Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 169

 

гр. Сливен, 06.10.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                     Мл.с. Н. К.    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 394    по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 445/06.06.2016г. по гр.д.№ 4912/2015г. на СлРС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.26 ал.2 пр. Последно от ЗЗД във вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на прикрита с дарение покупко-продажба, като дарението е обективирано в нотариален акт от 09.10.2015 г. № 130, т.VІІ,рег. № 12137 по дело № 1012/2015 г. на нотариус Н.С., предявен от  Г.П.П., ЕГН ********** *** срещу дарителя по договора за дарение на недвижимия имот С.П.Р. ЕГН ********** *** и дарения по договора М.М.П. ЕГН********** *** за даряване на ½ ид.ч. от лозе от  0,999дка, в м.”Д.” по плана за земеразделяне на С.М., ОБЩ.С., с № на имота 040054, при граници: имот № 040055, имот № 040025 и имот № 040053, полски път № 000374, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.33 ал. 2 от ЗС предявен от Г.П.П. срещу С.П.Р. за изкупуване на ½ ид.ч. от посочения имот, като неоснователен и недоказан и е осъден  ищецът да заплати на първата ответница направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалният му представител, в която се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място липсва правилна преценка на събраните гласни доказателства като съдът неправилно е игнорирал тези на Ж. П. и П.В.. Развиват се съображения в тази насока,като се анализират гласните доказателства събрани в хода на първоинстанционното производство. Сочи се, че изводът от това е, че е налице привидност на договора за дарение, който прикрива договор за покупко-продажба. Безспорно било доказано, че между ответниците е налице плащане, тъй като в договора за дарение липсва уговорка за заплащане на плодовете от имота. Такава договорка не е направена,  поради което се сочи че единственият възможен извод е  свързан с прикриването на покупко-продажба. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенциите да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от първата ответница, чрез процесуалния й представител, в  който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Доводите за необоснованост не почиват на събраните по делото доказателства. Съдът е направил преценка на събраните по делото доказателства и се е мотивирал в каква част и поради какви причини не кредитира показанията на някои от тях. Така след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил обоснован и логичен извод, че липсват доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца за прикрит договор за покупко-продажба. Единствените доказателства по делото  са свързани с обстоятелството, че след прехвърлянето на имота вторият ответник е предал на първата сумата от 180.00 лв. представляваща цената на продадено грозде. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемите се явяват лично, а въззиваемата С.Р. и с представител по пълномощие. Изразяват становища за неоснователност на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   СлОС счита, че разгледано по същество, твърдението за нищожност на договора за дарение като симулативен, прикриващ договор за продажба, е неоснователно.

За да е налице симулация /независимо – абсолютна или относителна/ на една сделка, в случая – двустранна, е необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се,  най-общо, в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат, тоест – съзнателно се създава привидно правно състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение – вътрешната, съгласувана между участниците в симулативната сделка,  воля, е да не се породят правните последици, съответстващи на външното изявление.

Тъй като е възможно правните субекти да не желаят изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а да целят, по една или друга причина, само да създадат такова впечатление у останалите субекти, такава сделка е абсолютно симулативна, като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда правни последици.

При втората разновидност на привидността, страните манифестират като действителна пред всички останали прикриващата сделка, но са уговорили помежду си, че искат да породят правни последици от друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да считат, че първата е предизвикала съответния, предписан й от правната норма, резултат. При релативна симулация нежеланата, симулирана сделка, е изначално нищожна, но дисимулираната, желана от страните, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях съответните правни последици, въпреки, че те са запазили в тайна волята си.

Въззивникът се домогва да докаже, че дарението  между С.Р. и М.П., е симулативно и като такова – нищожно, тъй като прикрива продажба, която пък, от своя страна – също е нищожна, поради противоречие на императивна правна норма. Доказването на цялата поредица обуславя основателността на иска му за изкупуване по предпочитание на частта на съсобственика.

Ищецът базира твърдението си, че дарението е симулативно, на обстоятелството, че в действителност дарителката е получила от надарения парична сума, което прави сделката възмездна и променя характера и вида на договора, сключен между тях, показвайки фактическото, тайно правоотношение, стоящо зад привидните изявления, направени за пред третите лица.

Истинското намерение на страните може да бъде разкрито чрез всички, допустими от закона, доказателствени средства, и доколкото ищецът е този, който се позовава на привидността, и той черпи изгодни за себе си правни последици от този факт, върху него лежи и тежестта на доказването му. Разпоредбата на чл. 165 от ГПК го поставя в благоприятното положение да бъде освободен от представяне на contra lettrе, тъй като обратно писмо си създават само страните по сделката, за да го използват когато привидността се предявява пред съда от една от тях. Поради това той основава защитата на тезата си на гласни доказателства, извлечени от свидетелски показания и обяснения на страните.

Тъй като за същинското, скрито намерение на страните по атакувания договор за дарение да уредят отношенията си чрез договор за продажба, няма преки доказателства, /писмен документ, признание, неформално изявление и други подобни, които да изхождат от страна по сделката и от които да се разбира, че те не са желаели последиците й/, ищецът разчита на доказване на косвен факт – получаване на парична престация, чрез който по дедуктивен път да изведе на преден план истинското правоотношение – договор за покупко-продажба.

Директни и еднозначни доказателства в тази насока  липсват.

В конкретния случай е доказано, че С.Р. е получила от М.П. парична сума, която представлява стойността на  прибраното грозде. В тази насока са показанията на свид.С. И., която депозира твърдения, че лозето е било разделено между С.Р. и Г.П. още приживе на общия им наследодател.  Твърди още, че първата ответница е подарила на втория ответник лозето с уговорката  след като бъде прибрано гроздето той да й заплати стойността на продукцията. В тази насока са и показанията на свид.М.П., която също депозира твърдения свързани със заплащането на прибраното грозде.  Показанията на свид.В. съдът частично не е кредитирал, тъй като те са непоследователни. Единствените показания, които сочат на сключен договор за покупко-продажба са тези на свид.Ж. П., която обаче е  съпруга на ищеца, поради което не могат да бъдат приети безрезервно.

         При съпоставката и анализа на тези обяснения и показания е видно, на първо място, че никое изявление не съдържа въобще прецизна и категорична информация дали действително и каква точно сума е получила С.Р..

         Всички тези неточности и вътрешни фактологични противоречия дават пълно основание на съда да дискредитира като ненадеждни показанията, не могат да бъдат безрезервно и безкритично възприети като верни, след като не са подкрепени от други доказателства с по-голяма или равна на тяхната доказателствена стойност.

         Могат да се направят редица логични и рационални предположения за причината С.Р. да получи пари – грешка, отблагодаряване за съдействие, поръчка и т.н., но докато намерението се обективира в извършване на конкретни действия, обратното - за да се извлече от дадено действие конкретно намерение, следва да се изключат несъмнено всички останали възможни такива. Поради това в случая трябва да се докаже по безспорен начин, че С.Р. е получила от купувача /лично или чрез друго лице/ някаква парична сума, която представлява точно продажна цена точно на дарената от нея ид.ч. Както се посочи вече, солидни и необорими доказателства, обосноваващи такъв извод, не са събрани в хода на производството.

         С оглед изложеното настоящият състав счита, че симулативността на договора за дарение не е успешно доказана.

         Заобикалянето на закона е частен случай на противоречието на закона. По принцип противоречието на закона /с подвида си заобикаляне на закона/ е субсидиарно основание спрямо останалите основания за нищожност и намира приложение само, когато дадено нарушение  не е предвидено като отделно, специално основание за недействителност. В случая по начало ищецът се позовава на такъв факт, който обосновава самостоятелно предвидено от правната норма основание за нищожност – привидност, така че, най-напред по тази причина, хипотезата за противоречие на закона няма приложение.

         На второ място, тя не намира израз в разглежданата фактическа обстановка. Противоречието на закона, като основание за нищожност, се изразява в съществена колизия с фундаментална, изрична и императивна законова норма, която пречи на самото създаване на правното положение. Достатъчно е обективното несъответствие на сделката с повелителна правна норма или принцип, субективни елементи като знание или намерение не се изискват, а страните действат пряко, директно контра легем, без значение дали знаят за тези норми или не. При заобикалянето на закона участниците в сделката желаят да породят резултат, който императивни правни норми не допускат, но съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат, си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Те използват една или повече сделки, за да постигнат краен резултат, който не е характерен за тях и е недопустим от закона. Тук има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. В настоящия казус ищецът не ангажира никакви конкретни и убедителни доказателства за такова субективно намерение у страните по договора за дарение. Още повече, че прилагането на тази хипотетична конструкция към конкретната фактология не би довела до желания от ищецът резултат – да изкупи частта на продавача при договорените условия, тъй като, ако е налице заобикаляне на закона, то би засегнало  договора за дарение..

         Като краен резултат се налага изводът, че не е доказано с годни,  допустими и относими доказателства нито едно основание за нищожност на договора за дарение, преюдициалният факт, от чието установяване зависи основателността на пасивно субективно съединените искове на ищецът, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал пълни фактически констатации, които правилно е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

         Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 445/06.06.2016г. по гр.д.№ 4912/2015г. на Сливенския районен съд.

 

         ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.П.Р. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: