Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 05.10.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н. К.                                                                            

 

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 387 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Г. , пълномощник на Ж.С.Т. ЕГН ********** *** против Решение № 597/26.07.2016г. по гр.д. № 702/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. Ангелово Н. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. дадена и по силата на сключен между двамата устен договор за заем на 01.06.2014 г.С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски в размер на 400.00 лв. и са били отхвърлени претенциите му за разноски.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Страната счита , че от събраните по делото доказателства и по конкретно от показанията на св.К. безспорно се било установило ,че  на 01.06.2014 г. ответницата е получила от въззиваемия сумата от 2 000 лв. в заем. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Не  са направени претенции за разноски и за представяне на нови/новооткрити доказателства.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на възззивната.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се явява . Представлява се от адв.Г., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява . Представлява се от адв. Б., която оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.07.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.07.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявен е иск за заплащане на сумата от 2000 лв. по устен договор за заем. Въззивникът е следвало по категоричен начин да докаже , че е предал на въззиваемата сумата от 2000 лв. на посочената от него дата 01.06.2014 г. и то като дадена в заем сума. Тъй като договорът е неформален е следвало да се посочат доказателства, от които категорично да е видно , че въззиваемата е получила в заем сумата. Това по делото не е направено. Единственият свидетел на въззивника – К. не е бил свидетел на предаване на сумата , намира се в лични обтегнати отношения с въззиваемата и показанията му не съответстват на останалия доказателствен материал по делото. От друга страна позицията на въззиваемата , че не е получавана търсената от нея сума се подкрепя , както от св.показания на Николов, така и от писмените доказателства , от които е видно , че закупеният от нея автомобил е бил на значително по – ниска стойност и самото закупуване не е станало през м.юни 2014 г. , а няколко месеца по – късно 30.10.2014 г. Към датата сочена от въззивника за даване на заем на въззиваемата за закупуване на автомобил , тя не е имала причина за такъв заем, тъй като автомобила, който е закупила все още не е бил внесен в България. Тъй като въззивинкът не е провел успешно главно доказване на иска , съдът не може да уважи исковата му претенция.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/26.07.2016г. по гр.д. № 702/2016 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.