Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 08.12.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

                                                       ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                       Мл.С. Н. К.        

При секретаря К. като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 423 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.П.П., ЕГН: ********* *** против Решение № 600 от 26.07.2016 г.  по гр.д. № 2124/2013  г. на  Сливенския районен съд, с което  се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № 37530.502.639.2 по кадастрална карта и по кадастралните регистри на село Ковачите, община Сливен одобрени със Заповед № РД-18-17/29.03.2006 г., със застроена площ 42 кв.м., с два етажа, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна построена в поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра при съседни имоти:  на изток имот с идентификатор № 37530.502.638, на север имот с идентификатор № 37530.502.648, на запад имот с идентификатор № 37530.502.726 и на юг имот с идентификатор № 37530.502. 53. Със същото решение са изнесени на публична продан следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра при съседни имоти :  на изток имот с идентификатор № 37530.502.638, на север имот с идентификатор № 37530.502.648, на запад имот с идентификатор № 37530.502.726 и на юг имот с идентификатор № 37530.502. 53, чиято пазарна стойност е 8080 лв. ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор № 37530.502.639.1, със застроена площ 71 кв.м.,  с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, чиято пазарна стойност е  18 000 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, със застроена площ 42 кв.м., с два етажа, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, чиято пазарна стойност е  4540 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.3, със застроена площ 21 кв.м., с брой етажи един, с предназначение гараж, чиято пазарна стойност е  2850 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.4, със застроена площ 33 кв.м., с брой етажи - един, с предназначение селскостопанска сграда, чиято пазарна стойност е  380 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.5, със застроена площ 7 кв.м., с брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, чиято пазарна стойност е  670 лв. сграда с идентификатор № 37530.502.639.6, със застроена площ 4 кв.м., с брой етажи един, с предназначение селскостопанска сграда, чиято пазарна стойност е  420 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, със застроена площ 42 кв.м., с брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, чиято пазарна стойност е  340 лв.

На следващо място с обжалваното решение е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор № 37530.502.727 по кадастралната карта и кадастралните регистри на С.К., ОБЩ.С., одобрени със Заповед № РД-18-17/29.03.2006 г. , находящ се в С.К., ОБЩ.С., местността „Гермята”, с площ на имота 1 033 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с трайно ползване за ниско застрояване, при съседни имоти с идентификатори- № 37530.502.53, № 37530.502.639, № 37530.502.726, № 37530.502.728, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор № 37530.530.502.727.1, със застроена площ 41 кв.м., с един етаж и с предназначение селскостопанска с обща пазарна стойност на сградата и имота равняваща се на 8100 лв.

С обжалваното решение са определени следните квоти: М.П.П.-7/18 ид.ч., Й.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***- 7/18 ид.ч. и Й.Г.К., ЕГН: **********,***- 4/18 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор № 37530.502.639 и построените в него сгради с идентификатори №  37530.502.639.2, 37530.502.639.4, 37530.502.639.5, 37530.502.639.6 и 37530.502.639.7. По отношение на сграда с идентификатор № 37530.502.639.1 в същия поземлен имот са определени следните квоти: за М.П.П.-7/18 ид.ч., за Й.П.П. 7/18 ид.ч. и за Н.Д.К., ЕГН: **********,***- 4/18 ид.ч. По отношение на сграда  с идентификатор № 37530.502.639.3 в същия поземлен имот са определени следните квоти: за Й.Г.К.- 1/6 ид.ч. и за Н.Д.К.-5/6 ид.ч.

По отношение на  поземления имот с идентификатор № 37530.502.727 и построената в него сграда с идентификатор № 37530.502.727.1 са определени следните квоти- за М.П.П.-7/18 ид.ч., Й.П.П. - 7/18 ид.ч. и Й.Г.К.- 4/18 ид.ч.

Решението се обжалва в частта, с която се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на жилищна сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, и изнасянето на публична продан на тази сграда, ведно със сграда с идентификатор №37530.502.639.6 и сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, които представляват прилежаща част към жилищната сграда, заедно с 7/18 ид.ч. от дворното място  съставляващо поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., като неправилно и незаконосъобразно и се моли въззивния съд да го отмени в тази част и да постанови решение по същество, с което да му възложи описаното жилище със съответната част от дворното място .

Въззивникът обжалва посоченото решение в частта, с която е отхвърлено неговото искане по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на жилищната сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, и изнасянето на публична продан на тази сграда, ведно със сграда с идентификатор №37530.502.639.6 и сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, които представляват прилежаща част към жилищната сграда, заедно с 7/18 ид.ч. от дворното място  съставляващо поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639 като неправилно и необосновано.  Посочва, че първоинстанционният съд в резултат на допуснато от него съществено процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест и изготвянето на доклада по делото неправилно бил приел, че жалбоподателят не бил живял в това жилище към момента на смъртта на наследодателите си. СлРС следвало да установи дали е безспорен между всички съделители факта, че жалбоподателят е бил живял към момента на откриване на наследството на неговите наследодатели в процесната жилищна сграда, по отношение на която предявява претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК и след това ако приеме този факт за безспорен да се произнесе с определение в този смисъл и да го обяви като факт, който не се нуждае от доказване, а ако сметне, че този факт е спорен да укаже на жалбоподателя, че следва да представи доказателства относно този факт.

           Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на жилищна сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, и е изнесена на публична продан на тази сграда, ведно със сграда с идентификатор №37530.502.639.6 и сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, които представляват прилежаща част към жилищната сграда, заедно с 7/18 ид.ч. от дворното място  съставляващо поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639  като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да  му бъдат възложени същите в негов дял по чл. 349, ал. 2 ГПК. Моли да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

 С въззивната жалба е направено   доказателствено искане за въззивната фаза на производството, а именно да бъде да бъде приета като писмено доказателство служебна справка от Кметството на С.К., ОБЩ.С. от 01.08.2016 г.

С отговора на въззивната жалба въззиваемите оспорват въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че СлРС правилно не бил уважил претенцията на жалбоподателя по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на посочената сграда и счита, че не са били допуснати процесуални нарушения от негова страна. Счита, че признаването на факт от страна по делото не било равнозначно на признаването на иск, като съдът не бил длъжен да го приеме за установен, а следвало да го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Позовава се на т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, според която една от материалните предпоставки за уважаването на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК сънаследникът да е бил живял в делбения жилищен имот към момента на откриването на наследството. Освен това съсобствеността между съделителите била комбинирана, тъй като била възникнала в резултат на повече от един юридически факт. На следващо място жалбоподателят не бил доказал и жилищна нужда. Първоинстанционният съд правилно бил приел, че не били налице предпоставките в чл. 349, ал. 2 ГПК.

По отношение на направеното от жалбоподателя с въззивната жалба доказателствено искане счита, че същото следва да не бъде уважавано, тъй като било преклудирано, а представения документ бил неотносим към предмета на производството, тъй като адресната регистрация не могла да обосновава предположение, че съделителят бил живял в имота- т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

С определение държано в закрито заседание на 03.10.2016 г. въззивният съд е счел, че направеното от жалбоподателя с въззивната жалба доказателствено искане е основателно и следва да  бъде уважавано. Налице са твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест, които да обусловят приложението на ал. 3 на чл. 266 ГПК. СлРС изобщо не е разпределил доказателствената тежест по отношение на фактите твърдяни от страните по предявения иск с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК нито е отделил кои факти са безспорни между страните и кои се нуждаят от доказване. С оглед на изложеното се налага въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните- ищецът по чл. 349, ал. 2 ГПК следва да докаже, че жилището, което претендира да бъде възложено в негов дял е единственото му жилище, че е живял с наследодателите си към момента на откриване на наследството им и че съсобствеността е възникнала единствено от факта на наследяването.

 В с.з., въззивникът М.П.П. редовно призован се явява лично и  се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. Е.Х. ***. въззиваемата Й.П.П. се явява лично.

 Въззиваемите Й.Г.К. и Н.Д.К., редовно призовани не се явяват лично и не изпращат процесуален представител по пълномощие.

Адв. Е.Х., в качеството си на процесуален представител на въззивника М.П. конкретизира направената от него претенция по чл. 349 ал. 2 от ГПК като претендира да бъдат възложени в дял на въззивника и несамостоятелните обекти към жилищна сграда с идентификатор 37530.503.639.2, сграда с идентификатор 37530.503.639.7 и сграда с идентификатор 37530.503.639.6.

С оглед разпределената от въззивният съд доказателствена тежест с определението държано в закрито заседание на 03.10.2016 г. е разпитан свидетеля И. Митев И., от чийто показания се установява, че въззивникът М.П.П. е живял в къщата по отношение на която предявява възлагателната си претенция през целия си живот включително и към момента на смъртта на всеки един от наследодателите му, както и че няма друго жилище. По делото е приложено като писмено доказателство удостоверение по декларирани данни с изх. № 7003010192/14.10.2016 год. на Община Сливен, Дирекция „Местни данъци и такси“ от което е видно, че въззивникът М.П. не притежава друго жилище.

В настоящият случай от назначената във въззивната инстанция и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра при съседни имоти:  на изток имот с идентификатор № 37530.502.638, на север имот с идентификатор № 37530.502.648, на запад имот с идентификатор № 37530.502.726 и на юг имот с идентификатор № 37530.502. 53 е реално неподеляем с оглед на двете самостоятелни жилищни сгради построени в него с идентификатори № 37530.502.639.1 и  № 37530.502.639.2 при спазване на изискванията на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице определя припадащите се части от общите части на дворното място, представляващи празно незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639 съобразявайки се с чл. 40 от ЗС към сгради с идентификатори № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 и дворна тоалетна с обща застроена площ 91 м2 като 32.30% от 717 м2, равняващи се на 231.56 м2. Вещото лице е изчислило общата стойност на трите обекта с идентификатори с № № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 и дворна тоалетна като равняваща се на 8948 лв. Вещото лице посещава на място процесния имот и установява наличието на външна дворна тоалетна към сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, която съставлява постройка от допълващо застрояване към имота с предназначение тоалетна, застроена свободно в южната част на дворното място със застроена площ от 3 м2, поради което не е заснета по кадастралната карта. Тази постройка принадлежи към северозападната група сгради с  идентификатори с № № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 по отношение на които е и възлагателната претенция на въззивника.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение частично неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, с която се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на жилищна сграда с идентификатор № 37530.502.639.2, и изнасянето на публична продан на тази сграда, ведно със сграда с идентификатор №37530.502.639.6 и сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, които представляват прилежаща част към жилищната сграда, заедно с от дворното място  съставляващо поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м.. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА фактическата обстановка по следния начин: Въззивникът М.П. е живял в къщата по отношение на която предявява възлагателната си претенция през целия си живот включително и към момента на смъртта на всеки един от наследодателите му и  няма друго жилище освен това.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС. Първата фаза на делбата е приключила  с влязло в сила съдебно решение, с което са определени съделителите, обектите на делбата и квотите. Първоинстанционното решение, с което е приключила втората фаза на делбата не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на способа по който е била извършена делбата, а именно изнасянето на публична продан на имотите обекти на делбата с изключение на имотите- сграда с идентификатор № 37530.502.639.2 по кадастрална карта и по кадастралните регистри на село Ковачите, община Сливен одобрени със Заповед № РД-18-17/29.03.2006 г., със застроена площ 42 кв.м., с два етажа, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна построена в поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра при съседни имоти:  на изток имот с идентификатор № 37530.502.638, на север имот с идентификатор № 37530.502.648, на запад имот с идентификатор № 37530.502.726 и на юг имот с идентификатор № 37530.502. 53 и ведно с несамостоятелните обекти към него сграда с идентификатор № 37530.502.639.6, със застроена площ 4 кв.м., с брой етажи един, с предназначение селскостопанска сграда, чиято пазарна стойност е  420 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, със застроена площ 42 кв.м., с брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, чиято пазарна стойност е  340 лв., които са обект на предявената по чл. 349, ал. 2 ГПК възлагателна претенция.

Настоящото производство се намира на втората фаза на делбата, като е предявена претенция от страна на единия от съделителите по чл. 349, ал. 2 ГПК, с която претендира да му се  възложи в реален дял описания недвижим имот.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял на един от съделителите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е да служи за задоволяването на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да бъде реално неподеляем и съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. При наличието на смесена съсобственост извършването на делба по този ред е недопустимо и в този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., което означава, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице придобило право на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо място необходимо е съделителят , който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя- т. 7  от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., което обаче не означава, че съделителят е следвало при всички случаи да живее с наследодателя в едно домакинство. На последно място необходимо е съделителят да не е притежавал друго свое жилище. Съгласно т. 7  от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. се взима предвид дали съделителят притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, който да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да може да бъде използван целогодишно като жилище. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.

В този смисъл претенцията на съделителителя жалбоподател да му бъде възложено процесното жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК се явяват основателна и следва да бъде уважена и първоинстанционното решение отменено в отхвърлителната си част като неправилно. Жалбоподателят доказа със събраните от въззивната инстанция доказателства- показания на свидетеля И. и писмени доказателства- служебна бележка от кметството на С.К., Община Сливен и удостоверение по декларирани данни на Дирекция МДТ към Община Сливен, че са налице предпоставки предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК- съсобствеността върху обекта на възлагателната претенция, съставляващ жилище е възникнала единствено на основание наследяване, наследникът е живял в имота постоянно, продължително,  налице е трайно фактическо състояние, което е продължително във времево отношение и се изразило в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя и съделителят  не притежава в индивидуална собственост друго жилище.

Съгласно изготвената и приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза общата стойност на обектите на възлагателната претенция е 8948 лв. Съсобствениците на тези сгради са въззивникът, който притежава 7/18 ид.ч. от тях, Й.П.П., която притежава 7/18 ид.ч.  и Й.Г.К., която притежава 4/18 ид.ч. от тях. На основание  чл. 349, ал.2 вр. ал.5 от ГПК въззивникът следва да заплати за уравнение на дяла на Й.П.П., която притежава 7/18 ид.ч. от имотите обект на възлагателната му претенция сумата от 3479,77 лв., ведно със законната лихва считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане и да заплати на Й.Г.К., която притежава 4/18 ид.ч.  сумата от 1988, 44 лв., ведно със законната лихва считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, като в противен случай на основание чл. 349, ал.6 от ГПК решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Така, щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, по отношение на основателността на предявената от въззивника възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която се отхвърля възлагателната претенция на въззивника по чл. 349, ал. 2 ГПК и са изнесени на публична продан имотите обект на тази претенция. Районният съд не е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, по отношение на основателността на възлагателната претенция поради което не е формирал обективни фактически констатации и неправилно не ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

С оглед характера на делбеното производство, където всяка една от страните съчетава качествата на ищец и ответник, съдът намира, че следва всяка страна да понесе сторените от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавните такси, така както ги е направила. По отношение на разноските, съставляващи възнаграждение на вещо лице за изготвената от него съдебно-техническа експертиза в общ размер от 200 лв. същите следва да бъдат разпределени между съсобствениците М.П.П.,  Й.П.П. и Й.Г.К. на сградата с идентификатор № 37530.502.639.2  ведно с несамостоятелните обекти към нея- сграда с идентификатор № 37530.502.639.6,  и сграда с идентификатор № 37530.502.639.7 според квотите им по следния начин: 77,77 лв. за Й.П.П. и М.П.П., тъй като притежават 7/18 ид. ч от тези сгради и 44,44 лв. за Й.Г.К., тъй като притежава 4/18 ид.ч. от тях.

По тези съображения, съдът  

Р    Е   Ш    И:

ОТМЕНЯ Решение № 600 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 2124/2013  г. на  Сливенския районен съд, в частта с която се отхвърля като неоснователена и недоказана предявената от М.П.П., ЕГН: ********* *** претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял  следния недвижим имот: сграда с идентификатор № 37530.502.639.2 по кадастрална карта и по кадастралните регистри на село Ковачите, община Сливен одобрени със Заповед № РД-18-17/29.03.2006 г., със застроена площ 42 кв.м., с два етажа, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна построена в поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ул. „С.” № *-*, с площ от 940 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра при съседни имоти:  на изток имот с идентификатор № 37530.502.638, на север имот с идентификатор № 37530.502.648, на запад имот с идентификатор № 37530.502.726 и на юг имот с идентификатор № 37530.502. 53 и ведно с несамостоятелните обекти към него сграда с идентификатор № 37530.502.639.6, със застроена площ 4 кв.м., с брой етажи един, с предназначение селскостопанска сграда, чиято пазарна стойност е  420 лв., сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, със застроена площ 42 кв.м., с брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, чиято пазарна стойност е  340 лв. ведно с припадащите се части от общите части на дворното място, представляващи празно незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639 към сгради с идентификатори № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 и дворна тоалетна с обща застроена площ 91 м2 като 32.30% от 717 м2, равняващи се на 231.56 м2 и в частта с която са изнесени на публична продан сгради с идентификатори № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 ведно с припадащите се части от общите части на дворното място, представляващи празно незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639 към сгради с идентификатори № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 и дворна тоалетна с обща застроена площ 91 м2 като 32.30% от 717 м2, равняващи се на 231.56 м2.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК на М.П.П., ЕГН: ********* *** следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: идентификатор № 37530.502.639.2 по кадастрална карта и по кадастралните регистри на село Ковачите, община Сливен одобрени със Заповед № РД-18-17/29.03.2006 г., със застроена площ 42 кв.м., с два етажа, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна построена в поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639, находящ се на административен адрес в С.К., ОБЩ.С., ведно с несамостоятелните обекти към него сграда с идентификатор № 37530.502.639.6, със застроена площ 4 кв.м., с брой етажи един, с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 37530.502.639.7, със застроена площ 42 кв.м., с брой етажи един, с предназначение друг вид сграда за обитаване  и дворна тоалетна с площ 3 кв.м., ведно с припадащите се части от общите части на дворното място, представляващи празно незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор № 37530.502.639 към сгради с идентификатори № 37530.502.639.2; № 37530.502.639.6 и № 37530.502.639.7 и дворна тоалетна с обща застроена площ 91 м2 като 32.30% от 717 м2, равняващи се на 231.56 м2.,  ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на съделителителите сумата от 5468,21  лв. за уравнение на дяловете им, като в противен случай на основание чл. 349, ал.6 от ГПК решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

ОСЪЖДА на основание  чл. 349, ал.2 вр. ал.5 от ГПК М.П.П., ЕГН: ********* *** да заплати за уравнение на дяла на Й.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***- 7/18 ид.ч. сумата от 3479,77 лв., ведно със законната лихва считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание  чл. 349, ал.2 вр. ал.5 от ГПК М.П.П., ЕГН: ********* *** да заплати за уравнение на дяла на и Й.Г.К., ЕГН: **********,***- 4/18 ид.ч.  сумата от 1988, 44 лв., ведно със законната лихва считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Й.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.П.П., ЕГН: ********* *** сумата от 77,77 лв., съставляваща съразмерна на дела й част от заплатеното по делото възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН: **********,*** да заплати на М.П.П., ЕГН: ********* *** сумата от 44,44 лв., съставляваща съразмерна на дела й част от заплатеното по делото възнаграждение на вещото лице.

        Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му.

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.