Р Е Ш Е Н И Е № 78

Гр.Сливен, 21.12.2016г

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на втори декември, двехиляди и  шестнанадесета година, в състав:

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                  

       При секретаря  Р.Г., с участието на прокурора К.М., като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 378 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявеният иск е за отмяна на пълно запрещение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 340 ГПК.

        В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 192 от 16.01.2013г. на СлОС, ответницата е поставена под пълно запрещение. Междувременно същата започнала постепенно да се движи и разговаря, била адекватна и можела да общува, да задава и отговаря на въпроси. Можела да осъществява вербален и интелектуален контакт. Можела да се обслужва сама. Счита, че необходимостта от поставянето й под пълно запрещение вече е отпаднала, поради което моли  да бъде отменено.

        Ответницата  Щ.А.К. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

        В с.з. ищецът А.Т.К., в качеството си на син и  настойник на поставената под пълно запрещение Щ.А.К., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

        В с.з. ответницата Щ.К., се явява лично.  Заявява, че не знае точно за какво е делото, но  иска за в бъдеще сама да си получава пенсията, тъй като вече 7-8  месеца не получавала пенсия.  

        В с.з. представителят на ОП-Сливен счита, че са налице условията за отмяна на пълното запрещение на ответницата, но в защита на нейните интреси e поставянето й под ограничено запрещение, тъй като съществува риск от увреждане на нейните интереси.  

        В съответствие с разпоредбата на чл.337 от ГПК, съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответницата. От отговорите на поставените й въпроси се установи, че тя е ориентирана за време и място, като даде  правилни и адекватни отговори на поставените й въпроси.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищецът е син на ответницата.

         През август 2012г  тя претърпяла ПТП, при което получила черепно-мозъчна  травма  и  изпаднала в будна кома.

         С решение № 192/16.01.2013г по гр.дело № 664/2012г на СлОС е поставена под пълно запрещение.

          За неин настойник  е определен ищеца  А.Т.К..

          Към настоящия момент ответницата е на 64 години и живее при своя син А.Т.К.. Излязла е от състоянието на будна кома. Може да се движи сама и да се справя с по-леки домакински дейности. Няма спомен за касатрофата, но помни, че е препърпяла инцидент. Контактува със своите близки, може да пазарува сама, познава парите.

          В с.з. с нея бе осъществен визуален и вербален контакт, при който  пролича адекватното й поведение. Ориентирана е за време и място. Изложи причината, поради която иска отмяна на пълното запрещение, а именно: да може да получава пенсията си лично.

         Според заключението на изслушаната съдебно-прихиатрична експертиза, ответницата страда от органично разстройство на личността, възникнало в резултат на преживяна черепно-мозъчна травма. Това разстойство се характеризирало с промяна, която винаги засягала по-дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците. Познавателната дейност била увредена предимно или изключително в сферата на планиране на собственото поведение и на предвижването на вероятните му лични и социални последствия.

         След преживения инцидент се очертала промяна в характера на ответницата.  Тя станала избухлива, раздразнителна, безкритична. Не можела да контролира емоциите си. Често се смеела без причина. На моменти безпричинно ставала цинична и груба,  псувала  и  обиждала дори непознати хора.

         Вещото лице е отчело непредък в състоянието на ответницата в рамките на последните две години и счита, че е налице промяна в състоянието й, настъпила след поставянето й под пълно запрещение. Подобрението обаче касаело сферата на самообслужване - хранене, обличане и тоалет. Промените в характера и поведението на ответницата, както и афективната лабилност, нарушеният импулсен самоконтрол, формалната критичност и разстройството в когнитивните функции, нарушавали базисните психични годности на ответницата и затруднявали в значителна степен способността й да се грижи самостоятелно за своите работи и да охранява интересите си.

         Д-р Н. приема, че ответницата не би могла  абсолютно самостоятелно да ръководи постъпките си и да се грижи за своите интереси.  Имайки предвид отчетения напредък в рамките на последните две години, вещото лице счита, че ответницата притежава потенциал за подобрение, но в условията на защитена среда и под ръководството и подкрепата на някой от близкото й обкръжение.   

         В с.з.  Д-р Н. пояснява, че  Щ.К.  се справя с ежедневието си, но тъй като има разстройство на импулсите, т.е. не може да контролира във всяка сутуация реакциите си и това крие риск от възникване на проблеми,  при които трудно би могла да се справи и ориентира сама относно последиците. Тя можела да се справя с ежедневните неща, но с по-сериозни сделки и проблеми се нуждаела от помощ.

        Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото доказателства. Писмените цени като относими, допустими и необходими, а гласните –като допустими, относими, преки и непосредствени. Приема заключението на приетата по делото  съдебно-прихиатрична експертиза, макар и оспорено, тъй като е обосновано и ясно, изготвено от компетентно вещо лице, в чийто професионализъм и обективност съдът няма  причини да се съмнява.  

        Така приетото за установено от фактическа страна,  води следните правни изводи:

        Предявеният иск е за отмяна на  пълно запрещение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 340 ал.1 ГПК .

        Искът  е допустим, тъй като  съгласно разпоредбата на чл. 340 ал.2 ГПК, е предявен от настойника на поставената под пълно запрещение.

        Преценен по същество,  е основателен и доказан.

        Съгласно чл. 5 ЗЛС, за да бъде поставено едно лице под пълно запрещение е необходимо кумулативното наличие на медицинския и юридическия критерий.

        Медицинският критерий е свързан с наличие на слабоумие или душевна болест, а юридическият-  с невъзможност  на лицето да се грижи само за себе си и за своите интереси.

        Отсъствието на който и да е от двата критерия обуславя отмяната на запрещението.

        Предмет на доказване по настоящото дело е сегашното психично състояние на поставената под пълно запращение Щ.К. и покриване на юридическия критерий за вменяемост, а именно: до каква степен разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си и се грижи сама за себе си и за своите интереси.  

        При  тази  преценка определящ е интереса на този, на който ще бъде отменено запрещението,  не  и  други интереси.  

        От събраните по делото доказателства, в т.ч. съдебно-психиатрична експертиза и възприетите от съда лични впечатления от ответницата, следва извода, че са налице основания за отмяната на пълното запрещение.

        Ответницата е адекватна, ориентирана за време и място, познава своите близки и контактува с тях, може да се справя сама с ежедневието си, да се самообслужва, да изпълнява домакински задължения, да пазарува, познава парите. Тя обаче не може да се справя сама с по-сложни житейски ситуации, да взема адекватни решения и да отговаря за последиците, което крие сериозен риск от увреждане на нейните интереси, в т.ч. имуществени. Под влияние на разстройството на импулсите, тя не може да контролира във всяка сутуация реакциите си, което крие риск от възникване на проблеми и конфликти, при които трудно би могла да се ориентира за възможните последиците. Тя може да се справя сама с ежедневието и самообслужването си, но за по-сериозни сделки се налага са има попечител.  Несъмнено е налице  подобрение в състоянието  на Щ.К., но съдът намира, че е в нейн интерес е да бъде частично ограничена нейната дееспособност чрез поставянето й под  ограничено запрещение, тъй като за вземане на важни решения се нуждае от помощ, каквата би получила от попечителя. Така в максимална степен ще бъдат охранени нейните интереси.

        Запрещението, което съдът постановява зависи от степента на недееспособност, а не от петитума на исковата молба, като правилата се прилагат и в производството по чл. 340 ГПК. Затова, въпреки че не е поискано поставяне под ограничено запращение, съдът го постановява с оглед  пълното охраняване  интересите на  ответницата.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

          ОТМЕНЯ ПЪЛНОТО ЗАПРЕЩЕНИЕ на Щ.А.К. ***, ЕГН - **********, постановено с решение № 192/16.01.2013г по гр.дело № 664/2012г по описа на СлОС.

 

         ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Щ.А.К., с ЕГН  - **********.  

 

         ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при ОБЩИНА СЛИВЕН, за определяне на  попечител на Щ.А.К..

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: