Р Е Ш Е Н И Е  № 10

 

Гр. Сливен  22.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на……втори февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Р.Г.…… …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…гр. дело № 432 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 124 от ГПК.

Ищецът „Канеко” ЕООД твърди в исковата си молба, че е страна по договор за аренда на земеделска земя от 02.06.2003г., сключен с Община Сливен и вписан в Служба по вписванията с предмет поземлен имот № 030001 в м. „Петте декара” в землището на с. Ж.В., целият с площ 813,702 кв.м. със срок на действие 40 години, считано от датата на подписването му до 02.06.2043г. Твърди, че по искане на ответника в Служба по вписвания при СлРС било извършено вписване на едностранно прекратяване на договора за аренда под формата на писмено уведомление на основание чл. 112 от ЗС на 15.09.2015г., а именно едностранно писмено предупреждение по чл.87 от ЗЗД по договора за аренда. Твърди, че извършеното вписване е нищожно, тъй като визираното и заявено от страна на Община Сливен изявление за прекратяване на договора за аренда не съставлява акт подлежащ на вписване съгласно чл. 112 от ЗС и чл. 4 от Правилника за вписванията. Твърди, че цитираните разпоредби изброяват изрично актовете подлежащи на вписване, между които не е и посочения такъв. Твърди, че след като е страна по договора за аренда, за него е налице правен интерес от обявяване на вписването за нищожно, тъй като същото макар и нищожно може да породи последици.

          С оглед изложеното и на основание чл. 124 във вр. с чл. 537 ал.2 във вр. с чл. 604 от ГПК моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че извършеното вписване от страна на Служба по вписванията при СлРС, обективирано като отбелязано едностранно писмено предупреждение по чл.77 от ЗЗД по договор за аренда от 02.06.2003г., е нищожно. Претендира и направените по делото разноски.

          В исковата молба са изложени и съображения, касаещи липсата на основание за прекратяване на договора за аренда от страна на ответника, които нямат отношение към предмета на доказване по настоящия иск.

          В писмения отговор ответникът оспорва допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес и моли производството да бъде прекратено, а в случай че съдът не прекрати производството, оспорва основателността на иска, като твърди, че вписаното обстоятелство подлежи на вписване и вписването не е нищожно. Излагат се съображения и относно прекратяването на договора за аренда.

В с.з., ищцовото дружество, чрез представителя си по пълномощие поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В с.з., ответникът, чрез процесуалния си представител моли производството да бъде прекратено като недопустимо или предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между Община Сливен, в качеството на арендодател и „Канеко“ ЕООД, в качеството на арендатор бил сключен на 02.06.2003г. договор за аренда на земеделска земя – 813,702 дка, находяща се в землището на с. Ж.В., като площите, местностите и категориите са отделно описани в приложение към договора. Договорът е сключен за срок от 25 години. Уговорено е арендно плащане. Към договора е сключен анекс от 19.02.2010г. Договорът за аренда е вписан в Служба по вписванията при СлРС под № 13, т.IV, вх.№2713 от 04.06.2003г., парт.№ 64241/64242/64243. Вписан е  и сключения анекс под № 43, т. II, вх.№ 3316/10.06.2014г.

На 15.09.2015г., Община Сливен е депозирала молба до СлВп при СлРС, с която е поискала вписването на „нотариално заверено уведомление с рег.№ 4048/14.07.2014г., заверено от нотариус с рег. № 092 на НК, Д.Н.“, с което уведомява „Канеко“ ЕООД, че прекратява договор за аренда от 02.06.2003г. на основание чл. 17, изр. второ от договора и чл. 9 ал.5 от ЗАЗ с писмено предупреждение по чл. 87 ал.1 от ЗЗД. Приложени са копия от договорите и уведомлението.

Съдията по вписванията е разпоредил на 15.09.2015г. да се отбележи уведомлението към договора и анекса по него  на основание чл. 28 ал. от ЗАЗ. Извършено е отбелязване № 62, том 4, дв. вх.№ 7044/2015 по договор за аренда вписан под №13, том 4, дв. вх. 2743/04.06.2003г.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Същите не са спорни между страните, като факти.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 124 от ГПК във вр. чл. 2 от Правилника за вписванията.

Искът е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска. Ищецът е страна по договора за аренда, по който е извършено отбелязването на писменото уведомление за прекратяване на договора. Макар и самото отбелязване да има само оповестителен ефект, за страната по договора е от значение какво е оповестено по отношение на трети лица за този договор.

Разгледан по съществото си искът е неоснователен.

Ищецът твърди в исковата си молба, че направеното отбелязване, обективирано като „едностранно писмено предупреждение по чл. 87 от ЗЗД по договор за аренда“ е нищожно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 2 от Правилника за вписванията, която разпорежда че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Твърди че нито в чл. 112 от ЗС, нито в чл.4 от Правилника е предвидено вписване/отбелязване на отправеното писмено предупреждение.

Действително вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в закона. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, прекратяването на договора за аренда се вписва в нотариалните книги без вписването да е обусловено от това, кое е основанието за прекратяване на арендния  договор – дали е по по чл. 27, ал. 1 ЗАЗ: изтичане на срока на договора, неизпълнение, взаимно съгласие за прекратяване, едностранно предизвестие в хипотезите на чл.29 ЗАЗ или по чл. 28 ал.1 от ЗАЗ – неизпълнение изразяващо се в неплащане на определен брой арендни вноски, като по отношение на всяко от тези основания може да възникне материалноправен спор за неговото действително осъществяване и относно тава, дали то поражда целения с него правен ефект -прекратяване на договора.

При извънсъдебно прекратяване на договора за аренда, поради неизпълнение, от страна на арендодателя, доколкото то се обективира в едностранно писмено волеизявление, за нуждите на вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ пред съдията по вписванията следва да се представи акта, материализиращ това волеизявление и се удостовери достигането до адресата му.

По въпроса за предметния обхват на проверката на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. Съгласно дадените в него указания, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, каквото не е вписването на прекратяването на арендния договор, съответно на вписването на сключването на същия. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че доколкото основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписвания акт. Ако актът страда от някакви пороци, оповестяването му само улеснява защитата срещу тях, тъй като дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписвания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такова разрешение е прието в задължителната практика на ВКС, обективирана в Определение № 257/13.05.2015г. по ч.т.д.№ 67/15 на първо търговско отделение на ВКС.

Съдията по вписванията следва да отбележи в случая връченото предизвестие, тъй като това е акта, на който страната се позовава че е развалила извънсъдебно договора за аренда и не разполага с друг акт, а  прекратяването на договора за аренда следва да бъде вписано на основание чл. 27 ал.2 от ЗАЗ във вр. чл. 2 от Правилника за вписванията.

Останалите доводи на страните относно съображенията дали договора за аренда между страните е развален и  реда по който следва това да стане са неотносими към предмета на доказване по настоящия иск, който има за предмет – установяване на нищожност на извършеното отбелязване на основание противоречие с чл.2 от ПВп.

С оглед изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството на ответника се дължат направените разноски в размер на 3 600лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ  предявения от „КАНЕКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Д.К.К.“ № 18-А-3, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. Н. срещу ОБЩИНА СЛИВЕН,  БУЛСТАТ **********, гр. Сливен, бул. „Ц.О.“ № *

иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл. 2 от Правилника за вписванията за признаване за установено, че направеното отбелязване № 62, том 4, дв. вх.№ 7044/2015 от съдията по вписванията при СлРС, обективирано като „едностранно писмено предупреждение по чл. 87 от ЗЗД по договор за аренда от 02.06.2003г.“ е нищожно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА „КАНЕКО“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Д.К.К.“ № **-**-* да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН,  БУЛСТАТ *******, гр. Сливен, бул. „Ц.О.“ № * направените разноски в размер на 3 600лв.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: