твърди се, че по изпълнителното дело е проведена публична продан на ипотекирания недвижим имот и на 01.07.2016 г. е извършено разпределение на постъпилата сума. При извършването му обаче съдебният изпълнител не е съобразил, че първоначалният взискател ОББ АД и на конституирания взискател въз основа на суброгация „Българска банка за развитие” ползват една и съща привилегия по чл. 136 т.3 от ЗЗД произтичаща от учредената в обезпечение на отпуснатия на длъжника кредит ипотека върху имотите предмет на проданта.  Сумите за удовлетворяванията на вземанията на ОББ Ад и ББР АД подлежат на удовлетворяване съразмерно, тъй като предвид настъпилата суброгация от втората правата на първата те са идентични права. Развиват се съображения в тази насока. Така се сочи,че вземането на ББР Ад предвид обезпечеността му с ипотеката е сред предхождащ тези на държавните вземания по чл. 136 ал. 6 от ЗЗД. Поради това се иска да се постанови решение по разпределението, с което да бъде отменено това на съдебния изпълнител и да се постанови ново разпределение при спазване на правилата за извършването му и при съобразяване правата ББР АД по чл. 74 от ЗЗД чл. 136 т. 3 от ЗЗД и чл. 429 ал.1от ГПК, като се претендират разноски за производството.

        Постъпило е писмено становище от ЧСИ, в което се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Жалбоподателят е присъединен взискател, който е бил конституиран на основание на чл. 429 ал.1 от ГПК в качеството му на частен правоприемник на първоначалния ипотекарен кредитор ОББ АД частично за цялата главница. При изготвянето на разпределение ЧСИ е спазил закона, като най-напред е отделил онези суми от разпределението, които се ползват с право на предпочитателно удовлетворение. Така съгласно чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД е разпределил вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, след това на основание чл. 136 ал.1 т. 2 от ЗЗД е разпределил на МДТ към община Нова Загора дължимите данъци за имота, на следващо място и на основание чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД е разпределил вземанията на ипотекарния кредитор ОББ АД, на предпоследно място и на основание чл. 136 ал.1 т. 6 от ЗЗД е разпределил на държавата остатъка. Сочи, се жалбоподателят не е привилегирован кредитор, развиват се съображения, че прехвърлянето на вземането обезпечено с ипотека, встъпването в такова задължение и заместването в него, за да има действие трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Такива доказателства по изпълнителното дело няма. Жалбоподателя се позовава на разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД от която разпоредба черпи права само като конституирането като взискател, но не и като привилегирован такъв, поради това счита, че жалбата е неоснователна.

        Настоящия състав, след като се запозна със жалбата, писменото становище и делото намира за установено следното:

        Няма спор относно фактическите обстоятелства. Безспорно е, че взискателят ОББ АД е започнал изпълнителното производство въз основа на изпълнителния лист от 17.01.2014 г. против длъжника С.Г.Г.. За вземането е имало учредена договорна ипотека върху недвижим имот от 30.11.2007 г., като за обезпечаване на всички вземания на банката за главница, лихви, неустойки, разноски и други договор за банков кредит от 28..11.2007г. независимо от бъдещите промени в него договорени с допълнителни споразумения, ипотекарният длъжник е учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху имота. В хода на производството и на основание на гаранция реф.№ 590/760071 Българска банка за развитие е заплатила на ОББ остатъка от главницата в размер на 31 803,91лв. и е поискала конституиране като взискател в изпълнителното производство , като с разпореждане от 15.10.2014 г. ЧСИ е присъединил като взискател ББР АД за сумата от 31 803,91 лв. В последствие ЧСИ е пристъпил към продажба на ипотекирания в полза на ОББ АД имот, която продажба е приключила и с протокол за разпределение на постъпила парична сума от публична продан на 01.07.2016 г. ЧСИ е разпределил постъпилата сума от 19 200 лв. след приспадане на дължимите такси на ЧСИ общо в размер на 2277,80 лв., като е останала за разпределение сумата от 16 922,20 лв. Тази сума е била разпределена съгласно привилегиите, като на първо място на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД са изплатени вземанията на разноски по принудителното изпълнение на взискателя ОББ АД. На основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД са изплатени вземанията за разноски на взискателя ББР АД, на трето място и на основание чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД са изплатени дължимите данъци за имота към Община Нова Загора, на основание чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД е постановено изплащането на вземането на ипотекарния кредитор ОББ АД и на основание чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗДД са изплатени вземанията на ТД на НАП – Бургас, като последни по реда се изплаща частично вземанията на взискателя ББР АД.

        Именно от това разпределение останал недоволен жалбоподателя.

   Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.

 Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. Присъединени по право са и кредиторът, в чиято полза е било допуснато обезпечение на иск чрез запор или възбрана върху обекта на изпълнението, започнато от друг кредитор. Присъединени по право са също ипотекарният кредитор, заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекарния имот или заложената вещ.

 Ипотеката създава привилегия за кредитора, който я е наложил. Ипотеката обезпечава вземането в посочения от кредитора размер, за който е извършено вписването.

        Банковата гаранция е едностранна формална сделка, включена в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Легална дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в чл. 442 ТЗ, според която "с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея". Сключването на гаранционни сделки е предвидено като възможна дейност на банките и в чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции.

 Банковата гаранция се издава в изпълнение на сключен, по инициатива на наредителя, договор с гаранта, съдържащ съществените елементи на договора за поръчка. Целта на банковата гаранция е да обезпечи вземането на съконтрагента на наредителя при неизпълнение на задължения на последния, произтичащи от сключен между тях възмезден договор. Банковата гаранция попада в категорията лични обезпечения, с оглед задължението, което поема гарантът спрямо наредителя, а именно да престира на бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото договорно задължение на длъжника - наредител.

Частното правоприемство спрямо първоначалния взискател след издаване на изпълнителния лист в полза на банката-кредитор на основание чл. 429 ал. 1 ГПК, отм., е резултат от прехвърляне на притезанието, в състоянието в което е било към момента на прехвърлянето му. Третото лице, погасило задължението на длъжника, се суброгира в съществуващите акцесорни права на кредитора към този момент, каквито са учредените договорни ипотеки и залози. За да стане това обаче, третото лице трябва да е погасило изцяло задължението към първоначалния взискател т. е той да е удовлетворен напълно. Настоящият случай обаче не е такъв. Вземането е обезпечено с учредена договорна ипотека върху недвижим имот от 30.11.2007 г., което обезпечава всички вземания на банката - кредитор за главница, лихви, неустойки, разноски и други.

        Така продаденият на публична продан имот е бил ипотекиран в полза на взискателя ОББ АД, поради което той е ипотекарен кредитор с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, която му дава право да се удовлетвори предпочитателно от стойността на ипотекирания имот. С плащането на главницата от гаранта в полза на банката-кредитор, банката-гарант се суброгира в правата на удовлетворения кредитор до размера на регресното си вземане. В случая банката-гарант е заплатила само остатъка по главницата, поради което банката-кредитор има останали вземания за лихви и разноски, което е обезпечено от сключената ипотека. Поради това първо трябва първоначалният взискател да удовлетвори изцяло вземането си чрез използване на обезпечението, което има, а останалата сума ще бъде разпределена за присъединения взискател. Така встъпването  в правата на първоначалния взискател ще бъде допустимо само доколкото присъединеният не конкурира първоначалния. От учредените в полза на първоначалния взискател обезпечения той трябва да се удовлетвори изцяло. Поради това правилно ЧСИ е извършил разпределението при недостатъчност на изпълнението да покрие лихвите, разноските и главницата на паричното задължение, като е погасил най-напред разноските, след това лихвите и накрая е изплатил главницата в полза на частично встъпилия в правата на кредитора гарант.

        Така подадената въззивна жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

 

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ  без уважение жалбата на „Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление гр. София, против разпределение на постъпила сума от публична продан на недвижим имот от 01.07.2016 г. по и.д. № 281/2014 г. на ЧСИ Павел Георгиев, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        Решението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: