Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 15.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №403 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

            Образувано по жалба на присъединения взискател „Прокредит Банк /България/” ЕАД, гр. София срещу разпределение, предявено на 29.06.2016г. по изп.д.№139/2015г. по описа на СИС при СлРС.

            В жалбата се твърди, че обжалваното разпределение е неправилно, незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Счита, че при изготвянето му ДСИ не се е съобразил и не е признал привилегията му като ипотекарен кредитор – титуляр на вземане, обезпечено с първа по ред ипотека. Моли съда да отмени разпределението и да посочи как следва да се извърши същото. Претендира присъждане на разноски.

            Присъединения взискател „Интерлийз ауто“, гр.София е подал писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че извършеното разпределение отговаря на изискванията на чл.495 от ГПК и е съобразено изцяло с изискванията на ЗЗД. В разпределението точно и ясно са посочени сумите, които взискателя – купувач трябва да изплати на другите взискатели, като изрично е посочено, че това са разноски на взискателите, сторени във връзка с продавания недвижим имот и дължим данък за имота. С оглед на това намира разпределението за правилно и законосъобразно.

            Присъединеният взискател Община Сливен е подал писмено възражение по жалбата чрез пълномощника си юриск.С., която посочва, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като намира разпределението за правилно и законосъобразно. Счита, че разпределението е извършено по реда на чл.495 от ГПК, като не е допуснато нарушение на привилегированите вземания. Правилно и законосъобразно са разпределени суми за погасяване на задължения към Община Сливен.

            Другите страни в изпълнителното производство – взискателя „Саки – М“ ООД, гр.Сливен, длъжника „Теди транс“ ООД, гр.Сливен и другите присъединени взискатели не са изразили становище по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ е представил обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Заявява, че същата е бланкетна и е ясно желанието му да не внесе следващите се определени в разпределението суми за останалите взискатели по делото.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

               Изп. дело №139/2015г по описа на  СИС  при СлРС е образувано по молба от „Саки – М“ ООД, гр. Сливен въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 3/2014 г. на СлОС за осъждането на „Теди Транс“ ООД, гр.Сливен да  му заплати главница 503132,28 лв., лихва в размер на 17888,84 лв.,  законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2014г.  до пълното й изплащане, както и  33370,62лв – разноски по делото.

  Принудителното изпълнение е насочено към опис и продажба  на движими вещи и недвижим имот, собственост на длъжника - ПИ с идентификатор № 67338.*****, находящ се в гр. С., кв. „Р.“ с площ 7195 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.*** и сграда с идентификатор  № 67338.***

  На 20.02.2015г., по молба на взискателя е вписана възбрана върху същия имот.

ДСИ е извършил опис на имота, който е оценен от вещо лице за сумата  75970 лв, след което е последвала публична продан на същия. 

На основание чл.458 ГПК държавата е присъединена по право като  взискател, за което е уведомен длъжника и взискателя.

 С разпореждане от 30.03.2015 г. ДСИ е присъединил и Община – Сливен като взискател по делото.

 С разпореждане от 07.05.2015г. ДСИ е присъединил като взискател по делото „Про Кредит Банк България“ ЕАД – гр. София, с размер на задължението по изп.д. № 460/2015г. на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858 и район на действие СГС за сумите: главница в размер на 161051,82лв. и законна лихва за периода от 23.03.2015г. до 04.05.2015г. в размер на 1880,82лв.

С нотариален акт  №76, т. ІІ, рег. № 3269, дело № 257/2011 г. на Нотариус Елена Шидерова, с рег.№ 128 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписвания под вх. рег.№ 1608/08.04.2011г., е учредена договорна ипотека върху същия недвижим имот, собственост на длъжника по делото/ описан по-горе/, за обезпечаване вземането на „Про Кредит банк“ ЕАД спрямо длъжника –кредитополучател „Теди Транс“ООД, гр.Сливен и солидарните длъжници Д. Е. А. и Й. И. А..

С разпореждане от 07.05.2015г. ДСИ е присъединил „Интерлийз Ауто“ ЕАД, гр.София като взискател по делото с размер на задължението съгласно обезпечителна заповед по  ч.т.д. № 13/2014 г. на СлОС : за сумите  28 446.00 евро, 13 320 евро и 5 291 евро, впоследствие с издаден изп. лист от СГС въз основа на решение по арбитражно дело ВАД №55/2014г., по който е образувано изп. дело №1158/2015г. по описа на СИС при СлРС и с разпореждане от 06.01.2016г. е присъединен по изп.д.№139/2015г. на СИС със сумите: олихвяема сума в размер на 28057, 20лв.; неолихвяема сума 4919,85лв.; неолихвяема сума 23277,99лв. и неолихвяема сума 4154,28лв.

 С разпореждане от 09.06.2015 г. ДСИ е присъединил като взискател  и „Гичев транс“ООД, гр.Разград, съгласно удостоверение от 03.06.2015  по и.д. № 584/2014 г. по описа на ЧСИ  Павел Георгиев, с рег. № 837.

 С разпореждане от 28.04.2015г. съдебният изпълнител е насрочил публичната продан на  възбранения имот от 12.05.2015 г. до 12.06.2015г.

 С протокол от 15.06.2015г., за купувач на имота е обявен наддавачът и присъединен взискател „Про Кредит Банк“ЕАД, за сумата 166 000 лв.

  На 15.07.2015г. ДСИ  е извършил разпределение на  основание чл. 495 от ГПК.  Това разпределение е обжалвано пред СлОС и с Решение №423/26.11.2015г. по в.гр.д.№512/2015г. СлОС е отменил изготвеното по изп.д.№139/2015г. по описа на СИС при СлРС, предявено на страните на 10.08.2015г. разпределение на сума от публична продажба на недвижим имот и е върнато делото на ДСИ за извършване на ново разпределение, съобразно дадените в мотивите указания. С Решение №166/30.03.2016г. по ч.гр.д.№126/2016г. БАС е оставил без разглеждане частната жалба на „Прокредит Банк България“ против Решение №423/26.11.2015г. по в.гр.д.№512/2015г. на СлОС в частта, с която делото е върнато на ДСИ за изготвяне на ново разпределение и е оставил без уважение жалбата на „Саки М“ ООД против решението на СлОС.

Въз основа на решението и в изпълнение на дадените указания съдебният изпълнител е извършил ново разпределение по реда на чл.495 от ГПК, като предварително е изискал актуални справки относно размера на дълга спрямо всеки от присъединените взискатели.

С разпределение от 01.06.2016г. по изп.д.№139/2015г. ДСИ е посочил сумите, които взискателя ТБ „Прокредит Банк България“ ЕАД, гр.София следва да внесе по изпълнителното дело по сметка на СлРС – ДСИ за заплащане на разноски на взискатели, направени по отношение на продаваемия недвижим имот и дължим данък за имота, както следва: 1. За взескателя ТД „Саки – М“ ООД, гр.Сливен – разноски 3957,92лв.; 2. За взискателя „Интерлийз ауто“ ЕАД, гр.София – разноски 1689,16лв. и 3. За взискателя Община Сливен – 4109,50лв.

ДСИ е насрочил предявяване на разпределението за 29.06.2016г. от 10,00л., за която дата и час страните по изп. дело са надлежно уведомени. Разпределението е предявено на 29.06.2016г. в присъствието на представители на „Саки М“ ООД, гр.Сливен и на „Гичев транс“ООД, гр.Разград, за което е съставен надлежен протокол.

Жалбата против разпределението, предмет на настоящото производство, е подадена на 04.07.2016г. с пощенско клеймо от 01.07.2016г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.

В случая обаче се касае за разпределение по чл. 495 ГПК по отношение на сума от публична продан на недвижим имот, при която взискател е обявен за купувач. В проведената публична продан обявеният за купувач е присъединеният по изпълнителното дело взискател „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, който е и ипотекарен кредитор с ипотека учредена върху предмета на изпълнението – продавания недвижим имот, по отношение на който е обявен за купувач. Ипотеката е учредена преди вписване на възбрана върху процесния продаваем имот.   

Съгласно разпоредбата на чл. 495 от ГПК, взискателят, обявен за купувач на имот е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други всизкатели.

            Взискателят, който е обявен за купувач в проведената публична продан, е освободен от задължението по чл. 492 ал.3 ГПК за реално внасяне на предложената от него цена в 1-седмичен срок от приключване на проданта. По силата на чл. 495 от ГПК, това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника, но при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл.136 от ЗЗД, т.е. прихващането му е до размера на припадащата се на взискателя-купувач част от предложената цена, която той би получил при спазване на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Определянето на тази припадаща се част, с която се прихваща, се извършва предварително от съдебния изпълнител, който дължи същите действия, както при разпределение по чл.460 от ГПК - да изготви писмен акт, в който предварително да разпредели предложената от взискателя - купувач  цена при спазване на реда по чл. 136 ЗЗД. До размера на прихващането, задълженито на взискателя-купувач за внасяне на цената се погасява, а той дължи внасянето на евентуалната надхвърляща разлика, в едноседмичен срок, по сметката на съдебния изпълнител.

Разпределението по чл. 495 ГПК има предварителен характер и действието му е поставено под условие, но след сбъдването му, разпределението представлява окончателен съдбен акт, в който се определят кои вземания подлежат на удовлетворяване,  какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях., както е и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК. Това предопределя и възможността акта по чл. 495 ГПК също да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК.   

            С жалбата е направено единствено оплакване за непризнаване и несъобразяване на привилегията на жалбоподателя – присъединен взискател с вписана първа по ред ипотека върху продвания имот, т.е. за нарушение разпоредбите на закона за предпочитателно удовлетворение – реда по чл.136 от ЗЗД.

            Изложеното в жалбата оплакване е неоснователно.

            В чл. 136 от ЗЗД се регламентира редът на удовлетворение на вземанията и съгласно този текст се ползват с право на предпочително удовлетворение в реда, по който са изброени, посочените вземания. Вземането на ипотекарния кредитор – в случая на жалбоподателя „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, е привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД от стойността на ипотекирания имот. Щом публичната продан се извърши, ипотеката се обръща в право върху цената, която ипотекарния кредитор има право да получи за вземането си към длъжника. Това негово право е преди правото на всички останали кредитори. То се разпростира обаче само за вземането, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението и само върху стойността, която е получена от публичната продан на същия.

            Преди вземането на жалбоподателя обаче законодателят е поставил вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на имота, за който са направени спрямо кредиторите, които се ползват  от тези разноски и вземанията на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на този имот.

В случая, видно от разпределението, сумите, които съдебният изпълнител е определил за дължими спрямо тримата посочени в него взискатели са именно такива по чл.136, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД, т.е. от ред преди вземането на жалбоподателя. Вземанията на взискателите „Саки М“ ООД, гр.Сливен и „Интерлийз ауто“ ЕАД, гр.София безспорно /изрично е посочено от ДСИ в атакуваното разпределение/ са за разноски, направени по обезпечаването и принудителното изпълнение по отношение на процесния продаван имот, т.е. по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, а сумата за Община Сливен е дължими данъци за имота – чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Следователно, съдебният изпълнител е съобразил и приложил императивните разпоредби на чл.460, вр. с чл.495 от ГПК, вр. чл.136 от ЗЗД, като е съобразил привилегията на жалбоподателя по императивно установения ред /чл.136 от ЗЗД/ и не е увредил интересите му. Оплакването се явява неоснователно.

Други оплаквания в жалбата няма /напр. относно конкретно определения от съдебния изпълнител размер на привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД/.

С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимите императивни материалноправни норми при извършване на разпределението по чл.495 от ГПК, поради което намира, че същото е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. 

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не се дължат разноски.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на присъединения взискател „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, гр.София, ЕИК 130598160 срещу Разпределение по чл.495 от ГПК, предявено на страните на 29.06.2016г. по изп. дело №139/2015г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.