Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 17.11.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

                                                                

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №447 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №348/25.04.2016г. по гр.д.№418/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, че С.И.М. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София на основание Договор за потребителски паричен заем №CREX-02709861 от 13.11.2011г., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №2918/26.11.2014г. по ч.гр.д.№4535/2014г. на СлРС, а именно: главница в размер на 128,84лв. – главница, представляваща сбора от 13-та, 14-та и 15-та погасителна вноски по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2014г. до окончателното й изплащане; сумата 17,44лв., представляваща такса за обработка на документи и сумата от 18,03лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2013г. до 11.11.2014г. С решението е осъден С.И.М. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София направените разноски, както следва: 25лв. държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№4535/2014г. на СлРС и разноски, направени в исковото производство в размер на 275лв. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – С.И.М. чрез назначения му от първоинстанционния съд по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. П.М. ***, като се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът посочва, че обжалваното решение на СлРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че районният съд не обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и направените от него своевременно възражения. В противен случай би стигнал до обратния правен извод за неоснователност на исковата претенция. Счита, че не се доказало по безспорен начин сключването на процесния договор за потребителски заем. Представеният такъв бил генериран по интернет сайт с интернет адрес и според означението се състоял от 7 стр., които не са представени в цялост и не са подписани всички. Освен това съдът е кредитирал удостоверение от куриерска фирма, което не съдържало никаква индивидуализираща информация за издателя и адресата. Неправилно съдът е кредитирал и представения погасителен план към договора, който бил представен в два различни варианта, изготвени от двама юрисконсулти. Счита, че ищцовото дружество генерира документи с произволно съдържание, а районният съд неправилно е допуснал и кредитирал същите. Посочва, че ищецът не е установил достатъчно ясно как са формирани исковите суми, въпреки това районният съд е приел за установена дължимостта им, като за лихвите нямало конкретизиран начален момент. Изложени са съображения относно мотивите на районния съд спрямо определеното възнаграждение на особения представител на ответника – 150лв. и посочения в мотивите отказ за увеличението му на 300лв., според минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. и съответното искане в тази насока на адв.М.. С оглед изложеното, въззивникът чрез особения си представител моли въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни. Моли съда да отмени отказа на районния съд и да увеличи възнаграждението на особения представител за първа инстанция, както и да определи възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция в размер на 300лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София чрез пълномощника юрисконсулт Т.Б., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено. Исковите претенции били доказани по основание и размер, а въпросния погасителен план бил частен документ, изходящ от ищцовата страна, с който тя на практика признавала благоприятни за ответника факти – направените от него плащания. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора няма направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът С.И.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.П.М., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Моли въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу М. искове като неоснователни.

Въззиваемото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, в с.з. не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му юриск. Б., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за потребителски заем /главница, такса за обработка и мораторна лихва/, за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника в първоинстанционното производство С.И.М. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София договор за потребителски паричен заем. Особеният представител на ответника – въззивник оспорва сключването на договора и съответно - възникването на правоотношението.

От събраните пред районния съд писмени доказателства се установява безспорно, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и С.И.М. е налице сключен на 13.11.2011г. Договор за потребителски паричен заем №CREX-02709861, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника - въззивник парична сума – 799лв. за закупуване на определена стока – телевизор марка „Samsung“, модел 32D4010, срещу задължението за връщането й с изрично уговорено оскъпяване /годишен процент на разходите/ на 15 месечни погасителни вноски от по 66,88лв. всяка. Договорена е и такса обработка на кредита в размер на 130,84лв.

Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, неформален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В случая е установено, че дружеството заемодател е предоставило на ответника С.И.М. уговорената сума от 799лв. на датата на сключване на договора – 13.11.2011г., който го е усвоил веднага със закупуването на стоката, за която е отпуснат кредита – посочения по-горе телевизионен приемник от търговски обект на „Технополис“ – Сливен, видно от представената касова бележка в оригинал, подписана от М.. Това е породило насрещното задължение на М. да върне заетата сума, ведно с уговорения годишен процент на разходите и такса обработка, съгласно уговореното с погасителния план – месечни вноски на точен падеж /посочен в самия договор погасителен план/.

Във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба относно валидността на договора, следва да се отбележи, че ищцовото дружество е представило оригиналния договор за заем, ведно с оригиналната касова бележка за покупката на стоката, финансирана с отпуснатия заем, ведно със застрахователен сертификат и други придружаващи документи, носещи подписа на С.М.. Особения представител на М. не е оспорил подписа на М. върху документите, т.е. не е направено оспорване автентичността на приетите като доказателство частни документи. Видно от самите тях, не възникват съмнения относно истинността на съдържанието им, тъй като то не е опровергано от абсолютно никакви доказателства по делото и преценката на съда е че представения договор безспорно е сключен между страните, отразява валидно възникнало между тях облигационно отношение със съответните валидни уговорки. Индекса за страници върху представените документи, не опровергава направения от съда по вътрешно убеждение при преценка на всички събрани по делото доказателства, посочения извод за валидно възникнало облигационно отношение между страните. Възраженията във въззивната жалба в тази насока са напълно неоснователни и голословни. Поради това въззивният съд споделя извода на районният съд, че е налице валиден договор за потребителски заем, сключен от въззивника С.И.М. в качеството му на заемател и по този договор М. е получил дадената в заем сума.

Ответникът – въззивник е извършил плащане по договора за заем – на 12 от уговорените 15 броя погасителни вноски, след което е преустановил плащанията, т.е. след 15.01.2013г., след което не е извършвал плащане, като към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 25.11.2014г. са били изискуеми всички останали непогасени вноски /настъпил падежа на цялото задължение на 15.03.2013г./. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане на тези вноски. Задължението на ответника по Договора за погасяване на изискуемия кредит,  възлиза на сумата от 128,84лв. главница, включваща две цели вноски и непогасен остатък от 13-та вноска, видно от представената справка за извършени плащания, кредитирана от съда.

Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за кредит, на задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените срокове, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.

С оглед установеното просрочие на уговорените вноски, съгласно уговорките в договора за заем, ответникът дължи и съответното уговорено обезщетение за забава. Районният съд е установил размера му по реда на чл.162 от ГПК – 18,03лв. Началната дата на забавата е правилно определена от съда – 15.02.2013г. – падежа на 14-та погасителна вноска, изцяло неплатена от ответника.

По отношение на претенцията за заплащане на такса обработка в размер на 17,44лв., същата е безспорно уговорена между страните и сумата е определена от съда по реда на чл.162 от ГПК, като е преценил, че същата след като е уговорена като платима разсрочено, съответната й неплатена част към 3-те неплатени вноски.

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на ответника – въззивник С.И.М. по договора за потребителски кредит. Поради това предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2014г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото дружество в пълен размер разноските, направени в първоинстанционното и в заповедното производство.

Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника не се дължат разноски, а и такива не са доказани.

На въззиваемото дружество следва да се присъдят направените в хода на въззивното производство разноски в доказания размер от общо 750лв., от които 450лв. платен депозит за възнаграждение за особения представител на въззивника /300лв. за въззивното производство и 150лв. довнасяне за първоинстанционното производство/ и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и съответната държавна такса за въззивното обжалване в размер на 75лв., тъй като въззивната жалба е подадена от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който не дължи внасяне на държавна такса.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №348 от 25.04.2016г., постановено по гр.д. №418/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сгр.* сумата от 750лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на 75лв.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                             

 

                                                                                 2.