Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

 

гр. Сливен,  29.09 .2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                 Мл. с.      Н. К.

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 388    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 534/05.07.2016 г. по гр.д. № 325/2016 г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А.А.М. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 вр. чл. 267 ал.1 т. 1 от КЗ /отм./ да бъде осъдена ЗК „Олимпик – клон България” със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „Т.”, ул. „Г.Д.” № * ЕИК 200737120 да му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди при ексцес търпяни в резултат на птп настъпило на 26.07.2014 г. на територията на община Твърдица, които вреди се изразяват в последващо влошаване на зрението му и силни моментни болки в главата, световъртеж и двойно виждани, проявяващи се при тежки натоварвания и е осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място по безспорен начин е доказано времето, начина и механизма на настъпилото птп и получените от пострадалия вреди. Излагат се съображения в тази насока и се иска решението да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се сочи, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде потвърдено, като се претендира възнаграждение за тази инстанция.

В с.з. за въззивникът се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че макар възможността да се търси обезщетение направо от застрахователното дружество да е уредена в КЗ, то вземането се основава и на института на непозволеното увреждане.  Така ищецът е следвало да докаже в производството, че е настъпило деяние извършено от водач на МПС, в резултат на което е последвало ПТП със задължителното участие на въззивника, като ПТП-то е резултат от противоправното поведение на водача на автомобила, който го е причинил и въззивникът е претърпял вреди, които са  в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Съдът не споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че в случая въззивникът не е доказал, че в резултат на ПТП са му били причинени наранявания, които се характеризират  като телесни повреди, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живота. Безспорно е, че такива вреди въззивникът е претърпял в резултат на ПТП, за които  е получил обезщетение. В случая обаче той е основал претенцията си на ексцес от тези вреди изразяващи се в болки в очите, страдания, в последващо влошаване на зрението. Правилно и законосъобразно обаче, и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът е преценил и е приел, че в случая не е доказано настъпването  на такива вреди.  В този смисъл са събрани безспорни и неоспорени от страните доказателства.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че, в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП, ищеца е получил контузия на лицето с наличие на разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око с кос ход надолу до външния ъгъл на очната  цепка, а нагоре до средата на дясната вежда, наложила хирургична обработка и поставянето на хирургични шевове; разкъсно-контузна рана с дължина 3см. в дясната челно-слепоочна област; две разкъсно-контузни рани в теменната част на главата с размери 5/5 и 7/7см.; малки порезни наранявания в областта на лицето и теменната област, като последните се дължат на парченца от счупено автомобилно стъкло. Безспорно не са представени медицински документи, които да подкрепят твърдението на въззивника, че след като сключил с ответната застрахователна компания споразумение, положението му е започнало да се влошава, което влошаване  се изразило в излизане на  стъкълца от раната на главата му; световъртеж и двойно виждане, провокирани от леко натоварване. Оплаквания от главоболие, световъртеж и двойно виждане могат да се срещнат като усложнения  на тежки черепно-мозъчни травми, но липсват медицински материали въззивникът – ищец да е получил такава. От т.ІІІ от заключението е видно, че твърдяното от  ищеца влошаване на зрението му не се дължи на травматична увреда. Обяснението на лекаря е, че влошаването на зрението  за близко виждане и четене е  нормална проява на възрастовите изменения, които настъпват в лещата на окото и нямат травматичен характер, а описаното в амбулаторен лист №6/ 08.07.2015г. начално потъмняване на лещите, съпроводено със значително намаляване на зрителното възприятие най-вероятно се дължат на проява на заболяването катаракта /перде/. Да се допусне, че установената  година по-късно след описаното в исковата молба ПТП катаракта е в резултат на травматична увреда, то би следва да е засегнато само травмираното око, а не и двете.

Така след като не е доказано наличието на ексцес на заболяването предявеният иск се явява изцяло неоснователен, поради което правилно и законосъобразно е бил отхвърлен от районния съд.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 830 лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 534/05.07.2016 г. по гр.д. № 325/2016 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА А.А.М. ЕГН ********** да заплати на ЗК „Олимпик – клон България” със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „Т.”, ул. „Г. Д.” № * ЕИК 200737120 сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: