Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №187

 

гр. Сливен, 17.11.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           М. С.

ЧЛЕНОВЕ:        С. М.

мл.с. Н. К.

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №396 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, против Решение №580 от 19.07.2016г. по гр.д.№323/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен да заплати на „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, гр.София сумата от 20000лв., представляваща неразрешен овърдрафт, отпуснат на основание чл.7, ал.2 от сключения на 20.01.2015г. договор за депозитен сейф, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба на 02.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2306лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.  

В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощника адв. К.К. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата, както и необосновано. На първо място посочва, че е налице нарушение от страна на съда при разпределение на доказателствената тежест, като счита, че тъй като банката – ищец е заверила сметката му на 24.01.2015г. с 40000лв., то доказателствената тежест е изцяло нейна, за да установи необходимостта от коригиращата операция. Счита, че не той носи тежестта да докаже, че е вложил два плика с по 20000лв. Посочва, че забавянето в действията на банковите служители има значение относно доказаността, респ. недоказаността на твърденията на ищеца и относно неговата добросъвестност. При липса на уговорен с договора между страните срок за извършване на коригиращата операция следвало да се приложат съответните законодателни разпоредби в областта на банковите договори и в тази насока посочва чл.105, чл.175, чл.176, чл.263, чл.275, чл.276 от Общите условия на банката, уреждащи срокове, както и разпоредбите на Наредба №3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /чл.9, ал.6/ и чл.72, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Посочва, че едва след една година ищецът е извършил коригиращата операция, когато той вече бил лишен от възможността да се защити, тъй като ищецът заявил, че записите от видеокамерата не се пазят. Счита, че коригиращата операция не е извършена в предвидените от закона срокове и всяка претенция, основана на договора е изключена. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства, като посочва, че същите не следва да се кредитират, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.6 от ГПК. От въззивния съд иска постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова и да се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от другата страна - „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, гр.София чрез пълномощника адв.А.Б. – Д., която посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Посочва, че е неправилно твърдението, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест като е указал тежест на ответника относно установяване факта на внасянето на двете суми от по 20000лв. Този факт бил твърдян от ответника и той следвало да го установи. В случая се касае за внасяне на сума по договор за депозитен сейф, липсвало безкасово плащане и заверяването на сметката не презумирало внасяне на сумата. Липсата на срок за коригиращата операция и късното й извършване не може до се вмени във вина на банката, водещо до неуважаване на иска. Неправилна била и тезата за недопустимост на свидетелските показания, тъй като със тях се установявал не договора, а как се извършва приемането от третото лице на ценните пратки, съответства ли същото представената товарителница, какви пратки са получени в депозитния сейф на банката в гр.Сливен. Внасянето на сумата не ставало с вносна бележка, а чрез фактическото й поставяне в депозитния сейф и не се касае за опровергаване съдържание на писмен частен документ. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.  

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от представителя по закон – Управителя К.А. и процесуален представител по пълномощие – адв.К., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззиваемата страна „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, гр.София, редовно призована, в с.з. се представлява от представител по пълномощие – адв. Н., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд следва да я ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установени от събраните пред въззивния съд доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК, както следва:

Видно от показанията на свидетеля И.К., работещ като продавач-консултант в дружеството въззивник „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен, през м.януари 2015г. трябвало да бъде събрана крупна сума пари – около 100 хил. лева, с цел закупуване на коли от чужбина. Поради това, сумите от продажбата на коли всеки ден се събирали и в края на деня се влагали в депозитния сейф в „Прокредит Банк /България/“ ЕАД. Всеки ден сумите били различни. Пари внасяли в сейфа освен управителя К.А., но и свидетелят и още един служител във фирмата – П.В., като за целта управителят А. им направил нарочни пълномощни. Свидетелят К. не помни на 24.01.2015г. точно кой от тримата е направил вноската в сейфа. Посочва, че през м.януари 2015г. всеки един от тримата може да е депозирал вноската. Тогава, всичко, каквото изкарвали минавало през пликовете и сейфа на банката. За проблема разбрали от банката много късно – почти година след това и не могли точно да си припомнят какво се е случило този ден. Парите се събирали в офиса и човекът, който съответния ден ще ги внесе в банката, ги занасял в банковия офис, там вземал плик, респ. няколко плика от служителите в банката и ги слагал вътре, като на плика записвал датата, вносителя и сумата. На самия плик имало бар-код и с него се  правило интернет банкирането. Ако служител внасял парите, той заснемал бар-кода на плика и го изпращал на собственика А., който правил интернет банкирането. Интернет банкирането се извършвало само от собственика А., на когото служителят съобщавал внесената в банката сума. В сейфа можело едновременно да се поставят два плика, в зависимост от банкнотите. След „офанзивата“ през м.януари 2015г. свидетелят К. не е ходил да внася пари в банката.

На основание чл.190 от ГПК въззивният съд е задължил „Прокредит Банк /България/“ ЕАД да представи записите от видео наблюдението от камерите в помещението, в което е депозитния сейф на клона на банката в гр.Сливен от 24.01.2015г., като е предупредил страната за евентуалните последици от непредставянето им, съгласно разпоредбата на чл.161, вр. с чл.190, ал.2 от ГПК. От „Прокредит Банк /България/“ ЕАД е получен отговор на искането, че банката не разполага със записи за периода 24.01.2015г., като записите се съхранявали тридесет дни.

От заключението на назначената и изслушана от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза се установява следното: Разлика между посочената във вносната бележка сума и реално депозираната в ценната пратка се установява чрез две контроли, извършвани от банката. Първата е при броенето на ценните пратки в сейфа от служителя на банката, заедно с представителя на фирмата за инкасо в офиса на банката в гр.Сливен. Броят на преброените и намерени пратки в сейфа се подава он-лайн. На 24.01.2015г. в сейфа са намерени 3 плика, като само един е на „Ауто Ка“ ЕООД и е с номер 3810012702673 с декларирана сума от 20000лв. При разминаване между подадения и намерен брой прикове излишния плик, подаден в повече от вносителя се анулира автоматично чрез софтуера на банката. Втората контрола е на следващия ден при броенето на сумите в пликовете от третото лице – фирмата за инкасо в депото в гр.Стара Загора. Информацията за намерената сума се подава също он-лайн от служител на инкасото. При разминаване в сумите от посочените във вносната бележка на „Ауто Ка“ ЕООД и наличните в плика се задейства втората контрола банката, като операцията със сумата, посочена за внесена, но която не е налична в плика, се анулира. При липса на средства по разплащателната сметка на фирмата за покриване на сумата, тя се оформя съгласно сключения договор като „неразрешен овърдрафт“ с по-висока лихва., уведомява се фирмата и се определя срок за възстановяване на парите. Правилата и процедурите за работа със сейфа са оформени в сключения между страните Договор за депозирани на парични средства чрез депозитен сейф от 20.01.2015г., приложен към делото. Банката засича първо заявените при интернет-банкиране и реално вложените ценни пратки суми чрез сравняване на посочените в товарителницата, попълнена на 24.01.2015г. в 16,36 часа в офиса на банката в гр.Сливен и тези, посочени във вносните бележки, попълнени от „Ауто Ка“ ЕООД на същата дата в 15,33 часа. В попълнената товарителница е видно, че е намерен само един плик на фирмата с номер 3810012702673 и декларирана сума 20000лв. На 26.01.2015г. в гр.Стара Загора в 10,11 часа в депото на „ВИП Секюрити“, третото лице брои парите в пликовете. Намерената сума се подава он-лайн от фирмата за инкасо в ЦУ на банката. Референтния номер, посочен в извлечението съвпада с този на една от вносните бележки на „Ауто Ка“ ЕООД и е 236943392. Друг плик със сума от 20000лв. на фирмата не е намерен. При разминаване в посочените суми – въведени 40000лв., а налични 20000лв. на същия ден 26.01.2015г., банката автоматично трябва да сторнира единия от записите на стойност 20000лв., чийто плик липсва. Сейфа може да се отвори едновременно само от банков служител и представител на фирмата инкасо. Банковият служител ползва парола, карта и ключ, а охранителят – ключ. Всеки поотделно не може да отвори сейфа. Банката е установила разминаването между декларираната сума и реално внесената чрез ценна пратка на 11.11.2015г. от звено „Счетоводство“, отдел „Финанси“ на ЦУ на Банката в гр.София при проверка използването на депозитните сейфове от клиентите. Управителят на клона на банката в гр.Сливен и клиента са уведомени с и-мейл на 12.11.2015г. Банката е могла да установи разминаването между декларираните пратки от фирмата чрез вносните бележки при он-лайн банкирането и преброените ценни пратки и суми в тях още в периода 24.01.2015г. – 26.01.2015г. Разминаването е следвало да бъде установено, но двете контроли на 24.01.2015г. и на 26.01.2015г. не сторнират операциите по банковата разплащателна сметка на клиента чрез наличния софтуер. Дългият период, през който банката не е установила разминаването се дължи на това, че проверките и засичанията на депозитните сейфове се извършват периодично, а не постоянно. Банката се е доверила на софтуера, при който по различни причини е възникнала частична грешка в сървърите за интернет банкиране. Тези сървъри са отделно от основните сървъри на банката. Осчетоводяването се извършва в основната банкова система, то е извършено, но поради грешка в системата за интернет банкиране, този файл не може да се свърже с базата данни на първия сървър, тъй като този файл, поради грешката не е регистриран. Поради това от първата система на потребителя не се визуализира, че бележката е приета, въпреки че втория и основен банков сървър я е осчетоводил. Такива софтуерни бъгове трудно се установяват. Фирма „Ауто Ка“ ЕООД води компютърно счетоводство. На датата 24.01.2015г. има осчетоводена операция за излязла сума в размер на 40000лв. от касата на фирмата и постъпила и отразена в разплащателната сметка на фирмата в Банката. От касата парите се вкарват чрез ценни пратки в сейфа на „Прокредит Банк“ ЕАД, гр.Сливен и се заверява разплащателната сметка в банката он-лайн. Движението на паричните средства се отразява в счетоводството на фирмата по сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/. Счетоводството се води правилно и  съгласно Закона за счетоводството. За периода от м.ноември 2014г. до 31.01.2015г. оборотът от продажби на коли на „Ауто Ка“ ЕООД е в размер на 638624,34лв., от които: м. ноември 2014г. – 270612,76лв.; м.декември 2014г. – 204719,50лв. и м.януари 2015г. – 163292,08лв. До 24.01.2015г. оборотът е в размер на 620004,34лв.

При отговора на въпроси в проведеното открито съдебно заседание, вещото лице Ц.А. посочва, че служителите на Сливенския клон на банката, в който е депозитния сейф, не знаят през деня кой колко плика пуска. Сейфа се отваря с карта и няма софтуер, който да отчита пускането на плик като бройка. Сведението го дават в София, софтуера е там, не в клона в гр.Сливен. Служителите от Сливен не могат да знаят от софтуера за интернет банкиране заявеното, те са само предавач на данни - подават данните в централното управление на банката, физически изпълнители и не знаят кой какво е въвел. Служителите в сливенския клон са просто изпълнители. Те присъстват при отварянето на сейфа с представител на третата фирма, вадят пликовете и дават информация за реално намерените. Първата контрола на банката не е сработила. При счетоводни софтуери се получава сигнал, че става нещо нередно, те ще го забележат. Това е софтуерна тънкост дали ще го видят на екрана в София. Той е автоматично настроен на едната контрола, когато го няма плика автоматически да го махнат. Пак се получава едно изчакване тъй като във втория плик може да са объркали и да са сложили парите там. Вече на втората контрола ще анулира цялата сума. Банката изпраща онлайн информацията. Бъга /грешка в системата/ е твърдение на системния администратор. Бъг може да се засече с така наречените уок файлове. Това са дневниците на системния администратор. В зависимост от администратора, на няколко месеца ги трие. В случая за десет месеца дори и да има, те са изтрити. Такъв файл за грешката няма. Уок-файл няма.  Допустимо е уок-файла /файла за грешка в системата/ да бъде изтрит, те не се пазят по една година. Посочва, че на база на извлечение от банковата сметка, тя е била заверена, че сумите са там, лицето извършва онлайн банкиране и съответно въз основа на разпечатката от разплащателната сметка в банката счетоводителя си извършва съответните операции на база на извлечението. Всичко е по електронен път.    

При отговора на въпрос по реда на чл.176 от ГПК, Управителят на „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен Констатин А. отговаря, че на 24.01.2015 год. той лично е внесъл вноските в депозитния сейф „Прокредит банк“. Той внесъл два плика по 20 000 лв. всеки в сейфа. Вноската я направил с два отделни плика, защото до 20 000 лв. внасянето е без такса. Пликовете ги мушнал в сейфа един след друг.

Съдът кредитира заключениeто на вещото лице, като неоспорено от страните, подробно, обосновано и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел, преценявайки ги във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва: главен иск за заплащане на сумата от 20000лв., представляваща неразрешен овърдрафт, отпуснат на основание чл.7, ал.2 от Договор за депозитен сейф от 20.01.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ и евентуален иск за заплащане на сумата от 20000лв., с която сума сметката на ищеца е заверена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционното решение изцяло. Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Главният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ.

Безспорно по делото е установено, че между страните е налице сключен в писмена форма на 20.01.2015г. Договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф, като преди този договор страните са се намирали в договорни отношения по повод сключен на 19.02.2014г. Договор за кредит овърдрафт №130-987514 в размер на 50000лв. за срок от 10 години. Във връзка с договора за депозитния сейф, „Ауто Ка“ ЕООД получава карта за достъп до сейфа №041129 на името на управителя К.Д.А..  

Правилата и процедурите за работа със сейфа са оформени в сключения между страните Договор за депозирани на парични средства чрез депозитен сейф от 20.01.2015г. Общите условия за платежни услуги на „Прокредит Банк /България“ ЕАД по въпросите на депозитния сейф – подробна регламентация на услугата, начини и срок на заверяване на сметката препращат изрично към сключения между Банката и клиента договор /гл.V, чл.81-83 от ОУ за платежни услуги/. Следователно, отношенията между страните в настоящия спор, са регламентирани изцяло от сключения между тях Договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф от 20.01.2015г.

Между страните не се спори, че именно на база посочения договор от 20.01.2015г., ответното дружество – въззивник „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен е направило вноска на парични средства в сейфа на Банката в клона в гр.Сливен на 24.01.2015г. Спорен е въпроса  колко вноски е направило дружеството на тази дата.

Чрез системата за интернет-банкиране, дружеството е въвело последователно две вносни бележки, всяка с посочена сума от по 20000,00 лева. В изпълнение на договорните условия /чл.1, ал.2 и чл.7, ал.1 от Договора/, Банката – ищец е заверила сметката на „Ауто Ка“ ЕООД в същия ден – 24.01.2015г. със сумата общо от 40000лв. въз основа на двете вносни бележки. При отваряне на депозитния сейф на същата дата - 24.01.2015г. служителят на Банката и представител на третото лице, съгласно договора, намират само един плик с подател „Ауто Ка“ ЕООД и с декларирана сума от 20000лв. Пликът е описан в нарочно съставената товарителница. Втори плик, с втора сума от 20000лв. не е намерен при отваряне на сейфа.

Твърдението на дружеството ответник „Ауто Ка“ ЕООД е за направени реално две последователни вноски с два отделни плика на две суми от по 20000лв. всяка. За да направи въвеждането при интернет банкирането, дружеството безспорно е въвело данни за двата плика, с които твърди, че е депозирало суми. В тази насока са показанията на свид. К., който заявява, че за да направи интернет банкирането, управителят на дружеството следва да разполага и да въведе бар-кодовете на пликовете.

По отношение на доказването, със сключения на 20.01.2015г. Договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф, страните са уговорили изрично доказателствено средство в случай на спор относно депозирането на ценната пратка или съдържанието й – записите от видеокамерата в помещението със сейфа /чл.10, изр. второ от Договора/. В случая, безспорно е налице спор между страните относно депозирането на ценната пратка.

Следва да се посочи, че момента на изпълнение на задълженията на ответното дружество по влагане на пратката, съответстваща на заявеното чрез интернет банкирането, не съвпада с момента на отваряне на депозитния сейф от служителите на банката и третото лице /след края на работното време с клиенти/, а предхожда във времето този момент, т.е. момента, към който следва да се установи изпълнение на задълженията на ответника е различен от момента на установяване на пратките в сейфа. Поради това, ангажираното от Банката писмено доказателство – товарителницата, отразяваща намерените при отварянето на сейфа пратки, не означава само по себе си, че  „Ауто Ка“ ЕООД не е изпълнило в предходния момент задължението си да депозира реално двете заявени пратки.

Страната, носеща доказателствената тежест относно факта на депозиране на втората пратка от 20000лв. - „Ауто Ка“ ЕООД, позовавайки се именно на изричната договорна разпоредба на чл.10, изр. второ от договора от 20.01.2015г. е направила съответно доказателствено искане по реда на чл.190 от ГПК, уважено от настоящата инстанция. Отговорът на насрещната страна, носеща задължението да направи и съхрани видеозаписа, е несъхранение на същия, поради изтичане на 30-дневен срок по закон /чл.30, ал.5 от ЗЧОД/. В случая обаче, спорът относно депозирането на въпросната втора ценна пратка е възникнал едва през м.ноември 2015г., тъй като Банката е установила разминаването между декларираната от ответника и реално намерената в сейфа сума едва на 11.11.2015г. при проверка на използването на депозитни сейфове от клиентите от звено „Счетоводство“, отдел „Финанси“ на ЦУ на Банката в гр.София. Налице е един продължителен период от почти 10 месеца след извършване на депозита на установяване на разминаване между декларираната от клиента „Ауто Ка“ ЕООД при интернет банкирането сума и реално намерената такава при отварянето на сейфа от служител на банката и на третото лице „Вип секюрити“. Именно с оглед дългия период от време, през който Банката не е установила разминаването, клиента е поставен в невъзможност да докаже твърдението си за реално депозиране и на втората пратка в сейфа, тъй като Банката заявява, че вече не пази видеозаписа, договорен като основно доказателствено средство при спор между тях именно по този въпрос. Лишаването от това доказателствено средство се дължи на недобросъвестно поведение на банката, респ. поради неполагане на съответната дължима грижа и добросъвестно изпълнение на своите задължения по договора за своевременно установяване на разминаването по смисъла на чл.7, ал.2 от Договора, за да може своевременно клиента да реагира и при евентуален спор да се използва договореното доказателствено средство.

В случая, безспорно по делото от назначената пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза, се установи, че Банката разполага с две контроли, които е следвало автоматически да се задействат при установяване на разминаването – първата още на 24.01.2015г. при отварянето на сейфа и подаването веднага он-лайн информация за намерените в него пликове и втората – на 26.01.2015г. при броенето на сумите, извършено от третото лице „Вип секюрити“, подаващо веднага информация към Банката за намерените в пликовете суми. В случая не е задействала нито една от двете контроли на Банката, които е следвало автоматично да сторнират единия от записите на стойност 20000лв. Обяснението за незадействане на контролите е възникнала частична грешка в сървърите за интернет банкиране, които са в основната банкова система в София и то е дадено от системния администратор на Банката. Вещото лице не е установило наличие на уок-файл /файл, с който се установява налична грешка в сървъра/. Вещото лице предполага, че същите са изтрити от системния администратор на Банката. Факт е обаче, че грешката е оставила следа /уок-файл/, но същата не е видяна своевременно, респ. не е реагирано своевременно на нея. Поради тази грешка в софтуера на Банката, не са задействали и двете банкови контроли. Следователно, причината за неустановяване своевременно на разминаването между декларираните и депозираните пратки от „Ауто Ка“ ЕООД, съответно още на 24.01.2015г. и втори път при броенето на наличните в пратките суми от третото лице на 26.01.2015г. и подадената от него към банката онлайн информация, е единствено и само в „Прокредит Банк /България/“ ЕАД. Налице е едно продължително забавяне от страна на Банката при изпълнение на нейните задължения по договора за своевременно установяване на евентуалното разминаване и причината за това, като едва след това възниква и правото й да търси ангажиране отговорността на Клиента по договора. Тоест, налице е своеобразна забава на кредитора в случая, във връзка с изпълнение на неговите задължения по договора, обуславящи съответното изпълнение и от страна на клиента, при констатирано /своевременно/ разминаване по смисъла на чл.7, ал.2 от Договора. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Договора от 20.01.2015г., тълкувана във връзка с всички останали договорни разпоредби, процесното разминаване следва да се установи своевременно – най-късно при броенето на средствата в пратките от третото лице, т.е. на 26.01.2015г. В случая е налице забавяне в продължение на почти 10 месеца, който период от време е извън нормалните и разумни срокове /по смисъла, както на нашето банково законодателство, така и на европейското такова/, в които може и следва да се установи такова, като продължителното забавяне безспорно се дължи именно на Банката – нейната система за две последователни, но отделни автоматични контроли не е задействала и то поради грешка точно и само в нейната софтуерна система. Следователно Банката се явява неизправна страна по отношение на установяване на въпросното разминаване и съхраняването на доказателствата относно спорното депозиране на пратки в сейфа и не следва да търси ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение от другата страна, която е поставена именно, с оглед продължителния период от време, извън разумните за това срокове, в невъзможност с годни и допустими, според Договора между страните, доказателствени средства да установи своето изправно поведение.

Несвоевременното засичане на разминаването, извън разумните срокове, в т.ч. и тези по договора /най-късно при преброяване на сумата, съгласно чл.7, ал.2 от Договора/, поради която причина страните са лишени от възможността да се ползва записа от видео наблюдението на депозитния сейф, следва да доведе до прилагане санкцията на чл.161 от ГПК, като съдът приеме за доказано обстоятелството, за установяване на което съдът е допуснал изрично уговореното от страните доказателствено средство /явяващо се и единствено подходящо за пълното установяване на спорния факт с оглед спецификата му/, но несъбрано поради поведението на ищцовата страна /несъхранение на записа/, а именно, че ответното дружество е внесло на 24.01.2015г. и втората ценна пратка в депозитния сейф на Банката в клона й в гр.Сливен. В тази насока, макар и като косвено доказателство, са и счетоводните записвания в редовно воденото по изискванията на ЗСч счетоводство на „Ауто Ка“ ЕООД, оборота на дружеството през м.януари и показанията на свид. К., както и обясненията на управителя А., дадени по реда на чл.176 от ГПК. Поради това, според настоящия съдебен състав, „Ауто Ка“ ЕООД не носи отговорност по чл.7, ал.2 от Договора от 20.01.2015г. за възстановяване на сумата от 20000лв.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предявеният като главен иск по чл.79 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед неоснователността на главната искова претенция, за въззивния съд възниква процесуалното задължение да разгледа и да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 20000лв. с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Подлежащите на установяване обстоятелства при този иск са следните: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника; неоснователността на това имуществено разместване - в случая заявена от ищеца начална липса на основание, която следва да е налице, както когато ответникът е получил дадената облага, така и към момента на предявяване на иска за връщането й и липса на връщане на полученото от страна на ответника. Доказателствената тежест по отношение на първите две предпоставки се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на имущественото разместване и неговата неоснователност. Ответникът следва да установи съответно връщане на неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото.

В случая, безспорно е налице имущественото разместване, тъй като с процесната сума от 20000лв. е заверена сметката на ответното дружество и с нея е покрит частично усвоеният овърдрафт по надлежно сключен и действащ между страните договор за овърдрафт. Втората обаче кумулативно предпоставка за основателност иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД - липса на основание за това имуществено разместване, не е налице. Твърдението на Банката е за начална липса на основание, каквото обаче не се доказа по реда на пълното и пряко доказване в процеса. Напротив, по делото е безспорно установено наличието на Договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф, сключен между страните на 20.01.2015г., т.е. преди въпросното имуществено разместване на 24.01.2015г., като договорът е валиден и е породил правно действие между страните. Твърденията на двете страни и събраните по делото доказателства във връзка с главния иск, са именно за извършване на въпросното заверяване на сметката на ответното дружество с процесната сума на база заявеното чрез интернет банкирането на основание чл.7, ал.1 от Договора от 20.01.2015г., изрично уреждащ заверяване на разплащателната сметка на клиента – ответното дружество в деня на получаване на вносната бележка чрез системата за интернет банкиране със сумата, посочена в нея. Именно на база действащия към момента на имущественото разместване Договор за депозитен сейф от 20.01.2015г. и надлежно оформена и въведена в системата за интернет банкиране на ищцовата банка вносна бележка е извършено и процесното заверяване на сметката на ответното дружество с процесната сума от 20000лв. Поради това не е налице липса на основание за имущественото разместване към момента на извършването му. Следва да се отбележи, че не е налице и разместване по силата на нищожен договор, тъй като въпросният договор от 20.01.2015г. безспорно е валиден и е породил правно действие между страните.

Макар и незаявени като основание в исковата молба, следва само да се посочи, че не е налице и евентуално последващо отпадане с обратна сила на правното основание за имущественото разместване, тъй като не е установено /не е и твърдяно/ евентуално унищожаване на договора от 20.01.2015г. или негово разваляне с обратна сила от изправна страна, поради виновно неизпълнение от насрещната страна, нито е налице престация по неосъществено правно основание.

С оглед изложеното, предявения като евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивната жалба се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен и вместо него следва да се постанови решение, с което предявените от  „Прокредит Банк /България/“ ЕАД против „Ауто Ка“ ЕООД, гр.Сливен обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство не се дължат разноски и първоинстанционното решение следва да се отмени и в тази му част.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски, поради което следва да му се присъдят в пълния доказан размер от 1050лв.

По отношение на разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, на въззивника следва да се присъдят в пълен размер направените пред настоящата инстанция разноски в доказания размер от 1500лв.

Въззиваемата страна следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №580 от 19.07.2016г. по гр.д.№323/2016г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК /България/“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Тодор Александров“ №26 против „АУТО КА“ ЕООД, ЕИК 202360052, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Банско шосе“ №75 главен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ за заплащане на сумата от 20000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща неразрешен овърдрафт, отпуснат на основание чл.7, ал.2 от сключения на 20.01.2015г. Договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК /България/“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Тодор Александров“ №26 против „АУТО КА“ ЕООД, ЕИК 202360052, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Банско шосе“ №75 в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 20000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, с която сума е заверена сметката на ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ БАНК /България/“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Тодор Александров“ №26 да заплати на „АУТО КА“ ЕООД, ЕИК 202360052, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Банско шосе“ №75 сумата от 1050,00лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски и сумата от 1500,00лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

                                                

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                   2.