РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 24.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 400 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Предмет на делото са предявените от К.И.Д. спрямо ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, искове, за заплащане на сумата от 130 000/сто и тридесет хиляди/лева, с допуснато в хода на производството изменение чрез намаление на размера на предявения главен иск до сумата от 91 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, за ответникът отговаря пряко към пострадалия по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпилия деликт – 09.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата

На 09.03.2015г., около 18.00 часа, в гр.Сливен, на бул. „Бургаско шосе", в района на м.„Мочурите", възникнало пътно-транспортно произшествие между лек автомобил и пешеходка, в резултат на което последната починала на място. Водачът – Г.С.Г., при управление на собствения си лек автомобил марка „Нисан Примера", с ДКН СН 64-34 АК, извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Пострадалата В.И.Д., на 72 години, получила телесни увреди несъвместими с живота, в това число: тежка черепно-мозъчна травма, оток на мозъка, контузионни огнища на мозъка, изпадане на състояние на мозъчна кома, затормозяване на функциите на сърдечно¬съдовия и дихателен център.

Настъпването на смъртта било пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания в резултат на възникналото ПТП.

Деянието на водача на МПС Г.С.Г. е било предмет на досъдебно производство, въз основа на което е образувано и се е развило съдебно наказателно производство по НОХД № 440/2015г., описа на Окръжен съд - Сливен.

С осъдителната Присъда №33/10.12.2015г., по НОХД №440/2015г. по описа на СлОС, потвърдена досежно деянието с Решение № 30/18.03.2016г., по ВНОХД № 18/2016г. на БАС, оставено в сила с Решение №160/04.07.2016г., по КНД №511/2016г., по описа на ВКС, трето наказателно отделение, Г.С.Г. е призната за виновна.

Пострадалата В.И.Д. била вдовица и след смъртта си е оставила наследници, съответно: Р.И.Д. - дъщеря и К.И.Д. - син.

До момента на настъпването на смъртта на пострадалата Д. същата била действена за възрастта си, жизнена, здрава физически. Контактите й с нейните деца и внуци били ежедневни, дори и по няколко пъти на ден. Децата й се грижели за нея, а тя съответно им помагала с каквото може.

За ищеца К.И.Д., който е син на загиналата В.И.Д., загубата на неговата майка е било изключително трагично събитие, болката, от което не е отминала и до настоящият момент. Връзката между майка и син била много силна и много емоционална. Майката е била родителската и морална опора за сина си. Психическия стрес за ищеца Д. е бил неимоверен. След смъртта на своята майка той изпаднал в отчаяние и мъка. Станал нервен, избухлив и дори непредвидим в реакциите и поведението си, лично за себе си и за членовете на семейството си. Престанал да говори със съпругата си и децата си за продължителен период от време. Поведението му в ежедневието и бита станало неадекватно и често пъти с крайно неправилни, погрешни реакции. В първите няколко дни отказвал да контактува с близки и роднини, по какъвто и да е повод. Мъката и страданието, което изпитвал ищецът Д., по изгубената си майка, впечатлявали всички и били видими от цялото му семейство, роднини и познати. Той имал силна емоционална връзка със своята майка, която му била и като близък приятел. Внезапната смърт на майката на ищеца Д. довела до непоправима, за него, загуба, която за винаги го променила. Мъката и страданията продължават и до настоящият момент. Преживяваният стрес от станалия инцидент са дали и продължават да дават отражение в поведението и взаимоотношенията на ищеца със семейството, близките, колегите му и заобикалящата я действителност.

В отговора на исковата молба ответникът развива възражения по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. и с чл. чл. чл. 108, чл. 113, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл.52 от ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът търпи твърдените в молбата вреди и наличието на презумпция за претърпяването им, съответно оспорва и размерът, в който се претендира обезщетението

Оспорва механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и при условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищеца и неспазване вменените й като пешеходец задължения от ЗДвП. Твърди се, че В.И.Д. е пресичала пътното платно на непредназначено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение, с което е нарушила чл. 113, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, както и че е излязла внезапно на пътното платно, предприемайки косо пресичане, с което е нарушила чл. 108 от ЗДвП и едновременно с това е съкратила времето за реакция на водача Г.С.Г. до интервал, в който обективно е невъзможно да се формира волево поведение за предотвратяване на произшествието. Същевременно пешеходецът Д. е пресичала платното за движение в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна сигнализация и по този начин на самостоятелно основание е допринесла за настъпване на произшествието.

Във връзка с неоснователността на главния иск се оспорва искането за присъждане на законна лихва, както и началния момент на претенцията за лихва, който на последната страница от исковата молба е посочен 30.06.2013 г, като дата на извършване на деликта при все, че процесното пътнотранспортно произшествие е реализирано на 09.03.2015г.

В с.з. ищецът не се явява. Представлява се от адв. М. М. от СлАК, който поддържа предявените искове – главния до размера от 91 000 лв., както и за законната лихва от 09.03.2015г. В писмена защита по същество развива доводи, че съпричиняването от страна на пострадалата се отчита е отчетено чрез намаляване размера на предявения иск от 130 000лв. на 91 000 лв. (30 %), а не 60 %, както твърди ответника, а във връзка с принципа за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД следва да се има предвид практиката на съдилищата за такива случаи, в които се присъжда обезщетение

Представителят по пълномощие на ответното дружество – юриск. В. Асенова поддържа възраженията в отговора. В писмено становище по същество развива доводи, че от назначената по делото САТЕ се установява значителен превес на вина от страна на пострадалата – движение извън населено място, в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка, неправилно пресичане пи технически правилно движение в левия банкет на пътното платно, като при спазване на нарушените изисквания е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП. Претендира деловодни разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

С осъдителната Присъда №33/10.12.2015г., по НОХД №440/2015г. по описа на СлОС, потвърдена досежно деянието с Решение № 30/18.03.2016г., по ВНОХД № 18/2016г. на БАС, оставено в сила с Решение №160/04.07.2016г., по КНД №511/2016г., по описа на ВКС, трето наказателно отделение Г.С.Г. е била призната за виновна в това, че на 09.03.2015г., около 18.00 часа, в гр.Сливен, на бул. „Бургаско шосе", в района на м.„Мочурите", при управление на собствения си лек автомобил марка „Нисан Примера", с ДКН СН 64-34 АК, нарушила правилата за движение по пътищата, регламенитрани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В.И.Д., на 72 години, което й деяние представлява престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Пострадалата, получила телесни увреди несъвместими с живота като смъртта й е била пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания в резултат на възникналото ПТП.

Пострадалата В.И.Д. била вдовица и след смъртта си е оставила наследници, съответно: Р.И.Д. - дъщеря и К.И.Д. - син.

Безспорно е, че към момента на ПТП – 09.03.2015г. за посочения автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, със застраховател – ответното дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

Във връзка с възраженията на ответника по делото е назначена САТЕ, като от заключението на вещото лице – инж. В. Ш. се установява, че водачката на лекия автомобил е възприела пешеходката своевременно – на около 59 м. от мястото на удара, като съобразно осветеността на фаровете при къси светлини – от 60 м., не е имала техническа възможност да предотврати ПТП при избраната от нея скорост на движение с около 78 км/ч, като е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП при избиране на скорост за движение, технически съобразена с осветената от фаровете площ пред автомобила на къси светлини – около 45 км/ч

От своя страна пешеходката и пострадалата – В. Д. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движили в лявата част на банкета, ако е носила светлоотразителна жилетка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че смъртта на своята майка, в душевното състояние се характеризира с емоционално разстройство – честа смяна на настроения, затворил се е в себе си, станал вербално агресивен към колегите си, в работата си започнал да допуска сериозни грешки, поради което е бил преназначен за общ работник, като според св. Ал. К. състоянието му не е адекватно на изпълняваните преди това в работата отговорности. В разговори ищецът е отричал да има семейни проблеми, като свидетелят прави предположение, че промяната в душевното състояние на ищеца е вследствие от травмата, която получи при загубата на майка си, на която приживе е обръщал внимание и е посещавал след работа. Описаната от св. Ал. К. промяна в личността на ищеца се потвърждава и от показанията на св. Пл. А., от чиито показания се установява, че ищецът е имал много добри отношения с майка си. Отношенията между тях са били грижовни, като майка му е идвала у тях при децата често. Същевременно свидетелят е категоричен, че във връзка с болезненото и продължаващо преживяване на скръб ищецът не е търсил терапевтична помощ, за да подобри състоянието си.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.

От доказателствата по делото се установява категорично, че смъртта на В.И. Д. е пряка и непосредствена последица, настъпила в следствие на възникналото на 09.03.2015 г., ПТП причинено от по вина на Г.С.Г., съгласно влязлата в сила осъдителна присъда №33/10.12.2015г., по НОХД №440/2015г. по описа на СлОС, потвърдена досежно деянието с Решение № 30/18.03.2016г., по ВНОХД № 18/2016г. на БАС, оставено в сила с Решение №160/04.07.2016г., по КНД №511/2016г., по описа на ВКС, трето наказателно отделение е призната за виновна.

Съобразно чл. 300 от ГПК съдът е обвързан по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и непосредствените последици на деянието допуснато от Г.С.Г. при управлението на л.а. „Нисан Примера“ с рег. № СН 6434 АК, за който към момента на възникване на ПТП е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно е също така, че ищецът е син на пострадалата В. Ив. Д., с която приживе са били в много добри и грижовни отношения помежду, била е посещавана от него след работа и от своя страна му е посещавала дома му и неговите деца. След нейната смърт от показанията на свидетелите се установи настъпило в значителна степен душевно разстройство довело до емоционална отчужденост, вербална агресия и съществени нарушение в концентрацията и вниманието, които препятстват адекватното изпълнение на служебните задължения и като последица – преназначаването на длъжност с по-ниско квалифициран труд. Причинно следствената връзка между настъпилите промени в душевното състояние на ищеца и преживяната скръб от смъртта на неговата майка се свързва от данните в показанията на свидетелите посредством съвпадението между момента на смъртта и този на настъпилите промени у ищеца, както и натрапливите мисли по повод на нейната смърт.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в душевни страдания съдът намира за справедлив размер на обезщетение от 100 000лв. конкретно установените страдания и обоснованото им причиняване поради скръб от загубата на майката на ищеца в неговия живот.

Същевременно е основателно възражението на ответното дружество и за значителен принос от поведението на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, с което са нарушени правилата за движение по пътищата по 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. и с чл. чл. чл. 108, чл. 113, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗДвП. Движила се в тъмната част на денонощието извън населено място, пресичайки технически неправилно. Следва да се отчете, че макара и несъобразена, избраната от водачката – Г. скорост не е била превишена, но също така разпоредбата на чл. 116 ЗДвП установява значителен толеранс от страна на водачите на МПС спрямо по-слабо защитените участници в движението, каквито са пешеходците, още повече че пострадалата е била възраст.

Така установената съпричастност според съда обосновава намаляване на обезщетението с 40 %, като предявеният главен иск, следва да е уважи до размера от 60 000 лв., която сума съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

Над тези размери предявените искове следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни с произтичащите от това последици при разпределение на направените то страните разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД следва да бъдат възложени направените от ищцата деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, както и дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса, като насрещната претенция за разноски на този ответник следва да се отхвърли поради основателност на предявените искове.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове следва да се уважи претенцията на ответното дружество за разноски и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи с оглед първоначалния размер предвид правото на  ответника по чл. 74, ал. 4 ГПК на разноски и при прекратяване.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С.,  р-н  С., ул. „С.К.“ №*, да заплати на К.И.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. М.М. и адв. Г. М., сумата 60 000 (шестдесет хиляди ) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смъртта на В.И.Д., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 09.03.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 970 лв. (две хиляди деветстотин и седемдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 91 000 лв. след намаляването му на осн. чл. 214,          ал. 1 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА К.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С.,  р-н  С., ул. „С.К.“ №* направените разноски в размер на 116.79 лв. (сто и шестнадесет лева и 79 ст.) разноски за в.л. и 4 460 лв. (четири хиляди четиристотин и шестдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК 121076907 да заплати сумата 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща държавната такса върху уважената част от предявените искове.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: