Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 173

гр. Сливен,  18.10.2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                    Мл. с. Н.К.    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  408   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 582/19.07.2016 г. по гр.д.№ 4447/2015г. на СлРС, с което е осъден К.Й.К. ЕГН ********** *** да заплати на  Потребителна кооперация „Тунджа” ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Сливен, сумата от 6899.53 лв., представляваща стойността на причинени липси от  отчетническа дейност, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 955.98лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с разпоредби на  материалните закони, както  със събраните по делото доказателства. На първо място не е установено надлежното предаване и приемане за съхранение на съответното имущество, както и размера на констатираните липси, както и не е установено по безспорен начин и момента на настъпването им, причинната връзка между настъпването им и неизпълнението на трудовите задължения през процесния период.  Извършената от ищеца материална проверка не е извършена по правилата на ЗСч в частност правилата за провеждане на инвентаризация в магазина, в който е работил ответника.  В нарушение на чл. 22 от Закона в продължение на 3 г. в магазина не е била извършвана инвентаризация. Представеният опис и равносметка изготвени от ищеца за установените липси са оспорени и тежестта на доказване истинността на оспорените документи е преминала върху ищеца, който не е ангажирал доказателства, които да докажат тяхната истинност, както и да установят причинната връзка за установените липси.  Излагат се съображения в тази насока по аргументи от разпоредбите на ЗСч. Оспорва се заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице е работило само по документи представени от ищеца, без да извърши собствена проверка, както и не е взело предвид наредбата за пределните размери на  естествените фири, брака и липсите при съхраняването и транспортирането им.  Така РС неправилно е приел, че следва да се носи отговорност за липси, която евентуално е възникнала преди началото на трудовото му правоотношение. В случая по делото не представен трудов договор, длъжностна характеристика, от която да е видно, че е изпълнявал отчетническата дейност по събиране, съхраняване и отчитане на парични и материални дейности. Съдът е пренебрегнал факта, че по делото не е установено надлежното предаване и приемане  на съхранение на съответното имущество, както и размера на констатираните липси – т.н. служебни аванси. Тези пороци са довели до неправилно решение, поради което се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, като се претендират разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В жалбата  не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В представена писмена защита развива съображения, които са идентични с инвокираните в жалбата.

В с.з. въззиваемата страна се представлява от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Основното възражение срещу неправилността на първоинстанционното решение е, че съдът е приел за установено въззивникът да е заемал длъжност с отчетнически функции, въпреки че ищецът не е ангажирал доказателства за това.

В исковата молба изрично е посочено, че въззивникът бил в трудовоправни отношения с кооперацията и е бил назначен на длъжност „барман” и „продавач консултант” а обекти на потребителната кооперация. В подадения в законовия срок отговор изрично е заявено, че не се оспорва наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено на 11.08.2014г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. ОСГТК ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. Възраженията, че не е безспорно установено наличието на трудовоправни отношения, са въведени едва във въззивната жалба, след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което тяхното разглеждане от съда би било в нарушение на чл. 133 ГПК.

От друга страна е безспорно обаче, че въззивникът е бил служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. В случая, с оглед на представените и събрани по делото доказателства, е несъмнено, че жалбоподателят е работил като продавач консултант в магазин №1, така както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор, която е била подписана от въззивника. Същото се установява и от стоково паричните отчети и от стоковите разписки, които са подписани от въззивника и удостоверяват получаването на стоково материални ценности, както и наличността на такива в магазина към определен период.

Така в случая съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за ангажиране на „отчетническа” отговорност.

С осъдителния иск по чл. 211, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности./Решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о., ГК/.

В случая е безспорно установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на вещото лице, че е установена липсата на посочените в равносметката от извършената материална проверка стоки и неотчетени парични суми от служебни аванси, които са били зачислени съответно получени от въззивника и за които той е отговарял. Самата равносметка е подписана лично от него, а оспорването на писмените доказателства, направено пред първата инстанция, е останало недоказано, поради което не се установяват обстоятелства, които да освобождават или да намаляват отговорността за констатираните липси. Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение за неправилност на изготвената съдебно-икономическа експертиза, тъй като няма съмнение в добросъвестността и компетентността на вещото лице, което е извършило експертизата въз основа на представените от страните доказателства и след като е посетило потребителната кооперация и е извършило на място необходимите справки. От това заключение е несъмнено, че при извършване на материалната проверка в кооперацията са спазени общите правила за извършване на инвентаризация и след приключване на инвентаризацията е съставена  равносметка за установените липси, в която са положени подписите на МОЛ и на председателя.

Липсата на пари и стоково-материални ценности може да бъде установена по всяко време чрез извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е проведена годишна инвентаризация, а отчетникът отговаря за констатираните липси в пълния им размер - в този смисъл решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр. д. № 1803/2010 III г. о. и решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая описа за извършената от тричленна комисия проверка и установяване наличността на стоки е бил съпоставен със стоково паричните отчети и със стоковите разписки, които са подписани от въззивника, и удостоверяват получаването на стоково материални ценности, както и наличността на такива в магазина към определен период. Така е установена счетоводната рекапитулация,  като, както, беше посочено, при извършване на материалната проверка в кооперацията са спазени общите правила за извършване на инвентаризация и след приключване на инвентаризацията е съставена  равносметка за установените липси, в която са положени подписите на МОЛ и на председателя.

Така установените факти обуславят извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Налице е констатация за липса на материални ценности, поверени на въззивника под отчет, поради което се презумира, че щетата е причинена от отчетника. В тежест на последния било да установи, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно, каквито възражения по делото не са въведени своевременно, нито са представени доказателства в тази насока.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 680 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № № 582/19.07.2016 г. по гр.д.№ 4447/2015г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Й.К. ЕГН ********** *** да заплати на  Потребителна кооперация „Тунджа” ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Сливен, сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: