Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 02.11.2016 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на втори ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М.С.

                                                                                мл.с.  Н. К.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря С.В., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 441 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивна и насрещна въззивна жалба против първоинстанционно решение № 606/28.07.2016г. по гр.д. № 1932/2016г. на СлРС, с което е признато уволнение за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № 18/14.03.2016г. на кмета на община Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на Г.Д.И. на основание чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ, възстановена е Г.Д.И. на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт“ в отдел ПНО, осъдена е община Сливен да заплати на Г.Д.И. обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.03.16г.-31.05.16г. в размер на 760, 29 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на исковата молба на 13.05.16г. до окончателното изплащане, отхвърлен е искът по чл. 225 ал. 1 вр. чл. 244 ал. 1 т. 3 от КТ за разликата над присъдения до пълния му размер като неоснователен и са присъдени такси и разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в уважителните му части, който твърди, че в тях атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Въззивникът заявява, че при правилно възприемане на обстоятелствата, са изведени неправилни правни изводи. В рамките на правомощията си кметът е утвърдил длъжностно разписание в сила от 15.03.16г., в което числеността на отдел ПНО е непроменена, а само видът и броят на конкретните длъжности, които ще се изпълняват и това е станало при спазване на нормативните изисквания. Въззивникът счита, че разсъжденията на РС във връзка със запазване на основните трудови функции на длъжността „старши експерт“ за длъжността „старши юрисконсулт“ са ирелевантни. Развива съображения, че понеже е променен редът за заемане на длъжността на ищцата и начинът, по който ще се регулират отношенията между страните, е възникнало основанието по чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди още, че неправилно съдът е приел, че не е налице такова основание, а друго – по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ – съкращаване на щата. Поради изложеното иска от въззивния съд да отмени атакувания акт и вместо това постанови решение, с което отхвърли всички искове като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В тази въззивна жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло като неоснователна.

 Развива подробни съображения по повод наведените оплаквания, детайлно се аргументира по всяко от тях, като заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при вярна фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Счита, че при съпоставка с длъжностната характеристика за длъжността „старши юрисконсулт“ не може да се заключи, че заеманата от ищцата по трудово правоотношение длъжност като съвкупност от трудови функции се запазва в предвидената по щатно разписание за заемане от държавен служител. Поради това не са налице условията на чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи и че в резултат на извършените промени в длъжностното разписание, се е налагало да бъде приложено друго прекратително основание – по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ, което не е сторено.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалаб и да потвърди атакуваните части от решението. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма доказателствени искания.

В същия срок ищцата в първоинстанционното производство е подала и насрещна въззивна жалба, с която атакува цитираното решение в отхвърлителната му част, касаеща претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата от 279, 79 лв. Развива съображения относно дължимостта й, понеже била постъпила на работа при нов работодател, но не за неопределен срок, а по срочно трудово правоотношение, поради което само е ограничила размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирала постоянния доход, следващ се при безсрочно правоотношение, обезпечаващ нормалното посрещане на непосредствените нужди за съществуване. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени в отхвърлителната част постановеното от първоинстанционния съд решение и вместо това уважи иска по чл. 225 ал. 1 от КТ до пълния му размер, заедно с лихвата за забава. Претендира разноски за двете инстанции.

В насрещната въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания.

В законовия срок по чл. 263 ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

В с.з. за въззивника и въззиваем по насрещната въззивна жалба, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон,  явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора, намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно в уважителните му части. Моли съда да го отмени в тях и отхвърли исковете изцяло. Оспорва насрещната въззивна жалба, иска тя да не бъде уважавана, а атакуваното решение бъде потвърдено в отхвърлителната му част. Няма доказателствени или други процесуални искания. Претендира разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В с.з., за въззиваемата и въззивница по насрещната въззивна жалбаия, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като изцяло неоснователна, поддържа отговора си с всички изложени в него съображения,  моли съда да потвърди атакуваните части на решението като правилни и законосъобразни. Поддържа насрещната въззивна жалба и моли тя да бъде уважена, като се отмени в отхвърлителната част решението на РС и вместо това претенцията й по чл. 225 ал. 1 от КТ бъде уважена до пълния си размер. Няма нови искания. Претендира разноски за първата инстанция, ако бъде уважен изцяло осъдителният иск и разноските за въззивното производство.

Представя писмена защита, в която преповтаря доводите, релевирани с отговора на въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват, предвид засягане на всичките му части с двете жалби – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част, поради което следва да бъде отменено в нея. В останалите части първостепенният съд, макар и по неправилни съображения, е стигнал до правилни като краен резултат изводи, поради което те следва  да бъдат потвърдени.

С оглед характера на спора и отношението, в което се намират трите иска помежду си, съдът ще го разгледа в цялост и ще постанови по въззивната и насрещната въззивна жалба.

Ваззивният съд счита, че хронологията на фактите, изложена в мотивировъчната част на атакувания съдебен акт е правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, като спор по нея между страните няма. Спорът е по приложението на относимите правни норми.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.

Уволнението на ищцата е по чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ, при което основанието за него е безвиновно и обективно – поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. То не е свързано нито с качествата и способностите на уволняваното лице, нито с тези на други лица, заемащи същата длъжност.

На съдебен контрол за законосъобразност при уволнение на това основание подлежи единствено наличието на фактическия състав на правната норма, обхващащ:  заемане на длъжност от служителя по трудово правоотношение и трансформирането й в такава, заемана по служебно правоотношение.

В случая не са налице кумулативно и двете условия, което обосновава незаконността на уволнението.

Ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност „главен специалист“ от м. 01.2002г. до 01.02.2006г., когато с допълнително споразумение е преназначена на длъжност „старши експерт“ /отдел „Правно-нормативно и експертно-техническо ообслужване“, сектор „Правно обслужване и човешки ресурси“/. От този момент до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 15.03.2016г., тя е заемала длъжността „старши експерт“, по трудово правоотношение, като в течение на времето с няколко допълнителни споразумения за изменението му, са променяни наименованието на структурното звено в което е работела и размерът на основната й заплата.

В длъжностното разписание на общинска администрация-Сливен в сила от 01.01.2016г., както и в действалото до тази дата, е имало длъжност „старши експерт“, за която били предвидени 2 бройки по трудово правоотношение. В следващото длъжностно разписание  в сила от 15.03.2016г. за длъжността „старши експерт“ е предвидена 1 бройка по трудово правоотношение.

От своя страна в състава на администрацията на Община Сливен не е имало длъжност „старши юрисконсулт“ нито до приемане на Длъжностното разписание от 01.01.2016г., нито в него самото, за първи път такава длъжност е включена в длъжностното разписание в сила от 15.03.2016г., където е била предвидена 1 бройка по служебно правоотношение.

По същия начин са предвидени бройките за двете длъжности и в следващото длъжностно разписание, в сила от 01.04.16г.

В обобщение – до влизане в сила на длъжностното разписание от 15.03.16г. в общинската администрация в отдел „Правно-нормативно обслужване“ е имало 2 бр. за длъжността „старши експерт“ по трудово правоотношение и не е имало бройка за „старши юрисконсулт“. В длъжностните разписания от 15.03.16г. и от 01.04.16г. е била предвидена 1 бройка за длъжността „старши експерт“ по трудово првоотношение и 1 бр. за „старши юрисконсулт“ по служебно правоотношение.

Със заповедта от 14.03.16г., предмет на обжалване, се прекратява трудовото правоотношение с ищцата считано от 15.03.2016г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ – поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

Безспорно е, че с оглед местоработата и длъжността, изпълнявана от ищцата – в общинската администрация, отправните положения се намират в устройствената спрямо тези отношения правна норма на Закон за администрацията, както и в пряко свързаните с нея ЗДСл и Наредба за прилагане на КДА, както и в самия класификатор, регламентиращи въпросите, по които между страните има разногласие.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗАдм. държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема.

В чл. 2 ал. 1 на ЗДС е дефинирано понятието „държавен служител“, а в ал. 2 е разписано, че длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят от Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в ДВ, а за прилагането на класификатора МС издава наредба, съгласно чл. 2 ал. 4 на ЗДС.

Съгласно ал. 3 на същата норма органът по назначаването на съответната администрация утвърждава длъжностното разписание.

С ПМС № 129 от 26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., е приет Класификатор на длъжностите в администрацията /КДА/ – в сила от 01.07.2012г.  и Наредба за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/. В чл. 3 от тази наредба са регламентирани видовете длъжности, от какви лица и по какво правоотношение се заемат те.

Съгласно чл. 3 ал. 3 от НПКДА длъжностите в администрацията се заемат от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

Съгласно ал. 4 на чл. 3 държавните служители заемат:  1. Ръководни длъжности, 2. Експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции /каквато е процесната/ и 3. Други, посочени.

С ал. 5 на чл. 3 се въвежда частично изключение спрямо абсолютния характер на ал. 4, важеща само за една, конкретно определяема, част от администрацията -  експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции в общинските администрации може да се заемат и по трудово правоотношение.

Разпоредбата на чл. 4 изброява изчерпателно и лимитативно кои длъжности с каква сигнатура са обозначени в класификатора- съгласно ал. 2 „експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в длъжностни нива от 5 до 12 включително с наименование „експертно ниво“ – 1А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително и „ниво стажант““.

В чл. 7 ал. 3 от Наредбата е описана подробно същността на функциите и задачите, които изпълнява служителят на длъжност „старши експерт“.

Наложена върху така очертания правен шаблон, хронограмата на фактическото положение обуславя следните заключения:

Настоящият въззивен състав счита, че неправилно решаващият съд е счел, че се касае за трансформиране на длъжността „старши експерт“ в длъжността „старши юрисконсулт“ /която теза се поддържа и от ищцата/ и е развивал съображения относно това дали заеманата досега от ищцата длъжност „запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови или губи част от старите си функции или променя наименованието си“. Съдът е извършил познавателната си дейност, приключила с уважаването на иска, на базата на преценка „дали между старата и новата длъжност има съвпадение“ и е направил съпоставка между длъжностните характеристики на длъжността „старши експерт“ и „старши юрисконсулт“. Стигнал е до извода, че се касае за напълно различни трудови функции, поради което не може да се приеме, че „заеманата от ищцата по трудово правоотношение длъжност като съвкупност от трудови функции се запазва в предвидената по щатно разписание за заемане от държавен служител“. Приел е и, че работодателят е запазил едната щатна бройка за длъжността „старши експерт“, премахнал е другата и на нейно място е създал длъжността „старши юрисконсулт“, което води до извод за друго прекратително основание – по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ.

В случая не сме изправени пред конструкцията на трансформация на една длъжност, заемана по трудово правоотношение в длъжност, заемана от държавен служител, съпътствана и от промяна на наименованието. Точно обратното – длъжността „старши експерт“ е изначално предвидена и утвърдена с ПМС от 2012г. като такава, заедно с основните си трудови функции и във всички последващи изменения на КДА не е променяно нито наименованието, нито общите й характеристики. Напълно идентично стоят нещата и с длъжността „старши юрисконсулт“ – тоест двете длъжности съществуват в КДА паралелно и не са в положение нито на конкуренция помежду си, нито в такова на преобразуване на едната в другата.

Фактът, че до приемане на длъжностното разписание на ответната община от 15.03.2016г. в щата на администрацията не е била включена длъжност „старши юрисконсулт“ не променя този извод.

На ръководителя на съответната администрация е предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностното разписание при спазване на КДА, разпоредбите на НПКДА и евентуални специфични изисквания. В случая компетентният орган е преценил в рамките на оперативната си самостоятелност, че за оптимизиране на структурното звено е по-рационално да има и длъжност „старши юрисконсулт“, а длъжността „старши експерт“ да е с 1 бройка. Това обаче не означава, че другата бройка за длъжността „старши експерт“ по трудово правоотношение е трансформирана в длъжността „старши юрисконсулт“ по служебно правоотношение.

В КДА от 01.07.2012г., в редакцията й към релевантния за спора момент, е определена длъжност „старши експерт“, дл.ниво 10, експ.ниво 6 по служебно правоотношение. Паралелно е определена и длъжност „старши юрисконсулт“, дл.ниво 10, експ.ниво 6 по служебно правоотношение.

Доколкото обаче и двете длъжности са описани в КДА като такива, съществуващи и в общинските администрации, с прилагането на коректива на чл. 3 ал. 5 от НПКДА това означава, че те могат да бъдат заемани и по трудово правоотношение, докато ръководителят на администрацията не определи по съответния ред, че занапред те ще се заемат по служебно правоотношение. Това решение е включено в правомощията му, доколкото компетентният орган – МС - вече е предвидил в КДА изпълнението на длъжността по служебно правоотношение, което дава възможност на работодателя в определен момент да реши да го приложи, ако счете, че алтернативата по чл. 3 ал. 5 от НПКДА не го удовлетворява.

Така, след извършване на логистичния процес по определяне на новата обща численост на администрацията, разпределянето й в структурни звена, избора на необходимите длъжности и бройки за всяка от тях, и след като е приключил с взимане на решение общият брой от служители в отдел ПНО да остане 6 бр., но при включване и на длъжността „старши юрисконсулт“ по служебно правоотношение, и при отпадане на едната от двете бройки за длъжността „старши експерт“ по трудово правоотношение, ответникът, за да избегне необходимостта това да бъде извършено по реда на съкращаване на щата, извършване на подбор между служителите, заемащи еднаква длъжност и т.н., предвиден в КТ /уреждащ трудовите правоотношения/, е предпочел да се възползва от способа, предоставен му от т. 12 на чл. 325 ал. 1 от КТ, която провежда „връзка“  между трудовото и служебното правоотношение и не поставя други условия, освен две изцяло обективни, неналагащи осъществяване на някаква процедура, след извършване на аналитичната преценка за съществуването им.

Тази възможност по принцип не би могла да му се отрече, но за да се породи целеният ефект, е необходимо пълното осъществяване на законовите предпоставки.

В случая те не намират цялостно проявление.

Видно от длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт“ в отдел ПНО, тя представлява „експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции“ по смисъла на чл. 4 и чл. 7 ал. 3 от НПКДА, с длъжностно ниво 10 и експертно ниво 6 и за нея е предвидено, че се заема по служебно правоотношение. В настоящия казус е било активирано изключението по чл. 3 ал. 5 от НПКДА, и длъжността е била заета по трудово правоотношение, тъй като е отговаряла на критериите за това. Следовтелно, за да се проведе успешно създаването на предпоставката за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ, то тя следва действително да бъде определена за заемане по служебно правоотношение. Както изрично бе подчертано по-горе, КДА изначално е предвидил за нея служебно правоотношение, което се деактивира при сключване по избор на трудов договор съгласно чл. 3 ал. 5 от НПКДА и за да се „възстанови“ положението, такова, каквото е заложено в правната норма, вече не е необходимо решение на МС, тъй като той веднъж е сторил това. Необходимо е обаче акт на ръководителя на общинската администрация и взимането на съответното решение по предвидения ред, с който да се „обяви“ трансформирането на правоотношението във вида, разписан в КДА.

Това означава на практика, че длъжността „старши експерт“ по трудово правоотношение следва да бъде превърната в длъжност „старши експрет“ по служебно правоотношение и това да бъде отразено реално в длъжностното разписание, за да се счете, че е завършен фактическия състав на чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ. Едва тогава наличието на такава трансформация може да даде правното основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.

Видно от събраните доказателства такова определяне в действителност няма. В утвърденото и прието длъжностно разписание от 15.03.2016г. е предвидена единствена бройка за длъжността „старши експерт“, но по трудово правоотношение. Естествено, с оглед разпоредбата на чл.3 ал. 5 от НПКДА, където липсва изискване за еднородност, няма пречка ответникът да определи само едната от двете бройки за заемане по служебно правоотношение, но за да е валидно посоченото уволнително основание, би следвало тази бройка да фигурира в длъжностното разписание като такава, определена за служебно правоотношение. Тогава само би могло да се проведе и изследване дали втората длъжност запазва основните, характеризиращи я трудови функции на първата, което дефинитивно следва да е така, предвид горните съображения.

Това показва, че работодателят счита, че е необходимо и достатъчно само да  посочи в заповедта, че длъжността е описана /съгласно КДА/ като заемаща се по служебно правоотношение, за да прекрати трудовото правоотношение, без да е нужно да я осигури като налична по служебно правоотношение – тоест това води до пълното й премахване. Такова виждане е несподелимо и изцяло в разрез с разума на закона /чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ/.

Включването в номенклатурата на длъжността  „старши юрисконсулт“ по служебно правоотношение не може, както вече бе посочено, да се разглежда като трансформация между нея и длъжността на ищцата, тъй като тя е различна и самостоятелна, работодателят може по всяко време да реши да я разкрие в щата си. Във фокуса на съдебния контрол стои единствено въпросът дали действително длъжността „старши експерт“ е определена от ръководителя на администрацията за заемане по служебно правоотношение, и щом се установява, че това фактически не е извършено, то липсва и законност на уволнението.

По тази причина е излишно да се изследва механизмът, по който работодателят е посочил в обжалваната заповед, че именно бройката, заемана от ищцата, е отредена за служебно правоотношение. Ако желае едновременно да запази общия брой служители в отдел ПНО – 6, да включи старши юрисконсулт и да запази една бройка за старши експерт, работодателят следва: в случай, че тя ще се заема по трудово правоотношение, да прекрати трудовия договор с едната служителка при условията на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, а в случай, че реши тя да се заема по служебно правоотношение – след като извърши уволнението по описания ред, следва да определи останалата бройка за трансформиране от трудово в служебно правоотношение и едва тогава да използва прекратителното основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 ог КТ, след което да обяви конкурс.                                                                   Но щом е избрал да прекрати трудовия договор с мотив, че длъжността е определена за заемане от държавен служител, то тя задължително следва да е налична като такава в длъжностното разписание и в такъв случай работодателят трябва да използва друг способ, за да вмести желаните от него длъжности в общия числен състав на отдела, който е заложил в него.

Въз основа на всички изложени дотук съображения, този въззивен състав счита, че първият главен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Обусловенят от него иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява основателен и също следва да бъде уважен.

Вторият обусловен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа вследствие на незаконно уволнение, също е основателен и следва да бъде уважен както е заявен от ищцата, с оглед направеното в с.з. изменение – 1040, 08 лв., за периода от 16.03.15г-18.07.16г.

Ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение от 15.03.2016г. до 01.06.2016г., когато е започнала работа по трудов договор при друг работодател за изпитателен срок от 6 месеца при по-ниско възнаграждение. За периода, през който е била безработна, е получила обезщетение за безработица.

Така общо за шестмесечния период, изтичащ на 15.09.16г. ищцата би получила брутно трудово възнаграждение от ответника в размер на 4 200 лв. След приспадането на сумата, получена като обезщетение за безработица до 31.05.16г., остава 3 149, 08 лв. От тази сума следва да се приспадне възнаграждението, получавано по новия трудов договор, тъй като то е по-малко /483 лв./ и разликата се явява вреда, подлежаща на обезщетяване. Същата е в размер общо на 1 458, 58 лв. Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер общо на 1040, 08 лв. до 18.07.16г., а понеже съдът не може сам да постанови свръхпетитум, тя следва да й се присъди в заявения размер и период, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

Така въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

От своя страна насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство е основателна и следва да се уважи. Тя касае разликата между присъденото и претендираното обезщетение за оставане без работа в размер на 279, 79 лв., заедно с лихва за забава, която се дължи по описаните по-горе причини и следва да й се присъди. Развитите в  насрещната въззивна жалба доводи са ирелевантни в случая, тъй като те касаят хипотеза на започване на работа по срочно трудово правоотношение, изтекло в рамките на 6 месечния срок по чл. 225 ал. 1 от КТ, каквато не е налице в този казус.

След като правните изводи на двете инстанции частично се разминават, атакуваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно в отхвърлителната му част и вместо него бъде постановено ново, с което бъде уважен искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ до пълния претендиран размер от 1040, 08 лв., а в останалите уважителни части решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено в тях.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на ответника и той следва да понесе своите така, както са направени и заплати тези на ищцата в размер на още 30 лв. за първоинстанционното и 500 лв. за въззивното производство.

Съдът счита за неоснователно възражението, направено от въззивната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата. От една страна то тангира с минималните размери за съответните искове, определени в Наредба №1/04г., а от друга – с оглед фактическата и правна сложност на спора, подаването на писмен отговор, осъществяването на защита както по въззивната, така и по подадената от ищцата насрещна въззивна жалба, явяването на пълномощника в о.с.з. за процесуално представителство и изготвянето и  представянето на писмена защита - въззивният съд намира, че уговореното и заплатено възнаграждение адекватно кореспондира на предоставената адвокатска помощ и няма причини за намаляваенто му.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                        

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 606/28.07.2016г. по гр.д. № 1932/2016г. на СлРС в ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.Д.И. *** иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за сумата над 760, 29 лв. до пълния предявен размер от 1040, 08лв. за периода 01.06.16г.-18.07.16г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН  да заплати на Г.Д.И. ЕГН ********** *** сумата 279, 79 лв. представляваща разликата над присъдения до пълния претендиран размер на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.06.16г.-18.07.16г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на исковата молба на 13.05.16г. до окончателното изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 606/28.07.2016г. по гр.д. № 1932/2016г. на СлРС В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

 

 

ОСЪЖДА  Община Сливен да заплати на Г.Д.И. направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на още 30 лв. и за въззивното производство в размер на 500 лв.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.