Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №180

 

гр. Сливен, 20.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

ЧЛЕНОВЕ:   С.М.

мл. с. Н.К.

                                                                

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №409 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №612/01.08.2016г. по гр.д.№1567/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Булсатком“ ЕАД, гр.София да заплати на Т.И.Т. ***, както следва: сумата от 469,17лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 15.04.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 622лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2015г. и 3 дни за 2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 15.04.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 1130,89лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 15.04.2016г. до окончателното й изплащане. С Решението са присъдени разноски на ищеца Т. в размер на 350лв. и ответното дружество е осъдено да заплати държавна такса и разноски за вещо лице в полза на съдебната власт.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Булсатком“ ЕАД, гр.София и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

            Дружеството въззивник чрез пълномощника си юрисконсулт М. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че изводите, до които е стигнал районния съд, не са обосновани от събраните по делото  доказателства, поради което са неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че по делото са представени и приети Вътрешни правила за организацията на работната заплата в дружеството, с които се доразвиват и конкретизират постигнатите договорености по работната заплата в индивидуалните договори. Съгласно чл.4, ал.1 от Правилата, изплащането на трудовото възнаграждение на работниците се извършва не по-късно от месеца, следващ месеца, за който се начислява. Следователно възнаграждението на ищеца за м.януари 2016г. следвало да се изплати на 29.02.2016г. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, то вземането на работника трябва да е ликвидно и изискуемо. В случая към датата на подаване на заявлението от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание – 25.02.2016г. не е била налице забава на работодателя относно изплащането на трудовото възнаграждение за м.януари 2016г. и не е било налице и посоченото прекратително основание, т.е. едностранното прекратяване от страна на работника било неоснователно. Посочва, че момента на прекратяване на трудовото правоотношение е получаване на писменото изявление за прекратяване, съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ и издаването на последващия акт от работодателя има само констативно действие. Изявлението на работника води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали е налице посоченото от него основание. Поради това счита, че е неправилен извода на районния съд, че с издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е признал факта на забава в изплащането на трудовите възнаграждения, като такова изявление в самата заповед няма, а тя съдържа само посоченото прекратително основание като правна квалификация. Тъй като към момента на подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение не са били налице предпоставките на КТ за прекратяването на посоченото от ищеца основание, то не са налице и предпоставките за възникване на правото му на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. От друга страна за него като работодател е възникнало право на обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника по чл.220, ал.1 от КТ, с което на основание чл.103 от ЗЗД са прихванати вземанията на работника за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и част от трудовото му възнаграждение за м.февруари 2016г., което води до неоснователност и на исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Извън изложеното, въззивникът оспорва размерите на присъдените от районния съд суми за обезщетенията по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Посочва, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари 2016г., използвано като база за определяне размера на тези обезщетения, включва следните елементи: основна заплата в размер на 674лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 20,22лв., текущо материално стимулиране в размер на 562,33лв. и ваучер за храна в размер на 60лв. Съгласно чл.18, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата, текущото материално стимулиране е определено като допълнително възнаграждение с непостоянен характер, като размерът му зависи от финансовия резултат на дружеството. Поради това, счита, че БТВ, което се взема под внимание при изчисляване на обезщетенията по КТ следва да включва само основната заплата и допълнителното възнаграждение с постоянен характер за трудов стаж и професионален опит, т.е. да е в общ размер от 694,22лв., при което обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ следва да е в размер на 624,80лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 330,99лв. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против него искове. Евентуално, ако намери исковете за основателни и ги уважи, то да бъде в посочените в жалбата размери и да отхвърли иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. общо 11 дни за горницата над 330,99лв. до пълния претендиран размер и иска за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за горницата над 624,80лв. до пълния предявен размер. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца  в първоинстанционното производство Т.И.Т..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник „Булсатком“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемия Т.И.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. К., който оспорва въззивната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Във връзка с възраженията относно неправилно определеното брутно трудово възнаграждение на ищеца, посочва, че вземанията за допълнително материално стимулиране е било едно и също пред предходните месеци, от което може да се направи извода за неговия постоянен характер. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд ДОПЪЛВА фактическата обстановка с фактите, установени от събраните пред районния съд писмени доказателства, но неотразени в установената от него фактическа обстановка, както следва:

Трудовите възнаграждения на Т.И.Т. са превеждани от работодателя „Булсатком“ ЕАД по банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ ЕАД, клон Сливен, както следва: за м. август 2015г. – превод на 05.10.2015г.; за м.септември 2015г. – на 06.11.2015г.; за м.октомври 2015г. – на 03.12.2015г.; за м.ноември 2015г. – на 04.01.2016г.; за м.декември 2015г. – на 05.02.2016г.; за м.януари 2016г. – на 02.03.2016г.

„Булсатком“ ЕАД, гр.София има утвърдени Вътрешни правила за организация на работната заплата, влезли в сила на 01.01.2013г., според чл.4, ал.1 от които работната заплата се изплаща не по-късно от края на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/през който е положен труда, като според ал.2 работната заплата се изплаща по ведомост – срещу подпис на служителя или по банков път по декларирана от него сметка. В чл.18, ал.2 от Вътрешните правила за организация на работната заплата е предвидено изплащане на допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер – текущо материално стимулиране и целеви награди, като текущото материално стимулиране е в зависимост от финансовия резултат на дружеството и индивидуалните резултати на служителите, като размерът и начинът на разпределяне на средствата за текущо материално стимулиране за служителите по структурни единици и начинът на определянето на индивидуалните размери се прави по предложение на регионалните мениджъри и се регламентират с решение на Изпълнителните директори.

Брутното трудовото възнаграждение на Т.И.Т. за м.януари 2016г. включва: основна заплата в размер на 674лв.; допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 3% в размер на 20,22лв.; текущо материално стимулиране в размер на 562,33лв. и ваучери за храна в размер на 60лв.

Начисляваната на Т. към БТВ за месеците през 2015г. сума за текущо материално стимулиране е различна като размер през всеки от месеците.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Т.И.Т. против „Булсатком“ ЕАД, гр.София при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2016г. в размер на 469,17лв. /с оглед допуснато от СлРС с протоколно определение от 15.07.2016г. изменение на размера на иска/ с правно основание чл.128, т.2 от КТ; иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а в размер на 1130,89лв. /с оглед допуснато от СлРС с протоколно определение от 15.07.2016г. изменение на размера на иска/, с правно основание чл.221, ал.1 от КТ и иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 работни дни в размер на 622лв. /с оглед допуснато от СлРС с протоколно определение от 15.07.2016г. изменение на размера на иска/ с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна по отношение на исковете по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ и то относно базата за определяне размера на обезщетенията и съответно размера на същите.

По отношение на иска за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2016г. с правно основание чл.128 от КТ, въззивната жалба е изцяло неоснователна по следните съображения:

Безспорно, от надлежно събраните от районния съд писмени доказателства е установено, а и между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период - м.февруари 2016г. Трудовото правоотношение с ищеца в първоинстанционното производство е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ въз основа на негово писмено заявление от 25.02.2016г. Следователно за м.февруари 2016г. ищецът има отработени 18 работни дни /от 01 до 25 февруари/, за които работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение. Не се спори, че през този период Т. е престирал труд, добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения. Срещу престирания труд за този период ищецът не е получил полагащото му се трудово възнаграждение. В тази насока тежестта на доказване относно заплащането се носи от работодателя, като същият не е ангажирал доказателства относно заплащането на трудово възнаграждение. Възраженията на работодателя са само свързани с твърдяно извършено от него едностранно извънсъдебно прихващане на основание чл.103 от ЗЗД.

 

 

От заключението на кредитираната от районния съд и от настоящата инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца за м.февруари 2016г. в размер на 598,51лв. или чиста сума за получаване след приспадане на дължимите данъци и осигуровки в размер на 469,17лв. Тази сума не е изплатена на ищеца.

Във връзка с направеното от работодателя възражение за недължимост на възнаграждението, поради направено извънсъдебно прихващане със сума, дължима му от Т. като обезщетение, поради липса на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, следва да се отбележи следното:

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като към момента на извършеното от работодателя прихващане – края на м.февруари или началото на м.март 2016г. при начисляване на сумите за трудово възнаграждение за м.февруари и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск във фиша за м.02.2016г., не са били налице основанията на чл.103, ал.1 от ЗЗД за извършване едностранно от страна на работодателя на въпросното прихващане. Съгласно посочената законова разпоредба, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая, към момента, в който работодателят твърди, че е извършил прихващането, то той не е имал изискуемо и ликвидно вземане спрямо ищеца Т.. Видно от материалите по гр.д.№1567/2016г. на СлРС, работодателят „Булсатком“ ЕАД, гр.София е предявил в хода на процеса, на 02.06.2016г. насрещен иск срещу ищеца Т.И.Т. за заплащане на обезщетение за претърпените от дружеството вреди от неоснователно прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 от КТ за период от един месец в размер на 1316,55лв., като този насрещен иск е бил отделен от производството по исковете на Т. и образуван в друго производство, за което няма данни за резултата. Следователно, по отношение на вземането на ответното дружество – въззивник, с което той твърди, че е направил прихващане с вземането на Т. за трудовото му възнаграждение за м.02.2016г. е налице съдебен спор и с оглед характера му на спорно вземане за обезщетение, което следва по съдебен ред да се установи както по основание, така и по размер, не са били налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД и съдът приема, че не е извършено валидно извънсъдебно прихващане. Следователно възражението за недължимост на трудовото възнаграждение на Т. за м.02.2016г. на това въведено от работодателя основание е неоснователно. Други възражения за недължимост на вземането няма наведени.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца в първоинстанционното производство иск по чл.128 от КТ е изцяло основателен и доказан по размер /с оглед допуснатото от СлРС изменение на размера/ и следва изцяло да се уважи. Върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 15.04.2016г.  Правилно и законосъобразно районният съд е осъдил работодателя да заплати на работника възнаграждението за положения през м.февруари 2016г. труд  в претендирания от ищеца Т. размер от 469,17лв.

В тази част въззивната жалба на „Булсатком“ ЕАД, гр.София е неоснователна, а решението на Сливенски районен съд – правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено в тази му част.

В останалата част, относно постановеното от районния съд решение по исковете по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, въззивния съд намира жалбата на „Булсатком“ ЕАД, гр.София за частично основателна относно размера на присъдените обезщетения.

Трудовото правоотношение на ищеца Т. е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – с изявление на работника от 25.02.2016г.

За да се прекрати договора на основание  чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение. Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на работодателя. Забава е налице при несвоевременно плащане на дължимо от работодателя трудово възнаграждение /авансово или окончателно/ или обезщетение, което е в размер над месечното трудово възнаграждение. Този размер може да е последица както от забавено плащане на едно цяло трудово възнаграждение, така и от забавено плащане на повече трудови възнаграждения. Във всички случаи, когато обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ, работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено едностранно изявление.

В случая, от събраните пред районния съд и неоспорени от страните писмени доказателства се установи безспорно забава в плащането на редица месечни трудови възнаграждения на ищеца – на практика, начиная от трудовото възнаграждение за м.август 2015г. /преведено по банковата сметка на работника на 05.10.2015г. при краен срок 30.09.2015г./ до трудовото възнаграждение за м.януари 2016г. вкл. /преведено на 02.03.2016г./, всички шест последователни трудови възнаграждения са превеждани след крайния срок, установен в чл.4, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата на „Булсатком“ ЕАД, гр.София – не по-късно от края на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата. Следователно е налице безспорно забава в плащанията на шест цели /няма авансово плащане на трудово възнаграждение/ трудови възнаграждения. Поради това безспорно е било налице предвиденото в чл.327, ал.1, т.2 от КТ основание за едностранно прекратяване без предизвестие от страна на работника на трудовото правоотношение.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че щом работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, то той е приел, че има забава в плащането. Забавата в плащането е установена не от издадената заповед, а от приетото и неоспорено по делото писмено доказателство – извлечение от банковата сметка на ищеца – работник, по която работодателят, съгласно правилата за организация на работната заплата, е приел да превежда заплата му. 

Освен това, самото прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. Когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.

Тъй като в случая се установи наличие на забава в изплащането на трудовите възнаграждения на ищеца от страна на работодателя, то съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ, работникът има право да получи регламентираното обезщетение. Обезщетението се дължи на изправната страна по трудовото правоотношение и цели да я обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното прекратяване на трудовия договор. В тази насока изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.

Тъй като трудовото правоотношение между страните е било безсрочно, то размерът на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което в случая е 30 дни. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /в т.ч. по чл.221, ал.1 от КТ/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, т.е в случая БТВ за м.януари 2016г.

БТВ на ищеца Т. за м.януари 2016г., видно от платежната ведомост и издадения въз основа на нея фиш, включва основна заплата в размер на 674лв.; допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 3% в размер на 20,22лв.; текущо материално стимулиране в размер на 562,33лв. и ваучери за храна в размер на 60лв.

От своя страна брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение/"основната работна заплата" според чл. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) брутното трудово възнаграждение, което служи като база за определяне на размера на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 и на обезщетенията, съгласно чл. 228 от КТ включва основното трудово възнаграждение за отработено време, възнаграждение над основното възнаграждение, определена според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с Наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 15, ал.1 от НСОРЗ - допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер, а такива са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит.

 

 

 

 

В чл. 13, ал.1, т.1 от НСОРЗ е предвидено, че с КТД, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. С разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ изрично са изключени получаваните възнаграждения по реда на чл. 13 от допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

В случая, с Вътрешните правила за организацията на работната заплата, работодателят „Булсатком“ ЕАД, гр.София е предвидил възможност за заплащане на допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер за текущо материално стимулиране, в зависимост от финансовия резултат на дружеството и индивидуалните резултати на служителите. Това възнаграждение е такова по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ /изплащащо се постоянно и в зависимост единствено от отработеното време/. Не се установи и същото да е такова по чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата /възнаграждение над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда/.  

С оглед възраженията на процесуалния представител на въззиваемия в с.з. за еднакъв размер на това възнаграждения през предходните месеци, индиция според него за постоянния му характер, само съдът ще отбележи, че видно от приетите като доказателства пред СлРС платежни ведомости за 2015г. размерът на това възнаграждение е различен всеки месец, потвърждаващо посоченото във Вътрешните правила на работодателя формиране и изплащане в зависимост от финансовия резултат на дружеството и е такова с непостоянен характер по смисъла на цитираните разпоредби.

Поради това, съдът намира, че това възнаграждение, което е с непостоянен характер, както и сумата за ваучери за храна не следва да влизат в размера на БТВ, явяващо се база за определяне размера на обезщетенията по чл.228, в случая обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ и на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 , вр. с чл.224, ал.2 от КТ.

Ето защо и съдът намира, че базата за определяне на размера на дължимите на ищеца суми за обезщетенията по чл. 221 и чл. 224 от КТ е размера на основното трудово възнаграждение в размер на 674лв.; допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 20,22лв., т.е. БТВ в размер на 694,22лв.

Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ възлиза на брутната сума 694,22лв. или чиста сума за получаване след приспадане на дължимия ДОД в размер на 624,80лв.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същият е имал неизползван платен годишен отпуск за 11 работни дни - 8 р.д. за 2015г. и 3 р.д. за 2016г., посочени и от самия работодател в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и установени и от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция.

Размера на дължимото обезщетение, съгласно гореизложеното и приетото от настоящата инстанция като база за определяне размера на дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, а именно БТВ за м.януари 2016г. в размер на 694,22лв., съдът изчисли по правилото, посочено от вещото лице пред първата инстанция, както следва: БТВ за м.януари 2016г., използвано като база в размер на 694,22лв., разделено на 20 р.д. през м.януари, за който е начислено, като се получава 34,71лв. среднодневно брутно трудово възнаграждение. Среднодневното брутно трудово възнаграждение от 34,71лв. се умножава по броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск – 11р.д. и се получава брутен размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ - 381,81лв. Върху сумата се начислява дължимия ДОД и се получава нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 343,63лв.

Като е определил обезщетенията по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ на база БТВ, включващо сумата за текущо материално стимулиране, районният съд е постановил решение в тази част в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени в частта относно присъденото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ над посочения по-горе размер от 624,80лв. – чиста сума за получаване и в частта относно присъденото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ над посочения размер от 343,63лв. – чиста сума за получаване и вместо него да се постанови такова, с което двата предявени иска над посочените размери се отхвърлят като неоснователни.

В останалите обжалвани части – относно присъдените обезщетения до посочените размери и относно присъденото трудово възнаграждение за м.февруари 2016г. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Правилно и законосъобразно, на основание чл.78, ал.6 от ГПК районният съд е осъдил работодателят – ответник да заплати дължимата държавна такса и разноски за вещо лице в полза на съдебната власт.

С оглед изхода на спора на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 226,44лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 226,44лв. до присъдения му размер от 350лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 136,11лв., поради което същите следва да му се присъдят.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На дружеството въззивник „Булсатком“ ЕАД, гр.София следва да се присъдят разноски в размер на 162,58лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемия Т. следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 226,44лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №612 от 01.08.2016г., постановено по гр.д. №1567/2016г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които „Булсатком“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ул.“М. ш.“ №**, ет.* е осъдено да заплати на Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, както следва: на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 работни дни над размера от 343,63лв.  до присъдения размер от 622лв.; на основание чл.221, ал.1 от КТ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ над размера от 624,80лв. до присъдения размер от 1130,89лв.; разноски, съразмерно с уважената част от иска над размера от 226,44лв. до присъдения размер от 350лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т.И.Т. с ЕГН ********** *** против „Булсатком“ ЕАД, ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ул.“М. ш.“ № **, ет.*, както следва: иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 работни дни над размера от 343,63лв. до пълния претендиран размер от 622лв. и иск по чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ над размера от 624,80лв. до пълния претендиран размер от 1130,89лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №612 от 01.08.2016г., постановено по гр.д. №1567/2016г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „БУЛСАТКОМ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ул.“М. ш.“ №**, ет.* сумата от 136,11лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 162,58лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА „БУЛСАТКОМ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ул.“М. ш.“ №**, ет.* да заплати на Т.И.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 226,44лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                            

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.