Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 185

гр. Сливен,  26.10.2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                   Мл. с. Н. К.    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  448   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 639/30.08.2016 г. по гр.д. № 3396/2016г. на СлРС, с което е признато за установено, че на 01.08.2016 г. И.М.И. ЕГН ********** *** е осъществил домашно насилие спрямо майка си Е.А.С. ЕГН ********** *** и са му наложени мерки за защита срещу домашно насилие, а именно съдът е задължил И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си Е.А.С., забранил е на И. М.И. да доближава на разстояние по-малко от 20 м жилището на майка си за срок от 6 месеца.Съдът е постановил да се издаде заповед за наложените мерки за защита срещу домашно насилие и е предупредил И.М.И., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи съгласно чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата, на основание чл. 5 ал. 4 от Закона му е наложил и глоба в размер на 200 лв. Със същото решение е И.М.И. е осъден да заплати държавни такси, както и да заплати разноските на Е.А.С. направени в производството.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на И.И., в която се твърди,ч е решението е неправилно. Постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и противоречи на процесуалния и материалния закон. В жалбата се излагат съображения, чрез анализ на събраните по делото доказателства, че в случая не е безспорно установено, жалбоподателят да е осъществил акт на домашно насилие. Не е осъществено пълно и главно доказване на твърденията на молителката, поради което съдът е следвало да отхвърли молбата, с която се е искало признаване на акт на домашно насилие. Моли се да бъде отменено изцяло решението, като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена молбата за установяване на упражнено домашно насилие по отношение на молителката, като неоснователна и недоказана, както и да бъде отменена издадената заповед.

Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Съдът правилно е анализирал всички надлежно събрани по делото доказателства и въз основа на тях е извел точни и обосновани правни изводи. Излагат се подробни контрааргументи на посочените в във въззивната жалба, като се прави и подробен анализ на събраните поделото доказателства. сочи се, че по безспорен начин е установен актът на домашно насилие, поради което се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата не се явява. Постъпила е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на молбата.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и гласни може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

Основните възражения съдържащи се във въззивната жалба са свързани с твърденията за необоснованост на първоинстанционното решение, което не почивало на събраните по делото доказателства. По делото е несъмнено, че на молителката в първоинстанционното производство е било издадено съдебно медицинско удостоверение № 441/01.08.2016 г., от което е видно, че при прегледа и освидетелстването на Е.С. са установени болки в дясната теменна област на главата, кръвонасядане и болки в областта на предната и двете странични повърхности на шията, като болките се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на главата. Тези увреждания са били получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както е съобщила освидетелстваната.

От друга страна е безспорно, с оглед свидетелските показания на Ю.И., че в деня на инцидента на 01.08.2016 г. свидетелката е разговаряла с малолетната си дъщеря, която е била на гости при баба си и момичето е пищяло по телефона и казвало на майка си да дойде, тъй като „вуйчо  щял да убие баба”. Освен това детето е казало на майката си, че вуйчо е искал „да удуши баба”. Малко след инцидента, пред полицейската дирекция в Сливен, свидетелката е видяла майка си и е констатирала, че тя има синини по шията и заедно с нея е отишла при съдебния лекар, който е издал посоченото по-горе удостоверение. Така от тези доказателства безспорно може да се направи извод, че действително на посочената дата в с. Новачево е имало инцидент, при който жалбоподателят е причинил описаните в медицинското удостоверение наранявания на молителката. Показанията на свид. Г.А. следва да се ценят след като бъде отчетено, че тя е видяла жалбоподателя да идва при майка си, както и че те са се скарали, но се е уплашила и напуснала дома на молителката, а показанията на свид. Г.И. касаят само обстоятелства свързани с влошените отношения между семейството на жалбоподателя и неговата майка. Така напълно обосновано районният съд е приел, че в случая е извършен акт на домашно насилие.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 639/30.08.2016 г. по гр.д. № 3396/2016г   на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на  Е.А.С. ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        

                                                            ЧЛЕНОВЕ: