Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 07.10.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.С.                                                                                                                                          

                                                                                      М.Б.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 433 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ е постъпила жалба от длъжник против постановление за разноски и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

В нея жалбоподателят твърди, че не е доволен от отказа на ДСИ да редуцира адвокатския хонорар, заплатен от взискателя по изпълнителното дело. Заявява, че още с получаване на поканата за доброволно изпълнение е изплатил изцяло паричното задължение и е направил възражение за прекомерност на възнаграждението. Не са извършвани никакви процесуални действия от пълномощника на страната и сумата следва да бъде в размер на 200 лв. съгласно наредба № 1/2004г. Също така жалбоподателя заявява, че макар да няма изрично постановление за отказ от страна на ДСИ, такъв е инкорпориран върху подадената от длъжника молба за редукция. Жалбата му е допустима тъй като изрично в чл. 435 ал. 2 от ГПК е предвидена възможност за обжалване на акта, с който се определят разноските. Развива съображения в тази насока. С оглед изложеното моли съда да отмени отмени отказа на ДСИ за намаляне на адвокатското възнаграждение поради прекомерност и да го редуцира до размер на 200 лв.

В законовия срок няма подадени писмени отговори от ответника по жалбата.

ДСИ е поредставил писмени мотиви, с които заявява, че не е постановявал отказ за намаляне на адвокатски хонорар. На 15.08.16г. по банковата сметка на ДСИ е постъпила сума в размер на 675, 50 лв., с която се плаща пълният размер на задължението, на 17.08.16г. е постъпило искане за редуциране на адвокатското възнаграждение, по което се е произнесъл с резолюция, че изпълнителното производство е приключено с цялостното изплащане на задължението на 15.08.16г. ДСИ заявява, че при постъпване на суми, удовлетворяващи изцяло вземането, следва прекратяване на изпълнителното дело, което се предхожда от приключването му. Счита, че се атакува несъществуващ съдебен акт, поради което жалбата е недопустима.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, съдът намира жалбата за допустима. Същата е редовна, подадена в законовия срок, чрез СИ, чийто акт се атакува. Жалбоподателят влиза в кръга на процесуалнолегитимираните лица, разполагащи с право на жалба и атакуваният акт е от подлежащите на обжалване такива, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна и следва да се уважи.

Изпълнително дело № 621/2016г. на ДСИ при СлРС е образувано на 27.07.2016г. по молба на С.К.К. въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2016г. против „ЕВН България Електроснабдяване – Пловдив“ АД, гр. Пловдив, за сумата 300 лв., представляваща разноски по гр.д. № 87/16г. на СлРС.

Молбата е подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, към нея е приложено пълномощно и договор за правна помощ, в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 350 лв., което е заплатено в брой.

ДСИ е изпратил съобщение за започналото изпълнение до НАП и покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 15.08.2016г., с която е уведомен, че дължи общо сумата 753, 50 лв., от които 300 лв. главно задължение, 350 лв. адвокатски хонорар, 25, 50 лв. държавна такса, внесена от взискателя и такса в полза на съда по чл. 53 от ТДТ по ГПК в размер на 78 лв.

На същата дата – 15.08.16г., длъжникът е превел по съответната сметка на СлРС  675, 50 лв.

На 17.08.2016г. длъжникът е подал до ДСИ писмена молба с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя поради прекомерност до минималния размер съгласно Наредба №1/04г., като е изложил обширни доводи в тази насока. Изрично е поискал да получи екземпляр от постановлението на СИ по това искане, както и е поискал да му бъдат върнати всички надвнесени суми, в случай на уважаването му.

На 25.08.2016г. ДСИ е нанесъл резолюция върху молбата, че изпълнителното производство е приключено на 15.08.16г.

След получаване на справки, че длъжникът няма публични задължения, с постановление от 29.08.2016г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК, като съобщението за това е връчено на длъжника на 12.09.16г.

Настоящата жалба е подадена на 16.09.16г.

Горната хронология мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че е налице отказ на молбата на длъжника от страна на ДСИ да намали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК за длъжника е открита възможността да атакува постановлението за разноските, това безусловно включва и специфичното искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК, пряко свързано с тях, като е достатъчно то да е направено своевременно.

Неприемливо е да се допусне неизрядността на действията на ДСИ да рефлектира негативно върху процесуалните и материалните права на страната, като чрез тях се ограничи или блокира възможността й да упражни правото си на жалба. С още по-голяма сила това важи, когато страната добросъвестно е боравила с предоставения й ограничен  инструментариум и е извършвала действията си надлежно и своевременно. Съдът не може да сподели виждането на ДСИ, че изпълнителното производство е приключило на 15.08.16г. В процесуалния закон няма регламентирано отделно понятие „приключване“ на изпълнителното производство. Легалните термини са започване, спиране и прекратяване на изпълнението, които обозначават всяко едно възможно състояние на изпълнителното производство, като правните норми са дефинирали условията за настъпване на всяко от тях, както и по какъв начин се извършва то. Така прекратяването на изпълнението става с постановление на СИ в определените в чл. 433 ал. 1 от ГПК хипотези и до този момент производството е висящо /дори вземането да е изцяло погасено/ и ДСИ може да извършва всякакви – основни и поддържащи действия, и е длъжен да се произнася по постъпилите преди него искания от страните. Направеното от ДСИ техническо отграничаване на приключване на фактическите изпълнителни действия и прекратяване на изпълнителното производство не може да обоснове пасивността му между двата момента.

В случая молбата е подадена преди прекратяване на изпълнителното производство на 25.08.16г. и ДСИ дължи произнасяне. Вярно е, че изричен писмен акт, назован „постановление“ няма, както няма такъв и по отношение самото първоначално определяне на дължимите разноски. „Актът“ на ДСИ представлява писмената резолюция от 25.08.16г., нанесена върху молбата на длъжника, което сочи, че е постановена в нейн отговор, а съдържанието й безсъмнено обективира отказ да бъде уважено искането. Още повече, че с приемането на цялата внесена от длъжника сума от 675, 50 лв. /включваща целия адвокатски хонорар от 350 лв./, фактически се потвърждава този отказ.

Поради това този състав приема, че е налице годен обект на обжалване, което прави жалбата допустима.

Тъй като волята на ДСИ не е била изрично доведена до знанието на молителя-длъжник /няма изпратено съобщение/, той е узнал за този отказ едва с получаване на съобщението за прекратяване на изпълнителното производство на 12.09.16г. Тъй като длъжникът не разполага с право да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнението /счита се, че няма интарас от това/, единственият открит за него път остава атакуването на отказа за преуреждане на разноските. Това прави жалбата му и подадена в законовия срок.

Що се отнася до основателността й, съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за редуциране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от изпълнителния лист действителната фактическа и правна сложност, която би имало изпълнителното производство, е минимална, с незначителен имуществен интерес от 300 лв. освен това реални изпълнителни действия изобщо не са предприемани от СИ, тъй като още в момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение длъжникът незабавно е погасил изцяло паричното си задължение. Процесуално представителство и други действия във връзка с изграждането и поддържане висящността на изпълнителното производство от страна на адвоката на взискателя не са осъществявани. Поради това заплатеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв., предвиден за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.  10 т. 1 от Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения.

Така искането се явява основателно и следва да бъде уважено. В условията на прекратено вече изпълнително производство е невъзможно съдът да върне делото за произнасяне с нарочно постановление на ДСИ по молбата, поради което неформалният му отказ /материализиран чрез резолюцията от 25.08.16г./ следва да бъде отменен и с оглед направеното от молителя-жалбоподател изрично искане – да се разпореди връщането на надвнесената сума от 150 лв., за което няма пречка да бъде извършено и след прекратяване на делото. Ако не стори това, ДСИ носи отговорността, предвидена в чл. 441 пр. 2 от ГПК спрямо длъжника.

Тъй като за настоящата жалба жалбоподателят е внесъл д.т. само в размер на 15 лв., при дължима такава от 25 лв., той следва да бъде осъден да довнесе по сметка на СлОС още 10 лв. държавна такса.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ, обективиран в разпореждане от 25.08.16г. да намали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 200 лв. по изп.д. № 621/16г. на ДСИС при СлРС като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

НАМАЛЯ на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на заплатеното от С.К.К. по изп.д. № 621/16г.на ДСИС при СлРС адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 200 лв.

 

ДА СЕ ВЪРНЕ на длъжника „ЕВН България Електроснабдяване – Пловдив“ АД, гр. Пловдив надвнесената сума от 150 лв.

 

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване – Пловдив“ АД, гр. Пловдив да довнесе по сметка на СлОС държавна такса в размер на още 10, 00 лв.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: