Р Е Ш Е Н И Е №182

 

гр. Сливен, 01.11.2016 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл. с. Н. К.

при участието на секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр. д. № 422 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Н.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. В.Л. ***, със съдебен адрес:*** против Решение № 611 от 29.07.2016 г. по гр.д. №1426/2015 г. на  Сливенския районен съд,  с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от нея иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./  против застрахователно акционерно дружество „ОЗК– Застраховане”, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. *, с който се претендира застрахователното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 15 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 07.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП,  като е осъдена да заплати на застрахователното дружество и сторените пред първата инстанция разноски.

Решението се обжалва в изцяло като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и се моли въззивния съд да го отмени.

Въззивната страна е ищца в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение с което е  отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ като неправилно и необосновано. Посочва, че неправилно СлРС бил приел, че въззивницата не била участвала в описаното в исковата молба ПТП и не била претърпяла вреди от него. Разпитаните по делото свидетели категорично били твърдяли, че на 07.06.2014 г. въззивницата била пътувала заедно с кмета на Община Твърдица, зам. кмета и секретаря на Община Твърдица за Трявна. От техните свидетелски показания също се били установявали претърпените от нея травми и продължителността на възстановяването й. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се било установявало че била получила повърхностна черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма в резултат на удар в коремната област и гърдите в събота след катастрофата. От назначената и приетата по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза било установено, че пострадалата била с поставен предпазен колан, който бил ограничил движението на тялото й и възможността да бъдат получени допълнителни увреждания. Отхвърляйки посочените доказателства СлРС бил съставил правните си изводи на базата на предположения. С оглед разпределената й с доклада по делото доказателствена тежест била представила убедителни доказателства, които доказвали твърдяните от нея факти. СлРС бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не бил й указал конкретно с изготвения от него доклад по чл. 146, ал. 2 ГПК, че следва да представи доказателства за твърдяния от нея факт за участието й като пътник в ПТП, а не общо да й дава указания относно необходимостта да ангажира доказателства за установяване на твърдяните от нея факти. В този смисъл цитира практика на ВКС. С оглед на изложеното, счита, че е налице основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК- СлРС е бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената тежест на страните с изготвения доклад, като не е указал на жалбоподателката, че следва да представи доказателства относно твърдяното от нея участие в процесното ПТП като пътник и прави ново доказателствено искане за допускането до разпит на двама свидетели в режим на призоваване- А.Х.А.,*** и водач на л.а „Шкода Октавия”, с рег. № СН 9484 и П.П.К. *** и пътник в това МПС управлявано от водача А.. Тези свидетели ще установяват обстоятелства относно участието на въззивницата в процесното ПТП в качеството й на пътник в описания автомобил и нейното местоположение в него.

           Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да й бъдат присъдени сторените по делото разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от застрахователно акционерно дружество „ОЗК– Застраховане”, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * чрез юрисконсулт С.Х.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С  отговора на  въззивната жалба въззиваемото дружество я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Правилен бил извода на СлРС, че ищцата не била успяла да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не било оборено направеното от тях възражение в отговора на исковата молба, че ищцата не била участвала в процесното ПТП. Позовава се на неоспорената и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, според която уврежданията на ищцата били получени в събота след катастрофата в резултат на удар в коремната област и която се била позовавала на данни от анамнезата снета от жалбоподателката, а не на медицински изследвания. Позовава се на Константивния протокол за ПТП № 553 от 07.06.2014 г., в който съставилото го длъжностно лице установило, че пострадалия от ПТП бил единствено К.Д.Д., а ищцата не била фигурилала в този протокол като пострадала. Констативния протокол за ПТП бил официален свидетелстващ документ, който имал обвързваща сила по отношение на фактите осъществени от или в присъствието на длъжностните лица. Счита за неоснователно твърдението на въззивницата, че СлРС бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разпределянето на доказателствената тежест на страните. Същата не била изложи възражения по направения от първоинстанционния съд доклад по делото. Посочва също и че невинаги процесуалните нарушения на първоинстанционния съд при изготвянето на доклада били съществени и обуславяли необходимостта от събирането на доказателства във въззивната фаза на производството в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Противопоставя се да бъдат уважени направените с въззивната жалба нови доказателствени искания за допускане до разпит на свидетели като счита същите за преклудирани и с тях ищцата била целяла да обори съдържанието на протокола за ПТП като официален свидетелстващ документ, което било недопустимо с оглед предвидената в чл. 164, ал.1, т. 2 ГПК. Моли въззивния съд да отхвърли  въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разпределянето на доказателствената тежест между страните с изготвения от  него доклад, тъй като не е указал изрично на ищцата, че следва да представи доказателства относно твърдяния от нея факт, че е участвала като пътник в процесния лек автомобил по време на настъпване на ПТП, което СлРС е било необходимо да направи с оглед изричното оспорване на този факт от ответното дружество, направено в отговора на исковата молба. В случая по отношение на този факт, а именно участие на едно лице в ПТП Констативния протокол за ПТП не съставлява официален свидетелстващ документ, тъй като се отнася до обстоятелство, което не е било възприето от съставилото протокола длъжностно лице. С оглед на изложеното с определение държано в закрито заседание на 03.10.2016 г. въззивният съд е допуснал до разпит двама свидетели.

В с.з. за въззивницата се явява процесуален представител по пълномощие адв. Д.И. от АК-Сливен, който поддържа подадената въззивна жалба, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира сторените по делото разноски пред двете инстанции.

За въззиваемото дружество не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. На 26.10.2016 г. в деловодството на СлОС е постъпило писмено становище от въззиваемото застрахователно дружество, с което се поставят въпроси на допуснатите до разпит двама свидетели, претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззивницата и се моли да бъде намалено до минималния размер. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция бяха разпитани двама свидетели очевидци на процесното ПТП относно участието на ищцата в процесното ПТП, поставянето на предпазен колан от нейна страна, мястото което е заемала по време на пътуването с лекия автомобил и получените от нея увреждания непосредствено след ПТП. Бяха приети и приложени към доказателствения материал по делото амбулаторен лист № 000933 с дата 22.08.2016 г. и болничен лист № Е 2016655709, които се отнасят за новонастъпили обстоятелства, след края на съдебното дирене пред първата инстанция, които са свързани с предмета на спора и е налице по отношение на тях основанието предвидено в  чл.266 ал.1 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 07.06.2014 г. около 09, 00 часа по път II – 55, 81+500 в посока гр. Гурково при управление на лек автомобил м. „Сеат Леон“ с рег.№ РР 8026 АТ, водача на автомобила К.Д.Д. при движение с несъобразена скорост в зоната на дясната крива изгубил контрол над лекия автомобил, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в странично движещия в обратна посока  л.а. м.“Шкода Октавия“ с рег.№ СН 9484 НС собственост на Община Твърдица и управляван от кмета А.А.. В л.а. м.“Шкода Октавия“ с рег.№ СН 9484 НС пътували четирима души- кмета на Община Твърдица А.А.,*** П.К., ищцата Н.Т. и Петко Борисов, които били тръгнали към гр. Трявна за да вземат участие в провеждащия се там събор.  В резултат на настъпилия удар пътуващия в автомобила на предната дясна седалка пътник Н.Т. е получила телесни увреждания- черепно-мозъчна травма, травма в областта на гръдния кош и травма в областта на корема въпреки, че била използвала обезопасителен колан. Същата непосредствено след ПТП нямала видими кървящи наранявания, но същата била се оплакала, че била получила синини и охлузвания от предпазния колан и била изпитала силно чувство на уплаха. Причинени са телесни увреждания и на водача на другия автомобил К.Д.. Бил съставен констативен протокол за ПТП № 553 от 07.06.2014 г., в който било отбелязано, че причината за настъпването на ПТП било виновното поведение на водача К.Д.. Било издадено й НП № 14-1275-001228/04.07.2014 г., което било влязло в сила и в което било посочено, че водача К.Д. бил нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Към датата на извършване на ПТП водача Димитров имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № 23114000181451 за срок от 04.01.2014 г. до 03.01.2015 г. На 09.06.2014 г. била прегледана от д-р Х.Л., който констатирал, че пострадалата е била получила охлузване по горната част на гръдния кош и кръвонасядане по предната коремна част и странично и й назначил изследване рентгенова графия на гръден кош и на бял дроб. Бил й издаден болничен лист за пет дни от 09.06.2014 г. На 17.06.2014 г. била прегледана от д-р П.В., който я консултирал и установил, че била изгубила съзнание и се била изпуснала по малка нужда. Издаден й бил нов болничен лист за пет дни от 17.06.2014 г. На 19.06.2014 г. била прегледана от д-р Н.Б. невролог, който констатирал, че били налице последици от повърхностна травма на главата, нарушение на вестибуларната функция, оплаквания от недостиг на въздух, болки в гърдите с прилошаване, загуба на съзнание, изпускане по малка нужда, главоболие и световъртеж. На 21.06.2014 г. Т. била хоспитализирана в отделение по нервни болести в МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, София и била изписана на 25.06.2014 г. с диагноза световъртеж от централен произход, преходен окуловестибуларен и дискоординационен синдром. Бил й издаден болничен лист за четири дни стационарно лечение и 20 дни домашно лечение. На 22.08.2016 г. Т. била прегледана от лекар психиатър, който констатирал, че страда от посттравматично стресово разстройство изразяващо се в безспокойство, колебания в настроението, упорито безсъние, напрегнатост, тревожност, лесна дразнимост, главоболие, избягващо поведение, флаш бак сцени от преживяното ПТП и й издал болничен лист.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Т., който е съпруг на ищцата се установява, че същата е пътувала в л.а. „Шкода Октавия“ управляван от кмета на Община Твърдица и в резултат на ПТП пострадалата е изпитвала болки била уплашена, а по тялото и имало следи от обезопасителния колан на автомобила, като на следващия ден не отишли на лекар, тъй като било неделя, но тъй като болките, които изпитвала в областта на главата, краката и кръстта се увеличили потърсили медицинска помощ в понеделник на 09.06.2014 г. След инцидента той я бил водил на работа и взимал, като забелязал, че тя се чувствала уплашена по време на пътуването с кола. От показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка Д., която работи заедно с ищцата се установява, че Т. е пътувала в л.а. „Шкода Октавия“ управляван от кмета на Община Твърдица и в резултат на ПТП същата била преглеждана от лекари и ползвала платен отпуск поради общо заболяване, за което й бил издаден болничен лист. Свидетелката е била очевидец на загубата на съзнание на Т., на пристъпите й на задух и на световъртеж.

От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели А. и К. се установява, че Т. пътувала на 07.06.2014 г. сутринта  заедно с тях в л.а. „Шкода Октавия“, който бил управляван от А., като била седяла на предната дясна седалка на автомобила на мястото до водача, била си поставила обезопасителен колан, когато л.а. „Сеат Леон“, управляван от К.Д. навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в странично в техния автомобил. В резултат на ПТП Т. не била получила видими кървящи наранявания оплаквала се единствено от натъртвания и синини от предпазния колан, но изпаднала в състояние на силна уплаха.

От назначената по делото пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза и от разпита на вещото лице пред първата инстанция, се установява следното- получените увреждания от страна на Т. отговаряли на медико-биологичните признаци на повърхностна черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и са й причинили болки и страдания с продължителност 20-30 дни. Също се установява, че страда от остра психоза. Видно от представените пред въззивната инстанция амбулаторен лист и болничен лист Т. страда от посттравматично стресово разстройство изразяващо се в безспокойство, колебания в настроението, упорито безсъние, напрегнатост, тревожност, лесна дразнимост, главоболие, избягващо поведение, флаш бак сцени от преживяното ПТП.

От заключението на назначената и изслушана пред първата инстанция комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза се установява следното: Скоростта на движението на л.а. „Шкода Октавиа“ към момента на удара е била 50 км/ч, а скоростта на движение на л.а. „Сеат Леон“ към момента на удара е била 80 км/ч., а преди ПТП е била 103 км/ч. Водачът на л.а. „Шкода Октавиа“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП докато водачът на л.а. „Сеат Леон“ е имал техническата възможност като запази устойчивото си движение в своята лента. Техническата причина, довела до възникването на ПТП е била навлизането на л.а. „Сеат Леон“ в опасната зона за спиране на л.а. „Шкода Октавиа“. Автомобилът „Шкода Октавиа“ бил оборудван с предпазни колани и към момента на удара пострадалата Т. била с предпазен колан, тъй като произходът на уврежданията й бил показвал, че те били причинени в резултат на притискане на тялото от предпазния колан, който бил ограничил значително движението на тялото и възможността да се получат допълнителни увреждания от ударни въздействия в оборудването на автомобила.

Ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил м. „Сеат Леон“ с рег.№ РР 8026 АТ с валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № 23114000181451 за срок от 04.01.2014 г. до 03.01.2015 г.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като неоспорени от страните, подробни, обосновани и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели в частите, в които взаимно се допълват и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, като взе предвид, че те имат непосредствените впечатления от възстановителния процес на същия, неговата продължителност и изпитваните болки и дискомфорт, вследствие нараняванията от ПТП.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 07.06.2014г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

Между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. „Сеат Леон“ с рег.№ РР 8026 АТ /участник в ПТП на 07.06.2014 г. / в ответното дружество валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно от събраните пред двете инстанции доказателства е установено извършването на деянието и противоправността – причинено от водача на застрахования автомобил м. „Сеат Леон“ с рег.№ РР 8026 АТ пътно-транспортно произшествие, като водача на застрахования автомобил, при движение с несъобразена скорост, нарушавайки чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в зоната на дясната крива изгубил контрол над лекия автомобил, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в странично движещия в обратна посока  л.а. м.“Шкода Октавия“ с рег.№ СН 9484 НС собственост на Община Твърдица и управляван от кмета А.А.. От ПТП са причинени и телесни увреждания на пътуващата в л.а. „Шкода Октавиа“ ищца независимо, че същата не е била посочена като пострадало лице в  констативен протокол за ПТП № 553 от 07.06.2014 г.,както и материални щети по автомобилите. Участието на ищцата в ПТП на 07.06.2014 г. се установява безспорно от свидетелските показания на разпитаните пред двете инстанции свидетели, от приетата и неоспорена комплексна автотехническа и медицинска експертиза, от съдебно-медицинската експертиза, като всички тези доказателства оборват доказателствената сила на изготвения констативен протокол за процесното ПТП относно посочените в него пострадали лица. В тази част относно пострадалите от ПТП лица протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, тъй като не обективира факти, които да са били непосредствено възприети от служителите на КАТ, които не са присъствали на процесното ПТП и в тази част също така не съставлява свидетелстващ документ. На следващо място от показанията на всички свидетели се установи, че ищцата е седяла на предната дясна седалка на автомобила и е била сложила предпазен колан. В този смисъл е и комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил причинил пътно-транспортно произшествие ищцата в първоинстанционното производство е получила увреждания на здравето, изразяващи се в повърхностни черепно-мозъчна, коремна и гръдна травма. В резултат на тези увреждания се установи, че е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата. Също така от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се  установи, че страда от посттравматично стресово разстройство изразяващо се в безспокойство, колебания в настроението, упорито безсъние, напрегнатост, тревожност, лесна дразнимост, главоболие, избягващо поведение, флаш бак сцени от преживяното ПТП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, се установява причинната връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, описани по-горе, както и вината на водача на застрахования автомобил.

Освен това следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на законоустановената презумпция.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищцата в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на в резултат на деликта са  причинени леки телесни повреди във вида – повърхностни черепно-мозъчна, коремна и гръдна травма . Съдът взе предвид възрастта на ищцата – 52 г. и възможността за сравнително по-бавно възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални силни болки, постепенно отзвучаващи,  главоболието, припадъка, световъртежа, изпускането по малка нужда вследствие сътресението на мозъка. Съдът взе предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза относно продължителността на възстановителните процеси – около 20-30 дни. Съдът взе предвид и постоянната уплаха при пътуване с лек автомобил и че ищцата страда от посттравматично стресово разстройство изразяващо се в безспокойство, колебания в настроението, упорито безсъние, напрегнатост, тревожност, лесна дразнимост, главоболие, избягващо поведение, флаш бак сцени от преживяното ПТП, които ищцата развила след инцидента, за които свидетелства съпруга й и се съдържа констатация в този смисъл и в съдебно-медицинската експертиза и в представените пред въззивната инстанция амбулаторен лист и болничен лист.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 8000 лв. 

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано относно поставянето на обезопасителен колан.

Безспорно от свидетелските показания и от заключенията по допуснатите и изслушани съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в момента на пътно-транспортното произшествие, ищцата е пътувала на предна дясна седалка в л.а. м.“Шкода Октавиа“ и е била с поставен предпазен обезопасителен колан, а самият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на предните и задните седалки.

Поради това, съдът приема, че ищцата към момента на ПТП е била с предпазен колан. По този начин тя е изпълнила нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищцата със своето поведение – използване на обезопасителния колан не е допринесла за увреждането и приема, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

По-горе съдът определи дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищцата обстоятелства в размер на 8000 лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 15 000 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането –, с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищцата, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.

Като е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ като неоснователен и недоказан, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение до отхвърления размер от 8000 лв., приет за основателен и доказан от въззивния съд и в тази част следва да се отмени и вместо него съдът да постанови ново решение по същество, с което да осъди застрахователното дружество да заплати на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането –  до окончателното й изплащане. 

В останалата отхвърлителна част над размера от 8000 лв. до пълния претендиран такъв от 15 000 лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 1360 лв., поради което същите следва да й се присъдят.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 597,33  лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от  1280 лв. до присъдения му размер от  597,33  лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали присъждане на разноски. Въззиваемото дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззивницата, което въззивният съд приема за основателно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение в процесния случай се равнява на 980 лв. и се определя по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалният представител на въззивницата адв. И. от АК-Сливен в настоящият случай не е подал въззивната жалба, но е участвал в съдебното заседание пред въззивната инстанция пред която е представил писмени доказателства и е участвал в разпита на двама свидетели, като тези доказателства са от съществено значение за изхода на производството и чрез тях той е осъществил активна защита на въззивницата, с оглед на което адвокатското му възнаграждение следва да бъде намалено от 1800 лв. до размера от 1300 лв., който размер би бил справедлив.

На въззивника следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 693, 33 лв., а на въззиваемото дружество – в размер на 457,33 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 611 от 29.07.2016 г. по гр.д. №1426/2015 г. на  Сливенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ, предявен от Н.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***  против ЗАД „ОЗК– Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 07.06.2014 г. до размера от 8000 лв. и в частта, с която Н.Н.Т. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК– Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * разноски над размера от 597,33 лв. до присъдения общ размер от 1280 лв.,  като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК– Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * да заплати на Н.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 8000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 07.06.2014 г., причинено от водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил м. „Сеат Леон“ с рег.№ РР 8026 АТ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 611 от 29.07.2016 г. по гр.д. №1426/2015 г. на  Сливенския районен съд в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК– Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * да заплати на Н.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1360 лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 693,33 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Н.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплати на ЗАД „ОЗК– Застраховане”АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., район В., ул. „С.С.” № *, ет. * сумата от 457,33 лв., представляваща съразмерна част от направените пред  въззивната инстанция разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                                    2.