Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №151

 

гр. Сливен, 03.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №386 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №622/05.08.2016г. по гр.д.№2137/2016г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.Д.Г. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №31/31.03.2016г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението в размер на 4000,74лв. и е осъден ищеца Г.Г. *** размер на 420лв.

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Г.Д.Г. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът Г.Г. чрез пълномощника си адв.Б. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място посочва, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта на Кмета, с която е определена числеността на персонала по функции и дейности е от 07.04.2016г. и въз основа на нея е утвърдено новото длъжностно разписание, а уволнението му е от 31.03.2016г., т.е. от преди да е одобрено длъжностното разписание. Посочва, че съгласно практиката към момента на уволнението следвало да е налице решение на компетентния орган за съкращаване на щата, както и утвърдено от този орган ново щатно разписание, тъй като основанието за уволнение е съкращаване на щата. От друга страна посочва, че е налице съществено разминаване между одобрената от Общинския съвет с решение от 28.01.2016г. численост на персонала в общинската администрация и посочените длъжности и тези по заповедта на Кмета от 07.04.2016г., с която е утвърдено новото длъжностно разписание на общинската администрация. На следващо място посочва, че е налице нарушение на изисквания на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ. Посочва, че той е трудоустроен с представеното решение на ТЕЛК от 27.01.2016г., тъй като в него в т.15 са посочени противопоказните условия на труд. Неправилно районният съд е приел обратното. В случая изпълняваната работа е била подходяща за него и фактически трудоустрояването било изпълнено, тъй като то се изразява именно в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването, поради което и нямало предписание за заемане на друга длъжност, предвидена за трудоустроено лице. С оглед изложеното, въззивникът счита, че уволнението му е незаконосъобразно и като е стигнал до обратния правен извод районния съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което моли въззивният съд за отмени изцяло и вместо него да постанови ново по същество, с което да уважи исковите му претенции. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – отвeтника в първоинстанционното производство Община Сливен. С подадения отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.  Посочва, че е неотносимо обстоятелството, че датата на издаване на Заповедта на Кмета на Община Сливен №РД-15-511/07.04.2016г. е след датата на уволнителната заповед №31/31.03.2016г., тъй като Заповед №РД-15-511/07.04.2016г. е издадена в изпълнение на прието Решение №70 на Общинския съвет от 28.01.2016г., публикувано на сайта на ОС – Сливен и същата урежда съкращаването на щата, считано от 01.04.2016г. Намира за неоснователни възраженията за нарушаване от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ. Посочва, че експертното решение само установявал факта на трайно намалена работоспособност и определял съответния процент, но нямало предписание за трудоустрояване на ищеца, нито е провеждана такава процедура. Основанието за трудоустрояване се съдържало в нормата на чл.314 от КТ, която не го обвързвала с процента на намалена трудоспособност. Тъй като липсвало произнасяне по въпроса за трудоустрояването и липсва надлежно дадено предписание за такова, то работодателят де бил длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ. С оглед изложеното моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът Г.Д.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Б., която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие юриск. С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника и поддържа направеното пред първата инстанция възражение по отношение на разноските пред районния съд.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищeцът в първоинстанционното производство Г.Д.Г. е работил по трудово правоотношение в ответната Община Сливен въз основа на трудов договор №34/05.03.2012г. на длъжност „старши специалист“ в Дейност „Опазване на околната среда“, като от 11.03.2014г. заема длъжността „старши специалист“ в Дейност „Др. дейности по икономиката“, а от 13.05.2014г. заема длъжността „старши специалист“ в Дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“ в Община Сливен.

С Решение №71/28.01.2016г. Общински съвет – Сливен е одобрил обща численост 328,5 бр. и структура на общинската администрация в Община Сливен по приложение №1, считано от 01.04.2016г. За Специализираната администрация в т.6 са предвидени Самостоятелни отдели – 7бр., сред които отдел „Екология“ с численост 7бр.

На 23.02.2016г. на Г. е връчено уведомително писмо, с което му се указва да предостави на работодателя информация относно закрила по чл.333 от КТ в четири подробно посочени пункта на защитени лица.

На 02.03.2016г. на Г. лично е връчено предизвестие№23/02.03.2016г., с което същият е предизвестен, че на основание чл.326, ал.2, вр. с чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на посоченото основание.

Със Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г.Г. за длъжността „старши специалист“ в Дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“, считано от 01.04.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ, вр. с чл.326, ал.2 от КТ, във вр. с Решение №71/28.01.2016г. на ОбС – Сливен за изменение структурата и числеността на общинска администрация - Сливен, поради съкращаване в щата, като е посочено, че длъжността „старши специалист“ в дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“ вече не съществува като система от функции, задачи и задължения. Заповедта не е  връчена на Г.Д.Г..

Със Заповед №РД-15-511/07.04.2016г. Кмета на Община Сливен е определил числеността на персонала по функции и дейности в бюджета на Община Сливен за 2016г., като за функция/дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“ е предвидена численост от 9 бр. от 01.01.2016г. на 0 бр. от 01.04.2016г. Общата численост на персонала, считано от 01.04.2016г. е утвърдена в размер на 359бр.

Утвърдените от Кмета функции/дейности не отговарят нито като брой на персонал, нито като вид дейности, респ. отдели с одобрената от Общинския съвет с Решение №71/28.01.2016г.

В длъжностното разписание на „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“, в сила от 01.01.2016г. са утвърдени общо 9 броя персонал, сред които 1 бр. главен експерт; 4бр. инспектор екология; 2бр. главен специалист и 2 бр. старши специалист, като в поименното длъжностно разписание за дейността към длъжността старши специалист е посочен Г.Д.Г..

В длъжностното разписание на „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“, посочено в сила от 01.04.2016г., но без посочена дата на утвърждаването му от Кмета /вероятно от 07.04.2016г. въз основа на Заповед №РД-15-511/07.04.2016г./ са посочени 0 броя персонал за всички длъжности в дейността - главен експерт – 0 бр.; инспектор екология – 0 бр.; главен специалист – 0 бр. и старши специалист – 0 броя.  

С експертно решение №451/27.01.2016г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Ад - Сливен на Г.Д.Г., по повод преосвидетелстване, са определени 50% трайно намалена работоспособност. Датата на инвалидизирането е 28.12.2008г., а срокът на инвалидността е 3 години до 01.01.2019г. Водещата диагноза е “Необструктивен проничен пиелонефрит, свързан с рефлукс”, а останалите заболявания са: “Хроничен калкулозен пиелонефрит с чести инфекции. Итнермитентна ХБН. Симптоматична хипертония. Състояние след пиелолитотомия на ЛБ и ЕКЛТ“. Посочени са изрично противопоказани условия на труд, както следва: „тежък физически труд, работа при лоши атмосферни и микроклиматични условия“. Посочено е, че изпълняваната професия не е противопоказана за заболяванията при спазване на противопоказаните условия на труд.  Това решение на ТЕЛК – Сливен е приложено към личното трудово досие на ищеца.  

Размерът на брутното трудово възнаграждение на Г.Д.Г. за м.март 2016 г. е 666,79лв.

След прекратяване на трудовото му правоотношение с Община Сливен, считано от 01.04.2016г. Г.Д.Г. не работи.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които обаче не е формирал обективни и пълни фактически констатации, като значителна част от установените от събраните пред районния съд доказателства /писмени и гласни/ въобще не са намерили отражение в установената от районния съд фактическа обстановка, която е изключително откъслечна, непълна и необективна. По този начин районният съд не е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените такива в решението са напълно незаконосъобразни, неподкрепени от събраните по делото доказателства и необосновани.

Предявените обективно съединени искове са допустими.

Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения:

І. Главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен, за незаконно и неговата отмяна, е основателен.

Безспорно по делото се установи, че ищецът Г.Д.Г. *** по трудово правоотношение на длъжността „старши специалист“ в Дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“.

Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено със Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен. В заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – съкращаване на щата.

В чл.333 от КТ законодателят е предвидил предварителна закрила за определени категории работници и служители при уволнение. Предварителната закрила се прилага при определени, изчерпателно изброени основания за уволнение.

От доказателствата по делото се установи, че ищецът е трудоустроен – с ЕР на ТЕЛК му е определен процент трайно намалена работоспособност /50%/, като са посочени изрично противопоказни условия на труд и е извършена преценка относно противопоказността на изпълняваната работа спрямо противопоказаните условия на труд. По този начин ищеца е измежду закриляните работници по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ.

С оглед възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, че ищецът не е трудоустроен, следва да се посочи, че с решението на ТЕЛК – Сливен от 27.01.2016г., с което безспорно е определен процента на намалена трайно работоспособност, са посочени изрично противопоказни условия на труд, при което положение безспорно ищецът е трудоустроен по смисъла на чл.1, т.3 от Наредбата за трудоустрояване и същият следва да се счита за трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, в т.ч. задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, закрилата на чл. 333 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Трудоустрояването представлява съобразяване на работата с противопоказанията и в случаите, при които изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. В тази насока - Решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 246 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 443 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2015 г., IV г. о., ГК.

Тъй като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание съкращаване на щата, т.е. на основание измежду тези, визирани в разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ, то спрямо него са приложими разпоредбите на предварителната закрила при уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал.2 от КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда като се взема мнението и на ТЕЛК за всеки отделен случай, трудоустроен работник или служител. Целта на разрешението на инспекцията по труда и на становището на ТЕЛК е да се прецени отражението, което смяната на работата ще има върху здравословното състояние на съответния служител и за възможностите му за адаптация на ново работно място.

В случая не е искано и не е давано нито мнение на ТЕЛК, нито предварително разрешение за уволнение от инспекцията на труда. Поради това закрилата по чл. 333, ал. 1, т.2 от КТ, от която ищецът се ползва, не е преодоляна, както изисква законът.

В тежест на работодателя бе да установи по безспорен начин, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е изпълнил тези императивни законови изисквания. В случая доказателства в тази насока няма ангажирани. Напротив, процесуалния представител на работодателя в отговора на исковата молба и в съдебно заседание пред първата инстанция изрично е посочил, че не е искано мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда, тъй като според него тези изисквания са неприложими в случая с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ в случай, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано преди уволнението /както е в случая с ищеца/ или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.

С оглед изложеното Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

Макар и съдът да не следва да разглежда спора по същество, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че уволнението е незаконосъобразно и на друго основание.  

За законосъобразността на уволнението на основание съкращаване в щата е необходимо съкращаването да е налице към момента на уволнението, то и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат, или уволнението да следва съкращаването на щата. В случая уволнението е направено с предизвестие, връчено на ищеца на 02.03.2016г., в което е посочено единствено законовия текст на основание – чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, без никакви други фактически съображения. Едва с нарочно издадената, на практика само констатираща настъпилото на база отправеното предизвестие прекратяване на трудовото правоотношение, е посочено и фактическо основание – съкращаване на длъжността на основание Решение №71/28.01.2016г. на ОбС – Сливен за изменение на структурата и числеността на общинска администрация – Сливен. С това решение обаче и утвърдената в приложение 1 структура и численост на общинската администрация не фигурира дейността и съответната длъжност на ищеца. Тази утвърдена структура и численост на персонала е напълно различна от тази, която е утвърдил уж на база решението на Общинския съвет, Кмета на Община – Сливен. Във Заповед №РД-15-511/07.04.2016г. са утвърдени напълно различни дейности от одобрената от Общински съвет – Сливен, като броя на персонала е също е различен /в повече/ от одобрения от ОбС – Сливен. Заповедта на Кмета е от 07.04.2016г. и очевидно именно с нея е утвърдено новото щатно разписание на общинската администрация и в частност на дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“, представено по делото и явяващо се основание за уволнението на ищеца Г.. Безспорно тази заповед от 07.04.2016г. е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение с Г.. Извършването на уволнението преди да е направено съкращението на щата, прави уволнението незаконосъобразно. Законосъобразността на уволнението се преценява с оглед наличието на съответното основание към момента на неговото извършване, а не с оглед на факти и обстоятелства, които са възникнали, след като уволнението е извършено, макар и да го „потвърждават“.

Поради това, атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.  

ІІ. Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“ при Община Сливен. Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

ІІІ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното уволнение.

Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. В случая от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. Горазд Г., без родство с ищеца, кредитирани от настоящата инстанция, като безпротиворечиви, неоспорени от страните и дадени от лице с непосредствени впечатления относно обстоятелството за което свидетелства и незаинтересовано от изхода на спора, е установено обстоятелството, че ищеца Г.Д.Г. е останал без работа в резултат на уволнението за периода след уволнението до изтичане на максималния срок, за който се дължи обезщетение – шест месеца. Следователно работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца за оставане без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението – м.март 2016г. е 666,79лв. Въз основа на него съдът определи обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 4000,74лв. Следователно, предявения иск е напълно доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

Върху обезщетението следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 26.05.2016г.

Като е достигнал до други правни изводи относно предявените искове, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което предявените от Г. искове се уважат изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса в размер на 320,03лв. /по 80лв. за всеки един от двата неоценяеми иска и 160,03лв. за иска по чл.225, ал.1 от КТ/, както и държавна такса за въззивното обжалване по сметка на СлОС в размер на 160,02лв.

Съгласно правилата на процеса и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените пред СлРС разноски в доказан размер от 200лв. платено адвокатско възнаграждение /в договора за правна защита и съдействие №48315 от 16.05.2016г. е отбелязано заплащане в брой на сумата от 200лв. от договореното възнаграждение 300лв., т.е. 100лв. не са платени и не са реално извършени разноски/.

В тази насока пред районния съд е направено възражение за прекомерност, което се поддържа пред настоящата инстанция, но въззивният съд го намира за неоснователно. Уговореното възнаграждение с оглед предявените от ищеца искове е под минималните размери, визирани в чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се присъди в пълния доказан като извършен размер – 200лв.

С оглед изхода на спора на ответната Община Сливен не се дължат разноски пред първата инстанцията и решението на СлРС и в частта, с която такива й са присъдени е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на същата, следва да се възложи на въззиваемата страна и тя следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила.

Въззивникът не е доказал направени разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №622 от 05.08.2016г., постановено по гр.д. №2137/2016г. по описа на Сливенски районен, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на Г.Д.Г. с ЕГН **********, считано от 01.04.2016г., поради съкращаване на щата.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност “старши специалист” в Дейност „Управление, контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда“  при Община Сливен.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 4000,74лв. /четири хиляди лева и седемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, извършено със Заповед №31/31.03.2016г. на Кмета на Община Сливен, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба – 26.05.2016г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 320,03лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 160,02лв.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 03.10.2016г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.