Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 27.10.2016г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сн.Б.

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Св.К.

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело № 414 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на М.З.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.П.И.- взискател  по изп.дело № 371/2016г по описа на ДСИ при СИС на СлРС против постановление от 04.08.2016г, с което на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.

     В жалбата се твърди, че  прекратяването на изпълнителното производство е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била налице нито една от уредените в чл.433 ал.1 т.1 ГПК хипотези, а именно: длъжникът не е представил разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, видно от което сумата по изпълнителния лист е платена или внесена преди образувана на изп.дело. Липсвал който и да е от документите по чл. 433 ал.1 т.1 ГПК. Освен това, представеният от длъжника изп.лист бил копие, а не оригинал, като адвокатската заверка не го правила годен изпълнителен титул, поради което ДСИ неправилно извършил прихващане, позовавайки се на ксерокопие на изпълнитен лист, без наличие на изискуемите от закона реквизити, което било в противоречие с правилата на част пета от ГПК. 

      Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 04.08.2016г.

      Длъжникът е  изразил становище по  жалбата.  Счита същата за допустима, но неоснователна.  Твърди, че изявлението за прихващане е направено  с  писмо от 25.11.2014г , което е достигнало до адресата –визискателя М.А. на 01.012.2014г, видно от известие за доставяне, приложено по изп.дело. Като длъжник по  настоящото изп.дело, отправил искане до ДСИ да зачете ефекта на осъщественото прихващане. Извън съдебното прихващане и неговите последици следвало да се зачетат от ДСИ поради обратното действие на прихващането. В случая, то било извършено преди образуване на изп.производство, т.е. при изначална липса на изпълняемо право, което било погасено чрез извършеното прихващане.

    Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, изчислено съгласно Наредба №1/2004г за минималните размери на адв.възнаграждения. Представя списък с разноските.

     В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Позовава се на извършено преди образуване на изп.дело извън съдебно прихващане, поради което само зачел неговия ефект и прекратил  делото на осн. чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК. 

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и изпълнителното дело, прие за установено  следното:

    Изп.дело №  371/2016г по описа на СИС при СлРС е образвано въз основа на молба от 14.06.2016г и изпълнителен лист от 27.11.2014г, издаден по гр.д. № 4543/2013г на СлРС, за осъждането на ЗАД“Армеец“-гр.София да заплати на М.З.А. в качеството й на МЗП на малол.дете Й.П.И. сумата от 750лв – обезщетение за неимуществени вреди, възникнали при ПТП от 11.08.2012г, в района на автобусна спирка „Крушката“, по направлението гр.С.-с.С., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2012г до окончателното изплащане и 75лв- разноски по делото.

     На 04.07.2016г длъжникът по делото е получил  призовка за добровлоно изпълнение.  

     На 05.07.2016г подал заявление до ДСИ, с което го уведомява, че въз основа на писмо от 25.11.2014г, изпълнителен лист от 29.08.2014г, издаден по гр.дело № 224/2013г на СлОС , е направено прихващане на дължимите от дружеството суми, присъдени  с решението по гр.дело № 4543/2013г на СлРС на М.З.А. в общ размер на сумата 1000.41лв и присъдените суми на ЗАД“Аремеец“, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 224/2013г на СлОС, в общ размер на 2352.36, дължими от М.З.А., с което задължението на ЗАД„Армеец“ било погасено изцяло- преди образуване на това изп.дело.

     Със заявлението от 05.07.2016г, длъжникът моли да прекратяване на изпълнителното  дело на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК, тъй като погасил чрез прихващане задължението си към взискателя още преди образуване на изп. производство.

    Към заявлението длъжникът представил заверени копия от писмото от 25.11.2014г, съдърщащо изявлението за прихващане, получено на 01.12.2014г от М.А., известие за доставяне, удостоверяващо, че писмото е получено на 27.11.2014г от адв. М., и изп.лист от 29.08.2014г, издаден по гр.дело № 224/2013г на СлОС за осъждането на М.З.А., в качеството й на МЗП на малол.дете Й.П.И., да заплати на ЗАД“Аремеец“ общата сума от 2 352.36лв, представляваща съдебни и деловодни разноски пред СлОС и БАС.

    С постановление от 04.08.2016г ДСИ е прекратил изпълнителното производство по делото, на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, поради това, че взискателят е уведомен за извършено прихващане на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, с което задълженито на длъжника било погасено изцяло.

     Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

    Прецена по същество, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

    Изпълнителното производство е било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК.

   Действително разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК не урежда изрично като начин на погасяване на едно задължение прихващането. 

   Посочените в същата разпоредба начини на погасяване на едно задължение са примерно изброени. Погасяване на едно парично задъжение може да бъде извършено по всички възможни начини, един от който е прихващането и това тълкуване съответствува на разума и духа на закона.

   В настоящия случай, съдебният изпълнител не е извършил прихващането,  а само е констатирал  настъпването на  неговия ефект.

   Прихващането е способ за погасяване на две насрещни  вземания,  до размера на по-малкото от тях.   Фактическият състав на правото да се извърши прихващане, предполага наличието на  следните кумулативно дадени предпоставки: 1/наличие на две вземания, които са действителни, 2/същите да са насрещни, без да е необходимо да бъдат предмет на едно и също правоотношения; 3/ двете задължения да имат за предмет пари или еднородни заместими вещи и 4/ вземането на страната, която прихваща да е изискуемо и ликвидно.         

     В случая е направено извън съдебно прихващане от длъжника по изпълнителното дело и то много преди образуване на изпълнителното дело. Тъй като е извършено надлежно, е породило правни последици, които съдебният изпълнител  само е  констатирал  и  зачел,  приемайки, че  вземането на  взискателя  е  погасено чрез прихващане.

    Що се отнася до второто възражение на жалбоподателя, че към искането за прекратяване на изп.дело длъжникът не е приложил оригинала на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 224/2013г на СлОС, следва да се спомене, че заверения от адвокат препис на изпълнителен лист съгласно чл. 32 от ЗА, има сила на официално заверен препис, а оригиналът на изпълнителния лист се изисква само за образуване на изп.дело.  Освен това, взискателят не оспорва вземането по този изпълнителния лист и че това вземане  съществува, т.е. не е погасено чрез плащане или по друг начин. Не оспорва, че съобщението за прихващане е достигнало адресата си, поради което извършеното през 2014г извън съдебното прихващане е породило правни последици още  преди образуване на настоящото изпълнително дело, т.е. липсва изпълняемо право, тъй  като е  погасено  чрез  прихващане.

    Тъй като жалбата се оставя  без уважение,  другата страна има право на разноски и тъй като ги е поискала, следва да й бъдат присъдени.  Същите видно от представения  списък с разноски възлизат в размер на сумата 300лв, предстваляващи юриск.възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2014г за минималните размери на адв. възнаграждения.

            Водим от гореизложеното,  съдът

Р   Е   Ш  И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на М.З.А., ЕГН- **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.П.И., ЕГН- **********, двамата със съдебен адрес: ***13, чрез адв. М.М., против постановление  от 04.08.2016г, с което, на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК е  прекратено производството по изп.дело № 371/2016г на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА 

 

     ОСЪЖДА  М.З.А., ЕГН- **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.П.И., ЕГН- **********, двамата със съдебен адрес: ***13, да заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.С.К.“№ *,  ЕИК- 121076907 сумата 300лв,  представляваща  разноски по делото.

      Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: