*

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  177

 

гр. Сливен, 19.10.2016 г.

                                                       

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            М.С.

                                                                        мл.с. Н.К.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 389 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 480/17.06.2016г. по гр.д. № 3378/15г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ДФ „Земеделие”, гр. София против П.Ж.Ж., на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено между страните, че последният дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5228/2009г. на СлРС, а именно – главница в размер на 3 900 лв., представляваща задължение по договор № 1******** от ****************., лихва за забава в размер на 904,92 лв. за периода  25.03.2008г. – 30.11.2009г., заедно със законовата лихва върху главницата от 03.12.2009г. до окончателното изплащане и сумата 380, 25 лв. разноски по заповедното производство и са присъдени на ответника разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като въззивникът заявява, че то е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел наличието на обективна пречка за неизпълнение на договорните задължения на ответника и оттам е извел заключението, че исковите суми не се дължат. Развива доводи, че исхемичната болест на сърцето е съществувала и преди и към момента на сключване на договора, но не е попречила на ответника да подаде документите и да получи субсидията, както и за известен период да отглежда животните. Заявява, че влошеното здравословно състояние не може да се приеме за такова, попречило за изпълнение на договорните задължения. Въззивникът счита, че след като сам добросъвестно е изпълнил своята част от задълженията, а ответникът не есторил това, той дължи да върне сумите, предвидени в р-л ІІІ т. 4, за които е издадена и заповедта по чл. 417 от ГПК, поради което установителните искове са доказани и основателни и следва да се уважат изцяло.

 Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което уважи в пълен размер исковете. Претендира разноските за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор,  с който оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни контрааргументи, с които оборва доводите на въззивника. Заявява, че атакуваното решение е правилно и обосновано, постановено при вярна фактическа обстановка и в съответствие с материалноправните и процесуални разпоредби. Поради това моли въззивния съд да не уважава жалбата и да потвърди обжалвания акт на СлРС. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба на релевираните с нея основания и моли съда да я уважи. Няма искания. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва жалбата и иска атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно. Няма искания по доказателствата, претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е  и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от гледна точка на хронологията на събитията, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въвежда тази част от мотивите по подразбиране. Въззивният състав споделя също и решаващите правни изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 3 900 лв. главница, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 03.12.2009г., сумата 904, 92 лв. законна лихва за забава за периода 25.03.08г. – 30.11.09г., въз основа на сключен писмен договор № 128133222 от 06.03.2008г. с ответника, както и 380, 25 лв. разноски по заповедното производство.

Настоящият състав намира, че ищецът не е доказал всички релевантни положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него.

По начало няма спор по отношение фактите на сключването на договор № ***************** от *************. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, по неговата валидност, по установените с него права и задължения на страните и по преустановяване на изпълнението му от страна на ответника.

Точката на противопоставяне е дали неизпълнението на ответника се дължи на обективни причини, освобождаващи го от договорното задължение за възстановяване на съответната част от получената субсидия, или на причини, за които той отговаря и дължи връщане на сумата.

Безспорно е, че субсидията по договора, в размер на 3 900 лв. е изплатена на 25.03.2008г. по сметката на ответника за декларираните от него 13 бр. крави. Срещу това, по силата на чл. 3.2 от договора той е поел задължението да запази и поддържа наличния брой декларирани животни – в случая – за срок от 2 години от сключването на договора, както и, според чл. 3.3, да декларира на всеки 12 м. броя на наличните животни, и да поддържа регистрацията си като земеделски производител съгласно чл. 3.4.

Неизпълнението на някое от тези задължения страните са скрепили със санкции, регламентирани в р-л ІІІ, т.т. 4 и 4.1.

Установено е, че ответникът е изпълнявал първоначално задълженията си в съответствие с договорните клаузи, като на 13.03.09г. е подал Анкетна карта за регистрация на земеделски производител в приложенията към която са декларирани 21 бр. млечни крави. На 03.08.2009г. ответникът е подал декларация до ДФ „Земеделие“, гр. Я., с която е заявил, че животните са ликвидирани поради негови здравословни причини и той се отказва от договора. Същите обстоятелства той писмено е обявил на ищеца и след получаване на покана за доброволно изпълнение от 09.09.09г., като към отговора си е приложил и медицински документи.

Въпреки това ищецът е поискал със заявление от 03.12.2009г. издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, считайки, че е активирана клаузата на чл. 4 р-л ІІІ, съгласно която при намаление на задължителните за запазване бройки животни без доказани обективни причини след получаване на субсидията, за всяка бройка в по-малко, земеделският производител незабавно възстановява съответната част от получената субсидия, ведно със законовата лихва от датата на получаването й. Тъй като се е касаело за всички животни, ищецът е поискал връщане на пълния размер на субсидията, заедно с лихвата от 25.03.08г.

Настоящият въззивен състав счита, че случаят попада под защитната хипотеза, освобождаваща ответника от имуществената отговорност. Единствената възможност последната да бъде изключена, е когато е налице доказана обективна причина за неизпълнението и в настоящия казус такава причина, стояща извън контрола на ответника, е безспорно установена.

От събраните писмени доказателствени средства е видно, че след м.04. 2009г. здравословното състояние на ответника, който от 1999г. е страдал от исхемична болест на сърцето, се е влошило рязко и сериозно до такава степен, че е станало невъзможно, поради опасност за живота му, да полага тежък физически тръд, какъвто, безспорно, е грижата за 21 броя крави. Тъй като тези обстоятелства са били новонастъпили – осъществяването им е станало след сключване на договора и след получаване на субсидията, ответникът писмено ги е заявил на ищеца. Приложените медицински документи недвусмислено и категорично ги доказват, а съдът счита, че обективният характер на пречката за изпълнение е недискутируем – тя нито зависи от волята на ответника, нито може да се предвиди или предотврати.

Поради това съдът счита, че това блокира механизма за пълно осъществяване на имуществената договорна отговорност за неизпълнение на ответника, предвид наличието на изрично уговорените в договора предпоставки за това.

Ключовото оплакване на въззивника, релевирано с жалбата, се състои в твърдението, че исхемичната болест на сърцето на ответника е съществувала и преди и към момента на сключване на договора и не е попречило на първоначалното му изпълнение.

Това обстоятелство е доказано по несъмнен начин, но този състав не счита, че то променя горните изводи. От една страна – след като за валидното сключване на договора не е било въздигнато като условие доброто здравословно състояние на земеделския производител, респективно – той да не страда от определени заболявания, това не е било пречка за възникване на облигационното правоотношение. От друга страна вярно е, че наличието на заболяването не е представлявало първоначално пречка за изпълнение на задълженията на ответника, и не то като такова, само по себе си, е дало повод той да го преустанови, а влошаването му – тоест  - новонастъпил обективен факт, представляващ нова степен на заболяването, засягащ цялостно здравословното му състояние и създаваща риск при полагане на тежък физически труд. Ето защо доводите на въззивника са несподелими и не могат да обусловят уважаването на иска.

Същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като дължимостта на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение следва да бъде отречена.

Щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава, а решението следва да се потвърди. В този смисъл разпределението на разноските по делото също е правилно и не следва да се изменя.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивната страна, която следва да понесе своите, както са направени, и заплати на въззиваемия такива в размер на  780 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                     

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 480/17.06.2016г. по гр.д. № 3378/15г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие”, г. София да заплати на П.Ж.Ж. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 780лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: