Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 05.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 380 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. *** против решение № 554/12.07.2016г. по гр.д. № 118/2016г. на Сливенски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на М.С.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 1500 лв., предявена като частичен иск от пълния размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживян стрес вследствие извършено престъпление по чл. 171 ал.2, вр. ал.1 т. 2 и т.3, вр. чл. 26 от НК в периода 04.07.2012 г. до 18.02.2014 г. от кмета на Община Твърдица А.Х.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия и сумата от 600.00 лв. деловодни разноски, както и 60.00 лв. държавна такса върху уважения размер на иска.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно бил приел, че вследствие извършеното престъпление от страна на кмета, ищецът е претърпял неимуществени вреди. В тази насока не били събрани доказателства. Разпитаните по делото свидетели посочвали, че въззиваемият е променил своето поведение след като е бил уволнен през м.юни 2014 г., а престъплението, извършено от кмета е било за периода от 14.07.2012 г. до 18.02.2014 г. Въззиваемият преди уволнението си бил знаел, че му е следена кореспонденцията, но състоянието и поведението му не са се били променили. От друга страна въззивникът счита присъденото обезщетение за прекомерно завишено, тъй като не са били доказали никакви причинени на ищеца вреди, не се било доказало промяна в психическото и здравословното му състояние и всички сочени за него тревоги били свързани с дисциплинарното му уволнение, а не с извършеното престъпление от кмета на общината. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и алтернативно, ако съдът приеме, че се дължи обезщетение, то да бъде редуцирано в размер до около 300.00 лв. Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Няма направени доказателствени искания.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на възззивната жалба от адв. Д., пълномощник на М.М.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво било установено, че негативните преживявания на ищеца, представляващи причинени неимуществени вреди, са в причинно-следствена връзка с извършеното от кмета на Община Твърдица престъпление, а именно противозаконно проникване и узнаване на съдържанието на кореспонденцията на М.. Въззиваемата страна посочва, че негативното развитие в поведението на ищеца било свързано с узнаването на факта, че личната му и служебна кореспонденция са следени. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски. Не са направени нови доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от адв.Д., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемият М. редовно призован се явява лично и с адв. Д., която оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.07.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.07.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – Сливен е бил предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Претендирано е обезщетение за претърпени от въззиваемия М. неимуществени вреди в следствие на извършено от Кмета на общ.Твърдица престъпление по чл. 171 ал.2, вр. ал.1 т. 2 и т.3, вр. чл. 26 от НК в периода 04.07.2012 г. до 18.02.2014 г. Твърди се, че вследствие на извършеното престъпление на въззиваемия М. е било наложено незаконно дисциплинарно наказание „уволнение“ , както и че вследствие намесата в личната му кореспонденция се е стигнало до негативно нервно – психическо състояние изразяващо се в нарушения на съня и приемане на успокоителни медикаменти, той се страхувал за собственото си професионално бъдеще и за бъдещето на хората , с които си е кореспондирал.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД , този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, безвиновна. В настоящия случай Община Твърдица следва да отговаря за действията на лице, с което се намира в трудово – правни отношения, а именно за действията на Кмета на общината – А.А..

За да се прецени основателността на иска следва да се прецени дали въззиваемият е претърпял стрес следствие на извършеното от А. престъпление и ако да в какъв обем и характер са били неговите негативни преживявания. Предвид наведените в исковата молба твърдения за вреди причинени следствие на незаконосъобразното уволнение на въззиваемия следва да се прецени дали действително е имало такива и съответно, какъв е бил техният обем и характер.

А. е бил осъден за това , че в качеството си на длъжностно лице, като се възползвал от служебното си положение в периода 04.07.2012г. – 18.02.2014 г. противозаконно узнал неадресирани до него съобщения , изпратени по електронен път от различни лица , включително и М., и противозаконно взел от него чужди писма, с цел да узнае тяхното съдържание. Следва да се разгледа, по какъв начин това престъпление, за което А. е бил осъден се е отразило на М.. Свидетелят И. посочва , че М. се е променил рязко и категорично след уволнението си. Свидетелят П. посочва , че М. рязко променил поведението си , след като му казал , че кметът възнамерява да го уволни. Свидетелят Н. твърди , че притесненията на М. са започнали най – вече след като е бил уволнен. В този смисъл са и показанията на св.Н.а, която посочва че след уволнението му М. страшно много се бил променил. От това следва изводът , че основните притеснения на въззиваемия са възникнали като следствие на дисциплинарното му наказание „уволнение“ , а не като следствие на извършеното от А. престъпление. В този смисъл е и представеното експертно заключение съгласно което е налице пряка връзка между уволнението на въззиваемия и настъпилата промяна в поведението му , тъй като загубата на работа се приемала за един от значителните стресогенни фактори. Това състояние продължило 3-4 месеца. Вещото лице М. е посочила в с.з., че най – големият стресор е било от навлизането в личното пространство на ищеца. Негативните преживявания на въззиваемия изразяващи се в нервно напрежение, нарушение на съня, храненето и взаимоотношението с другите хора е отшумяло за 4 месеца максимум. След отмяната на дисциплинарното му наказание въззиваемият се чувствал спокойно.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай, съдът намира че справедлив паричен еквивалент на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лв. Това е така , тъй като от събраните по делото доказателства се установи , че страданията изпитвани от въззиваемия не са били от изключителен характер . Той действително се е притеснявал, нарушен е бил сънят му и е приемал успокояващи медикаменти , но на практика не се е разболял от сериозно заболяване, а и всичко е приключило за един много кратък период от време – максимум 4 месеца. Като взе предвид, че въззиваемият е определян като „човек на честта“, съдът счита че с факта на отмяна на уволнението му в значителна степен са се компенсирали част от страданията му .

За да мотивира в тази насока изводите си, съдът взе предвид и обстоятелството , че според свидетелските показания , в най – голяма степен М. е бил травмиран от факта на уволнението си, а не толкова от извършеното от А. престъпление. Макар и допустим в практиката не е често предявяван иск по чл. 49 от ЗЗД за търсене на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно уволнение. Последиците от незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание обикновено са в друга насока и не е обичайно съдът да присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Предвид изложеното , съдът намира че обезщетение в размер на 1000.00 лв. напълно компенсира причинените на М. неимуществени вреди от извършеното от А. престъпление и от незаконното му уволнение. Претенцията над този размер се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД следва да се присъди законна лихва от деня следващ деня на увреждането – 19.02.2014 г. и такава следва да бъде присъдена върху главницата от 1000.00 лв.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде частично отменено.

Предвид изхода на делото следва да се измени обжалваното решение и в частта на разноските. Присъдените разноски в полза на въззиваемата страна за първа инстанция следва да бъдат намалени от 600.00 лв. на 402.00лв. Решението следва да се измени и в частта на присъдената сума в полза на бюджета на съдебната власт , като от 60.00 лв. , държавната такса се намали на 50.00 лв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна 488.40 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

За въззивна инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 402.00 лв. деловодни разноски , а въззиваемата страна следва да заплати на въззивната сумата от 206.25 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 554/12.07.2016г. по гр.д. № 118/2016г. на Сливенския районен съд , в частта с която

 

Община Твърдица е осъдена да заплати на М.С.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 1500 лв., предявена като частичен иск от пълния размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживян стрес вследствие извършено престъпление по чл. 171 ал.2, вр. ал.1 т. 2 и т.3, вр. чл. 26 от НК в периода 04.07.2012 г. до 18.02.2014 г. от Кмета на Община Твърдица А.Х.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане за сумата над 1000.00 лв.

 

в частта,  с която

 

Община Твърдица е осъдена да заплати на М.С.М., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 600.00 лв. за сумата над 402.00лв.

 

Както и в частта, с която

 

Община Твърдица на основание чл. 78 ал. 6 от ТПК е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса в размер на 60.00 лв. за частта над 50.00 лв.

 

Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.М., ЕГН ********** *** против Община Твърдица иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживян стрес вследствие извършено престъпление по чл. 171 ал.2, вр. ал.1 т. 2 и т.3, вр. чл. 26 от НК в периода 04.07.2012 г. до 18.02.2014 г. от Кмета на Община Твърдица А.Х.А. за размера над 1000.00 лв. до претендирания размер от 1500.00 лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община Твърдица деловодни разноски за първа инстанция в размер на 488.40 лв.

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община Твърдица деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 206.25 лв.

 

ОСЪЖДА Община Твърдица да заплати на М.С.М., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 402.00 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.